Екстремно горещите дни се удвоили за 39 г., Източна Европа с градус по-топла само за 10 г. |
Броят на рисково горещите дни с 50-градусови температури за календарна година съвсем се е удвоил от 80-те години до момента, демонстрира разбор на Би Би Си. Те се случват и допълнително региони по света от преди и водят до невиждани промени в човешкото здраве и метода на живот.
Между 1980 година и 2009 година средногодишно почти 14 дни са прекосявали границата от 50°С. Между 2010 година и 2019 година те към този момент са 26. През същия интервал още две седмици от година термометрите са сочили 45°С и повече.
" Увеличението може 100% да бъде приписано на изгарянето на изкопаеми горива ", споделя доктор Фредерик Ото, зам.-директор на Института за промени в климата към Оксфордския университет.
Над 50-градусови жеги има главно в Близкия Изток и райони от Персийския залив. Но след поставения нов температурен връх в Италия от 48.8° и в Канада от 49.6° това лято учени предизвестяват, че дни с над 50 градуса ще има и на други места, в случай че не понижим бързо излъчванията от въглищата.
Анализът демонстрира още, че през последното десетилетие оптималните температури са се нараснали с 0,5 градуса в съпоставяне със междинната им стойност през 1980-2009 година Това нарастване не е отмерено по света. Източна Европа, южноафриканският регион и Бразилия претърпяват покачване на оптималните температури с повече от един градус , а в елементи от Арктика и Близкия Изток то е с над два градуса.
Въздействие на рисковите горещини
Дори под 50 градуса високите температури и влажността могат да породят съществени опасности за здравето. 1,2 милиарда души по света може да преживеят топлинен потрес до 2100 година, в случай че световното стопляне продължи със сегашните темпове, съгласно изследване на Университета „ Рътгърс “ в Съединени американски щати, оповестено предходната година. Това е четири пъти повече от в този момент.
Екстремните горещини усилват риска от суша и горски пожари. Те последователно превръщат зелени територии в пустини.
Между 1980 година и 2009 година средногодишно почти 14 дни са прекосявали границата от 50°С. Между 2010 година и 2019 година те към този момент са 26. През същия интервал още две седмици от година термометрите са сочили 45°С и повече.
" Увеличението може 100% да бъде приписано на изгарянето на изкопаеми горива ", споделя доктор Фредерик Ото, зам.-директор на Института за промени в климата към Оксфордския университет.
Над 50-градусови жеги има главно в Близкия Изток и райони от Персийския залив. Но след поставения нов температурен връх в Италия от 48.8° и в Канада от 49.6° това лято учени предизвестяват, че дни с над 50 градуса ще има и на други места, в случай че не понижим бързо излъчванията от въглищата.
Анализът демонстрира още, че през последното десетилетие оптималните температури са се нараснали с 0,5 градуса в съпоставяне със междинната им стойност през 1980-2009 година Това нарастване не е отмерено по света. Източна Европа, южноафриканският регион и Бразилия претърпяват покачване на оптималните температури с повече от един градус , а в елементи от Арктика и Близкия Изток то е с над два градуса.
Въздействие на рисковите горещини
Дори под 50 градуса високите температури и влажността могат да породят съществени опасности за здравето. 1,2 милиарда души по света може да преживеят топлинен потрес до 2100 година, в случай че световното стопляне продължи със сегашните темпове, съгласно изследване на Университета „ Рътгърс “ в Съединени американски щати, оповестено предходната година. Това е четири пъти повече от в този момент.
Екстремните горещини усилват риска от суша и горски пожари. Те последователно превръщат зелени територии в пустини.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