Проф. Янакиев: Негласуването е политическа олигофрения, защото пак ще те управляват, но без да си ги поискал
Броени дни след изборите на 2-ри април за 49-о Народно заседание беседваме с проф. Калин Янакиев, богослов, културолог и политик, учител във Философския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", по тематиката какво направихме на тези избори.
Здравейте, проф. Янакиев.
Здравейте.
Та, какво направихме на тези избори?
Не обичам да давам отговор в този сборен смисъл. Всяка персона, която е упражнила правото си на глас, е направила това, което е било нейна воля. Както виждаме, волята на хората е мощно разграничена: едни от тях са заложили на демократичните сили в българския политически живот, тоест на " Демократична България " и на " Продължаваме промяната ", други, малко повече от тях, са заложили на остарялата изпитана корупционно стигматизирана формация на ГЕРБ, а една немалка част напряко са дали своят вот за фашисткия радикализъм, който набира скорост в България. Това лично е резултатът, който с няколко фрази и при най-пръв взор можем да кажем.
Зададох Ви този въпрос, защото с Вас си говорихме при започване на тази година по какъв начин изпратихме, с какви усеща изпратихме 2022-ра, и тогава Вие споделихте с нас, че сте отчаян от българите. Сега с какви усеща се отнасяте към сънародниците си?
Вижте, отчаян от сънародниците си мъчно бих могъл да бъда, защото по орис аз съм част от тях. Онова обаче, кое мощно ме безпокои, хайде, дано го кажем по този начин, у сънародниците ми, е най-много високият резултат на политическа партия " Възраждане ". Този " възраснал " радикализъм свидетелства първо, за безусловно изветряне на спомените за тоталитаризма. Изглежда младите генерации, които не са го и подушвали, към този момент нямат сензитивност към тоталитарни апели, обещания и закани, каквито насочва " Възраждане ", а пък друга група наподобява са пораснали като някакъв, дано го кажа по този начин: необикновен ментално-политически израстък. Очевидно, споделят те, корупционната среда в България не може да се промени по рационален метод, тя би трябвало да се унищожи с радикални, безусловно казано тоталитарни дейности. И това, съгласно мен, са двете групи, които са отдали доверието си на партия " Възраждане ". Тук, несъмнено, би трябвало да прибавим и това, което да, фактически, мощно ме разочарова от избрани сегменти на българския народ: неизтребимото русофилство на част от сънародниците ни, които виждат, с очите си виждат чудовищните закононарушения, които прави Путинова Русия, и те не просто не ги трогват и не ги съкрушават, а в противен случай, употребява ги с още по-маниакални, може да се каже отмъстителни настроения.
Като гледате изборните проценти, възможният брой депутати и първите поръчки от партиите, по какъв начин мислите, ще има ли кабинет този път?
Първо ще кажа, че по-голямата част от медиите през миналите месеци се постараха по всякакъв начин да внушат на българите, че същинското тяхно предпочитание, на българските гласоподаватели, е в България безусловно, непременно, да има постоянно държавно управление. Мисля, че това по-скоро бе подстрекателство от страна на медиите и на обвързваните с тях политически централи, в сравнение с в действителност на българските гласоподаватели. Защото, дайте си сметка, в случай че българските гласоподаватели фактически желаеха безусловно постоянно държавно управление, те щяха да отдадат несъмнено доверието си на една от двете огромни партии или на един от двата огромни полюса - на рутинното тресавище на ГЕРБ или на демократичните партии " Продължаваме промяната и " Демократична България ". Както виждате, това не се случи, което значи че желанията на българските гласоподаватели са разграничени: едните от тях си желаят остарялата, блатна непоклатимост, олицетворявана от ГЕРБ, а други не малко, с 1% по-малко от първите, желаят нещо ново, желаят фактически демократично ликвидиране на българското политическо пространство. Е, тези две групи относително равноправно разграничени след тези избори, доста мъчно, фактически доста мъчно могат да сформират едно постоянно държавно управление, което множеството от медиите внушаваха, че българите били желали. Така че аз не мога да бъда сигурен ще се сформира ли такова държавно управление, още повече, че не е мъчно да се реши, че в случай че то се сформира по някакъв метод точно от ГЕРБ и " Продължаваме Промяната " - " Демократична България ", и двете обединения ще понесат обилни загуби. Ще ги понесат и в случай че съумеят да сформират постоянно държавно управление, и в случай че не съумеят да сформират постоянно държавно управление. И тук към този момент идва ред на огромните калкулации, на огромните размисли коя от двете варианти ще донесе повече или по-малко негативи за всяка една от тях. Мога да стартира да обмислям и за това какви биха могли да бъдат тези негативи. Разбира се, че тези, които са дали своят вот за " Продължаваме Промяната " и " Демократична България " и които през днешния ден са склонни да кажат, че ние би трябвало да се споразумеем по нещо с ГЕРБ, са прави в това, че в случай че в този момент, два месеца, три месеца след тези избори последват нови избори, има риск вотът за " Възраждане " да нарасне към този момент застрашително. Прави са също по този начин, че в случай че в този момент не се реализира някакво съглашение, избори след три месеца биха могли да повторят същия резултат, а дори и да покачат резултата на ГЕРБ.
