Американците отбелязват един от последните Дни на Независимостта
" Бойкотирайте 4 юли! " - този апел стана един от най-популярните и обсъждани в обществените мрежи на Америка през последните няколко дни. Доскоро беше мъчно да си представим това - Денят на Независимостта беше толкоз сплотяващ за другите категории американци. В разнообразни елементи на Съединените щати можеше да се види картина, когато плакати в поддръжка на републиканците висяха в един двор, а лозунги на демократите висяха в идващия, само че на 4 юли всички окачваха американските флагове и дружно пускаха фойерверки вечер, незаместим признак на този празник. Много неща се трансформираха през последните години. Денят на Независимостта на Съединените щати последователно се трансформира от сплотяващ в разединяващ.
И даже не става въпрос за това, че този празник ще бъде най-скъпият в историята – Си-Ен-Ен пресметна, че спрямо предходната година междинният американец ще похарчи 12 % повече за обичайно барбекю. Президентът Джо Байдън от дълго време изяснява на своите съграждани кой е отговорен за този проблем: „ Русия, Русия, Русия “. Вероятно някой е повярвал в това просто пояснение. Но разцеплението стартира доста по-рано - и е доста по-дълбоко от инфлацията.
Открита идеологическа война към историята стартира през 2019 година, демократите в действителност се опълчиха на датата на оповестяване на независимостта на Съединените щати (1776) със своя „ Проект 1619 “. С подаването на „ Ню Йорк Таймс “ те настояват, че същинската история на демократична Америка стартира тъкмо през 1619 година, когато първите чернокожи плебеи от Африка идват там. Ясно е, че концепцията за изправяне на два исторически разказа челно е употребена от демократите, с цел да се борят против омразния президент Доналд Тръмп, който в контраст на съперниците си сътвори „ Комисията от 1776 година “ – съвещателен орган в подкрепяне на " патриотичното образование ".
В същото време демократите посегнаха на свещеното - започнаха интензивно да подлагат на критика бащите-основатели на Съединените щати, чиято памет постоянно се почиташе на всеки Ден на Независимостта, и конституцията, която, провъзгласявайки свободата, позволяваше робството. Тази тематика се трансформира в една от основните по време на предизборната акция на Джо Байдън. Предшественикът на Тръмп Барак Обама, номинирайки своя стар партиен съдружник на конгреса на Демократическата партия, намерено подлага на критика бащите-основатели: „ Аз съм във Филаделфия, където нашата конституция беше направена и подписана. Този документ не беше идеален. Той разреши нечовечността на робството и не подсигурява на дамите, а и на мъжете, които не имат благосъстоятелност, правото да вземат участие в политическия развой “. Неслучайно Байдън, поемайки президентския пост, измежду първите си укази подписва решението за очистване на „ Комисията от 1776 година “ – тази тематика е толкоз значима от позиция на демократите.
Нека си напомним също, че точно тогава, по време на ожесточената предизборна акция против Тръмп, последователите на Демократическата партия (особено от придвижването „ Черните животи имат значение “) започнаха да унищожават монументи на исторически персони, против които възразяваха, в това число и на бащите на американската самостоятелност. Авторът на конституцията на Съединени американски щати Томас Джеферсън, който постоянно е изобразяван в аматьорските си продукции от американски възпитаници в навечерието на Деня на Независимостта, за една нощ се трансформира в знак на регресия и употреба, тъй като е бил робовладелец. Е, по какъв начин при такива условия демократите да почитат " робовладелския " ден на Независимостта!
Ясно е, че незабавно след успеха на Байдън пристрастеностите към историческите войни и паметниците започнаха да утихват. Например, спомнете си по какъв начин неговите поддръжници през юни 2020 година се пробваха да съборят конната скулптура на седмия президент на Съединени американски щати Андрю Джаксън на моравата на Белия дом, считайки това за извънредно фундаментален въпрос. Веднага щом Байдън влезе в Белия дом като на магия, желанието да се отстрани паметникът на Джаксън изчезна някъде. Но, както се споделя в класическия руски анекдот, " усетът остана ". И би било необичайно в този момент, след всичко казано за ужасните робовладелци, да се обличат деца в тоалети на бащите създатели и да се цитира Джеферсън в учебни продукции, без опасността от обвинявания в расизъм и, още по-лошо, в „ тръмпизъм “.
Ако демократите са мислили да възпламенят огъня на идеологическото и историческо разделяне на Америка и по-късно безшумно да го изгасят след отстраняването на Тръмп, те са надълбоко сбъркали. Разделението освен не е изчезнало, само че се ускорява всяка година. А скандалното решение на Върховния съд на Съединени американски щати, което анулира конституционното право на аборт, внезапно уголемява тази бездна сред двете Америки.
