Чорич: Седем месеца не бях докосвал ракета; прокрадваха се съмнения дали ще се завърна
Борна Чорич претърпя един от най-тежките моменти в своята кариера, откакто през февруари 2021-а получи травма в рамото по време на полуфиналния си мач от конкуренцията в Ротердам против Мартон Фучович. След последвалата интервенция на дясното рамо и интервал на 8-месечна рехабилитация, някогашният номер 12 е подготвен още веднъж да се завърне на корта в формален мач. Чорич би трябвало да вземе присъединяване на първия Мастърс за годината - в Индиън Уелс, където преди четири години доближи до полуфиналите. Броени часове преди дълго чаканото си завръщане в игра, хърватинът даде обстойно изявление, в което показа за всичко, през което е минал през тази една година:
Първо, по какъв начин се чувстваш най-сетне да се завърнеш назад в Тура?
- Не мога да сравня това възприятие с никое друго, защото това е първият ми път, когато съм отвън игра за толкоз дълъг интервал от време. Последната ми сходна пауза се случи, когато бях на 12-13 години и имах интервенция на китката. Чувството е да се върна е необикновено. Играя от много време. Започнах на при започване на ноември, макар че не можех да поднасям в този миг. Така че играя тенис към този момент три месеца, а през последните два съумях да поднасям вярно. Да кажем, че още веднъж се сприятелих с топката, и се усещам прелестно, защото преди този момент не бях докосвал ракета в продължение на седем месеца, което беше най-дългият интервал в кариерата ми.
Вече тренираш от няколко дни в Калифорния. Как те посрещнаха твоите сътрудници?
- Страхотно, както постоянно. Всъщност аз бях в Австралия, тъй че към този момент съм виждал множеството от тях там, защото до последния миг не бях сигурен дали ще мога да играя в Мелбърн. Освен това направих част от рехабилитацията си в Австралия от началото на декември, а и подкрепям връзка с играчите, с които съм непосредствен.
Наскоро споделиха, че в един миг си се страхувал, че няма да можеш да продължиш кариерата си в тениса. Можеш ли да ни преведеш през твоите мисли по това време?
- Е, когато професионален състезател отиде на интервенция, в никакъв случай не е обезпечено, че той ще се върне същия. Имах леки затруднения по-късно, защото изпитвах болежка по-дълго, в сравнение с чакахме. От тази позиция може би това се очакваше, само че тогава ми се струваше, че много закъснях с рехабилитацията си.
Не се усещах сигурен, сервирах леко и към момента усещах болежка, дружно със конвулсия в мускулите си, всичко, което ми споделиха, трябваше да е изчезнало до тогава. Съмненията се прокрадваха, само че знаех, че би трябвало да правя своята част всеки ден, с цел да мога да се върна на мястото, което бях, физически и във връзка с сервирането.
Лекарят, който направи интервенцията, ми сподели, че има късмет да бъда подготвен за US Open. Когато това време пристигна, към момента не бях хващал ракета, тъй че беше обикновено да имам някакви подозрения.
Кой беше най-мрачният ти миг през миналата година?
- Чувствах се добре след интервенцията, тъй като мислех, че ще се върна доста по-бързо. По време на всичко това бях извънредно стимулиран да се върна допустимо най-скоро, тъй че поддържах физическа форма.
За мен най-трудният интервал беше, когато осъзнах, че няма да мога да се състезавам на US Open, че даже не бях покрай постигането на тази цел. След това си взех двуседмична почивка, с цел да си умря от всичко.
Ходих на море, не упражнявах. Може би това беше най-трудният миг, само че въпреки това, доста се забавлявах на почивката, почтено казано, тъй че се справях по-лесно със протичащото се.
Кой ти оказа помощ най-вече да се оправиш със обстановката?
- Моят физиотерапевт Яни Луизос, постоянно наблягам неговия принос. Без него сигурно нямаше да съм тук, където съм в този момент. Той е доста предан, специалист в своята област и постоянно е подбирал точните думи, които да ми каже. Не беше елементарно, тъй като рехабилитацията продължи осем-девет месеца с доста възходи и падения.
Яни явно е огромна част от твоя екип, само че кой различен е част от него сега?
- Освен Яни, в екипа ми е и новият ми треньор Мате Делич. Знам, екипът е доста по-малък от преди! Мате ми оказва помощ през последните четири години, откогато спря да играе професионално. Той се включваше постоянно – не толкоз, когато работех с Рсикардо Пиати и Кики (Кристиян Шнайдер), само че много постоянно по време на времето ми с Мартин Степанек.
Индиън Уелс в действителност е идеалното място за твоето завръщане. През 2018 година изигра един от най-хубавите шампионати в твоята кариера, преди да загубиш от Роджър Федерер на полуфиналите. Какви са спомените ти?
