Гиби: Не мисля, че бих се върнал на Герена
Божидар Искренов даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Малцина имат привилегията да са любимци на хората, а той попада тъкмо в тази елитна компания. В поддръжка на тази констатация е задоволително да споменем прякора му - „ Радостта на народа “. Интересното при него е, че е почитан от почитателите и на Левски, и на ЦСКА, поради изявите му с екипите на двата гранда. Освен ювелирен състезател, е и луда глава. Скандал с именития треньор Димитър Пенев е повода да гледа по малкия екран родния героизъм на международното състезание в Съединени американски щати. Но пък взе участие на мондиала в Мексико през 1986 година, когато тимът ни стига до осминафиналите. Три пъти е първенец на България с Левски. Със „ сините “ победи и за купата на България, а подвига и купата на Съветската войска. С ЦСКА също ликува с втория по мощ трофей. Зад граница играе в Испания, Швейцария и Съединени американски щати.
- Гиби, здравей! След близо четири години още веднъж гостуваш в предаването „ Код Спорт “ – какво се промени в живота ти за този интервал?
- Това, че си пребивавам в Америка, а не в България. Това е в общи линии.
- Кое те накара още веднъж да заживееш в Щатите?
- Харесвал съм си Америка и постоянно съм желал да пребивавам там. Годините, в които живях тук, мислех, че нещо може да се промени или да ме накара да остана. Но с времето разбрах и усетих, че нещата не отиват накъдето би трябвало и каквото мислех, и желая. Така че избрах да се прибера там и не скърбя за решението си.
- Има ли боязън от пандемията измежду хората в Съединени американски щати?
- Естествено, че има поради медиите и непрекъснатите вести какъв брой са инфектирани, какъв брой са умрели. Нормално е да се наслагва боязън душевен на хората. Но съгласно мен нещо не е както би трябвало. Някои хора знаят истината, само че едва ли ще я кажат на обществото. Някои градове като Ню Йорк още са затворени, това са 4-5 месеца. Да не излизаш от къщи или да излезеш единствено на пазар, това душевен е спомагателен стрес и доста хора могат да се разболеят от това. Всички мислят, че маската ще те избави. Не може да те избави маската. В Америка стоят пред ресторанта с маска, влизат вътре, махат маската и почват да ядат, излизат на улицата и потеглят с маска, което е смешно. Караш колело с маска – това е несериозно. Естествено, че има боязън. Както там, по този начин и в България, а и по целия свят всяка секунда излизат вести какъв брой са инфектирани, какъв брой са се излекували. Аджеба, като не е открита ваксина, като не е открита опция за лекуване, по какъв начин се разболяваш и след две седмици се излекуваш? Аз не мога да го схвана. Айде, другият грип го знаем всички – пиеш антибиотик вероятно, зависи какъв ти е организмът, в случай че имаш по-добра имунна система, примерно един-два дни се чувстваш зле и всичко завършва. Тук стоиш две седмици у дома и си се излекувал...
- По време на COVID-19 постоянно ставахме очевидци на конфликти на расистка основа в Съединени американски щати. Какво е мнението ти за тях? Защо се получи това?
- Това е някаква дивотия страшна. Аз съм срещу това нещо да отидеш, да чупиш, да трошиш и да откраднеш от магазините. Странно ми е, а и освен на мен, по какъв начин може всички тези хора, които ограбиха магазините за милиони долари, малкия екран си ги снима, дава ги непрекъснато и нито един не е задържан. Просто не мога да го приема.
- Има ли нещо, което не ти харесва в Съединени американски щати и с което още не можеш да свикнеш?
- Не, привикнал съм толкоз години, без значение, че дълги години не съм бил непрекъснато там, а съм ходел и съм се прибирал. Най-странното беше първите години като отидох – 1995 година Все си виках: „ Не, не, тук едва ли ще мога. “ Все отново си мислиш за България, само че на втората година към този момент нещо внезапно стана и си споделих: „ Какво ще върша в България? “ И изобщо не се и сещах. Даже не знам след какъв брой години се върнахме за пръв път в България. Вече се настройваш, би трябвало да влезеш в тяхната система душевен и всячески, да можеш да усетиш метода им на живот, другояче нищо не можеш да направиш. Свикнах си и се усещах прелестно, както и в този момент се усещам прелестно.
- В началото на нашия диалог сподели, че си очаквал нещо да се промени у нас – какво не се промени? Какво очакваше ти?
- Нищо. Няма какво да разясня, то всичко се вижда. И едва ли в миналото ще се промени нещо. Нито аз съм най-перфектният. Не мисля, че моето мнение има някакво значение, какво ще кажа и какво няма да кажа. Не знам.
- А по какъв начин гледаш на митингите? Нещо могат ли да трансформират?