Всъщност след решението по делото „ Роу против Уейд “ стартира акцията Бойкот на 4 юли. Подобен апел се получи и от члена на учебния комитет на окръг Контра Коста (Калифорния) Анна-Мария Авила Фариас. Тя се обърна към учениците си: „ Не съм чествала 4 юли от 2016 година и не считам, че е празник за празнуване “. Призивът ѝ беше последван от куп мнения, измежду които и този: „ Може би би трябвало да организираме заравяне и да погребем Конституцията и знамето “. Между другото, особено е, че на профилната си фотография в обществените мрежи Фариас употребява украинското знаме, а не американското.
Калифорнийските републиканци са надълбоко възмутени и упорстват за незабавната оставка на Фариас. Но представителите на тази партия в Калифорния от дълго време са безусловно изолирани. Затова основателят на абсурда гордо отхвърли ултиматума им, заявявайки, че присъединяване в гражданския спор е " това, което е национализъм и методът по който би трябвало да наподобява американската фантазия ".
Призивите за протест на честванията на Деня на Независимостта са на всички места. " Тук няма какво да честваме ", звучи на разнообразни митинги против решението на Върховния съд. „ Сестрите от долината “ (нещо като отшелнически медал, занимаващ се с развъждане и търговия с канабис сякаш единствено за медицински цели) пуснаха видео „ Защо да бойкотираме 4 юли? “ в дните на националните празници – от 3 до 5 юли. Така съгласно „ Сестрите “ вместо плануваната облага за Деня на Независимостта „ корпоративните олигарси “ ще получат осезателен удар по джобовете си.
Подобен апел, пуснат в средата на юни в „ Тик-Ток “, стана доста известен. Авторът на видеото, в символ на митинг против високите цени, прикани да не се купува бензин от 3 до 5 юли и получи 2,5 милиона лайкове от консуматори. В това отношение консервативните медии бият камбаните. „ Не позволявайте на левицата да анулира Деня на Независимостта! “ възкликват от екраните на „ Фокс Нюз “. Авторът на този обезверен апел е Дъглас Маккинън, журналист, който е работил като създател на речи за Роналд Рейгън и Джордж У. Буш-старши.
Стигна се до такава степен, че редакцията на „ Асошиейтед прес “, обслужваща повече от хиляда американски вестници и телевизионни канали, разпрати подробни указания на своите клиенти по какъв начин би трябвало да „ отразят 4 юли в надълбоко разграничена Америка “. Основната рекомендация се свежда до апел за „ локализиране “ на тази тематика, т.е. да се съсредоточат върху отразяването на локални фестивали, празници в зони за фойерверки, спортни надпревари. Между редовете това се чете по този начин: никога не навлизайте в рецензия на администрацията на Байдън и тактиката на демократите, които разделят обществото с историческите си войни към събитията от 1776 година, даже не се опитвайте да пишете за тези световни разногласия за природата и същността на Америка, които в този момент са повсеместни. В противоположен случай разцеплението единствено ще се ускори.
Но следствията от тези разногласия се усещат на всички места. Скорошно изследване откри, че делът на американците, които се гордеят със страната си, е понижен от 69% на 39 през последните 11 години и те към този момент са малцинство както измежду поддръжниците на Републиканската партия, по този начин и измежду демократите. Но поразителните разлики сред тях бяха разкрити от изследване какво биха създали американците при положение на непознато настъпление (в самия въпрос, който прави паралели с Украйна, се чете, че това настъпление би трябвало да бъде осъществено от Русия). Готовност да се бият за страната си показват 68 % от републиканците и едвам 40 % от демократите. Тоест повече от половината последователи на Байдън биха предпочели да изоставен Съединени американски щати по време на войната. Освен това най-голяма подготвеност да се бият за Америка демонстрират възрастните хора и единствената възрастова категория, в която те са в малцинство, са точно младежите от 18 до 34 години, същите американци, които на доктрина би трябвало да се бият.
Разтревожени от тези числа, последователите на настоящето държавно управление към този момент крещят: „ Демократите се нуждаят от национализъм повече от всеки път “. Нещо повече, точно „ Ню Йорк Таймс “ крещи от страниците, които стартираха демонизирането на бащите-основатели и всичко, обвързвано с Деня на Независимостта на Съединени американски щати. Но даже и в тази публикация главният либерален орган продължава да разделя обществото, като в действителност предлага да се откажат от " робския " празник на 4 юли и да го заменят с " аболиционистката " дата 5 юли - на този ден през 1852 година деятелят за правата на чернокожите Фредерик Дъглас изнася речта си „ Какво е 4 юли за тога? “.
