Бойко Петев е магистър по Счетоводство и контрол“ и доктор

Бойко Петев е магистър по „ Счетоводство и надзор “ и лекар по финанси. Работил е 12 години в Министерство на финансите и организации в системата на МФ. Бил е основен секретар на Изпълнителната организация „ Одит на средствата от Европейски Съюз “. От 2002 година е учител в Нов български университет. Автор и съавтор на учебници и образователни пособия в областта на данъчното облагане. Пред novapress.bg Бойко Петев разяснява какви стопански провали ще нанесе ковид в България.
Г-н Петев, министър председателят още веднъж заприказва за влизане в чакалнята на Еврозоната. Това се случи по време на наложени ограничения за обществена изолираност, поради която се чака спад в стопанската система. Какъв е Вашият прочит?
Влизането в чакалнята на Еврозоната е сензитивна тематика. Според мен, моментът е несъответствуващ и би трябвало да се изчака. Влизането би трябвало да стане гладко и добре премислено, при ясни параметри и стопанска система работеща на цялостни обороти. Говоренето, че влизането в чакалнята на Еврозоната ще ни обезпечи повече средства за излизане от рецесията с Covid-19, не дава отговор на истината.
България е пълновръстен член на Европейски Съюз, съблюдава своите задължения и би трябвало да получи помощи като такава. Ние сме във валутен ръб, българският лев е закрепен към еврото и е постоянен.
Прибързаните дейности носят риск и може да ни изиграят неприятна смешка.
Макар, че не е ясно какъв брой време ще продължи карантината, каква е оптимистичната и песимистичната Ви прогноза за отражението върху стопанската система на България?
Трудно е да се каже. Всичко зависи от това, докога ще продължи карантината, само че удължаването й със всеки следващ ден или месец нанася провали на стопанската система. Ако всичко завърши на 13 май и няма нови ограничавания, провалите ще са минимални и до няколко месеца тя ще се съживи. Пълното възобновяване ще се случи, когато рестриктивните мерки паднат и в страните членки от Европейски Съюз, тъй като както знаем избрани браншове от стопанската система ни, са тясно свързани с европейската.
10 милиарда лв. „ през вчерашния ден “ и 10 милиарда „ на следващия ден “ под формата на заем с идентична тежест и евентуален стопански резултат ли са?
Всеки лев в такава обстановка е витално значим. Разбира се колкото по-бързо, толкоз по-добре. Важно е по какъв начин ще бъдат разпределени, ще стигнат ли до нуждаещите се, ще поддържат ли избрани (важни) браншове от стопанската система или ще бъдат раздавани на другарски принцип.
Какви дейности са нужни за понижаване на резултата от карантинните ограничения у нас?
Не съм експерт в тази област, само че ограниченията би трябвало да бъдат спазвани и според от обстановката да бъдат последователно намалявани до цялостното им отпадане. Разбира се би трябвало да бъдем доста деликатни с пропускателния режим в страната и да не позволяваме новозаразени. Българските жители би трябвало да съблюдават наложените ограничения и хигиенични условия с цел да се спре разпространяването на вируса.
Как пандемията трансформира съотношението на финансовите и икономическите сили в международен мащаб?
Интересен въпрос! Определено Covid-19 не пропусна нито една от международните стопански сили. В тази обстановка съотношението ще се резервира, само че мисля, че най-вече ще пострада Китай, тъй като ще му бъдат наложени рестрикции от Съединени американски щати и Европейски Съюз за съзнателно разпространяване на болестта.
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 27 април