Това, затова, са основанията фактически " Продължаваме Промяната " - " Демократична България " да влезе в някакви диалози и да прояви изпитание да сформира общо с ГЕРБ държавно управление. Но дано да забележим и противоположното. От миналите 10 години ръководство на ГЕРБ ние доста добре знаем, че всяка политическа групировка, която се съюзи с това образувание ГЕРБ, нормално губи и доближава на практика дори до заличаване.
Ще би трябвало да си дадете сметка, че сходно взаимно ръководство на демократичните сили и ГЕРБ имахме в това държавно управление, в което лично правосъден министър беше Христо Иванов, и който трябваше да го напусне, и след което държавно управление Реформаторският блок безусловно изчезна от политическата сцена. Ще би трябвало да си дадем сметка, че при последния мандат от ръководството на ГЕРБ същото сполетя и така наречен " патриотични партии ".
Което значи, че едно взаимно ръководство с ГЕРБ е бременно с заплаха от заличаване на оня, който би бил техен сътрудник.
После, откакто близо 25% от гласоподавателите са дали своя избор за " Продължаваме Промяната " и " Демократична България ", те надали биха били изключително щастливи от едно взаимно ръководство с един от главните съперници на това политическо обединяване, а точно ГЕРБ, което значи че такова едно взаимно ръководство може да ликвидира към половината от електората на " Продължаваме Промяната " и " Демократична България ". Много по-малко негативи ще претърпи изборното тяло на ГЕРБ, което е формирано от по-слабообразовани, по-примитивни и клиентелистки обвързани хора и за които, както и да се състои това ръководство, те постоянно ще продължат да гласоподават за ГЕРБ.
На трето място, най-вероятно дружно с ГЕРБ и вероятно подкрепилите ги " Продължаваме Промяната " и " Демократична България ", в такова едно ръководство косвено ще се опита да взе участие и Движение за права и свободи, а това ще докара също до райониране на електоралната поддръжка за Политическа партия и Демократична България. Т.е. виждате какъв брой е комплицирана обстановката. Вчера мой прочут се изрази метафорично, иронично, като сподели, че сега ние, лично демократичните гласоподаватели, сме принудени, изправени сме пред алтернативата да гласуваме или за чума, или за холера, да подкрепим или чумата, или холерата. Знаете какво, виждате какво значи тази метафора.
Да. Този диалог ние го водим в подтекста на гледната точка на, по този начин да го назовем, 1/3 от българите. 2/3 от българите въобще не гласоподаваха. Те какво чакат съгласно Вас, те демократични ли са, или не са демократични?