Така че е допустимо да сме очевидци на честването на един от последните Дни на Независимостта на Съединени американски щати на 4 юли. Може би рано или късно празникът ще се измести с един ден. Но съперниците на сходна концепция към този момент се борят против нея - на 5 юли 2020 година, навръх годишнината от речта на Дъглас, паметникът му в Рочестър, Ню Йорк, беше съборен по същия метод, по който деятелите на „ Черните животи имат значение “ чупят паметниците на Джеферсън. Така последователите и съперниците на Деня на Независимостта на Съединени американски щати не престават да разделят страната си на две с невероятна сила и гняв. Америка към този момент няма съединителен празник.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И даже не става въпрос за това, че този празник ще бъде най-скъпият в историята – Си-Ен-Ен пресметна, че спрямо предходната година междинният американец ще похарчи 12 % повече за обичайно барбекю. Президентът Джо Байдън от дълго време изяснява на своите съграждани кой е отговорен за този проблем: „ Русия, Русия, Русия “. Вероятно някой е повярвал в това просто пояснение. Но разцеплението стартира доста по-рано - и е доста по-дълбоко от инфлацията.
Открита идеологическа война към историята стартира през 2019 година, демократите в действителност се опълчиха на датата на оповестяване на независимостта на Съединените щати (1776) със своя „ Проект 1619 “. С подаването на „ Ню Йорк Таймс “ те настояват, че същинската история на демократична Америка стартира тъкмо през 1619 година, когато първите чернокожи плебеи от Африка идват там. Ясно е, че концепцията за изправяне на два исторически разказа челно е употребена от демократите, с цел да се борят против омразния президент Доналд Тръмп, който в контраст на съперниците си сътвори „ Комисията от 1776 година “ – съвещателен орган в подкрепяне на " патриотичното образование ".
В същото време демократите посегнаха на свещеното - започнаха интензивно да подлагат на критика бащите-основатели на Съединените щати, чиято памет постоянно се почиташе на всеки Ден на Независимостта, и конституцията, която, провъзгласявайки свободата, позволяваше робството. Тази тематика се трансформира в една от основните по време на предизборната акция на Джо Байдън. Предшественикът на Тръмп Барак Обама, номинирайки своя стар партиен съдружник на конгреса на Демократическата партия, намерено подлага на критика бащите-основатели: „ Аз съм във Филаделфия, където нашата конституция беше направена и подписана. Този документ не беше идеален. Той разреши нечовечността на робството и не подсигурява на дамите, а и на мъжете, които не имат благосъстоятелност, правото да вземат участие в политическия развой “. Неслучайно Байдън, поемайки президентския пост, измежду първите си укази подписва решението за очистване на „ Комисията от 1776 година “ – тази тематика е толкоз значима от позиция на демократите.
Нека си напомним също, че точно тогава, по време на ожесточената предизборна акция против Тръмп, последователите на Демократическата партия (особено от придвижването „ Черните животи имат значение “) започнаха да унищожават монументи на исторически персони, против които възразяваха, в това число и на бащите на американската самостоятелност. Авторът на конституцията на Съединени американски щати Томас Джеферсън, който постоянно е изобразяван в аматьорските си продукции от американски възпитаници в навечерието на Деня на Независимостта, за една нощ се трансформира в знак на регресия и употреба, тъй като е бил робовладелец. Е, по какъв начин при такива условия демократите да почитат " робовладелския " ден на Независимостта!
Ясно е, че незабавно след успеха на Байдън пристрастеностите към историческите войни и паметниците започнаха да утихват. Например, спомнете си по какъв начин неговите поддръжници през юни 2020 година се пробваха да съборят конната скулптура на седмия президент на Съединени американски щати Андрю Джаксън на моравата на Белия дом, считайки това за извънредно фундаментален въпрос. Веднага щом Байдън влезе в Белия дом като на магия, желанието да се отстрани паметникът на Джаксън изчезна някъде. Но, както се споделя в класическия руски анекдот, " усетът остана ". И би било необичайно в този момент, след всичко казано за ужасните робовладелци, да се обличат деца в тоалети на бащите създатели и да се цитира Джеферсън в учебни продукции, без опасността от обвинявания в расизъм и, още по-лошо, в „ тръмпизъм “.
Ако демократите са мислили да възпламенят огъня на идеологическото и историческо разделяне на Америка и по-късно безшумно да го изгасят след отстраняването на Тръмп, те са надълбоко сбъркали. Разделението освен не е изчезнало, само че се ускорява всяка година. А скандалното решение на Върховния съд на Съединени американски щати, което анулира конституционното право на аборт, внезапно уголемява тази бездна сред двете Америки.
Всъщност след решението по делото „ Роу против Уейд “ стартира акцията Бойкот на 4 юли. Подобен апел се получи и от члена на учебния комитет на окръг Контра Коста (Калифорния) Анна-Мария Авила Фариас. Тя се обърна към учениците си: „ Не съм чествала 4 юли от 2016 година и не считам, че е празник за празнуване “. Призивът ѝ беше последван от куп мнения, измежду които и този: „ Може би би трябвало да организираме заравяне и да погребем Конституцията и знамето “. Между другото, особено е, че на профилната си фотография в обществените мрежи Фариас употребява украинското знаме, а не американското.
