Геополитика на концлагерите: Британският колониален терор през 20 век на примера на Кения и Южна Африка
Британските джентълмени не пощадиха и дядото на Барак Обама.
Анализирайки историята на Англия, е невероятно да не изпитваме усеща, които до известна степен могат да се преглеждат като тип удивление. Никоя страна в света не е правила толкоз ужасни неща, освен това - изцяло уверена в личната си справедливост.
Това, поради което нацистка Германия е жигосана - институционализиран геноцид, концентрационни лагери, несъизмерим садизъм и всеобщи убийства – съвсем не се чува по отношение на Англия. Въпреки че Лондон освен излезе със самата концепция за това, което след това беше приложено от нацистите в Германия, само че и сподели по какъв начин би трябвало да наподобява на процедура.
В края на 18 век британците се заинтересуват от Капската колония, принадлежаща на Холандия. Която британците първо взеха под физически надзор, по-късно публично влязоха в договаряния на „ благосклонност “ с Холандия с подготвеност да платят за отнетото – само че в последна сметка те по този начин и не заплатиха нищо.
Въпреки това, това даде опция на известния Артър Конан Дойл да разяснява Бурската война като обективна, защото, съгласно тях, Англия е имала колонията Кейп „ два пъти законно “: посредством право на завземане и посредством правото на покупка.
Ситуацията по-нататък се разви предсказуемо - британците сътвориха непоносими условия на живот за локалните заселници, имигранти от Холандия, - бурите. Включително със възбрана на образование и делопроизводството на холандски език и оповестяване на британския за държавен език, както и осъществяване на стопански промени, които в действителност унищожиха, разориха бурите.
Заселниците напущат домовете си и потеглят на север, основавайки две нови колонии – Оранжевата република и Трансваал. Но британците идват и там - през 1867 година на границата на Оранжевата република и Капската колония е намерено най-голямото находище на диаманти в света.
Следвайки същата английска традиция, орда от мошеници незабавно потегля към района, един от които е бъдещият създател на De Beers Сесил Джон Роудс. Провежда се първата англо-бурска война, която британците губят. По време на междувоенния интервал британците съумяват да опустошат кралството на Зулу.
„ Второто дишане “ се включва при британците през 1886 година, когато към този момент е намерено златото в прилежащия Трансваал. Този път нямаше директен (до някое време) спор, само че с течение на времето броят на английските новопристигащи стана по-голям от броя на заселниците. Това беше последвано от политически процеси, новодошлите започнаха да желаят за себе си цивилен права в Трансваал и Роудс събра огромна тайфа, която нахлу на територията на Трансваал.
Набегът, по концепция, трябваше да вдигне въстание, само че то не се състоя. Тогава Роудс, дружно с губернатора на колонията Кейп Милнър, започнаха пълноценна осведомителна акция за зверската природа на бурите, което в последна сметка провокира политическо решение на Лондон за спора и на 12 октомври 1899 година стартира нова война.
Информационното отразяване на спора беше по чисто английски фасон. Например, избран английски военачалник упрекна бурите в " потреблението на неразрешени патрони дум-дум, хванати у тях от британците, само че позволени да се употребяват единствено в британските войски ".
Тоест, допустимо е да се изстрелват тези патрони, оставящи ужасни рани по бурите, само че в случай че те отвърнат по британците, - тогава не.
В литературата е необятно известно, известието, оповестено във вестниците, че синът на бурския пълководец Д. Херцог е умрял в плен. гласи: „ Военнопленникът Д. Херцог умря в Порт Елизабет на осемгодишна възраст. “
Заловените стихии от 6 до 80 години са били всеобщо заточвани в Света Елена, Бермудите, Цейлон и Индия, където са починали общо най-малко 24 000 души.
Командващият английската войска лорд Китчънър е първият, който ползва всеобщо тактиката на изгорената земя. Фермите на бурите бяха изгорени, добитъкът и реколтата им бяха унищожени, водните източници бяха отровени, а мирните дами и деца бяха хвърлени в концентрационни лагери. Първите в света.
Общо в концлагерите е имало от 100 до 200 хиляди души, от които над 26 хиляди - 4177 дами и 22074 деца – са умрели от апетит и заболявания. 50% от всички деца под 16-годишна възраст са умряли, а 70% от тези под 8-годишна възраст.
