Боре Кьосев: 1 милион евро не стигат
Борислав Кьосев е eдин от най-известните ни волейболисти за всички времена. Емблема е на ЦСКА. Роден е на 3 август 1961 година в дупнишкото село Баланово. Кариерата му в България минава напълно в ЦСКА, където изиграва към 2000 мача! Девет пъти е първенец с ЦСКА, седем пъти печели Купата на България. За националния тим играе цели 14 години. Жъне огромни триумфи и в Италия. С Любо Ганев заформят убийстве 
н тандем в Алпитур (Кунео). Кьосев играе и за Бреша. След това се трансформира и в сполучлив предприемач. Има две деца, радва се на сина си Велизар, който е на 36 година (от някогашната му брачна половинка - Мила Кьосева, също волейболна легенда), както и на 6-годишната си дъщеричка Ивон.
- Г-н Кьосев, по какъв начин ще коментирате представянето на националния ни тим в олимпийската подготовка в Берлин?
- След катаклизми момчетата направиха всичко допустимо тимът да стигне до финала, а там каквото сабя покаже. Трите мача ги изиграха ослепително, постигайки победи. Имаше колектив и дух в тима. Това демонстрира, че отборът ни има бъдеще. Младите състезатели, които бяха в състава, дружно с опитните, демонстрираха, че може да се разчита на тях. Трябва да сме удовлетворени от представянето. Германците изиграха мача против нас на супер равнище. А и имаха ден повече отмора от момчетата ни. Само първото място беше задачата пред нас, защото само спечелилият се класира на Олимпиадата в Токио. Много хора даже не имаха вяра, че ще прескочим групата. Но на момчетата въобще не им повлия всичко, което се случи преди квалификацията, и играха мощно. Говоря за катаклизмите - кой ще бъде в тима, кой няма да бъде викан, кой ще е треньор, всичките проблеми във федерацията. Тези неща не им повлияха.
- Неприятно е обаче, че няма да участваме на Олимпиадата в Токио.
- Така е. След четиригодишен олимпийски цикъл е обикновено да искаш да бъдеш на Игрите и е загуба да не участваш. Но просто формулата е такава. Виждаме, че и актуалният европейски първенец Сърбия няма да бъде в Токио. Eдва четири страни от Европа се класираха - Италия, Полша, Русия и Франция. Да, загуба е, че няма да участваме на Олимпиадата, само че виждате, че имаме и подмладяване на тима. Убеден съм, че ще съумеем да създадем нов състав, който да може да се бори в идващия олимпийски цикъл.
- По ваше време имаше ли случай да пропуснете олимпийски игри?
- Имало е. През 1984 година не участвахме на Игрите в Лос Анджелис, макар че се бяхме класирали. Бяхме на предолимпийски шампионат в Барселона. Играехме всеки против всеки, победихме всички наред - китайци, корейци, италианци. Класирахме се, само че заради политически аргументи не успяхме да отидем на Олимпиадата в Лос Анджелис. Тогава нямаше групи, а играхме всеки против всеки. Тази формула е най-правилната, а не както e в този момент.
Нa Олимпиадата в Сеул през 1988 година участвахме и излязохме от групата, само че по-късно ни прецакаха. Бразилия и Русия се бяха договорили. Руснаците преднамерено им дадоха мача. Не беше проблем за тях, тъй като към този момент се бяха класирали напред. Но откакто им легнаха, ние отпаднахме, даже и да бяхме победили Швеция. Щяхме да играем за третото място с Аржентина. Сигурно щяхме да ги победим, само че руснаците ни прецакаха. Впоследствие всичко лъсна. През 1990 година, когато беше международното състезание в Бразилия, те се бяха договорили за взаимен лагер. Руснаците отидоха и упражняваха в Бразилия дружно с техния народен тим.
- Често ли ставахте очевидци на сходни подмолни игри?
- О, има ги тези неща, част от играта са. Всеки самичък да си направи сметка защо става въпрос.
- Трябва ли Силвано Пранди да продължи да бъде отпред на националния ни тим?
- Пранди е доста стойностен треньор. Преди 10 години изведе тима до третото място на Световното, това лято във Варна единствено една точка против Бразилия не ни стигна. Това значи, че се работи вярно. Отборът върви напред. И на квалификацията в Берлин показахме, че имаме жанр. Договорът на Пранди е до края на януари. Трябва да се намерения за треньор, на който да се даде картбланш да направи състав от млади състезатели. Теодор Салпаров, Виктор Йосифов, а и други от опитните е обикновено да се отдръпват. Вече над 10 години са в националния тим. Занапред би трябвало да се залага на младите, дано се развиват.
- Кой е най-удачен вид за поста на Пранди?