- Обожавам Индиън Уелс. Още преди да стигна до полуфиналите там, бих споделил, че това е един от обичаните ми шампионати. Мисля, че резултатът от 2018 година беляза началото на моя пробив. Дотогава постоянно бях 40-60 в класацията, а по-късно влязох в топ 30, изкачвайки се до № 12 в света по-късно. Така че, да, невероятни мемоари, прелестно място. И по-късно идва Маями, който също доста обичам.
Първо, по какъв начин се чувстваш най-сетне да се завърнеш назад в Тура?
- Не мога да сравня това възприятие с никое друго, защото това е първият ми път, когато съм отвън игра за толкоз дълъг интервал от време. Последната ми сходна пауза се случи, когато бях на 12-13 години и имах интервенция на китката. Чувството е да се върна е необикновено. Играя от много време. Започнах на при започване на ноември, макар че не можех да поднасям в този миг. Така че играя тенис към този момент три месеца, а през последните два съумях да поднасям вярно. Да кажем, че още веднъж се сприятелих с топката, и се усещам прелестно, защото преди този момент не бях докосвал ракета в продължение на седем месеца, което беше най-дългият интервал в кариерата ми.
Вече тренираш от няколко дни в Калифорния. Как те посрещнаха твоите сътрудници?
- Страхотно, както постоянно. Всъщност аз бях в Австралия, тъй че към този момент съм виждал множеството от тях там, защото до последния миг не бях сигурен дали ще мога да играя в Мелбърн. Освен това направих част от рехабилитацията си в Австралия от началото на декември, а и подкрепям връзка с играчите, с които съм непосредствен.
Наскоро споделиха, че в един миг си се страхувал, че няма да можеш да продължиш кариерата си в тениса. Можеш ли да ни преведеш през твоите мисли по това време?
- Е, когато професионален състезател отиде на интервенция, в никакъв случай не е обезпечено, че той ще се върне същия. Имах леки затруднения по-късно, защото изпитвах болежка по-дълго, в сравнение с чакахме. От тази позиция може би това се очакваше, само че тогава ми се струваше, че много закъснях с рехабилитацията си.
Не се усещах сигурен, сервирах леко и към момента усещах болежка, дружно със конвулсия в мускулите си, всичко, което ми споделиха, трябваше да е изчезнало до тогава. Съмненията се прокрадваха, само че знаех, че би трябвало да правя своята част всеки ден, с цел да мога да се върна на мястото, което бях, физически и във връзка с сервирането.
Лекарят, който направи интервенцията, ми сподели, че има късмет да бъда подготвен за US Open. Когато това време пристигна, към момента не бях хващал ракета, тъй че беше обикновено да имам някакви подозрения.
Кой беше най-мрачният ти миг през миналата година?
- Чувствах се добре след интервенцията, тъй като мислех, че ще се върна доста по-бързо. По време на всичко това бях извънредно стимулиран да се върна допустимо най-скоро, тъй че поддържах физическа форма.
За мен най-трудният интервал беше, когато осъзнах, че няма да мога да се състезавам на US Open, че даже не бях покрай постигането на тази цел. След това си взех двуседмична почивка, с цел да си умря от всичко.
Ходих на море, не упражнявах. Може би това беше най-трудният миг, само че въпреки това, доста се забавлявах на почивката, почтено казано, тъй че се справях по-лесно със протичащото се.
Кой ти оказа помощ най-вече да се оправиш със обстановката?
- Моят физиотерапевт Яни Луизос, постоянно наблягам неговия принос. Без него сигурно нямаше да съм тук, където съм в този момент. Той е доста предан, специалист в своята област и постоянно е подбирал точните думи, които да ми каже. Не беше елементарно, тъй като рехабилитацията продължи осем-девет месеца с доста възходи и падения.
Яни явно е огромна част от твоя екип, само че кой различен е част от него сега?
- Освен Яни, в екипа ми е и новият ми треньор Мате Делич. Знам, екипът е доста по-малък от преди! Мате ми оказва помощ през последните четири години, откогато спря да играе професионално. Той се включваше постоянно – не толкоз, когато работех с Рсикардо Пиати и Кики (Кристиян Шнайдер), само че много постоянно по време на времето ми с Мартин Степанек.
Индиън Уелс в действителност е идеалното място за твоето завръщане. През 2018 година изигра един от най-хубавите шампионати в твоята кариера, преди да загубиш от Роджър Федерер на полуфиналите. Какви са спомените ти?
- Обожавам Индиън Уелс. Още преди да стигна до полуфиналите там, бих споделил, че това е един от обичаните ми шампионати. Мисля, че резултатът от 2018 година беляза началото на моя пробив. Дотогава постоянно бях 40-60 в класацията, а по-късно влязох в топ 30, изкачвайки се до № 12 в света по-късно. Така че, да, невероятни мемоари, прелестно място. И по-късно идва Маями, който също доста обичам.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