Единственият съветски моряк, дезертирал от подводница
Борис Галкин е бил на крачка да съобщи в ръцете на германците цяла руска подводница с нищо неподозиращия ѝ екипаж.
„От подводница не можеш да избягаш“, по този начин в Русия споделят на човек, който се е оказал в безизходна обстановка и е заставен да се помири с събитията. Мисълта, че може да се избяга от подводница, която е в военен поход, също наподобява неуместна. Само че в историята на руския флот се е намерил човек, който въпреки всичко е съумял да направи това.
Този беглец е Борис Галкин – моряк-подводничар, старшината на групата машинисти в трюма на подводницата Щ-303 „Щука“. „Груб, не умее да се сприятелява, губи хладнокръвие в моменти на опасност“, по този начин го дефинират хора, които са служили с него.
Шч-303Архивна фотография
При все това той се демонстрира чудесно в три бойни похода, взе участие в потапянето на няколко немски транспортни кораба и в последна сметка бива награден с медал „Червено знаме“ и с медал „Отечествена война“ I степен. Е, по какъв начин воин се взема решение да стане изменник?
Тежък поход
През май 1943 година Щ-303 поема от Кронщат на дълъг военен поход към устието на Финския залив, с цел да разузнава немската противоподводна защита. Подводницата има ресурси за 78 денонощия.
Походът обаче не потръгва добре през цялото време. Още през първите дни бордът на „Щука“ е одраскана от немска противоподводна мина, която за благополучие не се взривява. Освен това заливът безусловно гъмжи от немски и финландски кораби и е просто невероятно подводницата да изплува на повърхността за презареждане на акумулаторните акумулатори.
Командирът на подводницата Щ-303 Иван Травкин (вляво), 1942 г.Архивна фотография
Само че най-неприятната изненада за руските моряци следва на изхода за Балтийско море – от единия до бряг на залива е опъната двойна противоподводна мрежа. Опитите подводницата да излезе в намерено море се провалят. Кораби на съперника стартират лов на Щ-303 и не ѝ разрешават да изплува даже през нощта. През втората седмица от похода „Щука“ е принудена да легне на дъното, където ѝ е трябвало да прекара няколко денонощия.
Запасите на акумулаторите стремглаво се топят и електрическата енергия се пести по всички вероятни способи. Настъпва пагубен дефицит на въздух. Екипажът, който е в полусъзнание, е заставен да яде непоносима сума с морска вода и всяка минута чака нахлуване. Именно тогава Галкин се пречупва.
Дръзко бягство
На 21 май в 12 ч. старшина Борис Галкин застъпва на вахта в централния пост, където дружно с него е дежурният офицер. Наблизо са корабната радиостанция с няколко радисти и акустици.
Среща на командния състав в Щ-303, 1942 г.Архивна фотография
След три часа един от акустиците чува звук от витлата на голям брой кораби и вахтеният офицер неотложно отива да рапортува за това на командира на „Щука“ Иван Травкин. След като остава самичък, Галкин не губи време. Той заключва корабната радиостанция, барикадира се в отсека, изключва осветлението и подава в цистерните въздух с високо налягане, след което подводницата стартира бързо да изплува. Самият старшина завчас бяга към горния люк на рубката.
Зашеметеният екипаж не схваща незабавно какво става. „Стремглаво се понесох към централния пост“, Иван Василиевич: „Но стоманената преградна врата, която води до него от четвъртия отсек, се оказва заключена. В тъмнината я бутам, блъскам по нея с юмруци – не поддава“.
Скоро радистите съумяват да излязат от радиорубката и отварят врата на командира към централния пост. подводницата да се приготви за незабавно потапяне, Травкин потегля след Галкин към мостика: „Очите ме болят от яркото слънце. Морето е ослепително. Оглеждам се. Много кораби са замръзнали на разнообразни дистанции от подводницата. Най-близките са единствено на тридесет метра. Цевите на оръдията са ориентирани към нас.“
Спасение като по знамение
Щ-303Архивна фотография
Галкин стои на мостика и размахва бяла калъфка за възглавница, която е взел от каютата. На въпроса на командира какво се е случило и къде е станала повреда, старшината го изпсува и: „Повече не мога. Все едно всички ще загинем!“
Разяреният Травкин мощно съжалява, че не е взел със себе си револвер. Само че време за предателя няма – „Щука“ би трябвало да бъде избавена.