- Аз съм надалеч от тези неща. Там си работя и се усещам супер. От време на време пущам вести, просто да виждам какво се случва. По телефона приказвам с майка и с още един-двама. Протести има на всички места, имало е и ще има за в бъдеще. Но какви са решенията от тези митинги, никой не може да каже. Просто искаш да направиш някаква гражданска война, обаче нямаш проект за откакто я спечелиш какво ще се случи. Не виждам никаква концепция кой ще пристигна, в случай че това се случи сега. Защото желаеме да се махнат! Е, добре, де, кой ще пристигна? Радко виждам телевизия, тъй като не ме интересува. Имам си други проекти и други мисли. Някой ще каже – но ти си българин. Да, само че към този момент съм българин по тази причина, че съм се родил тук. Обичам си страната и всичко, само че мислите ми са натам, където са ми децата, където ми е внукът, живот и здраве ще има още внуци и така нататък Надали в миналото ще се върна в България. В смисъл ще се връщам, както в този момент съм си пристигнал за известно време да се видя с другари, само че нищо повече.
- Грешка ли беше, че реши да се кандидатираш за кмет на регион „ Подуене “ от листата на Движение за права и свободи?
- Не.
- Кое те накара да влезеш в политиката?
- Емоцията. Да, Движение за права и свободи ме поддържаха и застанаха зад мен като организация. Аз не съм бил от Движение за права и свободи и всички го знаят. И от Движение за права и свободи не ми се сърдят, че не съм от тяхната организация. И до ден-днешен сме другари с доста хора. Но беше една страст – за какво пък да не опитвам нещо? Пробвал съм доста неща – и в киното съм бил, и във филми съм взел участие, и в излъчвания, в които съм изпитал ужасно наслаждение, и „ Dancing stars”, и „ Къртицата “, и така нататък Просто човек би трябвало да опита от всичко.
- Защо футболът у нас е в нежелано състояние? Чия е виновността за положението на най-популярния спорт?
- Мисля, че нямам право да разясня и не желая да разясня. Близо две години ме няма, отвреме в точния момент чета, а и моята работа е такава, че не мога да виждам и Шампионска лига, тъй като тогава в Америка е 3 следобяд. Моите задължения не ми разрешават да вървя да виждам футбол, без значение че желая. Чета уеб страниците, само че нищо повече. Далеч съм и какво се случва с България от митинги и политически, не ме интересува. Футболът ме интересува като информация. Нито ще си дам мнението кой, за какво, какво и по какъв начин, нито пък ще си дам мнението за футбола за какво е станало, какво е станало, по какъв начин ще се промени. Има футболни хора, които са в тази среда и би трябвало те да си създадат техния проект по какъв начин да се трансформират нещата. Нито желая да давам препоръки, нито акъли, нито желая тяхното мнение за мен.
- Финансовата рецесия застигна и родния ти клуб Левски. Ще успее ли Сираков да избави клуба от банкрут?
- Пак стигаме до това нещо – естествено, че това е моят роден клуб…
- Не може да не се интересуваш, Левски ти е дал много…
- Аз се интересувам по метода, по който съм израснал там и постоянно Левски си е Левски. Левски ще го има, без значение какво се случва. Финансово не са добре, уповавам се да се свършат тези неща. Но по какъв начин? Те са си хората, които са се хванали на каруцата и те би трябвало да си решат проблемите. Аз няма да давам препоръки и акъли посредством кого, по какъв начин и за какво. Това са хората, които би трябвало да излязат от тази обстановка. Как ще излязат? Би трябвало да имат някакъв проект. Екипът, който ще е към тях, както на всички места, без това не става. Но да извадят такива пари и отговорностите, които имат… Просто не знам, нямам концепция.
- Коя е повода да си отчаян от футбола?
- Аз не съм отчаян. Това са били най-хубавите години в моя живот. Когато играех, се забавлявах.
- Говорим за по-късно, когато да вземем за пример стана началник на школата по времето на Тодор Батков…
- По моето време на „ Герена “, мисля, че школата беше съвършена, да не кажа повече от съвършена. Това са 7-8 години, в които имаше такива положителни деца, които застъпваха, само че просто политиката на треньорите, които бяха, не им дадоха късмет. Взимаха чужденци недочули кой, по какъв начин, от кое място и просто се оказа, че са сбъркали. Идват на „ Герена “ и след това се чудиш по какъв начин да ги изгониш, те почват да те съдят, плащаш неустойки и така нататък А в този момент какво се случва? Гледах няколко мача от българското състезание и във всички клубове има юноши на Левски. Чакай малко, значи те за Левски не стават всичките години, само че в другите клубове стават! Играят си обичайно, да не кажа повече от добре. Сега се сетихме, че има наши юноши, тъй като чужденците са да не споделям грозна дума, хората се досещат защо става въпрос. И в този момент се сещаме, че има наши юноши, които са били и в този момент желаеме да си ги върнем. Защо не го направихте преди години това? Защо не оставихте тези млади момчета около някои от по-старите? Да играят, да ги налагаш, да им имаш доверие, те са израснали на „ Герена “. Тренират с една-единствена цел, с една фантазия, било в Левски, ЦСКА, Славия, във всичките клубове – един ден от едната съблекалня да влязат в другата съблекалня.
