Почина Мерсия Макдермот, наричана по-българка от българите
Британската писателка и историчка Мерсия Макдермот, която даде публичност на делото на Левски по света, е умряла дни преди да навърши 96 години.
За кончината на " приятелката на българите " и " по-българка от българите ", както бе наричана, заяви някогашният заместник-кмет на София по културата Тодор Чобанов на страницата си във " Facebook ".
" С горест научих, че се е показала пред Бога Мерсия Макдермот - историк и преподавател, огромен другар на България и българите и създател на първата цялостна история на България на британски език, биографии на Левски и Гоце Делчев, книги за Яне Сандански ", написа той.
Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 година в Плимут, Девън, Англия. Баща ѝ - Джефри Палмър Адсхед е капитан хирург от Кралския военноморски флот, а майка ѝ - Олив Мей Орме е учителка. Поради работата на татко си във флота прекарва част от ранните си години в Китай, където се научава за приказва и написа на мандарин.
Мерсия Макдермот приключва съветска лингвистика в Оксфордския университет през 1948 година
През лятото на 1947 година с група британски студенти отива на бригада в някогашна Югославия и там за първи път открива контакти с българи, измежду които е и поета Павел Матев.,пише медиапул
Година по-късно е част от интернационална младежка бригада, която взе участие в строителството на язовир " Копринка ". Отличилите се чужденци бригадири, измежду които е и Мерсия, имат среща с Георги Димитров в двореца Евксиноград на Черно море през 1948 година Докато работи на язовир " Копринка ", Мерсия се среща с бъдещия си брачен партньор Джеймс Макдермот, от който има щерка Александра.
Завръщайки се в Обединеното кралство през 1948 година, Макдермот се записва в курс по български език в Училището по славянски и източноевропейски проучвания на Лондонския университет. След това преподавателската и научната ѝ активност е тясно обвързвана със страната ни. От 1957 до 1989 година писателката посещава или живее в България. Преподава в Аглийската гимназия в София в интервала 1963 - 1964 година и от 1973 до 1979 година
Води курс за българското националноосвободителното придвижване в Македония в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 година Избрана е за задграничен член на Българската академия на науките през 1987 година Двадесет години по-късно става лекар хонорис идея на Софийския университет.
През 1962 година Марсия Макдермот написа първата книга на британски по обща история на България, която обгръща събитията в интервала от 1392 до 1885 година
Известна става обаче с книгата си за Левски - " Апостолът на свободата ", която излиза през 1967 година В посвешщението си към нея тя написа " на българския народ, който ми даде повече, в сравнение с мога да му се отблагодаря ". Творбата ѝ е преведена на български от Иван Градинаров през 1970 година и преиздавана неколкократно.
През 1978 година излиза проучването ѝ за Гоце Делчев - " Свобода или гибел ", с което тя става лекар на историческите науки. Следва трудът ѝ за Яне Сандански - " За независимост и съвършенство ".
В края на XX век Мерсия Макдермот издава " Български национални традиции ". В книгата тя изяснява за религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали. Представени са и българските национални музикални принадлежности, както и вярванията и суеверията на българите.
Дълги години Макдермот е ръководител на Англо-българското сдружение със седалище в Лондон. Тя е почетен жител на Карлово и Благоевград и притежател на високи държавни оценки у нас - Ордена на розата, медал " Кирил и Методий " и " Мадарски конник ".
Поклон пред паметта ѝ!
