Пътят на щангиста
Божидар Андреев се утвърди като най-хубавия щангист на България последните години. Той стигна до висотите на спорта основно поради упоритостта си в залата, а и на спортния подиум. Тази година беше най-силната му при мъжете, откакто стана европейски първенец в Батуми, Грузия, в кат. до 73 кг, а предишния месец се окичи с бронз на Световното в Патая, Тайланд. Сливналията е и олимпийски отличник за младежи от Игрите в Нанкин, Китай 2014 година На младежки европейски той към този момент има 3 трофеи, а при кадетите до 17 година още две. В сряда на шампионата на континента до 23 година в Букурещ българинът заслужи златото, с които усили възможностите си за класиране на Олимпиадата в Токио 2020. В Румънската столица нашият победи в горната категория до 81 кг с дуел от 361 кг (163+198), като безусловно отхвърли любимеца в категорията и еврошампион за мъже Антонио Пицолато (Ит), приключил с 354 кг (161+193).
Пътят на триумфите обаче е повече от бодлив
При 22-годишния Божидар също не минава без премеждия. И тук не става въпрос единствено за съблюдаване на спортно-състезателен режим и съпътстващите травми, а доста по-тежки проблеми. Те са липса на заслон, храна, фамилни проблеми, индиферентност от локалната община, проблеми с федерацията и така нататък Стигна се до такава степен, че преди години най-обещаващият щангист на България нямаше къде да живее, откакто приключи приблизително обучение и трябваше да напусне учебното общежитие. За да може да продължи да тренира, той се принуждава да живее в дребна стаичка в залата по повдигане на тежести в Сливен. Прави го от обич към спорта и към България. А и действително той различен избор нямаше, тъй като от община Сливен не отговаряха на молбите на Божидар и персоналния му треньор Пламен Братойчев да вземат малко общинско жилище, с цел да има заслон щангистът ни. И чак откакто Андреев се утвърди на интернационалния подиум, от общината му предоставиха жилище от 27 кв. м, с цел да не пътува всеки ден за тренировки.
Световният ни медалист се възпламенява по повдигането на тежести около петимата си братя. Той е от ромски генезис, а фамилията му живее доста непретенциозно.
" В началото не ми даваха общински апартамент, с цел да се приготвям по-добре. Два-три пъти пускахме молба, само че ни отхвърлиха. След известно време още веднъж поискахме и ми дадоха общинско жилище - гарсониера с една стаичка ", споделя Андреев.
Независимо от ромския си генезис
той признава, че се е съсредоточил единствено в щангите, тъй като спортът е до време. А в България, в случай че не спечелиш орден от Олимпиада, безусловно оставаш без прехранване, откакто приключиш със спорта. " Гледам да заобикалям изкушенията. Старая се повече да почивам, да вардя режим, тъй като с излизането от залата тренировките не свършват. Режимът е необходим за един добър състезател. Това е част от успеха. По принцип не навестявам махалата в Сливен, тъй като там не ми харесва. Посещавам единствено моето семейство в Тополчане и приятелите ми в Сливен. Доста огромна роля в развиването ми има треньорът ми Пламен Братойчев. За мен той е един от най-хубавите треньори. Плюс това е като татко за мен ", добавя Божидар.
Именно изтъкнатият ни експерт, който стартира кариерата си от Кнежа, съумява да резервира Андреев в щангите. Националът даже обмисляше да напусне България и да подвига за друга страна, като даже имаше и оферта. Една от аргументите е, че нямаше покрив над главата, което пък обезсмисля всевъзможен тип подготовка. Тези несгоди съответстват с съвсем тригодишния интервал, в който сливналията не тренира с националния тим заради разнообразни аргументи. Най-сериозната - управлението на федерацията не разрешава на треньора му Пламен Братойчев да пътува с него по надпревари. Напрежението излезе нескрито на Евро 2016 за мъже във Фьорде, Норвегия, когато треньорът на националите Иван Иванов декларира за последния му опит 191 кг и той ги изтласква. Братойчев обаче разкритикува решението на Иванов, тъй като със 192 кг Андреев щеше да завоюва бронзов орден в изтласкването и по този метод да получи по-добро финансиране. През 2017 година
Андреев даже обмисля да се откаже от спорта
Той изкара много тежък интервал за нежната си възраст, като дори по едно време работеше като касиер в хранителен магазин.
Реално завръщането му за България става за Световното състезание в Ашхабад, Туркменистан 2018, където в новата категория до 73 кг Андреев се класира девети с 335 (153+182), като за малко изтървава 191 кг за бронзов орден в изтласкването. Месеци по-рано той победи на Европейското състезание до 23 години в Замошч, Полша, с 338 кг дуел.