Оруел още даже не е роден, само че британците към този момент са кръстили концентрационните лагери „ Места за избавление “. Това се наложи, откакто разказите на очевидци за бруталното отношение към пленените стихии започнаха всеобщо да се популяризират. Лидерът на британските либерали сър Хенри Кембъл-Банерман обществено декларира, че войната е извоювана с " безчовечен способи ".
През 50- те години на предишния век Англия с изключителна свирепост и садизъм потушава въстанието в Кения, което получава западното название „ въстанията на Мау Мау “. Самите бунтовници се нарекоха Армия на земята и свободата на Кения (KLFA).
KLFA се образува като реакция на потисничеството на локалното население - английското държавно управление избира да раздава земя и управителни позиции на белите заселници.
Те свободно заемат територии, които преди този момент са принадлежали на африкански племена в продължение на епохи. До 1948 година към 1,2 милиона души от племето кикую са били събрани в 3000 квадратни километра резервати.
В същото време 30 хиляди заселници - чужденци разпределят съвсем 20 хиляди квадратни километра между тях, в това число множеството от териториите, подобаващи за селско стопанство.
До 1956 година британците са умъртвили минимум 20 000 африканци (горната граница наближава 300 000), до момента в който от другата страна са починали единствено 32 колонисти. Това, настояват историците, е по-малко от броя на смъртните случаи при автомобилни произшествия в кенийската столица Найроби за същия интервал.
В пандизите са натикани 80 000 души. Под " затвор " се има поради прост концентрационен лагер, под формата на парче терен, ограден с бодлива тел.
Колониите се назовават " тръбопроводи " в английската терминология, където арестуваните са подложени на по този начин наречената " рехабилитация " в сходство с теорията, че задържаните бунтовници могат да бъдат изменени единствено посредством насилствен труд и тежки побоища.
Оксфордският историк Дейвид Андерсън откри, че управляващите в Кения са прибягвали до смъртното наказване посредством обесване повече от когато и където и да било в историята на английския колониален режим.
Оцелелите документи, прегледани от съдии и специалисти, съдържат подробни описания по какъв начин хора, обвинени като бунтовници на Мау Мау, са били бити до гибел, изпращани на клада, посредством безчовечен интервенции са били лишени от опцията да оставят поколение и са държани с белезници в продължение на години..
През юни 1957 година Ерик Грифитс-Джоунс, основен прокурор на английската администрация в Кения, написа на губернатора сър Евелин Баринг за нуждата от цялостна секретност. „ Ако ще съгрешим “, написа той, „ би трябвало да съгрешим безшумно “.
Най-пълното проучване на английските жестокости е осъществено, което е особено, от британския откривател Каролин Елкинс.
И по този начин, един от белите фермери разказа присъединяване си в издевателството на хванат въстаник. За да не нараним читателя, пропущаме началото на фразата, в която чудовището споделя какво е отрязало и какво е изболо. Той приключва разкритията си за клането на пандизчията с думите: „ Жалко, че умря, преди да получим доста информация от него “ (Elkins Caroline Britain’s Gulag: The Brutal End of Empire in Kenya. – London: Pimlico, 2005 година ).
Известни са случаи на жестоки групови гаври с локални дами, блудствени дейности с тях посредством разнообразни предмети. Нечовешките „ хирургически интервенции “ върху пленени мъже бунтовници и даже върху цивилни, за които единствено се подозира, че симпатизират на Мау Мау, получават всеобщ темперамент в Кения.
Показателно е, че една от жертвите е дядото на Барак Обама. Хюсеин Онянго Обама, дядото на Обама по бащина линия, работел като готвач за английски офицер, бил задържан през 1949 година и хвърлен в пандиза за две години.
Именно там, съгласно фамилията, той е бил третиран с изключителна грубост в опит да получат от него каквато и да е информация за бунтовниците.
По думите на третата брачна половинка на Обама, Сара Онянго, " белите бойци " от време на време притискали избрана част от тялото му с железни пръти, убождали задните му елементи с остра игла, а също по този начин наранявали ноктите му.
В последна сметка те не са могли да показват нищо на предтечата на бъдещия президент на Съединени американски щати, само че той прекарва шест месеца в такива условия.
