Думи за един достоен човек
Бог прибра при себе си един от най-верните си почитатели - свещеник Христо Куличев, отстъпник, преследван, гонен и унизен от тоталитарния комунистически режим в България.
Христо Куличев се е родил в село Розово (Пещерско), през днешния ден в община Брацигово, област Пазарджик, само че от дете живеел в София.
През 1948 година е заел църковния амвон. Завършил е Факултета по славянска лингвистика на СУ „ Климент Охридски “ през 1952 година Само няколко месеца работил като преподавател в град Банско и бил уволнен заради християнските му убеждения. Комунистите натирили този образован е просветен човек да работи в строителството. Това обаче не им стигнало, та по-късно го уволнили и от там, арестували го и го пратили в пандиза. След изтърпяване на присъдата, свещеник Куличев бил наложително заселен в с. Ножарево, Силистренско (община Главиница).
От 1983 година той става овчар на Първа евангелска черква на Съюза на евангелските съборни църкви в България. През 1994 година овчар Христо Куличев получава почетното звание „ лекар по богословие “ от Университета Nord Park в Чикаго, Илиноис.
Основател е на българското съдружие Гражданска самодейност „ Справедливост “. Ето какво споделя за него свещеник Ангел Пилев, лидер на Християнска черква „ Сион”, създател на книгата „ Пасторите сътрудници на ДС”:
"Пастор Куличев ни оставя едно богато завещание и посредством, книгите, които написа. "Заслугите на протестантите за българския народ " е една от забележителните му книги, в която той събира всички общественици - протестанти от Априлското въстание насам, които са българи, патриоти и родолюбци. Друга забавна негова книга е „ Процесите – партията против църквата”, в която разказва неволите на евангелските пастори, преследвани и гонени от комунистическия режим, съдени само и единствено поради своята религия. Разказвал ми е, че още като студент той се набива в очите на своите преследвачи от Държавна сигурност, защото е отказал преди да се произнесе съдът против подсъдими пастори, да признае виновността им. Тези процеси са били предрешени, несъмнено, осъждат ги, само че Христо Куличев и тогава постъпва съгласно своите честни възгледи. Това му коства принуда от страна на комунистите до рухването на режима.
Пастор Куличев не измерваше верността в проценти. Обичаше да цитира признание на Йоан, където Христос споделя на църквата: Бъди правилен до гибел и ще ти дам венеца на живота. Според Куличев, индивидът е или правилен, или погрешен. Не можеш да казваш, че си правилен на жена си в 99%, а единствено един ден в годината си погрешен! Той беше заслужен човек, тъй като не правеше взаимни отстъпки с вярата си. За него комунистическата власт беше богоборна, анти-Бога. Той в никакъв случай не занижи своите стандарти на религия, на морал.
Беше доста естествен, непретенциозен, радушен човек. У него нямаше завист и оскърбление, заради претърпяното, породено му от комунистите. Дори в пандиза не промени своя превъзходен, филантроп темперамент, не натрупа неприязън против своите преследвачи. Никога не съм чувал от него прояви на такива ниски усеща. Дори когато сме си говорили за доста от пасторите, оповестени за сътрудници на Държавна сигурност, той демонстрираше към тях страдание, беше му мъчително, споделяше, че би трябвало да се разкаят, с цел да им олекне и Господ да им елементарни. Когато аз написах книгата си "Пасторите сътрудници на Държавна сигурност ", той застана до мен, поддържа ме със своя неоспорим престиж.
Винаги ще помня по какъв начин на един конгрес той сподели: в случай че се разноските до софийските гробища, ще видите, че на всеки монумент има изписани дата и година на раждане и на гибел. Това можете да го видите върху герба на България, който комунистите сложиха - 681 - 1944 година. Тогава комунистите погребаха България ". Беше търпелив и всеразбиращ, само че не правеше и взаимни отстъпки със своите убеждения и религия. През сълзи разказваше: "Бях млад, татко ми сподели: Ще бъда горделив, в случай че моите двама синове бъдат обесени на площада поради вярата си в Бога ". Той запаметил тези думи на вярващия си татко вечно и ги извърши със смисъл и наличие посредством своя живот и религия. свещеник Куличев в действителност живееше това, в което вярваше и говореше ".
За книгата на свещеник Христо Куличев, представена първоначално "Заслугите на протестантите за българския народ " някогашният министър председател /1991-1992 г./ Филип Димитров написа: "Книгата си коства да бъде прочетена от всеки българин. Невярващите надали ще схванат, тесногръдите ще похулят, само че рационалните и честни хора има какво да намерят в нея ".