Не са, несъмнено. Всички, които не вземат участие в изборите, нямат изобщо политическо схващане. Ако те считат, че с неучастието си в изборите дават урок някому или трансформират обстановката в България, това значи, че те чисто и просто не могат да мислят. Защото, нали виждате, че въпреки 2/3, както казвате, от популацията да не е взело участие в тези избори, парламент ще се сформира, някакво държавно управление ще има, единствено че то чисто и просто ще бъде, без те да са изявили някаква воля във връзка с него. И тук ще би трябвало да кажа още веднъж, че съществена виновност за намаляващия брой гласоподаватели още веднъж носят в България тотално овладените от една особена мрежа, полукриминална, медии, които се постараха да внушат, че сред политиците и хората има някакъв конфронтация, че политиците са тяло, което не зависи от гласоподавателите си изобщо, и заради тази причина настроиха доста немислещи хора към това да не гласоподават, смятайки, че ще трансформират нещо с тая работа. Това са две групи хора с ниско политическо схващане. Едната е тази, която не гласоподава, а другата е тази, която маниакално, истерично гласоподава за българските фашисти от " Възраждане ".
Много е тежка обстановката, само че е необичайно по какъв начин 2/3 от нацията не мисли. Или е глупава? Дали можем да разчитаме на това, или просто не припознава нито старите, нито новите демократи? Защо не ги припознава?
Вижте, в случай че в България имаше същинско политическо схващане или същинска политическа воля, в случай че не припознаваш никой от участниците в играта, създаваш различен участник в играта. Защото в демокрацията партиите не са естествен феномен, който пада от небето, те са произведение на нацията, на гласоподавателя, на политически ангажирания човек. Не можеш да седиш със скръстени ръце и да казваш: " Нито един от тези, които са на терена, не ми харесва, тъй като желая нещо друго ", и да не правиш безусловно нищо, с цел да се появи нещо друго, или не правиш нищо, с цел да изискаш от тези, които са на терена, да създадат нещо по отношение на това, което ти искаш, по отношение на твоята воля. Това е политическа беззащитност, това е, фигуративно, несъмнено, казано, политическа олигофрения: " Никой не ми харесва, и заради тая причина се преотстъпвам ". Като се отчуждаваш, в края на краищата, ще те ръководи този, който нито си изискал, нито не си изискал, само че ще те ръководи, тъй като няма по какъв начин в една страна да няма ръководство, без значение дали за него гласоподават 1/3, 1/4 или даже 1/10 от популацията.
Много Ви благодаря за този коментар, проф. Янакиев.
Здравейте, проф. Янакиев.
Здравейте.
Та, какво направихме на тези избори?
Не обичам да давам отговор в този сборен смисъл. Всяка персона, която е упражнила правото си на глас, е направила това, което е било нейна воля. Както виждаме, волята на хората е мощно разграничена: едни от тях са заложили на демократичните сили в българския политически живот, тоест на " Демократична България " и на " Продължаваме промяната ", други, малко повече от тях, са заложили на остарялата изпитана корупционно стигматизирана формация на ГЕРБ, а една немалка част напряко са дали своят вот за фашисткия радикализъм, който набира скорост в България. Това лично е резултатът, който с няколко фрази и при най-пръв взор можем да кажем.
Зададох Ви този въпрос, защото с Вас си говорихме при започване на тази година по какъв начин изпратихме, с какви усеща изпратихме 2022-ра, и тогава Вие споделихте с нас, че сте отчаян от българите. Сега с какви усеща се отнасяте към сънародниците си?
Вижте, отчаян от сънародниците си мъчно бих могъл да бъда, защото по орис аз съм част от тях. Онова обаче, кое мощно ме безпокои, хайде, дано го кажем по този начин, у сънародниците ми, е най-много високият резултат на политическа партия " Възраждане ". Този " възраснал " радикализъм свидетелства първо, за безусловно изветряне на спомените за тоталитаризма. Изглежда младите генерации, които не са го и подушвали, към този момент нямат сензитивност към тоталитарни апели, обещания и закани, каквито насочва " Възраждане ", а пък друга група наподобява са пораснали като някакъв, дано го кажа по този начин: необикновен ментално-политически израстък. Очевидно, споделят те, корупционната среда в България не може да се промени по рационален метод, тя би трябвало да се унищожи с радикални, безусловно казано тоталитарни дейности. И това, съгласно мен, са двете групи, които са отдали доверието си на партия " Възраждане ". Тук, несъмнено, би трябвало да прибавим и това, което да, фактически, мощно ме разочарова от избрани сегменти на българския народ: неизтребимото русофилство на част от сънародниците ни, които виждат, с очите си виждат чудовищните закононарушения, които прави Путинова Русия, и те не просто не ги трогват и не ги съкрушават, а в противен случай, употребява ги с още по-маниакални, може да се каже отмъстителни настроения.