- В момента имаме една генерация от 4-5 треньори, които са на високо равнище - Мартин Стоев, Николай Желязков, Найден Найденов, Пламен Константинов. Пламен Христов също е потвърдил се треньор с резултати. Трябва да се избере експерт, който познава работата с младите, с поколението, което идва изпод. А кой ще е треньор - още е рано да се каже. Ще се разбере, откакто се направи конкурс. Ще бъдат поканени тези, които ще дадат най-хубавата платформа за работа. Ще се мисли, откакто се избере новото управление на БФВолейбол.
- Имате ли любим от актуалните ни национали? На кого симпатизирате?
- Алекс Грозданов ми харесва доста, както и Мартин Атанасов, Жоро Петров и Розалин Пенчев. Георги Сеганов също върви добре, развива се. Това са състезатели ни, които виждам като съществени играчи на националния ни тим в идващите години. Тук не приказваме за Цветан Соколов, който е класа, а за младите. Дано не престават да се развиват.
- Има ли късмет най-сетне Матей Казийски да се върне?
- Тази тематика е затворена. Казийски да бъде върнат е все едно да вземат мен в този момент. Ако щеше да играе в националния тим, до момента да го беше направил. Ако имаше предпочитание, можеше да се яви на предходната подготовка. И в този момент в Берлин щеше да помогне.
- Категорично ли се отказвате oт борбата за президентския пост във федерацията?
- Да, няма да се кандидатирам. Прецених, че е по-правилно да бъда до Любо Ганев, в сравнение с да повеждам борба за власт с него.
- Изчерпа ли се инж. Данчо Лазаров, който е отпред на волейболната ни федерация от 2001 година?
- Данчо Лазаров направи всичко допустимо да бъдем домакини на международно и европейско състезание. Дал е извънредно доста за волейбола. Той към момента е потребен със препоръки, с контактите си и връзките в Международната волейболна федерация. Защото, в случай че нямаме лоби, няма да можем да печелим семейства. Убеден съм, че Лазаров ще продължи да оказва помощ и да бъде потребен за българския волейбол.
- Години наред сте покрай него и добре знаете по какъв начин се управлява федерацията. Много ли е мъчно?
- От дълги години съм в Управителния съвет. Бих споделил, че Любо Ганев е по-близо до него. Той е първи вицепрезидент. Ганев беше акредитиран да провежда международното състезание в България и се оправи чудесно. Аз съм член на УС, давам отговор повече за материалната част на федерацията. БФВолейбол направи доста неща в последните години. Инвестирахме много в зала " Христо Ботев ". Когато я взехме, нямаше лиценз, нито отопление и осветяване. Въведохме и системата за видеонаблюдение, всичко е пари. Бих споделил, че много мъчно се ръководи федерацията. Още повече, че няма нужното финансиране. В международния волейбол сме в Топ 10. Този спорт се развива ужасно доста, само че бюджетът на БФВолейбол е единствено 1 милион евро. Тези пари са извънредно незадоволителни. Мога да ви дам образци - в Италия е 40 милиона, в Полша съвсем колкото тях, бюджетът на сръбската федерация пък е над 20 милиона евро. До 1-2 години и унгарците ще напреднат много във волейбола. Mинистър-председателят им Виктор Орбан им оказва помощ ужасно доста - освен на футбола, а и на волейбола, баскетбола, плуването, хандбала и водната топка. Отпуснал е 20 милиона евро на тези федерации за развиване на всеобщия спорт. В Унгария се развиват доста добре. А ние с този 1 милион евро не считам, че сме конкурентноспособни. Държавата ни би трябвало да отпуска още средства. Или да се откри формула по какъв начин да бъдат облекчени хората, които биха отделяли финанси за спорта. Тру
дно е да вкараме децата в залите като няма нужните условия.
- Любо Ганев ли е точният човек за президент на БФВолейбол?
- Неговите визии съответстват с моите. След дългото управление на федерацията от страна на Данчо Лазаров, в този момент вероятно ще има разтърсвания, само че в развой на работата ще се построяват нещата. Ганев има вижданията и метода.
- Бяхте съвършен тандем в Алпитур (Кунео) в средата на 90-те години, когато завоювахте редица оценки в най-силното състезание в света - италианското, в това число и за най-хубава двойка легионери.
- И в ЦСКА бяхме сполучлив тандем. Това, че станахме най-хубавата двойка чужденци в Италия, беше доста огромен триумф. Би трябвало да продължим с триумф и в този момент. Прецених, че е по-правилно да заставам до него, в сравнение с да повеждам борба за власт с него. Аз съм човек, който работи за волейбола. Не желая да разрушавам нещо, градено с години, поради персонални упоритости. Дали ще се водиш шеф или не, какво значение има. Важното е волейболът да се развива.
- Провеждате ли диалози?
- Той беше в Швейцария. Говорихме, преди да замине за квалификацията в Берлин. Ще имаме диалози и в околните дни.
