Блясъкът му е озарявал най-престижните изложбени зали и музеи в

Блясъкът му е озарявал най-престижните изложбени зали и музеи в света. Вълчитрънското златно богатство, един от най-великолепните монументи на тракийското изкуство, не стопира да пътува от континент на континент и да буди удивление с изящната си направа. Сега съкровището гостува на Националния исторически музей в София, където ще остане до есента. Изложбата беше открита на 28 април и може да бъде прегледана в новото експозиционно пространство на музея, представящо тракийската просвета през къснобронзовата и ранножелязната столетия.

Вълчитрънското богатство има забавна история



Намерено е през 1924 година край плевенското село Вълчитрън. Селяните инцидентно попаднали на тези предмети, само че не разбрали, че са златни, тъй като били добили тъмножълт цвят от дългото им престояване в земята. Помислили ги за най-обикновени бронзови съдове. “ Те си ги разпределили и дори в огромната златна купа, тежаща над 6 кг, си хранели прасенцето . С сътрудниците се майтапим, че това е най-известното прасе в българската  археология ” – споделя доцент доктор Бони Петрунова, шеф на НИМ. Находките, открити край Вълчитрън, съставляват 13 златни предмета с общо тегло съвсем 13 кг. Това е едно от най-древните съкровища по българските земи. Датирано е от XIV-XIII век прочие н. е. или от края на бронзовата ера.

“Най-впечатляващ от целия комплект е един триделен съд  – по този начин го назоваваме, тъй като има три съдинки, свързани с тръбички – споделя доцент доктор Петрунова. – Очевидно е бил употребен за някакви ритуали. Самите тръбички също са доста странни, тъй като са направени от електрон. Всички знаем, че електронът е примес от злато и сребро. Той стартира да се добива по химичен път, т.е. по неестествен метод, едвам при започване на XX век. През древността, когато е било направено това богатство, най-вероятно основателите му са намерили слитък електрон в земята и са го приложили в направата. “



Според една от хипотезите въпросният електрон е бил саморасъл, той се образувал вследствие на химически процеси в почвата. Някои учени позволяват, че траките, които не имали книжовност, само че пък са владеели естествените сили до съвършенство, може би въпреки всичко са можели да добиват електрон . “Лично за мен, това е най-интересното, най-красиво направеното богатство намерено по земите ни, без да недооценявам и Панагюрското, което е част от непрекъснатата ни експозиция ” – споделя доцент Петрунова.

Съдовете са били направени с необикновено майсторство, при което е била употребена комплицираната техника, наречена ниело – вковаване на сребърни листове в златото.



Какво научаваме от Вълчитрънското златно богатство за нашите предшественици?

“Научаваме, че в края на бронзовата ера е бил направен един сервиз за специфичен обред. За него съществуват разнообразни хипотези. Според някои откриватели, това е бил обред за побратимяване или за подписване на мир. В трите панички на този триделен съд са сипвани мед, вода и вино. И предците ни са сключвали мирния контракт или са се сдобрявали, като са пиели от тази примес. Така че представянето на съкровището в залите на НИМ е доста навременно, поради сегашния миг на напрежение и война. Иска ми се да предизвиквам тези сили, в които са вярвали античните хора, с цел да може да се доближи до по-благоприятно развиване на общата конюнктура ” – уточни в умозаключение доцент доктор Бони Петрунова.

Вълчитрънското златно богатство се стопанисва от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките. Изложбата е резултат от сполучливото съдействие сред двете институции. Наскоро НИМ даде на НАИМ-БАН скъпи предмети, които вземат участие в една неповторима галерия под наслов “Тракийското въоръжение “. Сега НАИМ-БАН връща жеста. Гостуването на Вълчитрънското богатство на НИМ се трансформира във значимо събитие в столичния културен календар.

Снимки: Красимир Георгиев, НАИМ-БАН