“Това не трябва да се забравя”. Какво виждат освободителите на Освиенцим
Бодлива тел, планини от трупове и измършавели оживели - преди 78 години Червената войска освобождава лагера на гибелта “Аушвиц-Биркенау ” в полския Освиенцим. Това е един от знаците на нацистките зверства. Тук - в газови камери, от мъчения и рабски труд - умират повече от милион и половина души. За този същински призрачен сън - в материала.
Прикриване на следи
В началото на 1945 година руските войски освобождават едно след друго селища в Южна Полша. Десетки села и градове, външно сходни едно на друго. В Освиенцим, мислят си бойците, ще бъде същото. След това ще се продължи към Германия.
Всичко се случва в границите на Сандомирско-силезката интервенция. Войските на 1-ви украински фронт под управлението на маршал Иван Конев би трябвало да доближат река Одер и да завземат плацдарми. Това би трябвало да отвори най-краткия път към Берлин.
На 27 януари 107-ма пехотна дивизия от 60-та войска, командвана от полковник Василий Петренко, влиза в Освиенцим. Това, което бойците виждат там, е същински призрачен сън. Оказва се, че целият регион към жилищните здания е солиден лагер.
Тук има пет такива. Общата повърхност е почти 50 квадратни километра. Стотици дървени бараки се ограждат от няколко реда близо три метра висока бодлива тел, по която тече високо напрежение.
На портала със злокобния надпис " Arbeit macht frei " ( " Работата ще те направи свободен " ) са извикани сапьори. Германците са минирали всичко в близост.
Съветските бойци също са изумени от тишината, която царува в лагера. Оказва се, че нацистите са напуснали Аушвиц предния ден, вечерта на 26 януари. Те взривяват няколко крематориума и унищожили огромна част от архивните документи.
И най-важното, те извеждат най-трудоспособните пандизчии, съвсем 60 000 души. Това е " марш на гибелта ": те са прогонени надълбоко в Германия пешком. По пътя умират мнозина.
В Аушвиц остават тежко заболели, изтощени хора - тези, които би трябвало да бъдат разстреляни. Но германците се отдръпват в суматоха и нямат време.
„ Унгарци, италианци, французи, чехословаци, гърци, югославяни, румънци, датчани, белгийци. Има доста наши руски жители. Всички наподобяват извънредно изтощени, побелели старци и млади момчета, майки с бебета и юноши, съвсем всички полуоблечени “, рапортува в Москва генерал-лейтенант Константин Крайнюков, член на военния съвет на 1-ви украински фронт.
Общо има към 7500 души. Служители на руската лечебна болница и полския Червен кръст идват в лагера, с цел да се погрижат за тези, които съумяват да излязат от пъкъла. Въпреки това мнозина умират през първите седмици след освобождението.
Ужасяваща придирчивост
Още през февруари 1945 година стартира работа комисия за следствие на зверствата в Аушвиц. Беше належащо да се откри същинският мащаб на зверствата, които се случваха тук.
„ Нацисткият концентрационен лагер Аушвиц, прочут още като Освиенцим, е основан в окупирана Полша със заповед на райхсфюрера Секретен сътрудник Хайнрих Химлер на 27 април 1940 година За него е предназначен регионът на някогашните казарми в град Освиенцим ”, споделя военният историк Алексей Исаев.
Първите пандизчии (728 поданици на град Турнов) са докарани тук през юни 1940 година Концентрационният лагер е планиран за 10 хиляди души, само че е решено той да се разшири, като се построи “Аушвиц-2 ” ( “Биркенау ”) на няколко километра през октомври 1941 година, а година по-късно - “Аушвиц-3 ” ( “Моновиц ”).
Всеки ден в лагера са докарвани пандизчии от цяла окупирана Европа. До осем влака дневно. Трийсетина вагона, по 60-80 души набутани във всеки. Някои умират по пътя.
Новодошлите са разграничени на четири групи. " Физически мощни " са изпратени във заводи и кариери. „ Хора без заболявания ” – за медицински опити.