- Навремето ЦСКА ви трансферира в Италия против 300 000 $.
- За това време бяха все едно 3 милиона в този момент. Аз и Любо сме едни от първите, за които се заплатиха огромни суми. Италианците дадоха на ЦСКА за него над 400 000 $. Като ме привлякоха, от Кунео дадоха един рейс на ЦСКА. Беше от плюс за обичания ми клуб. Дълги години ЦСКА употребява рейса. В родното ми село Баланово даже го измиха с вино.
- Бихте ли разказали повече?
- Това е нещо, което ще помня цялостен живот. Когато станах офицер в ЦСКА, ми връчваха пагоните в родното ми село - 1981 година. Тогава защитавах цветовете на ЦСКА. Церемонията беше неповторима. Беше се събрало цялото село. Автобусът на ЦСКА, като дойде, започнаха да го поливат с вино. Измиха го с вино. Беше неповторимо, всички бяха доста радостни и щастливи. Да играеш за ЦСКА е нещо ужасно. Постигнах доста с " алените " - 9 пъти съм първенец на България, 7 пъти притежател на Купата на България. Постигнах доста във волейбола. 14 години бях в националния тим, имам доста медали и титли. Четири пъти съм балкански първенец, трети в света, имам три медала от европейски шампионати.
Играл съм с три генерации в националния тим. Имам мачове и с великия Димитър Златанов, който е набор 1948, да е жив и здрав. Аз съм 1961 година Да си част от националния тим цели 14 години не е малко, това е доста труд. Горд съм, че съумях да се запазя, имах отлична физическа подготовка. По мое време нямаше " не желая да играя за националния тим ", тъй като България е над всичко.
- Сега по какъв начин сте със здравето?
- Имам болежки, само че е обикновено след толкоз доста скачания по игралните полета. Накрая завърших спортната си кариера поради дискова херния. Контузии в глезените съм имал, разтежения също. Сега като се разсънвам заран, ги има болежките, само че това е кръстът, който се носи за високото спортно майсторство. Смятам, че съм съумял във волейбола. И не преставам да работя в полза на обичания спорт. Давам всичко за волейбола, тъй като той ме построи както като персона, по този начин и финансово.
- Къде държите сбирката медали и титли?
- В хотела ми в " Малинова котловина ". Имам ъгъл на славата с купи, медали, грамоти и фотоси. Толкова са доста, че едвам съм ги събрал в стаята. Сега като сядам край тях и се размечтавам, прибирам се в това време и си напомням какво беше. Имаше освен радостни мигове. Горчиви загуби също, по този начин е в спорта. Имаше и сълзи. Особено на Олимпиадата в Сеул, там сълзите ми бяха доста огромни. Но няма по какъв начин да не бъдеш прочувствен в сходен миг и да не гориш в играта.
- Бихте ли разказали за визитата ви дружно с Христо Стоичков при папа Йоан Павел II във Ватикана?
- И това е паметен спомен. Бяхме първата делегация на Атлантическия клуб при папата, 1994 година ни одобри. Соломон Паси ни водеше - мен, Христо Стоичков, както и още няколко известни българи. Целта на визитата ни беше да се изяснят нещата и да се чуе мнението на папата по отношение на покушението, което беше направено против него (б.р. - 13 май 1981), и в което имаше българска диря (б.р. - Сергей Антонов). По протокол трябваше да стоим 27 минути при него, само че останахме с 10 минути повече. Папа Йоан Павел II ни говореше на български език, което беше най-интересното.
- Какво ви сподели?
- Като разбра, че съм волейболист, ме попита за волейбола. Със Стоичков приказва за футбола. Тази среща е спомен за цялостен живот. Да влезеш във Ватикана, да те посрещне папа Йоан Павел II, беше нещо неописуемо.
- Деветкратен първенец сте с ЦСКА. През годините сте помагали на обичания ви клуб. Сега несъмнено ви боли, че обстановката не е доста цветуща?
- Да, боли ме от това, което се случва. Като се върнах от Италия, поех женското направление в ЦСКА - и финансирането, и ръководството. Като началник сътворих нужната атмосфера, с цел да върви ЦСКА напред. Сега ме боли, че базата съвсем я няма. ЦСКА е лицето на България. Сашо Попов доста мъчно се оправя. Не знам по какъв начин ще се излезе от тази обстановка.
На два пъти бях началник на ЦСКА - през 2000 година, след това управлявах отново за малко. Играл съм единствено за ЦСКА, не съм ходил на друго място. ЦСКА ме сътвори, направи ме човек. Винаги съм бил свързван с обичания клуб. И до ден-днешен хора ме разпитват какво се случва с ЦСКА.
- Бихте ли се върнали в клуба?
