Борисов и Заев, сн. БГНЕС Върнем ли се към историята,

Борисов и Заев, сн. БГНЕС
" Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще. Какво по-важно има от това да се разбираме и да се върви напред по пътя? Нека учените приказват на тая тематика. Хилядолетна история имаме, постоянно може да се откри нещо, за което да се скараме ", разяснява министър председателят Бойко Борисов в четвъртък след общото българо-македонско държавно съвещание в македонския град Струмица. Той поддържа за следващ път евроатлантическата вероятност на Западните Балкани разяснява, че " в този момент е моментът да се употребява българското председателство, а по-късно австрийското, румънското, хърватското, с цел да може близо две години тематиката освен да се държи на вниманието на всички в Европа, само че и действително да се придвижи ". Попитан за мнението му за македонския език Борисов разяснява: " Направим ли подобен диалог кой език какъв е, Каракачанов е доста квалифициран по тази тематика – вместо да подпишат контракт за съдействието с армиите, с госпожата (македонският министър на защитата Радмила Шекеринска– бел. ред.) може да дойдат с по един танк”. " На Балканите би трябвало да се пазим от думи като нова ера и исторически. Трябва повече невзискателност. Трябва да забравим и за Велика Албания, Велика Сърбия, Велика Гърция... Колкото сме по-малко велики, толкоз по-бързо ще създадем, тъй че нашите приходи да доближат тези в Западна Европа ", сподели Борисов. " Нашата политика не е ориентирана против трети страни, а тъкмо противоположното – всички на Балканите да получим по-равно. Затова еднообразно значимо за нас е нашите другари от Македония, Албания, Черна гора и Сърбия по-бързо да се причислят към Европейски Съюз, да няма черни петна в района ", уточни той. Общата история остава сериозен миг България сложи в центъра на европейското си председателство Западните Балкани, само че още при започване на идната година е доста евентуално на напред във времето още веднъж да излезе разногласието с Македония към общата ни история и език. В петък външните министри на двете страни Екатерина Захариева и Никола Димитров се срещнаха в границите на общото държавно съвещание в Струмица и поеха ангажимент договорът за добросъседство, който бе подписан през лятото, до края на годината да влезе в действие. За задачата той би трябвало да бъде утвърден от националните парламенти. В България не се чака да има проблеми, само че в Македония близката до Русия опозиционна партия на някогашния министър председател Никола Груевски Вътрешна македонска революционна организация – ДПМНЕ разпростра мощна акция против документа и разгласи, че ще гласоподава срещу него в Народното събрание. В контракта е планувано до три месеца след влизането му в действие двете страни да образуват взаимна експертна комисия, която да реши противоречивите въпроси към историята и образованието. Именно това се обрисува и като най-значимият тест пред контракта. В него не е планувано кои историци и по какви критерии да влязат в комисията, която би трябвало " обективно и учредено на достоверни исторически извори " да пояснява историческите събития. Скопие и София ще мислят общи положителни послания В петък първите дипломати подписаха и платформа за активизиране на съдействието сред двете министерства. Целта е да се основат работещи механизми за осъществяване и обзор на контракта и да се синхронизират положителни послания, които да работят за превъзмогване на отрицателните публични настройки. От българското външно министерство оповестиха, че то ще финансира шест плана на стойност 380 000 евро в поддръжка на Македония. Първият от тях е към този момент факт - доставка на автомобил на хора със специфични потребности. Другите планове са свързани с интеграцията на деца аутисти и саниране на най-голямото учебно заведение в Скопие. Двамата министри разискаха финансирането на кулоар номер 8 и другите планове за съгласуваност в района.