Лекарят от Секретен сътрудник Йозеф Менгеле организира мъчителни и травматични опити, в това число върху деца, с цел да „ усъвършенства методите за лекуване на немските бойци “. Например Ангелът на гибелта, както го наричали, инжектира багра в очите на млади пациенти, с цел да реализира наследник цвят. Инжекциите постоянно приключват с отравяне на кръвта и слепота.
Освен това „ ученият “ търси нови способи за дезинфекция на тези, които нацистите смятаха за представители на „ нисшите раси “: евреи, славяни, роми. Някои умират по време на вивисекции. Други са убити, откакто „ проучването “ завършва и органите им са отстранявани за по-нататъшно проучване.
Някои от пандизчиите са взети за обслужващ личен състав. Те, по-специално, сортира имуществото на пандизчиите. Складовете, където стоят кутиите с бижута, облекла и даже човешка коса, са в лагера " Канада ", защото тази страна се счита за място с изобилно благосъстояние.
В взаимозависимост от това защо е попаднал индивидът в “Аушвиц ”, раздават триъгълник с избран цвят, който се зашива върху облеклата. Политическите пандизчии са с червени, хомосексуалистите с розови, ромите с черни, нарушителите със зелени. Евреите - с два по едно и също време: жълт и значат повода за ареста. Заедно те се свързват в шестлъчева звезда.
" Окончателно решение "
Четвъртата група – възрастните, болните, инвалидите – явно са обречени на гибел.
През първите две години хората са разстрелвани и заравяни в огромни всеобщи гробове – по няколкостотин. След това са издигнати два крематориума.
В един от тях нацистите конфигурират пещи. При температура от 800 градуса труповете изгарят за минути. Хората са хвърляни в специфична стая под предлог баня, събличани голи и убивани с ток. След това подовете се разделят и телата падат върху конвейера, водещ към пещите.
През 1942 година управлението на Третия Райх се заема с „ окончателното решение на еврейския въпрос “. Аушвиц се трансформира от концентрационен лагер в лагер на гибелта.
Сега тези, които не дават отговор на „ стандартите за расова непорочност “, са доведени тук единствено за едно – физическо заличаване.
При сортирането евреи, роми и други „ неарийци “ незабавно са отвеждани за „ стерилизация “. Нареждат им да се съблекат и да влязат " душ кабината ". Всъщност това е газова камера.
През специфичен отвор в покрива палачът излива " Циклон Б " - адсорбент въз основата на цианид. Ужасната технология разрешава да се убиват до две хиляди души дневно.
Пещите на крематориума работят съвсем непрекъснато. И въпреки всичко на входа се натрупват планини от трупове, които няма време да изгорят.
Трагична е ориста на тези, които все пак не престават да оцеляват. Минал през “Аушвиц ” си спомня: за най-малкото нарушаване или несъблюдение на трудовата норма есесовците пребиват от пердах. Използвани са тояги, стоманени пръти, вериги.
Неспособни да устоят на изтезанията, мнозина се самоубиват.
Съдът на времето
По време на отстъплението германците се пробват да унищожат доказателствата, само че тайната въпреки всичко става ясна.
На Нюрнбергския развой руската страна построява своите обвинявания значително въз основа на резултатите от работата на анкетната комисия, както и на показанията на оживелите пандизчии от Аушвиц.
Върховният народен арбитражен съд на Полша проверява закононарушенията на 49 нацистки чиновници, осъществени по време на окупацията. Сред тях е Рудолф Хьос, най-дълго служилият комендант на Аушвиц. Осъден е на гибел и през април 1947 година е обесен в екзекуционния блок на ръководения от него лагер.
Благодарение на процеса против Адолф Айхман, основният уредник на депортирането на европейските евреи, извършен в Израел през 1961 година, вниманието на международната общественост е привлечено към нацистките нарушители, избягали от Европа.
