Бомба със закъснител, каза американският президент Джо Байдън за китайската

" Бомба със закъснител ", сподели американският президент Джо Байдън за китайската стопанска система по-рано през август.

" Това не е добре, тъй като когато неприятните имат проблеми, вършат неприятни неща. "

Ако от Съединените щати тези думи елементарно могат да се чакат поради съревнованието сред двете международни сили, прозиращото зад тях безпокойствие назрява от месеци и то надалеч освен във Вашингтон.

Пандемията застигна стопанската система след съвсем три години противоречива политика " нулев Коронавирус " предходната година. Икономическите проблеми откриха даже отдушник в необикновени, въпреки и къси, политически митинги. Очакваше се краят на задушаващите растежа ограничавания да обърне посоката.

Вместо това пристигнаха едва възобновяване, рекордна безработица - обхващаща над 21% от младежите към юни и незнаен дял към юли - Китай не оправда упованията за следпандемичен взрив. Потребителското и бизнес доверие е ниско, вложенията и промишленото произвеждане - под очаквантите равнища. Партията очакваше 5.5% растеж на брутния вътрешен артикул за 2023 година " Морган Стенли " неотдавна чака 4.7%, откакто по-рано предвиждаше 5 на сто; " Номура " чака 4.6 на 100 вместо предишнтите 5.1, Citigroup - 4.7 вместо 5.

Китай се оправи с опустошителната рецесия от 2008 година със тласъци, равни на съвсем 600 милиарда $. Десетилетие и половина по-късно се въздържа от сходен съдбоносен метод, а европейският бизнес изрази безпокойствие и изиска " ясно обръщение " по какъв начин Пекин ще съживи стопанската система си, тъй като на запад се притесняват от посоката.

Защо се забавя тогавашният " мотор на световния напредък " (както Пекин към момента се нарича) и ще се възвърне ли в миналото?

Серия проблеми

Имотният пазар, корпоративните вложители. Кризата се усеща от месеци. Някога най-големият състезател на пазара на парцели, Country Garden, банкрутира през август. Zhongrong Trust, водеща тръстова органиизация, управлявала 87 милиарда $ за корпоратиивни клиенти, разгласи предходната седмица, че не може да заплаща на корпоративните вложители. Рисковете за тръстовия пазар (на стойност 2.9 трлн. долара) останаха лимитирани, само че ориста на двете организации тормози бизнеса.

Пекин преди време изготви лист с ограничения за възкръсване на пазара на недвижимо имущество, само че слабите резултати и на водачи в сектора слагат под въпрос способността на азиатския колос да се оправи с вредите. Фалитът на Evergrande, втория по величина в строителния отрасъл в Китай, е следващото тестване.

Имотният пазар генерира, съгласно някои оценки, 23% от Брутният вътрешен продукт на страната.

Дългът на локалната власт. Неволите на имотния пазар, предизвикали внезапен спад на приходите от продажби на земя, в композиция с разноските, насъбрани от " политиката на нулев Коронавирус ", задълбочиха дълготраен проблем на азиатския колос: дълга на локалните вложители. Централната банка разгласява изказване в почивните дни, което сподели, че счита за основна задача да ограничи систематичния дългов риск на локалните държавни управления.

Нивата на задлъжнялост лимитират опцията за напредък със стимулиране на публичните услуги и други стъпки за подкрепяне на стопанската система. Политическият хайлайф се притеснява, че досегашният опит със тласъци при спад единствено ще задълбочи дълговата криза; уроците от 2008 година са неприложими, считат те. Едновременно с това локалните управляващи не престават да заемат, с цел да подтикват стопанските системи, и натрупат дълг.

Икономистът Кенет Рогоф свързва забавянето на Китай със " свръхцикъл на дълга " вследствие на огромните тласъци след рецесията през 2008 година, захранили строителния взрив. Според тази теза Китай в този момент усеща резултата таман от държавното харчене и вложенията в строителния бранш, спиращи растежа.