- Тогава не ти ли тежеше думата да кажеш на Тодор Батков?
- Не можеш. Има си спортни шефове към първия тим, които си дават отговор. Аз и треньорите, които бяха тогава, трябваше да им подадем тези деца. Те ги виждат, нали всеки ден са там! Такова им е било визията, че е по-добре да си купиш някой, в сравнение с да го създадеш. И какво се оказа? Купил си и си заложил на сакат кон и след това се чудиш по какъв начин да го махнеш.
- Никога ли няма да се върнеш повече на „ Герена “ да работиш?
- Имам си мои си проекти и неща.
- И „ Герена “ не влиза в тях.
- Може би ще отида на мач, тъй като там съм израснал. Аз пребивавам на 100 метра от „ Герена “. Но за работа съм надалеч, а и мисля, че нямам място там. Вече си имат лични проекти, визии. Не мисля, че бих се върнал. Никога не казвай в никакъв случай, само че на този стадий е по този начин. А и като се върна, какво би трябвало да направя? Какво мога да трансформира с магическа пръчка? Няма по какъв начин. Затова споделям, че би трябвало да има екип, добра организация и преди всичко финанси. Няма ли финанси, няма по какъв начин да се случи. Всички приказват за пари. Да, ти играеш за това нещо. Без пари нищо не се случва. Да, би трябвало да бъдат и умерени парите. Не може да са дават числа, които са нереални за българския стандарт. В Европа и по света дават по 100-200-300 милиона. Да, но ние не сме света, а сме България! В нашата дребна страна ще даваш по 20-30-40 хиляди евро на някой! Защо го взеха тук? Ако е толкоз добър, за какво не го взеха в Испания, Италия, Англия? И това би трябвало да се намерения.
- Коя е най-голямата ти неточност във футбола?
- Сигурно са доста. Няма непогрешим човек. Да, имал съм доста неприятни мемоари. Примерно, че не съм се класирал за европейско състезание, по-късно за Франция. Но не може единствено да побеждаваш, би трябвало да имаш и загуби. Да, тежки са, неприятни са. Може би съм пропуснал нещо, само че се усещам благополучен човек от това, което съм направил с моите благоприятни условия. За мен не е вярно да има толкоз малко аудитория. Тогава стадионите бяха цялостни и играех за хората, които са пристигнали, тъй като са пристигнали веднъж в седмицата да избягат от всекидневието, работата и така нататък Малко от малко да се откъснат от действителността и да си създадат страст. След това играеш за клуба и по-късно за себе си. Ако публиката е щастлива и с клуба си окей, значи си си приключил работата и си удовлетворен.
- Как се става любим и на Левски, и на ЦСКА?
- Не знам, нещо са харесали в мен. Те си го преценят, те си избират. Никой не може да те накара принудително да правиш нещо, което не би трябвало да правиш, не искаш да правиш или не ти харесва. Такива бяха годините.
- С кого си си партнирал най-добре на терена?
- С всички. Където и да съм бил – в Левски, в Лозана, след това се върнах и отидох в Ботев (Пловдив), всички се познавахме, след това в ЦСКА, в Шумен. Навсякъде би трябвало да усещаш нещата, да се аклиматизираш по допустимо най-бързия метод. За мен беше предизвикателство в Шумен. Гриша Топалов сподели, че би трябвало да създадем нещо. Викам: „ Чакай да видя какви футболисти мога да намеря. “ Не ги събрах, само че им се обадих и ги питах дали желаят да дойдат в Шумен. Казах: „ Ето, Гриша, това съм ти събрал. “ И станахме един сериозен тим. Шумен да се класира за УЕФА. Хората с неспокойствие чакаха да има мач, ставаха в 9-10 часа, с цел да си вземат билет и отиваха на стадиона. Който не може да влезе, има рид в профил и се цялостни. Такава страст няма! И тренировките, и всичко са майтапи и страст. Знаехме си кой какво прави. Аз знам Дядо какво може да направи, Дядо я подаде, аз падна, той вкара и всичко свършва. Ей, по този начин беше, няма какво да се заблуждаваме. Беше страшна страст.
- Твърдят, че по това време страната е стояла компактно зад футбола, само че тъкмо тя разформирова Левски и ЦСКА след финала за Купата на България на 19 юни 1985 година Това по какъв начин ще го коментираш?