Христо Куличев се е родил в село Розово (Пещерско), през днешния ден в община Брацигово, област Пазарджик, само че от дете живеел в София.
През 1948 година е заел църковния амвон. Завършил е Факултета по славянска лингвистика на СУ „ Климент Охридски “ през 1952 година Само няколко месеца работил като преподавател в град Банско и бил уволнен заради християнските му убеждения. Комунистите натирили този образован е просветен човек да работи в строителството. Това обаче не им стигнало, та по-късно го уволнили и от там, арестували го и го пратили в пандиза. След изтърпяване на присъдата, свещеник Куличев бил наложително заселен в с. Ножарево, Силистренско (община Главиница).
От 1983 година той става овчар на Първа евангелска черква на Съюза на евангелските съборни църкви в България. През 1994 година овчар Христо Куличев получава почетното звание „ лекар по богословие “ от Университета Nord Park в Чикаго, Илиноис.
Основател е на българското съдружие Гражданска самодейност „ Справедливост “. Ето какво споделя за него свещеник Ангел Пилев, лидер на Християнска черква „ Сион”, създател на книгата „ Пасторите сътрудници на ДС”:
"Пастор Куличев ни оставя едно богато завещание и посредством, книгите, които написа. "Заслугите на протестантите за българския народ " е една от забележителните му книги, в която той събира всички общественици - протестанти от Априлското въстание насам, които са българи, патриоти и родолюбци. Друга забавна негова книга е „ Процесите – партията против църквата”, в която разказва неволите на евангелските пастори, преследвани и гонени от комунистическия режим, съдени само и единствено поради своята религия. Разказвал ми е, че още като студент той се набива в очите на своите преследвачи от Държавна сигурност, защото е отказал преди да се произнесе съдът против подсъдими пастори, да признае виновността им. Тези процеси са били предрешени, несъмнено, осъждат ги, само че Христо Куличев и тогава постъпва съгласно своите честни възгледи. Това му коства принуда от страна на комунистите до рухването на режима.
Пастор Куличев не измерваше верността в проценти. Обичаше да цитира признание на Йоан, където Христос споделя на църквата: Бъди правилен до гибел и ще ти дам венеца на живота. Според Куличев, индивидът е или правилен, или погрешен. Не можеш да казваш, че си правилен на жена си в 99%, а единствено един ден в годината си погрешен! Той беше заслужен човек, тъй като не правеше взаимни отстъпки с вярата си. За него комунистическата власт беше богоборна, анти-Бога. Той в никакъв случай не занижи своите стандарти на религия, на морал.
Беше доста естествен, непретенциозен, радушен човек. У него нямаше завист и оскърбление, заради претърпяното, породено му от комунистите. Дори в пандиза не промени своя превъзходен, филантроп темперамент, не натрупа неприязън против своите преследвачи. Никога не съм чувал от него прояви на такива ниски усеща. Дори когато сме си говорили за доста от пасторите, оповестени за сътрудници на Държавна сигурност, той демонстрираше към тях страдание, беше му мъчително, споделяше, че би трябвало да се разкаят, с цел да им олекне и Господ да им елементарни. Когато аз написах книгата си "Пасторите сътрудници на Държавна сигурност ", той застана до мен, поддържа ме със своя неоспорим престиж.
Винаги ще помня по какъв начин на един конгрес той сподели: в случай че се разноските до софийските гробища, ще видите, че на всеки монумент има изписани дата и година на раждане и на гибел. Това можете да го видите върху герба на България, който комунистите сложиха - 681 - 1944 година. Тогава комунистите погребаха България ". Беше търпелив и всеразбиращ, само че не правеше и взаимни отстъпки със своите убеждения и религия. През сълзи разказваше: "Бях млад, татко ми сподели: Ще бъда горделив, в случай че моите двама синове бъдат обесени на площада поради вярата си в Бога ". Той запаметил тези думи на вярващия си татко вечно и ги извърши със смисъл и наличие посредством своя живот и религия. свещеник Куличев в действителност живееше това, в което вярваше и говореше ".
За книгата на свещеник Христо Куличев, представена първоначално "Заслугите на протестантите за българския народ " някогашният министър председател /1991-1992 г./ Филип Димитров написа: "Книгата си коства да бъде прочетена от всеки българин. Невярващите надали ще схванат, тесногръдите ще похулят, само че рационалните и честни хора има какво да намерят в нея ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