Борис Механджийски, който е един от петимата полицаи, признати за

Борис Механджийски, който е един от петимата служители на реда, приети за отговорни за гибелта на Ангел Димитров-Чората, осъди прокуратурата да му заплати 5000 лв. обезщетение, тъй като е лежал 8 месеца в пандиза
Делото за гибелта на Чората се проточи 16 години, а най-после Върховният касационен съд (ВКС) реши, че Механджийски, Мирослав Писов, Иво Иванов, Янко Граховски и Георги Калинков са предизвикали гибелта на Чората заради немарливост, само че защото за ликвидиране по несъобразителност отминалостта от дълго време е изтекла, петимата не бяха осъдени. Преди това обаче те бяха наказани от различен състав на Върховен касационен съд на по 7 години затвор за съзнателно ликвидиране и останаха 8 месеца зад решетките до окончателния завършек на делото.

Още през 2014 година Механджийски е предявил в Софийския градски съд (СГС) искове против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), с които упорства за обезщетение от 70 000 лв. за неимуществени вреди и още 76 000 лв. за имуществени вреди.

Делото в Софийски градски съд обаче беше спряно до окончателното привършване на наказателния развой и в последна сметка арбитър Евгени Георгиев е осъдил прокуратурата да заплати на Механджийски обезщетение от 5000 лв. за моралните вреди от престоя му в пандиза (решението виж тук).

Градският съд е почел желае на Механджийски по член 2, алинея 1, т. 4 от ЗОДОВ, съгласно който страната дава отговор за вредите, породени на жители от налагане на глоба по Наказателния кодекс, когато бъдат оправдани. Интересното в тази ситуация с Механджийски е, че той не е оневинен и арбитър Георгиев проучва дали страната дължи обезщетение и когато жителят е бил приет за отговорен, само че наказване не му е било наложено заради изтекла отминалост. Съдът показва, че решаващо в тази ситуация е какво наказване би било наложено на Механджийски, в случай че отминалостта не беше изтекла. Той акцентира, че не биха настъпили вреди и обезщетение не би било присъдено, в случай че изтърпяното наказване е същото или по-леко от това, което би наложил съдът, в случай че не е била изтекла отминалостта.

„ За жителя настъпват вреди обаче, когато изтърпяваното наказване е по-тежко от това, което би наложил съдът, в случай че отминалост не би изтекла “, написа арбитър Георгиев и дава за образец догадка, при която смъртното наказване към момента съществува и жител е наказан на гибел за осъществено съзнателно ликвидиране. Ако присъдата бъде изпълнена, само че по-късно делото бъде обновено и подсъдимият бъде наказан за ликвидиране по несъобразителност, за което не бъде осъден поради изтекла отминалост, то неговите близки ще имат право на обезщетение, защото поради дейностите на страната индивидът е изгубил живота си, написа правният уебсайт лекс бг

„ Настоящият случай е еднакъв на прегледаната догадка. Това е по този начин, тъй като осем месеца Борис Механджийски е изтърпявал наказване отнемане от независимост за осъществено от него съзнателно ликвидиране. Впоследствие обаче, той е бил оневинен за осъществяването на съзнателно ликвидиране, само че съдът е приел, че Механджийски е направил ликвидиране по несъобразителност, за което наказването е до пет години отнемане от независимост. Съдът приема, че, в случай че отминалостта не е била изтекла, щеше да бъде отсрочено изтърпяването от Борис Механджийски на наказването отнемане от независимост за убийството по несъобразителност. Следователно Механджийски не би бил лишен дейно от независимост “, разсъждава съдът.

За да одобри, че Механджийски е нямало да бъде пратен в пандиза, в случай че отминалостта за породена гибел по несъобразителност не беше изтекла, арбитър Георгиев показва, че в окончателното си решение Върховен касационен съд не е определил наказване по това обвиняване и остава вечно неразбираемо какво би било то. Практиката, която е прегледал е посочила, че в част от сходните случаи са налагани условни санкции, само че има и ефикасни. В такава догадка, написа съдът, казусът се взема решение в интерес на по-слабата страна.

„ Правилото е, че при неизясненост, съдът следва да одобри резултат, който е удобен за по-слабата страна в процеса. Винаги страната е мощната страна в процеса. Ето за какво съдът приема резултат, по-благоприятен за Борис Механджийски, а точно, че за осъщественото от него ликвидиране по несъобразителност, даже Върховен касационен съд да му беше наложил наказване отнемане от независимост, той щеше да отсрочи осъществяването му “, се споделя в решението на градския съд.

В него съдът преценя, че всеки би понесъл вреди от 8-месечен престой в пандиза. В случая с Механджийски са регистрирани още неприятните условия, унижението и компликациите да съжителства с наказани рецидивисти, които са го възприемали като част от системата, която ги е вкарала в пандиза. Според градския съд обаче справедливото обезщетение за неимуществените вреди на Механджийски е 5000 лв., а не 70 000, колкото той е изискал. Решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

16-годишната правосъдна сага

Ангел Димитров-Чората почина на 10 ноември 2005 година в Благоевград при полицейската интервенция „ Респект “, разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. След това беше обявено, че Димитров е бил пребит от служителите на реда, взели участие в акцията по задържането му, а упрекнати и дадени на съд бяха петимата униформени. Впоследствие лекарите заключиха, че той е умрял от задушаване, тъй като е бил с белезници на гърба и подложен по очи на земята, като тялото му е и притискано. Спорният въпрос беше служителите на реда ли са го притискали или личното му тегло.

Първоначално Софийският боен съд призна за отговорни и петимата за това, че са умъртвили Димитров съзнателно и с особена свирепост, като Мирослав Писов беше наказан на 19 години затвор, а останалите на по 18 години отнемане от независимост. Последва „ правосъдна въртележка “ сред инстанциите, като Военно-апелативният съд (ВоАпС) първо върна делото, по-късно удостовери присъдите, само че решението му беше анулирано от Върховен касационен съд и най-после понижи наказванията на подсъдимите на половина, а Върховен касационен съд дефинитивно ги оправда през 2011 година

След това обаче процесът беше обновен, тъй като околните на Чората осъдиха България в Страсбург.

Така делото още веднъж се върна във ВоАпС, който промени обвиняването в ликвидиране по несъобразителност и не наказа подсъдимите поради изтеклата отминалост. После обаче различен състав на Върховен касационен съд реши отначало делото като въззивен съд, тъй като установи толкоз съществени дефекти в решението на военните съдии, че са обезсмислили претекстовете му.

Така висшите съдии осъдиха служителите на реда на по 7 години затвор, откакто на собствен ред одобриха, че те са умъртвили Чората, като не са целели директно умъртвяването му, само че умишлено са допускали настъпването на гибелта му, като им било безразлично дали ще почине. Именно след тази присъда униформените влязоха и в пандиза.

Решението на съда в този случай обаче подлежеше на инспекция посредством обновяване на делото, както се и случи, откакто висшите съдии одобриха, че главното умозаключение за механизма на гибелта на Димитров е спорно.

В последното дефинитивно решение Върховен касационен съд одобри, че служителите на реда са направили убийството по несъобразителност като са бездействали. След като поставили белезници на Чората и го съборили на земята, той почнал да вика, че се задушава, само че униформените не създали нищо.