- Те се усетиха късно. Не имаха вяра, че бяхме създали един страховит тим и че можем да реализираме такова равнище. Докато се усетят, взехме първата купа, след това и втората купа, след това станахме и първенци. Викат си, че нещо би трябвало да се случи и на този прославен мач, който беше нищо по-различно от другите срещи, трябваше нещо да създадат. И какво сториха? Ликвидираха млади момчета, които по какъв брой време не играха… Че единият го е хванал за гушата. Коментират, че в тунела е имало пердах, само че това не е правилно.
- Бяха на път да откажат и Стоичков от футбола…
- Много хора наказаха – и Емо, и Кокала, и Ицо, и Коце Янчев. Но този мач по нищо не се отличава от другите. Даже в предходни дуели сме се ритали като магарета. Но тогава си го бяха намислили, че в този момент е моментът. Взеха ни купата, шампионската купа. Може ли вечерта да си легнеш с Левски, а на сутринта да се събудиш с друго име? Грозна работа! Те ги върнаха след години, само че и за хората, и за клубовете…
- Как гледаш на плана на твоя другар Емил Велев, който направи школа? Замислял ли си се върху нещо сходно не тук, а в Съединени американски щати?
- Аз имах преди доста години, само че там е друга системата. И там се заплаща, като на всички места. Дори и да са мънички и да вървят по шампионати, отново би трябвало да се направи някакво състезание, в случай че ще да е градско. Вече доста хора имат частни школи. Това е хубаво, само че до каква степен ще се развият, единствено те могат да си мислят и каква им е цялата пирамида – от кое място да почнеш и от кое място да го направиш. Но не е елементарно, тъй като децата като порастват, към този момент би трябвало да отидат някъде да играят. Ако не играе, защо тренира? Пожелавам на всички триумф!
- Какво би споделил на някое дете, което желае да стане футболист? Какъв съвет би му дал?
- Трябва доста да го желае, само че и да не не помни и нещо друго, че има хора, които виждат дали може да стане или не може да стане. Тук доста родители гледат децата си като няколко милиона и са по-амбициозни от децата. Аз съм прям и в случай че видя, че детето не става, ще му кажа да не си губи времето. Някой от треньорите вика: „ Какво ти пука, нали им взимаш парите? “ Вие сте по този начин, но аз не съм! Имаше такива случаи, като бях на „ Герена “. Казвам, че не става.
- И по какъв начин го одобряват родителите?
- Просто това е истината. Съжалявам, че го споделям. Аз виждам и ти гледаш. Ама, аз ще се обадя. Викам – обади се на който искаш! Не можеш да ми промениш мнението! И да накарам треньора, след това да му се смеят и на него! Няма по какъв начин! Шуробаджанащини, както си има и нелепости! Защото ти не помагаш с нищо по този метод. Лъжеш хората поради някакви пари.
- Накрая на нашия диалог няколко персонални въпроса – тази година стана дядо, щерка ти Настася роди наследник – Хенри Бенкс Баер. Кога го видя за първи път и какво почувства?
- Като се роди, потеглих с колата от моята къща. Вече не се преценявам с никой и никой не би трябвало да се преценява с мен. Аз съм си самичък, аз съм си началник. Като се роди, потеглих към Остин да си видя внука. Каза ми: „ Татко, тормозя се, тъй като още е дребен. “ Пак споделям, че това, което се разяснява по радиото и малкия екран всяка секунда, непрекъснато едно и също и тя се тормози, което е обикновено. Естествено споделих: „ Когато решиш, че е време да го видя, ще дойда за един-два дни, да не ви тормозя, въпреки всичко са си семейство. “ Най-накрая на третия месец сподели, че към този момент мога да отида. Чувството е неповторимо. На дядо момчето! Аз съм си го кръстил „ на дядо мишелинчето “, тъй като към този момент е на пет месеца и е с едни страшни бузи. Чакам да се приберат, бяха във Вирджиния, обикалят си, ще остана при тях още някой ден и след това ще се прибера в Далас. Куфарите са ми поставени, багажът ми е в колата и мога да потегли където си желая.
- Синът ти Георги беше играч по хокей на лед. С какво се занимава сега, мисли ли и той да те направи дядо?
- Е, към този момент не мисли. Това си е негова работа, той е огромно момче към този момент. Мъж си е, на 30 години. Живее във Вашингтон и се занимава със свои си неща. Има си негови проекти и бизнеси.
- През годините се оказваш магнит за дамите – с какво привличаш нежната част от човечеството?
- Не мога да кажа - нито съм най-красивият, нито съм Ален Делон, не знам. Както има една сентенция – толкоз си противен, че чак си хубав. Не знам, може би би трябвало да ги питаш тях.
- Колко същински другари имаш сега?
- Имам, само че имам и доста огромни разочарования. Мислиш си, че са ти другари и в следствие се оказва, че единствено си мислил. Но има същински другари към момента.