Като гледате изборните проценти, възможният брой депутати и първите поръчки от партиите, по какъв начин мислите, ще има ли кабинет този път?
Първо ще кажа, че по-голямата част от медиите през миналите месеци се постараха по всякакъв начин да внушат на българите, че същинското тяхно предпочитание, на българските гласоподаватели, е в България безусловно, непременно, да има постоянно държавно управление. Мисля, че това по-скоро бе подстрекателство от страна на медиите и на обвързваните с тях политически централи, в сравнение с в действителност на българските гласоподаватели. Защото, дайте си сметка, в случай че българските гласоподаватели фактически желаеха безусловно постоянно държавно управление, те щяха да отдадат несъмнено доверието си на една от двете огромни партии или на един от двата огромни полюса - на рутинното тресавище на ГЕРБ или на демократичните партии " Продължаваме промяната и " Демократична България ". Както виждате, това не се случи, което значи че желанията на българските гласоподаватели са разграничени: едните от тях си желаят остарялата, блатна непоклатимост, олицетворявана от ГЕРБ, а други не малко, с 1% по-малко от първите, желаят нещо ново, желаят фактически демократично ликвидиране на българското политическо пространство. Е, тези две групи относително равноправно разграничени след тези избори, доста мъчно, фактически доста мъчно могат да сформират едно постоянно държавно управление, което множеството от медиите внушаваха, че българите били желали. Така че аз не мога да бъда сигурен ще се сформира ли такова държавно управление, още повече, че не е мъчно да се реши, че в случай че то се сформира по някакъв метод точно от ГЕРБ и " Продължаваме Промяната " - " Демократична България ", и двете обединения ще понесат обилни загуби. Ще ги понесат и в случай че съумеят да сформират постоянно държавно управление, и в случай че не съумеят да сформират постоянно държавно управление. И тук към този момент идва ред на огромните калкулации, на огромните размисли коя от двете варианти ще донесе повече или по-малко негативи за всяка една от тях. Мога да стартира да обмислям и за това какви биха могли да бъдат тези негативи. Разбира се, че тези, които са дали своят вот за " Продължаваме Промяната " и " Демократична България " и които през днешния ден са склонни да кажат, че ние би трябвало да се споразумеем по нещо с ГЕРБ, са прави в това, че в случай че в този момент, два месеца, три месеца след тези избори последват нови избори, има риск вотът за " Възраждане " да нарасне към този момент застрашително. Прави са също по този начин, че в случай че в този момент не се реализира някакво съглашение, избори след три месеца биха могли да повторят същия резултат, а дори и да покачат резултата на ГЕРБ.
Това, затова, са основанията фактически " Продължаваме Промяната " - " Демократична България " да влезе в някакви диалози и да прояви изпитание да сформира общо с ГЕРБ държавно управление. Но дано да забележим и противоположното. От миналите 10 години ръководство на ГЕРБ ние доста добре знаем, че всяка политическа групировка, която се съюзи с това образувание ГЕРБ, нормално губи и доближава на практика дори до заличаване.
Ще би трябвало да си дадете сметка, че сходно взаимно ръководство на демократичните сили и ГЕРБ имахме в това държавно управление, в което лично правосъден министър беше Христо Иванов, и който трябваше да го напусне, и след което държавно управление Реформаторският блок безусловно изчезна от политическата сцена. Ще би трябвало да си дадем сметка, че при последния мандат от ръководството на ГЕРБ същото сполетя и така наречен " патриотични партии ".
Което значи, че едно взаимно ръководство с ГЕРБ е бременно с заплаха от заличаване на оня, който би бил техен сътрудник.