Командирът си дава сметка, че в случай че стартира неотложно потапяне, вражеските кораби ще потопят подводницата. Тогава Иван Василиевич взема решение да излъже германците, да ги убеди, че руските моряци са подготвени да се оставят в техните ръце. Това малко ще притъпи бдителността на съперника, пък и екипажът ще се съвземе от шока.
Команидрът Иван ТравкинАрхивна фотография
Травкин към най-близкия транспортен съд: „Хитлеристите взеха решение, че ги поканвам на договаряния. От кораба започнаха да спускат лодка. Повярваха, простаци!“
След като изчаква малко, командирът дава сигнал за потапяне и неотложно изчезва в подводницата. „Щука“ незабавно се гмурва във водата и оставя Борис Галкин да пляска с ръце и крайници на повърхността. След една секунда закъснение германците откриват огън, само че, макар получените повреди, Щ-303 съумява да избяга. На 8 юни, откакто стопира да се пробва да си пробие път до Балтийско море, тя се връща в Кронщат.
Борис Галкин стартира да сътрудничи с германците. Той най-много се пробва безрезултатно да прилъже попадналия в плен пълководец на подводницата С-7 Сергей Лисин да премине на тяхна страна.
Щ-303 през 1943 г.Архивна фотография
Няма точни данни каква е по-нататъшната орис на старшината от „Щука“. Травкин обаче допуска, че дезертьорът не е избегнал заслуженото си наказване. „Вече в края на войната, когато нашите войски настъпваха в Германия, Галкин, който хитлеристите въпреки всичко вземат под крилото си, попада в ръцете на руското правосъдие“, Иван Василиевич в своите мемоари: „Получил си е заслуженото. Такава е участта на всички предатели. Друг край за тях не може да има“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
„От подводница не можеш да избягаш“, по този начин в Русия споделят на човек, който се е оказал в безизходна обстановка и е заставен да се помири с събитията. Мисълта, че може да се избяга от подводница, която е в военен поход, също наподобява неуместна. Само че в историята на руския флот се е намерил човек, който въпреки всичко е съумял да направи това.
Този беглец е Борис Галкин – моряк-подводничар, старшината на групата машинисти в трюма на подводницата Щ-303 „Щука“. „Груб, не умее да се сприятелява, губи хладнокръвие в моменти на опасност“, по този начин го дефинират хора, които са служили с него.
Шч-303Архивна фотография
При все това той се демонстрира чудесно в три бойни похода, взе участие в потапянето на няколко немски транспортни кораба и в последна сметка бива награден с медал „Червено знаме“ и с медал „Отечествена война“ I степен. Е, по какъв начин воин се взема решение да стане изменник?
Тежък поход
През май 1943 година Щ-303 поема от Кронщат на дълъг военен поход към устието на Финския залив, с цел да разузнава немската противоподводна защита. Подводницата има ресурси за 78 денонощия.
Походът обаче не потръгва добре през цялото време. Още през първите дни бордът на „Щука“ е одраскана от немска противоподводна мина, която за благополучие не се взривява. Освен това заливът безусловно гъмжи от немски и финландски кораби и е просто невероятно подводницата да изплува на повърхността за презареждане на акумулаторните акумулатори.
Командирът на подводницата Щ-303 Иван Травкин (вляво), 1942 г.Архивна фотография
Само че най-неприятната изненада за руските моряци следва на изхода за Балтийско море – от единия до бряг на залива е опъната двойна противоподводна мрежа. Опитите подводницата да излезе в намерено море се провалят. Кораби на съперника стартират лов на Щ-303 и не ѝ разрешават да изплува даже през нощта. През втората седмица от похода „Щука“ е принудена да легне на дъното, където ѝ е трябвало да прекара няколко денонощия.