- Какво прави благополучен и какво прави печален Радостта на народа?
- Тъжен към този момент не мога да бъда. Сега съм един благополучен дядо. Чувствам се прелестно, не ме е позор да кажа, че работя по 10-16 часа, добре съм и хората да си мислят каквото желаят.
- Какво искаш да видиш в България, когато дойдеш идващия път?
- Усмихнати хора, щастливи хора, спокойни хора. Да няма завист, да няма злоба. Дано!
- Гиби, здравей! След близо четири години още веднъж гостуваш в предаването „ Код Спорт “ – какво се промени в живота ти за този интервал?
- Това, че си пребивавам в Америка, а не в България. Това е в общи линии.
- Кое те накара още веднъж да заживееш в Щатите?
- Харесвал съм си Америка и постоянно съм желал да пребивавам там. Годините, в които живях тук, мислех, че нещо може да се промени или да ме накара да остана. Но с времето разбрах и усетих, че нещата не отиват накъдето би трябвало и каквото мислех, и желая. Така че избрах да се прибера там и не скърбя за решението си.
- Има ли боязън от пандемията измежду хората в Съединени американски щати?
- Естествено, че има поради медиите и непрекъснатите вести какъв брой са инфектирани, какъв брой са умрели. Нормално е да се наслагва боязън душевен на хората. Но съгласно мен нещо не е както би трябвало. Някои хора знаят истината, само че едва ли ще я кажат на обществото. Някои градове като Ню Йорк още са затворени, това са 4-5 месеца. Да не излизаш от къщи или да излезеш единствено на пазар, това душевен е спомагателен стрес и доста хора могат да се разболеят от това. Всички мислят, че маската ще те избави. Не може да те избави маската. В Америка стоят пред ресторанта с маска, влизат вътре, махат маската и почват да ядат, излизат на улицата и потеглят с маска, което е смешно. Караш колело с маска – това е несериозно. Естествено, че има боязън. Както там, по този начин и в България, а и по целия свят всяка секунда излизат вести какъв брой са инфектирани, какъв брой са се излекували. Аджеба, като не е открита ваксина, като не е открита опция за лекуване, по какъв начин се разболяваш и след две седмици се излекуваш? Аз не мога да го схвана. Айде, другият грип го знаем всички – пиеш антибиотик вероятно, зависи какъв ти е организмът, в случай че имаш по-добра имунна система, примерно един-два дни се чувстваш зле и всичко завършва. Тук стоиш две седмици у дома и си се излекувал...
- По време на COVID-19 постоянно ставахме очевидци на конфликти на расистка основа в Съединени американски щати. Какво е мнението ти за тях? Защо се получи това?
- Това е някаква дивотия страшна. Аз съм срещу това нещо да отидеш, да чупиш, да трошиш и да откраднеш от магазините. Странно ми е, а и освен на мен, по какъв начин може всички тези хора, които ограбиха магазините за милиони долари, малкия екран си ги снима, дава ги непрекъснато и нито един не е задържан. Просто не мога да го приема.
- Има ли нещо, което не ти харесва в Съединени американски щати и с което още не можеш да свикнеш?
- Не, привикнал съм толкоз години, без значение, че дълги години не съм бил непрекъснато там, а съм ходел и съм се прибирал. Най-странното беше първите години като отидох – 1995 година Все си виках: „ Не, не, тук едва ли ще мога. “ Все отново си мислиш за България, само че на втората година към този момент нещо внезапно стана и си споделих: „ Какво ще върша в България? “ И изобщо не се и сещах. Даже не знам след какъв брой години се върнахме за пръв път в България. Вече се настройваш, би трябвало да влезеш в тяхната система душевен и всячески, да можеш да усетиш метода им на живот, другояче нищо не можеш да направиш. Свикнах си и се усещах прелестно, както и в този момент се усещам прелестно.
- В началото на нашия диалог сподели, че си очаквал нещо да се промени у нас – какво не се промени? Какво очакваше ти?
- Нищо. Няма какво да разясня, то всичко се вижда. И едва ли в миналото ще се промени нещо. Нито аз съм най-перфектният. Не мисля, че моето мнение има някакво значение, какво ще кажа и какво няма да кажа. Не знам.
- А по какъв начин гледаш на митингите? Нещо могат ли да трансформират?