- Винаги съм подготвен да оказвам помощ. Сега някогашната ми жена е там, треньор е. Синът ми Велизар също е при нея в ЦСКА. Работи на доброволни начала. Не сме се откъснали от ЦСКА, само че когато нещата не вървят, болката е огромна.
- Как биха се оправили нещата?
- Трябва да се седне на полемика, да се вземат генерални решения. Нужно е да се намерят хора, които да оказват помощ на Сашо Попов. Говорим за имена и потвърдени персони. И би трябвало да се направи лоби за ЦСКА, да изкараме още веднъж марката ЦСКА. Волейболът на ЦСКА би трябвало още веднъж да бъде фактор в нашето състезание. Клубът би трябвало да изкарва състезатели за националния тим, както постоянно е било.
- През декември се разшумя по какъв начин националните ни тимове за подрастващи отсядат във вашия хотел, заприказва се за спор на ползи...
- Направи се офанзива и след това се разбра, че това, което върша за националните тимове, различен не може да го направи. Отсядат при мен, тъй като имат предпочитание, а не че ги караме да идват в моя хотел. Цената, която давам на БФВолейбол за националните ни тимове, е смешна - 40 лв.. Това е нощувката, закуска, обяд и вечеря. Реално е 60 лв., само че 20 лв. са от мен - от моя джоб, спонсорирам всеки играч и състезателка по този метод. Всички са доста удовлетворени, че отсядат в хотела ми. Всъщност не е хотел, това е някогашната ми къща. Там има атмосфера на волейбол. И баскетболните тимове също отсядат при мен, леката атлетика и плуването също. Допреди дни и женския народен тим на Хърватия бяха приел. Не имам вяра да намерите сходни условия за цената, която аз давам. Говорим за нощувка, закуска, обяд и вечеря. Това е помощта ми към спорта. Всички, които отсядат, ги виждам като мои деца. Може да ги попитате по какъв начин ги посрещам, по какъв начин се грижа за всички. Даже вечер оставаме да дискутираме детайлите от играта, непрекъснато им давам препоръки и упътвания. Ходя и на тренировките и мачовете им в зала " Христо Ботев ", с цел да ги следя. Всичкото това нещо няма да го има, в случай че я няма любовта към спорта. Сами може да си извършите изводите като ви кажа, че и волейболната федерация на Турция ме кани да експортирам лекции на техните национални тимове - мъже и дами.
Не ме бърка дали волейболните тимове отсядат при мен и дали федерацията ми заплаща. Никога не съм взимал пари от БФВолейбол. Заплата от федерацията не получавам и в никакъв случай не съм получавал. Аз съм предприемач, имам си задоволително неща, с които се занимавам. С тази офанзива просто се пробваха да свържат волейбола с футбола, само че е радикално друго. Търсеха се сензации.
- В какви връзки сте с някогашната си брачна половинка Мила Кьосева, която също е легенда на волейбола - европейска шампионка с националния тим и двукратна носителка на Купата на европейските шампионки с ЦСКА. Тя също като вас играе дълги години в Италия, била е още треньор и състезателен шеф.
- Отношенията ни с Мила са прелестни. Нямаме конфликтни обстановки. Просто времето, в което аз бях в България, а тя 25 години в Италия, ни промени. Вижданията й за живота са по-различни. Тя е с нрав, който построи в Италия, а аз съм с българския. Разведени сме публично, само че на всички празници сме дружно. Събираме се, желаеме децата да са добре. Мислим за бъдещето им. Синът ни Велизар е на 36 години. Той е при нея в ЦСКА, оказва помощ й. Имам и друго детенце - дъщеричка Ивон. На 6 годинки е принцеската на тате. Насочва се към този момент към спорта, тренира художествена гимнастика. Важното е децата да се движат, да спортуват, а не да стоят пред компютрите.
- Синът ви беше волейболист.
- Да, игра, само че в този момент работи в интернационална компания, IT експерт е. Велизар приключи инженерство в Италия. Тази работа явно е добре заплатена, тъй като от ден на ден младежи се насочват към сферата на технологиите.
- Връщате ли се в Италия?