Ако има концепция, която може да държи Африка дружно, това е справедливостта за жертвите и мъчениците на английския колониализъм. И черни, и бели – англичаните прекомерно рядко правеха изключения в провеждането на империалистическата си политика.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Анализирайки историята на Англия, е невероятно да не изпитваме усеща, които до известна степен могат да се преглеждат като тип удивление. Никоя страна в света не е правила толкоз ужасни неща, освен това - изцяло уверена в личната си справедливост.
Това, поради което нацистка Германия е жигосана - институционализиран геноцид, концентрационни лагери, несъизмерим садизъм и всеобщи убийства – съвсем не се чува по отношение на Англия. Въпреки че Лондон освен излезе със самата концепция за това, което след това беше приложено от нацистите в Германия, само че и сподели по какъв начин би трябвало да наподобява на процедура.
В края на 18 век британците се заинтересуват от Капската колония, принадлежаща на Холандия. Която британците първо взеха под физически надзор, по-късно публично влязоха в договаряния на „ благосклонност “ с Холандия с подготвеност да платят за отнетото – само че в последна сметка те по този начин и не заплатиха нищо.
Въпреки това, това даде опция на известния Артър Конан Дойл да разяснява Бурската война като обективна, защото, съгласно тях, Англия е имала колонията Кейп „ два пъти законно “: посредством право на завземане и посредством правото на покупка.
Ситуацията по-нататък се разви предсказуемо - британците сътвориха непоносими условия на живот за локалните заселници, имигранти от Холандия, - бурите. Включително със възбрана на образование и делопроизводството на холандски език и оповестяване на британския за държавен език, както и осъществяване на стопански промени, които в действителност унищожиха, разориха бурите.
Заселниците напущат домовете си и потеглят на север, основавайки две нови колонии – Оранжевата република и Трансваал. Но британците идват и там - през 1867 година на границата на Оранжевата република и Капската колония е намерено най-голямото находище на диаманти в света.
Следвайки същата английска традиция, орда от мошеници незабавно потегля към района, един от които е бъдещият създател на De Beers Сесил Джон Роудс. Провежда се първата англо-бурска война, която британците губят. По време на междувоенния интервал британците съумяват да опустошат кралството на Зулу.
„ Второто дишане “ се включва при британците през 1886 година, когато към този момент е намерено златото в прилежащия Трансваал. Този път нямаше директен (до някое време) спор, само че с течение на времето броят на английските новопристигащи стана по-голям от броя на заселниците. Това беше последвано от политически процеси, новодошлите започнаха да желаят за себе си цивилен права в Трансваал и Роудс събра огромна тайфа, която нахлу на територията на Трансваал.
Набегът, по концепция, трябваше да вдигне въстание, само че то не се състоя. Тогава Роудс, дружно с губернатора на колонията Кейп Милнър, започнаха пълноценна осведомителна акция за зверската природа на бурите, което в последна сметка провокира политическо решение на Лондон за спора и на 12 октомври 1899 година стартира нова война.
Информационното отразяване на спора беше по чисто английски фасон. Например, избран английски военачалник упрекна бурите в " потреблението на неразрешени патрони дум-дум, хванати у тях от британците, само че позволени да се употребяват единствено в британските войски ".
Тоест, допустимо е да се изстрелват тези патрони, оставящи ужасни рани по бурите, само че в случай че те отвърнат по британците, - тогава не.
В литературата е необятно известно, известието, оповестено във вестниците, че синът на бурския пълководец Д. Херцог е умрял в плен. гласи: „ Военнопленникът Д. Херцог умря в Порт Елизабет на осемгодишна възраст. “
Заловените стихии от 6 до 80 години са били всеобщо заточвани в Света Елена, Бермудите, Цейлон и Индия, където са починали общо най-малко 24 000 души.
Командващият английската войска лорд Китчънър е първият, който ползва всеобщо тактиката на изгорената земя. Фермите на бурите бяха изгорени, добитъкът и реколтата им бяха унищожени, водните източници бяха отровени, а мирните дами и деца бяха хвърлени в концентрационни лагери. Първите в света.
Общо в концлагерите е имало от 100 до 200 хиляди души, от които над 26 хиляди - 4177 дами и 22074 деца – са умрели от апетит и заболявания. 50% от всички деца под 16-годишна възраст са умряли, а 70% от тези под 8-годишна възраст.