- Аз съм надалеч от тези неща. Там си работя и се усещам супер. От време на време пущам вести, просто да виждам какво се случва. По телефона приказвам с майка и с още един-двама. Протести има на всички места, имало е и ще има за в бъдеще. Но какви са решенията от тези митинги, никой не може да каже. Просто искаш да направиш някаква гражданска война, обаче нямаш проект за откакто я спечелиш какво ще се случи. Не виждам никаква концепция кой ще пристигна, в случай че това се случи сега. Защото желаеме да се махнат! Е, добре, де, кой ще пристигна? Радко виждам телевизия, тъй като не ме интересува. Имам си други проекти и други мисли. Някой ще каже – но ти си българин. Да, само че към този момент съм българин по тази причина, че съм се родил тук. Обичам си страната и всичко, само че мислите ми са натам, където са ми децата, където ми е внукът, живот и здраве ще има още внуци и така нататък Надали в миналото ще се върна в България. В смисъл ще се връщам, както в този момент съм си пристигнал за известно време да се видя с другари, само че нищо повече.
- Грешка ли беше, че реши да се кандидатираш за кмет на регион „ Подуене “ от листата на Движение за права и свободи?
- Не.
- Кое те накара да влезеш в политиката?
- Емоцията. Да, Движение за права и свободи ме поддържаха и застанаха зад мен като организация. Аз не съм бил от Движение за права и свободи и всички го знаят. И от Движение за права и свободи не ми се сърдят, че не съм от тяхната организация. И до ден-днешен сме другари с доста хора. Но беше една страст – за какво пък да не опитвам нещо? Пробвал съм доста неща – и в киното съм бил, и във филми съм взел участие, и в излъчвания, в които съм изпитал ужасно наслаждение, и „ Dancing stars”, и „ Къртицата “, и така нататък Просто човек би трябвало да опита от всичко.
- Защо футболът у нас е в нежелано състояние? Чия е виновността за положението на най-популярния спорт?
- Мисля, че нямам право да разясня и не желая да разясня. Близо две години ме няма, отвреме в точния момент чета, а и моята работа е такава, че не мога да виждам и Шампионска лига, тъй като тогава в Америка е 3 следобяд. Моите задължения не ми разрешават да вървя да виждам футбол, без значение че желая. Чета уеб страниците, само че нищо повече. Далеч съм и какво се случва с България от митинги и политически, не ме интересува. Футболът ме интересува като информация. Нито ще си дам мнението кой, за какво, какво и по какъв начин, нито пък ще си дам мнението за футбола за какво е станало, какво е станало, по какъв начин ще се промени. Има футболни хора, които са в тази среда и би трябвало те да си създадат техния проект по какъв начин да се трансформират нещата. Нито желая да давам препоръки, нито акъли, нито желая тяхното мнение за мен.
- Финансовата рецесия застигна и родния ти клуб Левски. Ще успее ли Сираков да избави клуба от банкрут?
- Пак стигаме до това нещо – естествено, че това е моят роден клуб…
- Не може да не се интересуваш, Левски ти е дал много…
- Аз се интересувам по метода, по който съм израснал там и постоянно Левски си е Левски. Левски ще го има, без значение какво се случва. Финансово не са добре, уповавам се да се свършат тези неща. Но по какъв начин? Те са си хората, които са се хванали на каруцата и те би трябвало да си решат проблемите. Аз няма да давам препоръки и акъли посредством кого, по какъв начин и за какво. Това са хората, които би трябвало да излязат от тази обстановка. Как ще излязат? Би трябвало да имат някакъв проект. Екипът, който ще е към тях, както на всички места, без това не става. Но да извадят такива пари и отговорностите, които имат… Просто не знам, нямам концепция.
- Коя е повода да си отчаян от футбола?
- Аз не съм отчаян. Това са били най-хубавите години в моя живот. Когато играех, се забавлявах.
- Говорим за по-късно, когато да вземем за пример стана началник на школата по времето на Тодор Батков…
- По моето време на „ Герена “, мисля, че школата беше съвършена, да не кажа повече от съвършена. Това са 7-8 години, в които имаше такива положителни деца, които застъпваха, само че просто политиката на треньорите, които бяха, не им дадоха късмет. Взимаха чужденци недочули кой, по какъв начин, от кое място и просто се оказа, че са сбъркали. Идват на „ Герена “ и след това се чудиш по какъв начин да ги изгониш, те почват да те съдят, плащаш неустойки и така нататък А в този момент какво се случва? Гледах няколко мача от българското състезание и във всички клубове има юноши на Левски. Чакай малко, значи те за Левски не стават всичките години, само че в другите клубове стават! Играят си обичайно, да не кажа повече от добре. Сега се сетихме, че има наши юноши, тъй като чужденците са да не споделям грозна дума, хората се досещат защо става въпрос. И в този момент се сещаме, че има наши юноши, които са били и в този момент желаеме да си ги върнем. Защо не го направихте преди години това? Защо не оставихте тези млади момчета около някои от по-старите? Да играят, да ги налагаш, да им имаш доверие, те са израснали на „ Герена “. Тренират с една-единствена цел, с една фантазия, било в Левски, ЦСКА, Славия, във всичките клубове – един ден от едната съблекалня да влязат в другата съблекалня.
- Тогава не ти ли тежеше думата да кажеш на Тодор Батков?