Седем години след изтезанието на „ архитекта на Холокоста “ във Франкфурт на Майн стартира процесът против концентрационния лагер “Аушвиц ”. Показания са дали 1400 очевидци, текстът на обвиняването е от 700 страници. Обвиняемите, в това число адютантът на Хьос Робърт Мулка, получават присъди от три години до живот.
През 2016 година някогашният надзирател от Секретен сътрудник Райнхолд Ханинг и счетоводителят на Аушвиц Оскар Грьонинг са приети за отговорни. Но 94-годишните нацисти умират, преди да бъдат вкарани в пандиза.
Някои въпреки всичко съумяват да избегнат наказването. Например Йозеф Менгеле, който организира медицински опити. До гибелта си се крие в Латинска Америка под подправено име.
Точният брой на смъртните случаи в концентрационния лагер към момента не е прочут. През 1946 година на Нюрнбергския развой се приказва за 2,8 милиона души. Съвременните историци клонят към 1,5 милиона. А 90 % от жертвите са евреи.
Катастрофата в Аушвиц става най-важната тематика за размисъл в следвоенните години. През 1947 година на територията на някогашния лагер е основан музей. През 70-те години на предишния век писателят и притежател на Нобелова премия за мир Ели Визел, оживял от Аушвиц, за първи път употребява термина " холокост " (от старогръцки holocaustosis, " заличаване посредством огън " ), с цел да назова нацисткия геноцид над евреите.
“От починалите в Аушвиц евреите са безусловно болшинство - над 900 000 души. Следователно, публично терминът „ Холокост “ се употребява за обозначаване на всеобщото заличаване на еврейското население в нацистка Германия. Но за другите етнически групи има специфична терминология. Например „ параимос “ е всеобщото изтребване на роми “, споделя историкът Иля Алтман, създател и съпредседател на Центъра за проучване и обучение на Холокоста.
През 2005 година по самодейност на Русия, Израел, Съединени американски щати и други страни Общото заседание на Организация на обединените нации разгласи 27 януари за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста. Ева Сапеши, някогашен пандизчия в концентрационния лагер, сподели следното за прекарването: „ Може да има единствено едно нещо по-лошо от “Аушвиц ” – да забравиш, че го е имало “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Прикриване на следи
В началото на 1945 година руските войски освобождават едно след друго селища в Южна Полша. Десетки села и градове, външно сходни едно на друго. В Освиенцим, мислят си бойците, ще бъде същото. След това ще се продължи към Германия.
Всичко се случва в границите на Сандомирско-силезката интервенция. Войските на 1-ви украински фронт под управлението на маршал Иван Конев би трябвало да доближат река Одер и да завземат плацдарми. Това би трябвало да отвори най-краткия път към Берлин.
На 27 януари 107-ма пехотна дивизия от 60-та войска, командвана от полковник Василий Петренко, влиза в Освиенцим. Това, което бойците виждат там, е същински призрачен сън. Оказва се, че целият регион към жилищните здания е солиден лагер.
Тук има пет такива. Общата повърхност е почти 50 квадратни километра. Стотици дървени бараки се ограждат от няколко реда близо три метра висока бодлива тел, по която тече високо напрежение.
На портала със злокобния надпис " Arbeit macht frei " ( " Работата ще те направи свободен " ) са извикани сапьори. Германците са минирали всичко в близост.
Съветските бойци също са изумени от тишината, която царува в лагера. Оказва се, че нацистите са напуснали Аушвиц предния ден, вечерта на 26 януари. Те взривяват няколко крематориума и унищожили огромна част от архивните документи.
И най-важното, те извеждат най-трудоспособните пандизчии, съвсем 60 000 души. Това е " марш на гибелта ": те са прогонени надълбоко в Германия пешком. По пътя умират мнозина.
В Аушвиц остават тежко заболели, изтощени хора - тези, които би трябвало да бъдат разстреляни. Но германците се отдръпват в суматоха и нямат време.