Оруел още даже не е роден, само че британците към този момент са кръстили концентрационните лагери „ Места за избавление “. Това се наложи, откакто разказите на очевидци за бруталното отношение към пленените стихии започнаха всеобщо да се популяризират. Лидерът на британските либерали сър Хенри Кембъл-Банерман обществено декларира, че войната е извоювана с " безчовечен способи ".
През 50- те години на предишния век Англия с изключителна свирепост и садизъм потушава въстанието в Кения, което получава западното название „ въстанията на Мау Мау “. Самите бунтовници се нарекоха Армия на земята и свободата на Кения (KLFA).
KLFA се образува като реакция на потисничеството на локалното население - английското държавно управление избира да раздава земя и управителни позиции на белите заселници.
Те свободно заемат територии, които преди този момент са принадлежали на африкански племена в продължение на епохи. До 1948 година към 1,2 милиона души от племето кикую са били събрани в 3000 квадратни километра резервати.
В същото време 30 хиляди заселници - чужденци разпределят съвсем 20 хиляди квадратни километра между тях, в това число множеството от териториите, подобаващи за селско стопанство.
До 1956 година британците са умъртвили минимум 20 000 африканци (горната граница наближава 300 000), до момента в който от другата страна са починали единствено 32 колонисти. Това, настояват историците, е по-малко от броя на смъртните случаи при автомобилни произшествия в кенийската столица Найроби за същия интервал.
В пандизите са натикани 80 000 души. Под " затвор " се има поради прост концентрационен лагер, под формата на парче терен, ограден с бодлива тел.
Колониите се назовават " тръбопроводи " в английската терминология, където арестуваните са подложени на по този начин наречената " рехабилитация " в сходство с теорията, че задържаните бунтовници могат да бъдат изменени единствено посредством насилствен труд и тежки побоища.
Оксфордският историк Дейвид Андерсън откри, че управляващите в Кения са прибягвали до смъртното наказване посредством обесване повече от когато и където и да било в историята на английския колониален режим.
Оцелелите документи, прегледани от съдии и специалисти, съдържат подробни описания по какъв начин хора, обвинени като бунтовници на Мау Мау, са били бити до гибел, изпращани на клада, посредством безчовечен интервенции са били лишени от опцията да оставят поколение и са държани с белезници в продължение на години..
През юни 1957 година Ерик Грифитс-Джоунс, основен прокурор на английската администрация в Кения, написа на губернатора сър Евелин Баринг за нуждата от цялостна секретност. „ Ако ще съгрешим “, написа той, „ би трябвало да съгрешим безшумно “.
Най-пълното проучване на английските жестокости е осъществено, което е особено, от британския откривател Каролин Елкинс.
И по този начин, един от белите фермери разказа присъединяване си в издевателството на хванат въстаник. За да не нараним читателя, пропущаме началото на фразата, в която чудовището споделя какво е отрязало и какво е изболо. Той приключва разкритията си за клането на пандизчията с думите: „ Жалко, че умря, преди да получим доста информация от него “ (Elkins Caroline Britain’s Gulag: The Brutal End of Empire in Kenya. – London: Pimlico, 2005 година ).
Известни са случаи на жестоки групови гаври с локални дами, блудствени дейности с тях посредством разнообразни предмети. Нечовешките „ хирургически интервенции “ върху пленени мъже бунтовници и даже върху цивилни, за които единствено се подозира, че симпатизират на Мау Мау, получават всеобщ темперамент в Кения.
Показателно е, че една от жертвите е дядото на Барак Обама. Хюсеин Онянго Обама, дядото на Обама по бащина линия, работел като готвач за английски офицер, бил задържан през 1949 година и хвърлен в пандиза за две години.
Именно там, съгласно фамилията, той е бил третиран с изключителна грубост в опит да получат от него каквато и да е информация за бунтовниците.
По думите на третата брачна половинка на Обама, Сара Онянго, " белите бойци " от време на време притискали избрана част от тялото му с железни пръти, убождали задните му елементи с остра игла, а също по този начин наранявали ноктите му.
В последна сметка те не са могли да показват нищо на предтечата на бъдещия президент на Съединени американски щати, само че той прекарва шест месеца в такива условия.
Ако има концепция, която може да държи Африка дружно, това е справедливостта за жертвите и мъчениците на английския колониализъм. И черни, и бели – англичаните прекомерно рядко правеха изключения в провеждането на империалистическата си политика.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