- Не можеш. Има си спортни шефове към първия тим, които си дават отговор. Аз и треньорите, които бяха тогава, трябваше да им подадем тези деца. Те ги виждат, нали всеки ден са там! Такова им е било визията, че е по-добре да си купиш някой, в сравнение с да го създадеш. И какво се оказа? Купил си и си заложил на сакат кон и след това се чудиш по какъв начин да го махнеш.
- Никога ли няма да се върнеш повече на „ Герена “ да работиш?
- Имам си мои си проекти и неща.
- И „ Герена “ не влиза в тях.
- Може би ще отида на мач, тъй като там съм израснал. Аз пребивавам на 100 метра от „ Герена “. Но за работа съм надалеч, а и мисля, че нямам място там. Вече си имат лични проекти, визии. Не мисля, че бих се върнал. Никога не казвай в никакъв случай, само че на този стадий е по този начин. А и като се върна, какво би трябвало да направя? Какво мога да трансформира с магическа пръчка? Няма по какъв начин. Затова споделям, че би трябвало да има екип, добра организация и преди всичко финанси. Няма ли финанси, няма по какъв начин да се случи. Всички приказват за пари. Да, ти играеш за това нещо. Без пари нищо не се случва. Да, би трябвало да бъдат и умерени парите. Не може да са дават числа, които са нереални за българския стандарт. В Европа и по света дават по 100-200-300 милиона. Да, но ние не сме света, а сме България! В нашата дребна страна ще даваш по 20-30-40 хиляди евро на някой! Защо го взеха тук? Ако е толкоз добър, за какво не го взеха в Испания, Италия, Англия? И това би трябвало да се намерения.
- Коя е най-голямата ти неточност във футбола?
- Сигурно са доста. Няма непогрешим човек. Да, имал съм доста неприятни мемоари. Примерно, че не съм се класирал за европейско състезание, по-късно за Франция. Но не може единствено да побеждаваш, би трябвало да имаш и загуби. Да, тежки са, неприятни са. Може би съм пропуснал нещо, само че се усещам благополучен човек от това, което съм направил с моите благоприятни условия. За мен не е вярно да има толкоз малко аудитория. Тогава стадионите бяха цялостни и играех за хората, които са пристигнали, тъй като са пристигнали веднъж в седмицата да избягат от всекидневието, работата и така нататък Малко от малко да се откъснат от действителността и да си създадат страст. След това играеш за клуба и по-късно за себе си. Ако публиката е щастлива и с клуба си окей, значи си си приключил работата и си удовлетворен.
- Как се става любим и на Левски, и на ЦСКА?
- Не знам, нещо са харесали в мен. Те си го преценят, те си избират. Никой не може да те накара принудително да правиш нещо, което не би трябвало да правиш, не искаш да правиш или не ти харесва. Такива бяха годините.
- С кого си си партнирал най-добре на терена?
- С всички. Където и да съм бил – в Левски, в Лозана, след това се върнах и отидох в Ботев (Пловдив), всички се познавахме, след това в ЦСКА, в Шумен. Навсякъде би трябвало да усещаш нещата, да се аклиматизираш по допустимо най-бързия метод. За мен беше предизвикателство в Шумен. Гриша Топалов сподели, че би трябвало да създадем нещо. Викам: „ Чакай да видя какви футболисти мога да намеря. “ Не ги събрах, само че им се обадих и ги питах дали желаят да дойдат в Шумен. Казах: „ Ето, Гриша, това съм ти събрал. “ И станахме един сериозен тим. Шумен да се класира за УЕФА. Хората с неспокойствие чакаха да има мач, ставаха в 9-10 часа, с цел да си вземат билет и отиваха на стадиона. Който не може да влезе, има рид в профил и се цялостни. Такава страст няма! И тренировките, и всичко са майтапи и страст. Знаехме си кой какво прави. Аз знам Дядо какво може да направи, Дядо я подаде, аз падна, той вкара и всичко свършва. Ей, по този начин беше, няма какво да се заблуждаваме. Беше страшна страст.
- Твърдят, че по това време страната е стояла компактно зад футбола, само че тъкмо тя разформирова Левски и ЦСКА след финала за Купата на България на 19 юни 1985 година Това по какъв начин ще го коментираш?
- Те се усетиха късно. Не имаха вяра, че бяхме създали един страховит тим и че можем да реализираме такова равнище. Докато се усетят, взехме първата купа, след това и втората купа, след това станахме и първенци. Викат си, че нещо би трябвало да се случи и на този прославен мач, който беше нищо по-различно от другите срещи, трябваше нещо да създадат. И какво сториха? Ликвидираха млади момчета, които по какъв брой време не играха… Че единият го е хванал за гушата. Коментират, че в тунела е имало пердах, само че това не е правилно.
