Бойко Ноев При отчета за едногодишната си дейност президентът Румен

Бойко Ноев

При доклада за едногодишната си активност президентът Румен Радев засегна и въпроси, свързани с НСО. От думите му прозвуча неодобрение, че му липсват принадлежности за надзор над активността на тази работа. Това съответства с информациите, че шефът на НСО е разследван за престъпления. Възникна въпросът дали сме на прага на следващ скандал със службата и вероятни промени, или още веднъж виждаме стихия в чаша вода.

Още когато се приемаше законът за НСО имаше предизвестия, че с него се цели възобновление и затвърждаване на практики от времето на тоталитарната страна. Те се потвърдиха. Сливането, от една страна, на апетита за привилегии на политическия хайлайф, със сенчестия инструментариум на специфичните служби- от друга, доведоха до " узаконяването " на явлението НСО, което няма аналог в демократичния свят.

НСО не е просто специфична " работа за защита ". Това е едно уродливо събитие, което се характеризира с няколко съществени черти: на първо място- безконтролност, на второ- вредност за публичния интерес и на трето- порочност.

" Безконтролност " преди всичко може да се назова отводът на предходния президент Плевнелиев, както и неуспехът до момента на Радев да се пребори с това събитие, с тази фрапираща корист с публичен запас.

Странно е, за какво президентът Радев толкоз късно установи, че има нещо гнило към подчинеността на НСО и контролът върху нея. Това е работа недвусмислено към президентството, на която е поверена неговата сигурност като държавен глава. Тази службата е негово всекидневие. Това оставя усещането, може би неправилното усещане, че неговата реакция е по-скоро артикул на битов проблем около някоя " услуга " на НСО, в сравнение с кардинално несъгласие.

Споделям мнението, че по закон НСО е еднолично подчинена на президента, че той има всички нужни лостове за въздействие и надзор над нея, както и че носи отговорността за всичко което се случва под нейния капак. Президентът твърди, че няма такива лостове, само че това наподобява повече като тичане от отговорност. Да, правилно е, че има някои двусмислени текстове в закона, само че в случай че това чак толкоз пречи да извършва отговорностите си, той от дълго време трябваше да изиска пояснение на Конституционния съд. Като се имат поради големите компетенции на НСО, тази специфична работа нито ден не би трябвало да виси в юридически вакуум, без зависимост и надзор. Не може институциите да си трансферират отговорността за нея като парещ картоф.

Някой би споделил, че има неясноти към приложението на закона за НСО, както и че било планувано службата да се управлява от парламентарна комисия. Определено може да се твърди, че парламентарният надзор е една от уловките в закона, които нямат правна стойност и са единствено пожелателни.

Парламентът няма нито право, нито инструментариум да управлява дейно работа към президентската институция и по тази причина в никакъв случай не го е правил всъщност. Обратно, в сходство с член 102 алинея 5 от конституцията, това е категорично правомощие на президента. Такива компетенции са планувани и в член 7 на Закона за НСО.

Затова се постанова мнението, че на президента просто му липсва увереност, аргументите за което към този момент нямат пояснение.

Проблемът надали е в неналичието на добра юридическа експертиза в президентството. Очевидно има разнообразни гледни точки по въпросната безконтролност. Юристи с потвърден престиж поддържат тезата, че съществуващата законова и нормативна уредба дава задоволително компетенции на президента по отношение на НСО. Но в края на краищата, в случай че съществува подобен, той спор може да се реши и от Конституционен съд, в случай че има предпочитание за това.

Принципният въпрос в тази ситуация е, че не може да има специфична работа, която не предстои на никакъв надзор и не е известно кому е подчинена. Не може да има специфична работа за която никой не носи отговорност. Това опонира на правилата на държавността.

Очевидно има истина в изказванията, че в закона съзнателно са заложени някои клопки на двусмислие и безнаказаност, с цел да продължава явлението НСО да съществува, в полза на безпросветната част от елита, за която привилегиите и обгрижването е симптом на авторитет и обществен статус, както и в полза на тези сенчести кръгове, които дърпат конците зад забележимата политическа сцена. Вместо да разчиства тези клопки обаче, президентът не трябва да се оправдава, че е паднал в тях и е безпомощен.

Една от сериозните рискове от безконтролността е потреблението на НСО за политически цели, защото тази работа е една рискова примес от зависимости и симбиоза. От едната страна на тангото е политическият хайлайф, който одобри закона за НСО извънредно и единствено в своя изгода и срещу публичния интерес.

От другата страна е НСО, което единствено си написа този закон, като опит да подсигурява своето бетониране и дългоденствие. Както споделят хора с по-дълъг политически опит: " пуснеш ли един път НСО под юргана, зависимостта ти е обезпечена ".

Всичко това разрешава НСО да се употребява и като инструмент в политическите битки, което е противоконституционно по принцип. Всички си спомняме, като един от образците, случая с вътрешнопартийния прелом в Движение за права и свободи, когато беше свален Местан. Някои биха споделили, че това е било в полза на страната. Може и по този начин да е, само че факт е, че за това събаряне беше употребена и НСО. Играта с защитата на Местан, " тук има там няма ", бе инструментът, който го тласна " в заточение " в турското посолство. Използването на службите за вътрешнополитически цели е незаконно. Интересното е, че самият Местан, разказвайки в детайли за този епизод, пропусна значимия политически извод.

Колкото и да се засекретява активността на НСО проблемите към нейната безконтролност и вероятни злоупотреби, в това число с политическа цел, рано или късно изплуват. Затова дейностите за отбрана на законността и публичния интерес нямат опция.