Калифорнийските републиканци са надълбоко възмутени и упорстват за незабавната оставка на Фариас. Но представителите на тази партия в Калифорния от дълго време са безусловно изолирани. Затова основателят на абсурда гордо отхвърли ултиматума им, заявявайки, че присъединяване в гражданския спор е " това, което е национализъм и методът по който би трябвало да наподобява американската фантазия ".
Призивите за протест на честванията на Деня на Независимостта са на всички места. " Тук няма какво да честваме ", звучи на разнообразни митинги против решението на Върховния съд. „ Сестрите от долината “ (нещо като отшелнически медал, занимаващ се с развъждане и търговия с канабис сякаш единствено за медицински цели) пуснаха видео „ Защо да бойкотираме 4 юли? “ в дните на националните празници – от 3 до 5 юли. Така съгласно „ Сестрите “ вместо плануваната облага за Деня на Независимостта „ корпоративните олигарси “ ще получат осезателен удар по джобовете си.
Подобен апел, пуснат в средата на юни в „ Тик-Ток “, стана доста известен. Авторът на видеото, в символ на митинг против високите цени, прикани да не се купува бензин от 3 до 5 юли и получи 2,5 милиона лайкове от консуматори. В това отношение консервативните медии бият камбаните. „ Не позволявайте на левицата да анулира Деня на Независимостта! “ възкликват от екраните на „ Фокс Нюз “. Авторът на този обезверен апел е Дъглас Маккинън, журналист, който е работил като създател на речи за Роналд Рейгън и Джордж У. Буш-старши.
Стигна се до такава степен, че редакцията на „ Асошиейтед прес “, обслужваща повече от хиляда американски вестници и телевизионни канали, разпрати подробни указания на своите клиенти по какъв начин би трябвало да „ отразят 4 юли в надълбоко разграничена Америка “. Основната рекомендация се свежда до апел за „ локализиране “ на тази тематика, т.е. да се съсредоточат върху отразяването на локални фестивали, празници в зони за фойерверки, спортни надпревари. Между редовете това се чете по този начин: никога не навлизайте в рецензия на администрацията на Байдън и тактиката на демократите, които разделят обществото с историческите си войни към събитията от 1776 година, даже не се опитвайте да пишете за тези световни разногласия за природата и същността на Америка, които в този момент са повсеместни. В противоположен случай разцеплението единствено ще се ускори.
Но следствията от тези разногласия се усещат на всички места. Скорошно изследване откри, че делът на американците, които се гордеят със страната си, е понижен от 69% на 39 през последните 11 години и те към този момент са малцинство както измежду поддръжниците на Републиканската партия, по този начин и измежду демократите. Но поразителните разлики сред тях бяха разкрити от изследване какво биха създали американците при положение на непознато настъпление (в самия въпрос, който прави паралели с Украйна, се чете, че това настъпление би трябвало да бъде осъществено от Русия). Готовност да се бият за страната си показват 68 % от републиканците и едвам 40 % от демократите. Тоест повече от половината последователи на Байдън биха предпочели да изоставен Съединени американски щати по време на войната. Освен това най-голяма подготвеност да се бият за Америка демонстрират възрастните хора и единствената възрастова категория, в която те са в малцинство, са точно младежите от 18 до 34 години, същите американци, които на доктрина би трябвало да се бият.
Разтревожени от тези числа, последователите на настоящето държавно управление към този момент крещят: „ Демократите се нуждаят от национализъм повече от всеки път “. Нещо повече, точно „ Ню Йорк Таймс “ крещи от страниците, които стартираха демонизирането на бащите-основатели и всичко, обвързвано с Деня на Независимостта на Съединени американски щати. Но даже и в тази публикация главният либерален орган продължава да разделя обществото, като в действителност предлага да се откажат от " робския " празник на 4 юли и да го заменят с " аболиционистката " дата 5 юли - на този ден през 1852 година деятелят за правата на чернокожите Фредерик Дъглас изнася речта си „ Какво е 4 юли за тога? “.
Така че е допустимо да сме очевидци на честването на един от последните Дни на Независимостта на Съединени американски щати на 4 юли. Може би рано или късно празникът ще се измести с един ден. Но съперниците на сходна концепция към този момент се борят против нея - на 5 юли 2020 година, навръх годишнината от речта на Дъглас, паметникът му в Рочестър, Ню Йорк, беше съборен по същия метод, по който деятелите на „ Черните животи имат значение “ чупят паметниците на Джеферсън. Така последователите и съперниците на Деня на Независимостта на Съединени американски щати не престават да разделят страната си на две с невероятна сила и гняв. Америка към този момент няма съединителен празник.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