И все пак Брекзит е историческа грешка
Британският министър председател и основният договарящ на Европейски Съюз явно обичат драматизма, стремейки се да потвърдят на в това време мощно изнервената аудитория, изключително във Англия, че до последно са се борили за прокарването на личните ползи. Сделката, контрактувана директно преди Бъдни вечер, можеше да бъде подписана и преди шест или седем месеца. С изключение на няколко дребни промени по отношение на риболовните квоти, тя дава отговор на това, което Европейски Съюз предложи на Англия още през лятото.
С композиция от смелост и доверчив популизъм в този момент английският министър председател Борис Джонсън показва на сънародниците си съглашението като огромен триумф. Всички обещания от предизборната акция през 2016-а са изпълнени, твърди той. Но това не е тъкмо по този начин. Споразумението е типичен компромис, сходно на всички търговски съглашения. Нито една наредба не е по-добра от това, което Англия имаше като членка на Европейски Съюз. Всеобхватното съглашение, което в този момент може да влезе в действие, е един сгънат вътрешен пазар, квалифициран за по-нататъшното разделяне на двете страни в бъдеще. От отбраната на климата, през науката, чак до превоза и битката против тероризма се планува съдействието да продължи.
Жертвите на неонационализма
Сред губещите от Брекзит да вземем за пример несъмнено са английските студенти, които към този момент няма да могат да вземат участие в програмата „ Еразъм “ на Европейски Съюз, за която английското държавно управление твърдеше, че му излизала прекомерно скъпо. За студентите от континента пък ще стане по-трудно да учат в скъпите английски университети. А това ще коства на английското общество повече, в сравнение с разноските по присъединяване в „ Еразъм “.
Тази смислена стратегия, сходно на доста други, бе пожертвана на олтара на твърдоглавия неонационализъм на поддръжниците на Брекзит. Опитният популист Борис Джонсън разигра картата на суверенитета, с цел да срещне отклик у британците. Той твърди, че Англия си е възвърнала контрола, който била предала на Брюксел. А в действителност нито една от страните членки не е под ръководството на някаква дифузна окупационна мощ от отдалечен Брюксел – всички вземат участие при приемането на законите. И всички се подчиняват по един и същи метод на правосъдните решения. Никой не е бил принуждаван да става член.
Изкривената визия за суверенитета
Сега Джонсън приказва даже за това, че неговата Англия неотдавна е станала самостоятелна. Независима от кого? Премиерът и неговите Брекзит-съмишленици явно влагат в това разбиране наличието от преди две епохи, когато английските кораби са владеели моретата в границите на съвсем безкрайната империя. Днес всяка страна, която взе участие в международната търговия и поддържа интернационалните връзки, би трябвало да се откаже от дребни елементи от своя суверенитет, с цел да може да се възползва от преимуществата на съдействието. Членството в Световната комерсиална организация, в Организация на обединените нации, в НАТО, както и в Европейски Съюз е обвързвано с дребни или по-големи отговорности и права. Но никой не би трябвало поради това да се отхвърля от независимостта и държавността.
В същата тенденция както последователите на Брекзит работят и популистите от Полша или Унгария, които също се усещат под опеката на Европейски Съюз, усещат се завладени или подчинени, в случай, че непринудено членуват в организацията.
Насред пандемията, която за повторно тежко визира Англия, Борис Джонсън трябваше да забележи, че има нещо по-важно от преследването на националистически мечти. Обвързаностите са прекомерно огромни. Затварянето на тунела под Ламанша единствено за два дни му сподели какъв брой уязвима е Англия. И евентуално това е предиздвикало Лондон да стане по-сговорчив, а съглашението – допустимо. Британската стопанска система, която и по този начин е затормозена, надали би могла да се оправи с внезапното излизане от европейския вътрешен пазар в свят, в който важат разпоредбите на Световната комерсиална организация.
Само празни приказки
Преди година след същинския Брекзит, т.е. след юридическия завършек на участието в Европейски Съюз, Борис Джонсън споделяше, че в този момент оковите на Европейски Съюз ще бъдат раздрани и ще бъдат подписани преференциални търговски контракти по цялото земно кълбо. Какво излезе от това? Нищо. С другите огромни търговски сътрудници като Съединени американски щати и Китай няма даже план за съглашение. Има подписани контракти с Япония и със Сингапур, само че те са съвсем идентични с договореностите, които и Европейски Съюз поддържа с тях. Британците просто са ги копирали. А и стокообменът с тези две страни възлиза единствено на няколко % от общия търговски размер.