- Често вървя до Бреша. Там съм част от Управителния съвет на локалния клуб, в който играх две години. Когато бях в Бреша, вкарах тима в " А " група, след което съумях да го оставя в " А " група. От Кунео и Бреша са най-хубавите ми мемоари. В Бреша ме избраха за най-обичан състезател в конкуренцията на Роберто Баджо и Джика Хаджи. Футболът им също беше на високо равнище, само че съумях да се преборя с тях за влиятелната премия. Няколко години волейболът в Бреша беше изостанал, само че в този момент се възроди. Направи се нов клуб. Лично кметът на Бреша и целият общински съвет ме поканиха. Отидох, разговаряхме, направихме нова конструкция, нов тим, който сега е във втора дивизия. Помагам с упътвания, преценяват се с мнението ми. Правя всичко от обич към волейбола и спорта, с цел да може да остане образец за тези, които идват изпод. Искам нещата да се развиват. Пламен Славов, " Блиц Спорт "
н тандем в Алпитур (Кунео). Кьосев играе и за Бреша. След това се трансформира и в сполучлив предприемач. Има две деца, радва се на сина си Велизар, който е на 36 година (от някогашната му брачна половинка - Мила Кьосева, също волейболна легенда), както и на 6-годишната си дъщеричка Ивон. - Г-н Кьосев, по какъв начин ще коментирате представянето на националния ни тим в олимпийската подготовка в Берлин?
- След катаклизми момчетата направиха всичко допустимо тимът да стигне до финала, а там каквото сабя покаже. Трите мача ги изиграха ослепително, постигайки победи. Имаше колектив и дух в тима. Това демонстрира, че отборът ни има бъдеще. Младите състезатели, които бяха в състава, дружно с опитните, демонстрираха, че може да се разчита на тях. Трябва да сме удовлетворени от представянето. Германците изиграха мача против нас на супер равнище. А и имаха ден повече отмора от момчетата ни. Само първото място беше задачата пред нас, защото само спечелилият се класира на Олимпиадата в Токио. Много хора даже не имаха вяра, че ще прескочим групата. Но на момчетата въобще не им повлия всичко, което се случи преди квалификацията, и играха мощно. Говоря за катаклизмите - кой ще бъде в тима, кой няма да бъде викан, кой ще е треньор, всичките проблеми във федерацията. Тези неща не им повлияха.
- Неприятно е обаче, че няма да участваме на Олимпиадата в Токио.
- Така е. След четиригодишен олимпийски цикъл е обикновено да искаш да бъдеш на Игрите и е загуба да не участваш. Но просто формулата е такава. Виждаме, че и актуалният европейски първенец Сърбия няма да бъде в Токио. Eдва четири страни от Европа се класираха - Италия, Полша, Русия и Франция. Да, загуба е, че няма да участваме на Олимпиадата, само че виждате, че имаме и подмладяване на тима. Убеден съм, че ще съумеем да създадем нов състав, който да може да се бори в идващия олимпийски цикъл.
- По ваше време имаше ли случай да пропуснете олимпийски игри?
- Имало е. През 1984 година не участвахме на Игрите в Лос Анджелис, макар че се бяхме класирали. Бяхме на предолимпийски шампионат в Барселона. Играехме всеки против всеки, победихме всички наред - китайци, корейци, италианци. Класирахме се, само че заради политически аргументи не успяхме да отидем на Олимпиадата в Лос Анджелис. Тогава нямаше групи, а играхме всеки против всеки. Тази формула е най-правилната, а не както e в този момент.
Нa Олимпиадата в Сеул през 1988 година участвахме и излязохме от групата, само че по-късно ни прецакаха. Бразилия и Русия се бяха договорили. Руснаците преднамерено им дадоха мача. Не беше проблем за тях, тъй като към този момент се бяха класирали напред. Но откакто им легнаха, ние отпаднахме, даже и да бяхме победили Швеция. Щяхме да играем за третото място с Аржентина. Сигурно щяхме да ги победим, само че руснаците ни прецакаха. Впоследствие всичко лъсна. През 1990 година, когато беше международното състезание в Бразилия, те се бяха договорили за взаимен лагер. Руснаците отидоха и упражняваха в Бразилия дружно с техния народен тим.
- Често ли ставахте очевидци на сходни подмолни игри?
- О, има ги тези неща, част от играта са. Всеки самичък да си направи сметка защо става въпрос.
- Трябва ли Силвано Пранди да продължи да бъде отпред на националния ни тим?
- Пранди е доста стойностен треньор. Преди 10 години изведе тима до третото място на Световното, това лято във Варна единствено една точка против Бразилия не ни стигна. Това значи, че се работи вярно. Отборът върви напред. И на квалификацията в Берлин показахме, че имаме жанр. Договорът на Пранди е до края на януари. Трябва да се намерения за треньор, на който да се даде картбланш да направи състав от млади състезатели. Теодор Салпаров, Виктор Йосифов, а и други от опитните е обикновено да се отдръпват. Вече над 10 години са в националния тим. Занапред би трябвало да се залага на младите, дано се развиват.
- Кой е най-удачен вид за поста на Пранди?
- В момента имаме една генерация от 4-5 треньори, които са на високо равнище - Мартин Стоев, Николай Желязков, Найден Найденов, Пламен Константинов. Пламен Христов също е потвърдил се треньор с резултати. Трябва да се избере експерт, който познава работата с младите, с поколението, което идва изпод. А кой ще е треньор - още е рано да се каже. Ще се разбере, откакто се направи конкурс. Ще бъдат поканени тези, които ще дадат най-хубавата платформа за работа. Ще се мисли, откакто се избере новото управление на БФВолейбол.
