Отначало изпитвах угризения на съвестта, но колкото повече се влюбвах в него, толкова по-слабо съвестта ми говореше
Бракът ми продължи близо 11 години. На пръв взор животът ми изглеждаше превъзходен: две деца, апартамент, кола. Съпругът ми ме обичаше, децата -също. Ако имах потребност от помощ, мъжът ми постоянно се отзоваваше с подготвеност. Какво повече може да желае една жена? Проблемът беше там, че аз по този начин и не съумях да го обикна същински. Уважавах го, че се грижи за нас, само че нищо повече. И тогава се влюбих в мъж с няколко години по-млад от мен. Със Светлин се запознахме инцидентно на празненство, което организираше моя близка. Харесах го мигновено. На разлъка той ми остави телефонния си номер и повърхностно сподели: “ Обади ми се, в случай че искаш. “. Обадих му се. Така стартира моят лицемерен живот.
Отначало изпитвах скрупули на съвестта, само че колкото повече се влюбвах в него, толкоз по-слабо съвестта ми говореше. Срещахме се в жилището му, от време на време се разхождахме вечер в парка или ходехме на кафе в различен град. Стараехме се никой от околните ни да не схваща за тайната ни случка. Мъжът ми видя смяната ми и един път ми подмятна, че съм станала различен човек. Отговорих му, че се обличам съвременно, с цел да направя положително усещане на взискателните клиенти, които посещават офиса ни. Така измина половин година. Разкъсвах се сред фамилията ми и любовника.
Бракът ми се утежни дотолкоз, че към този момент не можех да претърпявам мъжа си. А той полагаше доста старания, с цел да ме задържи до себе си: правеше ми скъпи дарове, организираше първокласни екскурзии. Напразно. Имах една – единствена пристрастеност – любовникът ми.
Един ден не устоях и признах на брачна половинка си, че съм влюбена в различен. Буквално за секунди мъжът ми рухна пред очите ми. После се съвзе, погледна ме и безшумно сподели: “ Върви си! “. Точно това чаках. Събрах си багажа и без да помисля за децата, обърнах тил на дом и семейство. Но когато Светлин ме видя с куфарите пред вратата, устата му увисна от изненада. С някаква гняв в гласа, любовникът ми съобщи: “ Виж какво, скъпа. Беше ми комфортно да се срещам с теб. Ти си омъжена жена – без отговорности, без условия. Защо напусна мъжа си? Върни се. Ако искаш, ще продължим да се срещаме, както постоянно – без задължения. На теб ще ти е добре, на мен -също “. Той се ухили и затвори вратата. Тръгнах си като пребито куче. Илюзиите ми рухнаха с гръм и тропот. Загубих фамилията си, предадох освен брачна половинка си, а и децата. Не знам по какъв начин да им желая амнистия. Сега пребивавам при другарка. Всеки ден рева. Късно осъзнах, че брачният партньор ми е единственият човек, който в миналото ме е обичал.
Инфо: Лична драма