" Дай Боже да се оправим за Олимпиадата в Токио.
Не се колебая в себе си, че ще съумея
Не мисля, че за една година ще се появи някой друг от сегашните медалисти. Мечтите са ми единствено едни - да стана международен и олимпийски първенец. Не е обаче елементарно. Някои спортисти ги хваща звездоманията, като стартират да печелят медали, и се мислят за доста надъхани и че никой не може да им стъпи на дребния пръст. Смятат се за огромна работа. Но при мен това не е по този начин. Работата не е единствено в залата. Пропуснах няколко години поради проблеми с финансиране. Имах и фамилни проблеми. Започнах да работя, с цел да си обезпечавам прехраната и да си заплащам сметките. След това взех решение отново да стартира да упражнявам. Но с работа и тренировки няма по какъв начин да се получи. Спрях да работя и почнах единствено да упражнявам. Казах си, че ще реализира това, което желая - фантазиите. Надявам се да съумея ", добавя Божидар.
Още с влизането в залата му е станало ясно, че щангите са измежду най-тежките извънкласни занимания. В този спорт, в случай че не тренираш единствено няколко дни, се връщаш доста обратно. А това след това се отразява на резултатите. А тежката обстановка към сливналията го принуждава да спре за известно време.
" Доста обратно ме върна, тъй като бях спрял да упражнявам, а единствено работех. А когато един щангист спре да тренира за една седмица, все едно не се е подготвял година. При нас това доста въздейства. Докато възстановиш мускулатурата си, физически, душевен и малко по малко отново се качваш последователно нагоре, след това отново надолу, отново нагоре. Въобще не е елементарно ", споделя той.
Бронзовият му орден от Патая е първият за България от 2014 година, когато Иван Марков заслужи сребро в Алмати, Казахстан. Бургазлията обаче завърши с щангите след тежка травма и точно Андреев е единствената ни вяра за присъединяване и почтено показване в японската Олимпиада.
Може да се каже, че в случай че е здрав, блестящото бъдеще на Андреев следва. За 2019 година той е един от едвам четиримата наши състезатели с медали от Световното и от Европейското състезание в олимпийски спорт. Поради тези оценки Андреев се трансформира и във
любимец за Спортист на годината
А щангист не е получавал това звание от 1999 година, когато го заслужи Гълъбин Боевски. Но каквото и да стане, пътят на щангиста си остава бодлив. Това е по този начин, тъй като в България не е единствено факторът натурален асортимент, а основно немотията. Но спортът е отражение на страната. Затова от блатото излизат единствено най-качествените. Предстои да забележим какво ще стане.
Пътят на триумфите обаче е повече от бодлив
При 22-годишния Божидар също не минава без премеждия. И тук не става въпрос единствено за съблюдаване на спортно-състезателен режим и съпътстващите травми, а доста по-тежки проблеми. Те са липса на заслон, храна, фамилни проблеми, индиферентност от локалната община, проблеми с федерацията и така нататък Стигна се до такава степен, че преди години най-обещаващият щангист на България нямаше къде да живее, откакто приключи приблизително обучение и трябваше да напусне учебното общежитие. За да може да продължи да тренира, той се принуждава да живее в дребна стаичка в залата по повдигане на тежести в Сливен. Прави го от обич към спорта и към България. А и действително той различен избор нямаше, тъй като от община Сливен не отговаряха на молбите на Божидар и персоналния му треньор Пламен Братойчев да вземат малко общинско жилище, с цел да има заслон щангистът ни. И чак откакто Андреев се утвърди на интернационалния подиум, от общината му предоставиха жилище от 27 кв. м, с цел да не пътува всеки ден за тренировки.
Световният ни медалист се възпламенява по повдигането на тежести около петимата си братя. Той е от ромски генезис, а фамилията му живее доста непретенциозно.
" В началото не ми даваха общински апартамент, с цел да се приготвям по-добре. Два-три пъти пускахме молба, само че ни отхвърлиха. След известно време още веднъж поискахме и ми дадоха общинско жилище - гарсониера с една стаичка ", споделя Андреев.