- Имате ли любим от актуалните ни национали? На кого симпатизирате?
- Алекс Грозданов ми харесва доста, както и Мартин Атанасов, Жоро Петров и Розалин Пенчев. Георги Сеганов също върви добре, развива се. Това са състезатели ни, които виждам като съществени играчи на националния ни тим в идващите години. Тук не приказваме за Цветан Соколов, който е класа, а за младите. Дано не престават да се развиват.
- Има ли късмет най-сетне Матей Казийски да се върне?
- Тази тематика е затворена. Казийски да бъде върнат е все едно да вземат мен в този момент. Ако щеше да играе в националния тим, до момента да го беше направил. Ако имаше предпочитание, можеше да се яви на предходната подготовка. И в този момент в Берлин щеше да помогне.
- Категорично ли се отказвате oт борбата за президентския пост във федерацията?
- Да, няма да се кандидатирам. Прецених, че е по-правилно да бъда до Любо Ганев, в сравнение с да повеждам борба за власт с него.
- Изчерпа ли се инж. Данчо Лазаров, който е отпред на волейболната ни федерация от 2001 година?
- Данчо Лазаров направи всичко допустимо да бъдем домакини на международно и европейско състезание. Дал е извънредно доста за волейбола. Той към момента е потребен със препоръки, с контактите си и връзките в Международната волейболна федерация. Защото, в случай че нямаме лоби, няма да можем да печелим семейства. Убеден съм, че Лазаров ще продължи да оказва помощ и да бъде потребен за българския волейбол.
- Години наред сте покрай него и добре знаете по какъв начин се управлява федерацията. Много ли е мъчно?
- От дълги години съм в Управителния съвет. Бих споделил, че Любо Ганев е по-близо до него. Той е първи вицепрезидент. Ганев беше акредитиран да провежда международното състезание в България и се оправи чудесно. Аз съм член на УС, давам отговор повече за материалната част на федерацията. БФВолейбол направи доста неща в последните години. Инвестирахме много в зала " Христо Ботев ". Когато я взехме, нямаше лиценз, нито отопление и осветяване. Въведохме и системата за видеонаблюдение, всичко е пари. Бих споделил, че много мъчно се ръководи федерацията. Още повече, че няма нужното финансиране. В международния волейбол сме в Топ 10. Този спорт се развива ужасно доста, само че бюджетът на БФВолейбол е единствено 1 милион евро. Тези пари са извънредно незадоволителни. Мога да ви дам образци - в Италия е 40 милиона, в Полша съвсем колкото тях, бюджетът на сръбската федерация пък е над 20 милиона евро. До 1-2 години и унгарците ще напреднат много във волейбола. Mинистър-председателят им Виктор Орбан им оказва помощ ужасно доста - освен на футбола, а и на волейбола, баскетбола, плуването, хандбала и водната топка. Отпуснал е 20 милиона евро на тези федерации за развиване на всеобщия спорт. В Унгария се развиват доста добре. А ние с този 1 милион евро не считам, че сме конкурентноспособни. Държавата ни би трябвало да отпуска още средства. Или да се откри формула по какъв начин да бъдат облекчени хората, които биха отделяли финанси за спорта. Тру
дно е да вкараме децата в залите като няма нужните условия. - Любо Ганев ли е точният човек за президент на БФВолейбол?
- Неговите визии съответстват с моите. След дългото управление на федерацията от страна на Данчо Лазаров, в този момент вероятно ще има разтърсвания, само че в развой на работата ще се построяват нещата. Ганев има вижданията и метода.
- Бяхте съвършен тандем в Алпитур (Кунео) в средата на 90-те години, когато завоювахте редица оценки в най-силното състезание в света - италианското, в това число и за най-хубава двойка легионери.
- И в ЦСКА бяхме сполучлив тандем. Това, че станахме най-хубавата двойка чужденци в Италия, беше доста огромен триумф. Би трябвало да продължим с триумф и в този момент. Прецених, че е по-правилно да заставам до него, в сравнение с да повеждам борба за власт с него. Аз съм човек, който работи за волейбола. Не желая да разрушавам нещо, градено с години, поради персонални упоритости. Дали ще се водиш шеф или не, какво значение има. Важното е волейболът да се развива.
- Провеждате ли диалози?
- Той беше в Швейцария. Говорихме, преди да замине за квалификацията в Берлин. Ще имаме диалози и в околните дни.
- Навремето ЦСКА ви трансферира в Италия против 300 000 $.