После, откакто близо 25% от гласоподавателите са дали своя избор за " Продължаваме Промяната " и " Демократична България ", те надали биха били изключително щастливи от едно взаимно ръководство с един от главните съперници на това политическо обединяване, а точно ГЕРБ, което значи че такова едно взаимно ръководство може да ликвидира към половината от електората на " Продължаваме Промяната " и " Демократична България ". Много по-малко негативи ще претърпи изборното тяло на ГЕРБ, което е формирано от по-слабообразовани, по-примитивни и клиентелистки обвързани хора и за които, както и да се състои това ръководство, те постоянно ще продължат да гласоподават за ГЕРБ.
На трето място, най-вероятно дружно с ГЕРБ и вероятно подкрепилите ги " Продължаваме Промяната " и " Демократична България ", в такова едно ръководство косвено ще се опита да взе участие и Движение за права и свободи, а това ще докара също до райониране на електоралната поддръжка за Политическа партия и Демократична България. Т.е. виждате какъв брой е комплицирана обстановката. Вчера мой прочут се изрази метафорично, иронично, като сподели, че сега ние, лично демократичните гласоподаватели, сме принудени, изправени сме пред алтернативата да гласуваме или за чума, или за холера, да подкрепим или чумата, или холерата. Знаете какво, виждате какво значи тази метафора.
Да. Този диалог ние го водим в подтекста на гледната точка на, по този начин да го назовем, 1/3 от българите. 2/3 от българите въобще не гласоподаваха. Те какво чакат съгласно Вас, те демократични ли са, или не са демократични?
Не са, несъмнено. Всички, които не вземат участие в изборите, нямат изобщо политическо схващане. Ако те считат, че с неучастието си в изборите дават урок някому или трансформират обстановката в България, това значи, че те чисто и просто не могат да мислят. Защото, нали виждате, че въпреки 2/3, както казвате, от популацията да не е взело участие в тези избори, парламент ще се сформира, някакво държавно управление ще има, единствено че то чисто и просто ще бъде, без те да са изявили някаква воля във връзка с него. И тук ще би трябвало да кажа още веднъж, че съществена виновност за намаляващия брой гласоподаватели още веднъж носят в България тотално овладените от една особена мрежа, полукриминална, медии, които се постараха да внушат, че сред политиците и хората има някакъв конфронтация, че политиците са тяло, което не зависи от гласоподавателите си изобщо, и заради тази причина настроиха доста немислещи хора към това да не гласоподават, смятайки, че ще трансформират нещо с тая работа. Това са две групи хора с ниско политическо схващане. Едната е тази, която не гласоподава, а другата е тази, която маниакално, истерично гласоподава за българските фашисти от " Възраждане ".
Много е тежка обстановката, само че е необичайно по какъв начин 2/3 от нацията не мисли. Или е глупава? Дали можем да разчитаме на това, или просто не припознава нито старите, нито новите демократи? Защо не ги припознава?
Вижте, в случай че в България имаше същинско политическо схващане или същинска политическа воля, в случай че не припознаваш никой от участниците в играта, създаваш различен участник в играта. Защото в демокрацията партиите не са естествен феномен, който пада от небето, те са произведение на нацията, на гласоподавателя, на политически ангажирания човек. Не можеш да седиш със скръстени ръце и да казваш: " Нито един от тези, които са на терена, не ми харесва, тъй като желая нещо друго ", и да не правиш безусловно нищо, с цел да се появи нещо друго, или не правиш нищо, с цел да изискаш от тези, които са на терена, да създадат нещо по отношение на това, което ти искаш, по отношение на твоята воля. Това е политическа беззащитност, това е, фигуративно, несъмнено, казано, политическа олигофрения: " Никой не ми харесва, и заради тая причина се преотстъпвам ". Като се отчуждаваш, в края на краищата, ще те ръководи този, който нито си изискал, нито не си изискал, само че ще те ръководи, тъй като няма по какъв начин в една страна да няма ръководство, без значение дали за него гласоподават 1/3, 1/4 или даже 1/10 от популацията.
Много Ви благодаря за този коментар, проф. Янакиев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