„ Унгарци, италианци, французи, чехословаци, гърци, югославяни, румънци, датчани, белгийци. Има доста наши руски жители. Всички наподобяват извънредно изтощени, побелели старци и млади момчета, майки с бебета и юноши, съвсем всички полуоблечени “, рапортува в Москва генерал-лейтенант Константин Крайнюков, член на военния съвет на 1-ви украински фронт.
Общо има към 7500 души. Служители на руската лечебна болница и полския Червен кръст идват в лагера, с цел да се погрижат за тези, които съумяват да излязат от пъкъла. Въпреки това мнозина умират през първите седмици след освобождението.
Ужасяваща придирчивост
Още през февруари 1945 година стартира работа комисия за следствие на зверствата в Аушвиц. Беше належащо да се откри същинският мащаб на зверствата, които се случваха тук.
„ Нацисткият концентрационен лагер Аушвиц, прочут още като Освиенцим, е основан в окупирана Полша със заповед на райхсфюрера Секретен сътрудник Хайнрих Химлер на 27 април 1940 година За него е предназначен регионът на някогашните казарми в град Освиенцим ”, споделя военният историк Алексей Исаев.
Първите пандизчии (728 поданици на град Турнов) са докарани тук през юни 1940 година Концентрационният лагер е планиран за 10 хиляди души, само че е решено той да се разшири, като се построи “Аушвиц-2 ” ( “Биркенау ”) на няколко километра през октомври 1941 година, а година по-късно - “Аушвиц-3 ” ( “Моновиц ”).
Всеки ден в лагера са докарвани пандизчии от цяла окупирана Европа. До осем влака дневно. Трийсетина вагона, по 60-80 души набутани във всеки. Някои умират по пътя.
Новодошлите са разграничени на четири групи. " Физически мощни " са изпратени във заводи и кариери. „ Хора без заболявания ” – за медицински опити.
Лекарят от Секретен сътрудник Йозеф Менгеле организира мъчителни и травматични опити, в това число върху деца, с цел да „ усъвършенства методите за лекуване на немските бойци “. Например Ангелът на гибелта, както го наричали, инжектира багра в очите на млади пациенти, с цел да реализира наследник цвят. Инжекциите постоянно приключват с отравяне на кръвта и слепота.
Освен това „ ученият “ търси нови способи за дезинфекция на тези, които нацистите смятаха за представители на „ нисшите раси “: евреи, славяни, роми. Някои умират по време на вивисекции. Други са убити, откакто „ проучването “ завършва и органите им са отстранявани за по-нататъшно проучване.
Някои от пандизчиите са взети за обслужващ личен състав. Те, по-специално, сортира имуществото на пандизчиите. Складовете, където стоят кутиите с бижута, облекла и даже човешка коса, са в лагера " Канада ", защото тази страна се счита за място с изобилно благосъстояние.
В взаимозависимост от това защо е попаднал индивидът в “Аушвиц ”, раздават триъгълник с избран цвят, който се зашива върху облеклата. Политическите пандизчии са с червени, хомосексуалистите с розови, ромите с черни, нарушителите със зелени. Евреите - с два по едно и също време: жълт и значат повода за ареста. Заедно те се свързват в шестлъчева звезда.
" Окончателно решение "
Четвъртата група – възрастните, болните, инвалидите – явно са обречени на гибел.
През първите две години хората са разстрелвани и заравяни в огромни всеобщи гробове – по няколкостотин. След това са издигнати два крематориума.
В един от тях нацистите конфигурират пещи. При температура от 800 градуса труповете изгарят за минути. Хората са хвърляни в специфична стая под предлог баня, събличани голи и убивани с ток. След това подовете се разделят и телата падат върху конвейера, водещ към пещите.
През 1942 година управлението на Третия Райх се заема с „ окончателното решение на еврейския въпрос “. Аушвиц се трансформира от концентрационен лагер в лагер на гибелта.
Сега тези, които не дават отговор на „ стандартите за расова непорочност “, са доведени тук единствено за едно – физическо заличаване.