Застаряване. При 1.30 през 2021 година, през днешния ден коефициентът на плодовитост спада до 1.09 - негативен връх (в средата на века е 6). Това са стойности, съпоставими с Южна Корея, Тайван, Хонконг и Сингапур, по-ниски от тези в от дълго време застравящата Япония. Втората международна стопанска система не бе подмината от източноазиатската наклонност: социалноикономическия модел да нанася тежки демографски вреди и то по-рязко, в сравнение с запад. Населението бързо застарява. Това, съгласно Moody's, внезапно лимитира капацитета за напредък. На страната ще се постановат по-високи обществени и здравни разноски, ще намалее и натискът на имотния пазар.

" Китайската фантазия ". Населението може да се готви за спад, само че в това време обществото " създава " най-големия брой абитуриенти в историята на страната. Икономиката не е способна да им предложи място.

На нискоквалифицирани позиции има апетит за фрагменти. Насърчавани да не престават образованието си обаче, привличании от по-добрите благоприятни условия в бранша на услугите, милиони китайци излизат на пазара на труда в търсене на влиятелни занятия. Появилата се в следствие рекордна младежда безработица е проблем, който, съгласно наблюдаващи, може да тегне над стопанската система с години и да добие политически измерения.

Държавата пред бизнеса. Не на последно място са напъните да се подсети на сполучливия китайски бизнес - изключително софтуерните колоси - че партията е преди всичко. Системните офанзиви против софтуерния бранш в последните три години раздробиха " Алибаба ", доведоха до разнообразни санкции и регулации и за другите два, " Тенсент " и " Байду ". Това отсрочи - най-малкото за по-добри за бизнес времена - основаването на стотици хиляди работни места, които тези амбициозни младии фрагменти можеха да заемат. За партията бе значимо да овладее всички ниши: да вземем за пример на цифровите заплащания, където " Алибаба " и " Тенсент " държат съвсем напълно пазара.

Според " Блумбърг " най-малко във финтех бранша тези репресии завършиха предишния месец, въпреки да нанесоха щетии за милиарди долари, а преди две години да провалиха и най-големия в света дебют на борсата. Атаката против Ant Group през ноември 2020 година бе единствено началото.

Истинските измерения са непознати

При това същинските измерения на рецесията може да са непознати. Както написа преди дни " Уолстрийт джърнъл ", решението да бъде скрита статистиката за младежката безработица излага на показ казуса с неспособността или нежеланието на автокрациите да оферират надеждна статистика. Дали данните от Китай са неточни или манипулирани? Може би и двете, написа вестникът.

Проблемът, както споделя събеседник на изданието, е, че статистическият институт е умислен да служи единствено на партията, а не на обществото. С този проблем ръка за ръка вървят механически недостатъци, непросветеност (някои организации не са способни да събират данни по благонадежден начин). Грешки евентуално изясняват за какво в данните липсват блестящо изразени сезонни и други флуктуации или за какво от време на време растежът е по-нисък, а инфлацията - по-висока в обявените данни, в сравнение с в действителните.

Китай може да е показвал предпочитание да поправи данните си и методологията да е отчасти усъвършенствана, остават проблеми: статистиката за трудовия пазар се счита за погрешна; безработицата изключва живеещите на село; дефиницията за незает като човек, търсил работа в последните три месеца (вместо на четири седмици като по стандарта на Международната организация за труда) пък, назад, може да завиши, вместо да занижи цената. Данни са били скривани и в други случаи.

Частни компании като упоменатата в текста Morning Consult запълват празнината. Тя да вземем за пример открива, че потребителското доверие измежду младите киитайци е спаднало рекордно ниско и то внезапно - в хода на лятото. Общо 22% от родените след 1997 година чакат повсеместна безработица и спад. На това мнение са едвам 7 на 100 от родените преди 1980 година

Белият дом упрекна през вчерашния ден Китай, че статистката му е все по-непрозрачна, а това не способства за " световното доверие и способността на света да взема обосновани решения. "

" Китай не прави задоволително "

Китай разгласи, че ще вземе ограничения, и прикани Запада да не преувеличава смисъла на краткотрайните индикатори в стопанската система му. Централната банка понижи водещата рента доста по-рязко от предстоящото. Китайското външно министерство съобщи, че ще страната ще " продължи да уголемява достъпа до пазара (и) да усъвършенства бизнес средата ". Миналия месец комунистическото политбюро разгласи поддръжка за имотния бранш, още от януари има спорадични опити за тласъци през фондовия пазар.

