Очаква се ръст на безработицата в края на годината
Броят на записаните безработни към края на септември понижа до 138 380 души, което бе най-ниската стойност на индикатора за последните тридесет години. Това четем в месечния преглед на българската стопанска система за октомври, направен от Министерството на финансите, който показва преходен разбор на главните макроикономически индикатори на страната.
През летните месеци на годината цената на индикатора се стабилизира и към този момент не бе следен низходящият тренд от началото на предходната година. Недостигът на квалифицирана работна мощ продължи да бъде измежду главните спънки за развиване на бизнеса, като евентуално потребностите от спомагателна претовареност ще бъдат задоволявани посредством лица, които понастоящем са отвън работната мощ.
Очаква се наклонността в динамичността на записаните безработни да се пречупи през последните три месеца на годината и те да стартират да се усилват.
Инфлация
Инфлацията през септември по отношение на предходния месец бе 0.7% съгласно Хармонизираният показател на потребителските цени (ХИПЦ). С водещ принос бе продължаващото повишаване на храните (2%).
В групата на енергийните артикули бе регистрирано приблизително повишаване от 1%, откакто покачването в административните цени на природния газ с 16.7% по отношение на август, както и на твърдите горива с
11.7%, значително бе обезщетено от спад за трети следващ месец при цените на транспортните горива – с 5.1 на 100.
Цените на неенергийните промишлени артикули също се покачиха приблизително с 1 %. Единствено при цените в областта на услугите бе регистрирано намаляване - от 0.9%, по отношение на предходния месец, което се дължеше на поевтиняване най-много на услугите по настаняване и пакетни почивки след края на дейния летен сезон. В същото реме публичното хранене продължи да регистрира покачване в цените - с 1.6 на 100.
Годишният ритъм на инфлация продължи да се форсира до 15.6% през септември. Храните резервираха водещия си принос, следвани от енергийните артикули, като дружно не престават да образуват към 2/3 от покачването на общия показател по отношение на същия месец на предходната година.
Базисната инфлация се увеличи до 12.7% на годишна база, като най-съществено ускоряване имаше при интернационалните полети, както и при облекло и обувки и фармацевтични артикули.
Брутен вътрешен артикул – ревизирани данни
На 19 октомври Националният статистически институт разгласява ревизирани статистически редове от данни по националните сметки. Съгласно тях, номиналната стойност на Брутният вътрешен продукт за 2020 и 2021 година бе нараснала, като за предходната година покачването бе с 6.3 милиарда лева Спадът на Брутният вътрешен продукт за 2020 година бе ревизиран от 4.4% на 4%, а действителният напредък за 2021 година бе значително повишен – от 4.2% на 7.6 на 100.
За първото полугодие на 2022 година действителният напредък на Брутният вътрешен продукт възлезе на 4.1%, при 4.5% преди проверката.
През летните месеци на годината цената на индикатора се стабилизира и към този момент не бе следен низходящият тренд от началото на предходната година. Недостигът на квалифицирана работна мощ продължи да бъде измежду главните спънки за развиване на бизнеса, като евентуално потребностите от спомагателна претовареност ще бъдат задоволявани посредством лица, които понастоящем са отвън работната мощ.
Очаква се наклонността в динамичността на записаните безработни да се пречупи през последните три месеца на годината и те да стартират да се усилват.
Инфлация
Инфлацията през септември по отношение на предходния месец бе 0.7% съгласно Хармонизираният показател на потребителските цени (ХИПЦ). С водещ принос бе продължаващото повишаване на храните (2%).
В групата на енергийните артикули бе регистрирано приблизително повишаване от 1%, откакто покачването в административните цени на природния газ с 16.7% по отношение на август, както и на твърдите горива с
11.7%, значително бе обезщетено от спад за трети следващ месец при цените на транспортните горива – с 5.1 на 100.
Цените на неенергийните промишлени артикули също се покачиха приблизително с 1 %. Единствено при цените в областта на услугите бе регистрирано намаляване - от 0.9%, по отношение на предходния месец, което се дължеше на поевтиняване най-много на услугите по настаняване и пакетни почивки след края на дейния летен сезон. В същото реме публичното хранене продължи да регистрира покачване в цените - с 1.6 на 100.
Годишният ритъм на инфлация продължи да се форсира до 15.6% през септември. Храните резервираха водещия си принос, следвани от енергийните артикули, като дружно не престават да образуват към 2/3 от покачването на общия показател по отношение на същия месец на предходната година.
Базисната инфлация се увеличи до 12.7% на годишна база, като най-съществено ускоряване имаше при интернационалните полети, както и при облекло и обувки и фармацевтични артикули.
Брутен вътрешен артикул – ревизирани данни
На 19 октомври Националният статистически институт разгласява ревизирани статистически редове от данни по националните сметки. Съгласно тях, номиналната стойност на Брутният вътрешен продукт за 2020 и 2021 година бе нараснала, като за предходната година покачването бе с 6.3 милиарда лева Спадът на Брутният вътрешен продукт за 2020 година бе ревизиран от 4.4% на 4%, а действителният напредък за 2021 година бе значително повишен – от 4.2% на 7.6 на 100.
За първото полугодие на 2022 година действителният напредък на Брутният вътрешен продукт възлезе на 4.1%, при 4.5% преди проверката.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