При сортирането евреи, роми и други „ неарийци “ незабавно са отвеждани за „ стерилизация “. Нареждат им да се съблекат и да влязат " душ кабината ". Всъщност това е газова камера.
През специфичен отвор в покрива палачът излива " Циклон Б " - адсорбент въз основата на цианид. Ужасната технология разрешава да се убиват до две хиляди души дневно.
Пещите на крематориума работят съвсем непрекъснато. И въпреки всичко на входа се натрупват планини от трупове, които няма време да изгорят.
Трагична е ориста на тези, които все пак не престават да оцеляват. Минал през “Аушвиц ” си спомня: за най-малкото нарушаване или несъблюдение на трудовата норма есесовците пребиват от пердах. Използвани са тояги, стоманени пръти, вериги.
Неспособни да устоят на изтезанията, мнозина се самоубиват.
Съдът на времето
По време на отстъплението германците се пробват да унищожат доказателствата, само че тайната въпреки всичко става ясна.
На Нюрнбергския развой руската страна построява своите обвинявания значително въз основа на резултатите от работата на анкетната комисия, както и на показанията на оживелите пандизчии от Аушвиц.
Върховният народен арбитражен съд на Полша проверява закононарушенията на 49 нацистки чиновници, осъществени по време на окупацията. Сред тях е Рудолф Хьос, най-дълго служилият комендант на Аушвиц. Осъден е на гибел и през април 1947 година е обесен в екзекуционния блок на ръководения от него лагер.
Благодарение на процеса против Адолф Айхман, основният уредник на депортирането на европейските евреи, извършен в Израел през 1961 година, вниманието на международната общественост е привлечено към нацистките нарушители, избягали от Европа.
Седем години след изтезанието на „ архитекта на Холокоста “ във Франкфурт на Майн стартира процесът против концентрационния лагер “Аушвиц ”. Показания са дали 1400 очевидци, текстът на обвиняването е от 700 страници. Обвиняемите, в това число адютантът на Хьос Робърт Мулка, получават присъди от три години до живот.
През 2016 година някогашният надзирател от Секретен сътрудник Райнхолд Ханинг и счетоводителят на Аушвиц Оскар Грьонинг са приети за отговорни. Но 94-годишните нацисти умират, преди да бъдат вкарани в пандиза.
Някои въпреки всичко съумяват да избегнат наказването. Например Йозеф Менгеле, който организира медицински опити. До гибелта си се крие в Латинска Америка под подправено име.
Точният брой на смъртните случаи в концентрационния лагер към момента не е прочут. През 1946 година на Нюрнбергския развой се приказва за 2,8 милиона души. Съвременните историци клонят към 1,5 милиона. А 90 % от жертвите са евреи.
Катастрофата в Аушвиц става най-важната тематика за размисъл в следвоенните години. През 1947 година на територията на някогашния лагер е основан музей. През 70-те години на предишния век писателят и притежател на Нобелова премия за мир Ели Визел, оживял от Аушвиц, за първи път употребява термина " холокост " (от старогръцки holocaustosis, " заличаване посредством огън " ), с цел да назова нацисткия геноцид над евреите.
“От починалите в Аушвиц евреите са безусловно болшинство - над 900 000 души. Следователно, публично терминът „ Холокост “ се употребява за обозначаване на всеобщото заличаване на еврейското население в нацистка Германия. Но за другите етнически групи има специфична терминология. Например „ параимос “ е всеобщото изтребване на роми “, споделя историкът Иля Алтман, създател и съпредседател на Центъра за проучване и обучение на Холокоста.
През 2005 година по самодейност на Русия, Израел, Съединени американски щати и други страни Общото заседание на Организация на обединените нации разгласи 27 януари за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста. Ева Сапеши, някогашен пандизчия в концентрационния лагер, сподели следното за прекарването: „ Може да има единствено едно нещо по-лошо от “Аушвиц ” – да забравиш, че го е имало “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