- Бяха на път да откажат и Стоичков от футбола…
- Много хора наказаха – и Емо, и Кокала, и Ицо, и Коце Янчев. Но този мач по нищо не се отличава от другите. Даже в предходни дуели сме се ритали като магарета. Но тогава си го бяха намислили, че в този момент е моментът. Взеха ни купата, шампионската купа. Може ли вечерта да си легнеш с Левски, а на сутринта да се събудиш с друго име? Грозна работа! Те ги върнаха след години, само че и за хората, и за клубовете…
- Как гледаш на плана на твоя другар Емил Велев, който направи школа? Замислял ли си се върху нещо сходно не тук, а в Съединени американски щати?
- Аз имах преди доста години, само че там е друга системата. И там се заплаща, като на всички места. Дори и да са мънички и да вървят по шампионати, отново би трябвало да се направи някакво състезание, в случай че ще да е градско. Вече доста хора имат частни школи. Това е хубаво, само че до каква степен ще се развият, единствено те могат да си мислят и каква им е цялата пирамида – от кое място да почнеш и от кое място да го направиш. Но не е елементарно, тъй като децата като порастват, към този момент би трябвало да отидат някъде да играят. Ако не играе, защо тренира? Пожелавам на всички триумф!
- Какво би споделил на някое дете, което желае да стане футболист? Какъв съвет би му дал?
- Трябва доста да го желае, само че и да не не помни и нещо друго, че има хора, които виждат дали може да стане или не може да стане. Тук доста родители гледат децата си като няколко милиона и са по-амбициозни от децата. Аз съм прям и в случай че видя, че детето не става, ще му кажа да не си губи времето. Някой от треньорите вика: „ Какво ти пука, нали им взимаш парите? “ Вие сте по този начин, но аз не съм! Имаше такива случаи, като бях на „ Герена “. Казвам, че не става.
- И по какъв начин го одобряват родителите?
- Просто това е истината. Съжалявам, че го споделям. Аз виждам и ти гледаш. Ама, аз ще се обадя. Викам – обади се на който искаш! Не можеш да ми промениш мнението! И да накарам треньора, след това да му се смеят и на него! Няма по какъв начин! Шуробаджанащини, както си има и нелепости! Защото ти не помагаш с нищо по този метод. Лъжеш хората поради някакви пари.
- Накрая на нашия диалог няколко персонални въпроса – тази година стана дядо, щерка ти Настася роди наследник – Хенри Бенкс Баер. Кога го видя за първи път и какво почувства?
- Като се роди, потеглих с колата от моята къща. Вече не се преценявам с никой и никой не би трябвало да се преценява с мен. Аз съм си самичък, аз съм си началник. Като се роди, потеглих към Остин да си видя внука. Каза ми: „ Татко, тормозя се, тъй като още е дребен. “ Пак споделям, че това, което се разяснява по радиото и малкия екран всяка секунда, непрекъснато едно и също и тя се тормози, което е обикновено. Естествено споделих: „ Когато решиш, че е време да го видя, ще дойда за един-два дни, да не ви тормозя, въпреки всичко са си семейство. “ Най-накрая на третия месец сподели, че към този момент мога да отида. Чувството е неповторимо. На дядо момчето! Аз съм си го кръстил „ на дядо мишелинчето “, тъй като към този момент е на пет месеца и е с едни страшни бузи. Чакам да се приберат, бяха във Вирджиния, обикалят си, ще остана при тях още някой ден и след това ще се прибера в Далас. Куфарите са ми поставени, багажът ми е в колата и мога да потегли където си желая.
- Синът ти Георги беше играч по хокей на лед. С какво се занимава сега, мисли ли и той да те направи дядо?
- Е, към този момент не мисли. Това си е негова работа, той е огромно момче към този момент. Мъж си е, на 30 години. Живее във Вашингтон и се занимава със свои си неща. Има си негови проекти и бизнеси.
- През годините се оказваш магнит за дамите – с какво привличаш нежната част от човечеството?
- Не мога да кажа - нито съм най-красивият, нито съм Ален Делон, не знам. Както има една сентенция – толкоз си противен, че чак си хубав. Не знам, може би би трябвало да ги питаш тях.
- Колко същински другари имаш сега?
- Имам, само че имам и доста огромни разочарования. Мислиш си, че са ти другари и в следствие се оказва, че единствено си мислил. Но има същински другари към момента.
- Какво прави благополучен и какво прави печален Радостта на народа?
- Тъжен към този момент не мога да бъда. Сега съм един благополучен дядо. Чувствам се прелестно, не ме е позор да кажа, че работя по 10-16 часа, добре съм и хората да си мислят каквото желаят.
- Какво искаш да видиш в България, когато дойдеш идващия път?
- Усмихнати хора, щастливи хора, спокойни хора. Да няма завист, да няма злоба. Дано!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