Критици на този метод се притесняват, че Пекин или няма да може да направи задоволително, или няма да желае.

Китайската стопанска система наподобява зле; това, което не можем да забележим, може да е по-лошо, се споделя в уводна публикация на " Гардиън ". Вестникът напомня изтеклите през 2007 година мнения на тогавашния партиен секретар (по-късно премиер) Ли Къцян, че данните за брутния вътрешен артикул са " ненадеждни ", само че и маркираното по света още при преизбирането на Си Дзинпин за невиждан трети мандат: сигурността ще се приоритизира пред стопанската система.

Месеци по-късно доста пояснения за ставащото се градят на този мироглед. Например това на живеещия в Китай съветник Дан Маклин: сегашните стопански знаци са преференциални за Пекин, тъй като високите равнища на напредък посредством буржоазен механизми единствено подхранват разцвета на горния пласт на междинната класа. Приоритет вместо това е да се наложи таван на персоналното и корпоративно благосъстояние, тъй като това задържа властта у партията. Резултатите тормозят Пекин, само че те са разследване от избора за придържане към този метод.

Събеседници на организация " Ройтерс " също изясняват, че в обкръжението на Си може да има съмнение за използване на ограничения, които трансферират власт от страната към частния бранш (след като страната към този момент се погрижи да задържи част от властта в хода на пандемията).

Едновременно с това дипломати в Китай настояват, че акциите против бизнеса в името на сигурността към момента подкопават доверието на вложителите (като да вземем за пример скорошния закон против шпионажа и инспекциите в непознати консултантски фирми), а Пекин не би дал крачка обратно.

Новите действителности

Има и други пояснения. Например несклонността на Китай да подтиква стопанската система поради големите равнища на дълг. Или хипотезата на " Уолстрийт джърнъл ": китайският модел към този момент не работи.

Милиони жилища са празни, редица инфраструктурни обекти - неизползваеми, мисленето изостана от времената (китайската провинция Юннан строи голямо помещение за карантина от COVID-19, а пандемията към този момент приключи). Бумът на Китай сред 2008 и 2021 година бе основан и на разноски за инфраструктура и други твърди активи в размер 44% от Брутният вътрешен продукт, при приблизително за света от 25%. Цяла високоскоростна жп гара стои неизползвана в провинция Хайнан поради оценката (след като е построена) за икономическа нерентабилност.

Китай просто би трябвало да се готви за новата епоха с напредък под 4%, какъвто чака Международният валутен фонд - под половината от най-лошия резултат за миналите четири десетилетия. Така китайската стопанска система не може да се удвои сред 2020 и 2035 година, нито да стане водеща мощ в света. Изброени проблеми като имотния балон и неустойчивото харчене, дружно със свилото се западно ползване, допускат, че Китай може просто да върв по пътя на Япония, която от 90-те години на предишния век е изправена пред дефлация и стеснен напредък. Проблемът пред Китай е, че го прави преди да е достиигнала приход от 13 845 $ на човек от популацията, който съгласно Световната банка би бил " висок " ; нейният за предходната година е 12 850, написа американското издание.

А " японските " черти са към този момент доловими: достигната е точка, в която възвръщаемостта на вложенията внезапно понижава. За прибавяне на $ към Брутният вътрешен продукт Китай към този момент би трябвало да харчи 9. Преди десетилетие бяха 5, през 90-те години - малко над 3.

Азиатският колос може би навлиза в епоха, в която 3-4% напредък ще са нормални, а прехвърлянето на фокуса към поощряване на потреблението и услугите би трябвало да продължи, като на запад. Ако това е правилно, и светът, разчитал дълго на " китайския мотор ", ще би трябвало да свикне с него.

Източник " Дневник "