Под линия: Брекзит беше и си остава празна опаковка. С Европейски Съюз на британците щеше да им е по-добре. Както и без популиста Борис Джонсън.
Автор: Бернд Ригерт
С композиция от смелост и доверчив популизъм в този момент английският министър председател Борис Джонсън показва на сънародниците си съглашението като огромен триумф. Всички обещания от предизборната акция през 2016-а са изпълнени, твърди той. Но това не е тъкмо по този начин. Споразумението е типичен компромис, сходно на всички търговски съглашения. Нито една наредба не е по-добра от това, което Англия имаше като членка на Европейски Съюз. Всеобхватното съглашение, което в този момент може да влезе в действие, е един сгънат вътрешен пазар, квалифициран за по-нататъшното разделяне на двете страни в бъдеще. От отбраната на климата, през науката, чак до превоза и битката против тероризма се планува съдействието да продължи.
Жертвите на неонационализма
Сред губещите от Брекзит да вземем за пример несъмнено са английските студенти, които към този момент няма да могат да вземат участие в програмата „ Еразъм “ на Европейски Съюз, за която английското държавно управление твърдеше, че му излизала прекомерно скъпо. За студентите от континента пък ще стане по-трудно да учат в скъпите английски университети. А това ще коства на английското общество повече, в сравнение с разноските по присъединяване в „ Еразъм “.
Тази смислена стратегия, сходно на доста други, бе пожертвана на олтара на твърдоглавия неонационализъм на поддръжниците на Брекзит. Опитният популист Борис Джонсън разигра картата на суверенитета, с цел да срещне отклик у британците. Той твърди, че Англия си е възвърнала контрола, който била предала на Брюксел. А в действителност нито една от страните членки не е под ръководството на някаква дифузна окупационна мощ от отдалечен Брюксел – всички вземат участие при приемането на законите. И всички се подчиняват по един и същи метод на правосъдните решения. Никой не е бил принуждаван да става член.
Изкривената визия за суверенитета
Сега Джонсън приказва даже за това, че неговата Англия неотдавна е станала самостоятелна. Независима от кого? Премиерът и неговите Брекзит-съмишленици явно влагат в това разбиране наличието от преди две епохи, когато английските кораби са владеели моретата в границите на съвсем безкрайната империя. Днес всяка страна, която взе участие в международната търговия и поддържа интернационалните връзки, би трябвало да се откаже от дребни елементи от своя суверенитет, с цел да може да се възползва от преимуществата на съдействието. Членството в Световната комерсиална организация, в Организация на обединените нации, в НАТО, както и в Европейски Съюз е обвързвано с дребни или по-големи отговорности и права. Но никой не би трябвало поради това да се отхвърля от независимостта и държавността.
В същата тенденция както последователите на Брекзит работят и популистите от Полша или Унгария, които също се усещат под опеката на Европейски Съюз, усещат се завладени или подчинени, в случай, че непринудено членуват в организацията.
Насред пандемията, която за повторно тежко визира Англия, Борис Джонсън трябваше да забележи, че има нещо по-важно от преследването на националистически мечти. Обвързаностите са прекомерно огромни. Затварянето на тунела под Ламанша единствено за два дни му сподели какъв брой уязвима е Англия. И евентуално това е предиздвикало Лондон да стане по-сговорчив, а съглашението – допустимо. Британската стопанска система, която и по този начин е затормозена, надали би могла да се оправи с внезапното излизане от европейския вътрешен пазар в свят, в който важат разпоредбите на Световната комерсиална организация.
Само празни приказки
Преди година след същинския Брекзит, т.е. след юридическия завършек на участието в Европейски Съюз, Борис Джонсън споделяше, че в този момент оковите на Европейски Съюз ще бъдат раздрани и ще бъдат подписани преференциални търговски контракти по цялото земно кълбо. Какво излезе от това? Нищо. С другите огромни търговски сътрудници като Съединени американски щати и Китай няма даже план за съглашение. Има подписани контракти с Япония и със Сингапур, само че те са съвсем идентични с договореностите, които и Европейски Съюз поддържа с тях. Британците просто са ги копирали. А и стокообменът с тези две страни възлиза единствено на няколко % от общия търговски размер.
Под линия: Брекзит беше и си остава празна опаковка. С Европейски Съюз на британците щеше да им е по-добре. Както и без популиста Борис Джонсън.
Автор: Бернд Ригерт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