Запасите на акумулаторите стремглаво се топят и електрическата енергия се пести по всички вероятни способи. Настъпва пагубен дефицит на въздух. Екипажът, който е в полусъзнание, е заставен да яде непоносима сума с морска вода и всяка минута чака нахлуване. Именно тогава Галкин се пречупва.
Дръзко бягство
На 21 май в 12 ч. старшина Борис Галкин застъпва на вахта в централния пост, където дружно с него е дежурният офицер. Наблизо са корабната радиостанция с няколко радисти и акустици.
Среща на командния състав в Щ-303, 1942 г.Архивна фотография
След три часа един от акустиците чува звук от витлата на голям брой кораби и вахтеният офицер неотложно отива да рапортува за това на командира на „Щука“ Иван Травкин. След като остава самичък, Галкин не губи време. Той заключва корабната радиостанция, барикадира се в отсека, изключва осветлението и подава в цистерните въздух с високо налягане, след което подводницата стартира бързо да изплува. Самият старшина завчас бяга към горния люк на рубката.
Зашеметеният екипаж не схваща незабавно какво става. „Стремглаво се понесох към централния пост“, Иван Василиевич: „Но стоманената преградна врата, която води до него от четвъртия отсек, се оказва заключена. В тъмнината я бутам, блъскам по нея с юмруци – не поддава“.
Скоро радистите съумяват да излязат от радиорубката и отварят врата на командира към централния пост. подводницата да се приготви за незабавно потапяне, Травкин потегля след Галкин към мостика: „Очите ме болят от яркото слънце. Морето е ослепително. Оглеждам се. Много кораби са замръзнали на разнообразни дистанции от подводницата. Най-близките са единствено на тридесет метра. Цевите на оръдията са ориентирани към нас.“
Спасение като по знамение
Щ-303Архивна фотография
Галкин стои на мостика и размахва бяла калъфка за възглавница, която е взел от каютата. На въпроса на командира какво се е случило и къде е станала повреда, старшината го изпсува и: „Повече не мога. Все едно всички ще загинем!“
Разяреният Травкин мощно съжалява, че не е взел със себе си револвер. Само че време за предателя няма – „Щука“ би трябвало да бъде избавена.
Командирът си дава сметка, че в случай че стартира неотложно потапяне, вражеските кораби ще потопят подводницата. Тогава Иван Василиевич взема решение да излъже германците, да ги убеди, че руските моряци са подготвени да се оставят в техните ръце. Това малко ще притъпи бдителността на съперника, пък и екипажът ще се съвземе от шока.
Команидрът Иван ТравкинАрхивна фотография
Травкин към най-близкия транспортен съд: „Хитлеристите взеха решение, че ги поканвам на договаряния. От кораба започнаха да спускат лодка. Повярваха, простаци!“
След като изчаква малко, командирът дава сигнал за потапяне и неотложно изчезва в подводницата. „Щука“ незабавно се гмурва във водата и оставя Борис Галкин да пляска с ръце и крайници на повърхността. След една секунда закъснение германците откриват огън, само че, макар получените повреди, Щ-303 съумява да избяга. На 8 юни, откакто стопира да се пробва да си пробие път до Балтийско море, тя се връща в Кронщат.
Борис Галкин стартира да сътрудничи с германците. Той най-много се пробва безрезултатно да прилъже попадналия в плен пълководец на подводницата С-7 Сергей Лисин да премине на тяхна страна.
Щ-303 през 1943 г.Архивна фотография
Няма точни данни каква е по-нататъшната орис на старшината от „Щука“. Травкин обаче допуска, че дезертьорът не е избегнал заслуженото си наказване. „Вече в края на войната, когато нашите войски настъпваха в Германия, Галкин, който хитлеристите въпреки всичко вземат под крилото си, попада в ръцете на руското правосъдие“, Иван Василиевич в своите мемоари: „Получил си е заслуженото. Такава е участта на всички предатели. Друг край за тях не може да има“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