Независимо от ромския си генезис
той признава, че се е съсредоточил единствено в щангите, тъй като спортът е до време. А в България, в случай че не спечелиш орден от Олимпиада, безусловно оставаш без прехранване, откакто приключиш със спорта. " Гледам да заобикалям изкушенията. Старая се повече да почивам, да вардя режим, тъй като с излизането от залата тренировките не свършват. Режимът е необходим за един добър състезател. Това е част от успеха. По принцип не навестявам махалата в Сливен, тъй като там не ми харесва. Посещавам единствено моето семейство в Тополчане и приятелите ми в Сливен. Доста огромна роля в развиването ми има треньорът ми Пламен Братойчев. За мен той е един от най-хубавите треньори. Плюс това е като татко за мен ", добавя Божидар.
Именно изтъкнатият ни експерт, който стартира кариерата си от Кнежа, съумява да резервира Андреев в щангите. Националът даже обмисляше да напусне България и да подвига за друга страна, като даже имаше и оферта. Една от аргументите е, че нямаше покрив над главата, което пък обезсмисля всевъзможен тип подготовка. Тези несгоди съответстват с съвсем тригодишния интервал, в който сливналията не тренира с националния тим заради разнообразни аргументи. Най-сериозната - управлението на федерацията не разрешава на треньора му Пламен Братойчев да пътува с него по надпревари. Напрежението излезе нескрито на Евро 2016 за мъже във Фьорде, Норвегия, когато треньорът на националите Иван Иванов декларира за последния му опит 191 кг и той ги изтласква. Братойчев обаче разкритикува решението на Иванов, тъй като със 192 кг Андреев щеше да завоюва бронзов орден в изтласкването и по този метод да получи по-добро финансиране. През 2017 година
Андреев даже обмисля да се откаже от спорта
Той изкара много тежък интервал за нежната си възраст, като дори по едно време работеше като касиер в хранителен магазин.
Реално завръщането му за България става за Световното състезание в Ашхабад, Туркменистан 2018, където в новата категория до 73 кг Андреев се класира девети с 335 (153+182), като за малко изтървава 191 кг за бронзов орден в изтласкването. Месеци по-рано той победи на Европейското състезание до 23 години в Замошч, Полша, с 338 кг дуел.
" Дай Боже да се оправим за Олимпиадата в Токио.
Не се колебая в себе си, че ще съумея
Не мисля, че за една година ще се появи някой друг от сегашните медалисти. Мечтите са ми единствено едни - да стана международен и олимпийски първенец. Не е обаче елементарно. Някои спортисти ги хваща звездоманията, като стартират да печелят медали, и се мислят за доста надъхани и че никой не може да им стъпи на дребния пръст. Смятат се за огромна работа. Но при мен това не е по този начин. Работата не е единствено в залата. Пропуснах няколко години поради проблеми с финансиране. Имах и фамилни проблеми. Започнах да работя, с цел да си обезпечавам прехраната и да си заплащам сметките. След това взех решение отново да стартира да упражнявам. Но с работа и тренировки няма по какъв начин да се получи. Спрях да работя и почнах единствено да упражнявам. Казах си, че ще реализира това, което желая - фантазиите. Надявам се да съумея ", добавя Божидар.
Още с влизането в залата му е станало ясно, че щангите са измежду най-тежките извънкласни занимания. В този спорт, в случай че не тренираш единствено няколко дни, се връщаш доста обратно. А това след това се отразява на резултатите. А тежката обстановка към сливналията го принуждава да спре за известно време.
" Доста обратно ме върна, тъй като бях спрял да упражнявам, а единствено работех. А когато един щангист спре да тренира за една седмица, все едно не се е подготвял година. При нас това доста въздейства. Докато възстановиш мускулатурата си, физически, душевен и малко по малко отново се качваш последователно нагоре, след това отново надолу, отново нагоре. Въобще не е елементарно ", споделя той.
Бронзовият му орден от Патая е първият за България от 2014 година, когато Иван Марков заслужи сребро в Алмати, Казахстан. Бургазлията обаче завърши с щангите след тежка травма и точно Андреев е единствената ни вяра за присъединяване и почтено показване в японската Олимпиада.
Може да се каже, че в случай че е здрав, блестящото бъдеще на Андреев следва. За 2019 година той е един от едвам четиримата наши състезатели с медали от Световното и от Европейското състезание в олимпийски спорт. Поради тези оценки Андреев се трансформира и във
любимец за Спортист на годината
А щангист не е получавал това звание от 1999 година, когато го заслужи Гълъбин Боевски. Но каквото и да стане, пътят на щангиста си остава бодлив. Това е по този начин, тъй като в България не е единствено факторът натурален асортимент, а основно немотията. Но спортът е отражение на страната. Затова от блатото излизат единствено най-качествените. Предстои да забележим какво ще стане.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