- За това време бяха все едно 3 милиона в този момент. Аз и Любо сме едни от първите, за които се заплатиха огромни суми. Италианците дадоха на ЦСКА за него над 400 000 $. Като ме привлякоха, от Кунео дадоха един рейс на ЦСКА. Беше от плюс за обичания ми клуб. Дълги години ЦСКА употребява рейса. В родното ми село Баланово даже го измиха с вино.
- Бихте ли разказали повече?
- Това е нещо, което ще помня цялостен живот. Когато станах офицер в ЦСКА, ми връчваха пагоните в родното ми село - 1981 година. Тогава защитавах цветовете на ЦСКА. Церемонията беше неповторима. Беше се събрало цялото село. Автобусът на ЦСКА, като дойде, започнаха да го поливат с вино. Измиха го с вино. Беше неповторимо, всички бяха доста радостни и щастливи. Да играеш за ЦСКА е нещо ужасно. Постигнах доста с " алените " - 9 пъти съм първенец на България, 7 пъти притежател на Купата на България. Постигнах доста във волейбола. 14 години бях в националния тим, имам доста медали и титли. Четири пъти съм балкански първенец, трети в света, имам три медала от европейски шампионати.
Играл съм с три генерации в националния тим. Имам мачове и с великия Димитър Златанов, който е набор 1948, да е жив и здрав. Аз съм 1961 година Да си част от националния тим цели 14 години не е малко, това е доста труд. Горд съм, че съумях да се запазя, имах отлична физическа подготовка. По мое време нямаше " не желая да играя за националния тим ", тъй като България е над всичко.
- Сега по какъв начин сте със здравето?
- Имам болежки, само че е обикновено след толкоз доста скачания по игралните полета. Накрая завърших спортната си кариера поради дискова херния. Контузии в глезените съм имал, разтежения също. Сега като се разсънвам заран, ги има болежките, само че това е кръстът, който се носи за високото спортно майсторство. Смятам, че съм съумял във волейбола. И не преставам да работя в полза на обичания спорт. Давам всичко за волейбола, тъй като той ме построи както като персона, по този начин и финансово.
- Къде държите сбирката медали и титли?
- В хотела ми в " Малинова котловина ". Имам ъгъл на славата с купи, медали, грамоти и фотоси. Толкова са доста, че едвам съм ги събрал в стаята. Сега като сядам край тях и се размечтавам, прибирам се в това време и си напомням какво беше. Имаше освен радостни мигове. Горчиви загуби също, по този начин е в спорта. Имаше и сълзи. Особено на Олимпиадата в Сеул, там сълзите ми бяха доста огромни. Но няма по какъв начин да не бъдеш прочувствен в сходен миг и да не гориш в играта.
- Бихте ли разказали за визитата ви дружно с Христо Стоичков при папа Йоан Павел II във Ватикана?
- И това е паметен спомен. Бяхме първата делегация на Атлантическия клуб при папата, 1994 година ни одобри. Соломон Паси ни водеше - мен, Христо Стоичков, както и още няколко известни българи. Целта на визитата ни беше да се изяснят нещата и да се чуе мнението на папата по отношение на покушението, което беше направено против него (б.р. - 13 май 1981), и в което имаше българска диря (б.р. - Сергей Антонов). По протокол трябваше да стоим 27 минути при него, само че останахме с 10 минути повече. Папа Йоан Павел II ни говореше на български език, което беше най-интересното.
- Какво ви сподели?
- Като разбра, че съм волейболист, ме попита за волейбола. Със Стоичков приказва за футбола. Тази среща е спомен за цялостен живот. Да влезеш във Ватикана, да те посрещне папа Йоан Павел II, беше нещо неописуемо.
- Деветкратен първенец сте с ЦСКА. През годините сте помагали на обичания ви клуб. Сега несъмнено ви боли, че обстановката не е доста цветуща?
- Да, боли ме от това, което се случва. Като се върнах от Италия, поех женското направление в ЦСКА - и финансирането, и ръководството. Като началник сътворих нужната атмосфера, с цел да върви ЦСКА напред. Сега ме боли, че базата съвсем я няма. ЦСКА е лицето на България. Сашо Попов доста мъчно се оправя. Не знам по какъв начин ще се излезе от тази обстановка.
На два пъти бях началник на ЦСКА - през 2000 година, след това управлявах отново за малко. Играл съм единствено за ЦСКА, не съм ходил на друго място. ЦСКА ме сътвори, направи ме човек. Винаги съм бил свързван с обичания клуб. И до ден-днешен хора ме разпитват какво се случва с ЦСКА.
- Бихте ли се върнали в клуба?
- Винаги съм подготвен да оказвам помощ. Сега някогашната ми жена е там, треньор е. Синът ми Велизар също е при нея в ЦСКА. Работи на доброволни начала. Не сме се откъснали от ЦСКА, само че когато нещата не вървят, болката е огромна.