Като принципал на службата президентът би трябвало да има смелостта, нагледно казано, " да влезе " в НСО. На първо място да изиска подробна информация, по какъв начин през последните години са взимани решенията за защитата на другите лица от така наречен " тричленка ": шефът на НСО, ръководителят на ДАНС и основният секретар на Министерство на вътрешните работи.

Тези решения би трябвало да са в архива, тъй като касаят материални и други организационни аспекти. Тричленката взима решението за защитата въз основата на писмен документ, който има основател, един от тримата, както и претекстове. Така ще стане ясно кой и за какво е охраняван, или му е свалена защитата, по чие предложение и така нататък Но това е единствено в случай че президентът изиска. Има и други въпроси за разнищване. Не инцидентно и Българска социалистическа партия, упорстват той да направи " проверка " на НСО, каквото и това да значи. Така че, топката напълно е в неговото поле.

Що се отнася до изказванията, че може да му бъде отказано, те са изцяло несъстоятелни. Не бива да се не помни, че с изключение на всичко друго, президентът е висш главнокомандващ на въоръжените сили и в спокойно време, а НСО е военизирана работа и част от въоръжените сили. Отказ би означавал несъблюдение на заповед, оттам- мигновен декрет за уволняване, дисциплинарна и друга отговорност и така нататък Още по-тежки биха били следствията, в случай че се окаже, че липсват документи и така нататък

Досега управлението на НСО отхвърля за отговори на публичния интерес за отчетност с причините на секретността на активността си. Да, те са годни, дотолкоз, доколкото касаят съответни проекти, способи на деяние и други специфики на работата на службата. Принципната оценка на президента, че решенията към потреблението на ресурсите на НСО са били верни, или не, обаче не може да бъде загадка.

Липсата на тази кардинална оценка прави президента съизвършител в нещо, което за обществото единомислещо е недопустимо. Не бива да се не помни, че има няколко случая с охранявани лица, отвън листата на категорично посочените в закона, за които обществото от дълго време чака отговори, преди всичко тъй като заплаща за това. Но, несъмнено, въпросите към така наречен " проверка " на НСО надалеч надвишават претекстовете за даване на съответните " услуги " на едно или друго лице и касаят изобщо пороците на съществуването на такава работа.

Нужда от съответна защита на президента, на премиера и донякъде- на ръководителя на Народно събрание има. Но не може това да се оправдае с 1200 души и бюджет от 40 млн. лв.. Когато антитерористичните сили на страната, които би трябвало да ни пазят всички нас сега са в пъти по-малобройни и с най-малко 10 пъти по-малък бюджет. Затова моята отдавнашна позиция е НСО да се преобразува в Национална антитерористична работа, която да работи в интерес на обществото, вместо да извършва прищявките на капризния ни политически хайлайф.

Що се отнася до моралните оценки на явлението НСО, при всички условности, не е морално бранителите на границата, даващите бойни наряди денонощно, в мраз и тиня, служителите на реда на улицата, изобщо масата дами и мъже в униформа да получават в пъти по-малко, като заплати и привилегии от чиновниците на днешното НСО. Не може офицери да служат като портиери, водачи, сервитьори и камериерки, както е в НСО, вместо да управляват действия, директно свързани с националната сигурност.

Това е разхищаване на гений, който по този начин липсва в оперативните подразделения. Не може началникът на НСО да носи званието " генерал-лейтенант ", което, по всеобщо мнение в професионалните кръгове е директно посягане върху достойнството на пагона, и което освен това му бе връчено в блестящо нарушаване на законите…. А когато всичко това се случва на фона на крокодилските сълзи, които леем за армията и полицията- то не е морално на квадрат.

Нуждата от коренно решение на случая с НСО от дълго време е назряла. Изглежда, че дните на днешния шеф на НСО са преброени. Но просто промяната му с различен няма да реши проблемите. И най-честният, и най-хубавият да пристигна, каквито несъмнено има, явлението НСО ще ги поквари. Защото казусът е в системата, а не в личността. Единствения верен път е преобразуването на НСО в национална антитерористична работа, която да пази обществото и несъмнено, с един рационално дребен детайл в нейния състав- две-три висши длъжности в страната.

Що се отнася до останалите функционалности на днешното НСО, неговата стопанска и логистична активност, поддръжката на резиденции, ловни стопанства, обгрижване на депутати и министри и други от така наречен " протоколен лист ", в случай че изобщо е нужна и в такива размери, тя би трябвало да премине към дирекция в Министерски съвет.

Тази активност няма нищо общо с националната сигурност. Министрите си имат министерства с бюджет, в това число за превоз. Същото се отнася за Народното събрание, за правосъдната власт и прочие България би трябвало да дава образец за това, по какъв начин политиците на най-бедната страна в Европейски Съюз правят работата си непретенциозно, съгласно чергата, а не като шейхове от петролните монархии. Сега сме станали за подбив и насмешки, като страна от третия свят- на гол търбух чифте пищови.

Аргументът, че НСО " не би трябвало да се пипа " поради европредседателството не е сериозен. То по този начин или другояче скоро свършва, а промяната на НСО би трябвало да се гледа в средносрочна вероятност.

През това време би трябвало да бъде реализирано нужното публично и институционално единодушие с цел да се насочи явлението НСО към предишното, където принадлежи.

Трябва да се трансформират и някои закони. Ако има политическа воля и публичен интерес това може да стане до края на годината. И несъмнено всичко зависи от инициативността и решителността на президента. Всъщност, който и да подеме самодейността, за какво не и министър председателят, ще получи сериозна социална поддръжка. В това няма никакво подозрение.