- Как биха се оправили нещата?
- Трябва да се седне на полемика, да се вземат генерални решения. Нужно е да се намерят хора, които да оказват помощ на Сашо Попов. Говорим за имена и потвърдени персони. И би трябвало да се направи лоби за ЦСКА, да изкараме още веднъж марката ЦСКА. Волейболът на ЦСКА би трябвало още веднъж да бъде фактор в нашето състезание. Клубът би трябвало да изкарва състезатели за националния тим, както постоянно е било.
- През декември се разшумя по какъв начин националните ни тимове за подрастващи отсядат във вашия хотел, заприказва се за спор на ползи...
- Направи се офанзива и след това се разбра, че това, което върша за националните тимове, различен не може да го направи. Отсядат при мен, тъй като имат предпочитание, а не че ги караме да идват в моя хотел. Цената, която давам на БФВолейбол за националните ни тимове, е смешна - 40 лв.. Това е нощувката, закуска, обяд и вечеря. Реално е 60 лв., само че 20 лв. са от мен - от моя джоб, спонсорирам всеки играч и състезателка по този метод. Всички са доста удовлетворени, че отсядат в хотела ми. Всъщност не е хотел, това е някогашната ми къща. Там има атмосфера на волейбол. И баскетболните тимове също отсядат при мен, леката атлетика и плуването също. Допреди дни и женския народен тим на Хърватия бяха приел. Не имам вяра да намерите сходни условия за цената, която аз давам. Говорим за нощувка, закуска, обяд и вечеря. Това е помощта ми към спорта. Всички, които отсядат, ги виждам като мои деца. Може да ги попитате по какъв начин ги посрещам, по какъв начин се грижа за всички. Даже вечер оставаме да дискутираме детайлите от играта, непрекъснато им давам препоръки и упътвания. Ходя и на тренировките и мачовете им в зала " Христо Ботев ", с цел да ги следя. Всичкото това нещо няма да го има, в случай че я няма любовта към спорта. Сами може да си извършите изводите като ви кажа, че и волейболната федерация на Турция ме кани да експортирам лекции на техните национални тимове - мъже и дами.
Не ме бърка дали волейболните тимове отсядат при мен и дали федерацията ми заплаща. Никога не съм взимал пари от БФВолейбол. Заплата от федерацията не получавам и в никакъв случай не съм получавал. Аз съм предприемач, имам си задоволително неща, с които се занимавам. С тази офанзива просто се пробваха да свържат волейбола с футбола, само че е радикално друго. Търсеха се сензации.
- В какви връзки сте с някогашната си брачна половинка Мила Кьосева, която също е легенда на волейбола - европейска шампионка с националния тим и двукратна носителка на Купата на европейските шампионки с ЦСКА. Тя също като вас играе дълги години в Италия, била е още треньор и състезателен шеф.
- Отношенията ни с Мила са прелестни. Нямаме конфликтни обстановки. Просто времето, в което аз бях в България, а тя 25 години в Италия, ни промени. Вижданията й за живота са по-различни. Тя е с нрав, който построи в Италия, а аз съм с българския. Разведени сме публично, само че на всички празници сме дружно. Събираме се, желаеме децата да са добре. Мислим за бъдещето им. Синът ни Велизар е на 36 години. Той е при нея в ЦСКА, оказва помощ й. Имам и друго детенце - дъщеричка Ивон. На 6 годинки е принцеската на тате. Насочва се към този момент към спорта, тренира художествена гимнастика. Важното е децата да се движат, да спортуват, а не да стоят пред компютрите.
- Синът ви беше волейболист.
- Да, игра, само че в този момент работи в интернационална компания, IT експерт е. Велизар приключи инженерство в Италия. Тази работа явно е добре заплатена, тъй като от ден на ден младежи се насочват към сферата на технологиите.
- Връщате ли се в Италия?
- Често вървя до Бреша. Там съм част от Управителния съвет на локалния клуб, в който играх две години. Когато бях в Бреша, вкарах тима в " А " група, след което съумях да го оставя в " А " група. От Кунео и Бреша са най-хубавите ми мемоари. В Бреша ме избраха за най-обичан състезател в конкуренцията на Роберто Баджо и Джика Хаджи. Футболът им също беше на високо равнище, само че съумях да се преборя с тях за влиятелната премия. Няколко години волейболът в Бреша беше изостанал, само че в този момент се възроди. Направи се нов клуб. Лично кметът на Бреша и целият общински съвет ме поканиха. Отидох, разговаряхме, направихме нова конструкция, нов тим, който сега е във втора дивизия. Помагам с упътвания, преценяват се с мнението ми. Правя всичко от обич към волейбола и спорта, с цел да може да остане образец за тези, които идват изпод. Искам нещата да се развиват. Пламен Славов, " Блиц Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