Нова вълна ректори идва в българските университети
Близо една трета от висшите ни учебни заведения чакат нови началници до края на годината, някои от тях са най-важните в страната
Във висшето обучение на България идва нова вълна. Близо една трета от университетите ни чакат нови ректори до края на годината, някои от тях са най-важните в страната. Това демонстрира на мандатите на сегашните ректори, много от които изтичат през есента. Заедно с другите 8 висши учебни заведения, които преизбраха ректорите си или си избраха нови до 2027 година, университетите с ново ръководство стават към две трети от всички. С тях новият министър на образованието следва да подпише нови контракти за ръководство, в които би могъл да зададе нови цели и задания за осъществяване.
Ново управление сигурно ще има Софийският университет – вторият 4-годишен мандат на настоящия ректор проф. Анастас Герджиков завършва през ноември 2023 година, когато се чака нов избор, защото по закон на управителни позиции в университетите могат да се избират лица за най-много два поредни мандата. Засега не е известно кой ще се кандидатира за поста му. Мандатът на ректора на Университета за национално и международно стопанство проф. Димитър Димитров също завършва скоро - през декември. Той обаче има право на още 4 година ръководство и е прекомерно евентуално да се кандидатира още веднъж за поста.
С по един мандат, който ще завърши до броени месеци, са ректорите на още няколко университета . Сред тях са Медицинският университет-Пловдив - с ректор проф. Мариана Мурджева, Минногеоложкият университет с ректор проф. Ивайло Копрев, Националната спортна академия (проф. Николай Изов), Техническият университет - Габрово (проф. Илия Железаров), ТУ-София (проф. Иван Кралов) и Националната художествена академия (проф. Георги Янков).
Други пет висши учебни заведения ще би трябвало да бъдат управлявани от нови ректори до края на годината, защото сегашните им карат втори мандат. Това са Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Университетът по хранителни технологии в Пловдив, Шуменският университет, Русенският университет и Югозападният университет. Лесотехническият университет също ще би трябвало да избере нов ректор, само че през 2024 година, когато изтича вторият мандат на настоящия проф. Иван Илиев.
СТАРИ И НОВИ
Осем висши учебни заведения към този момент организираха избори, на част от които бяха избрани отново сегашните им ректори . През май т.г. ректорът на Пловдивския университет проф. Румен Младенов бе определен за втори мандат. За повторно бяха определени и три дами - проф. Миглена Темелкова отпред на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи, проф. Сеня Терзиева - отпред на Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) и проф. Ирена Петева - на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии. В края на май т.г. проф. Димитър Димитров бе определен за ректор на Великотърновския университет на мястото на проф. Христо Бонджолов, чийто втори мандат изтече. През юни Общото заседание на ТУ-Варна избра проф. доктор Драгомир Пламенов за ректор на висшето учебно заведение с мандат 2023-2027 година, а неотдавна университет " Асен Златаров " в Бургас избра за собствен ректор проф. Христо Бозов.
ПОЛИТИКА
Изборът на нови управления на огромна част от университетите у нас е значим за системата на висшето обучение, защото от ректорите в огромна степен зависи развиването ѝ в идващите 4 година, както и качеството на предлаганото образование . С идването им на власт просветният министър би трябвало да подписа с тях нови 4-годишни контракти за ръководство (въведени през 2020 г.), в които, в случай че реши, да заложи нови цели и задания за осъществяване.
От спазването на договорите зависят и бонусите на ректорите - те могат да са най-много до 36 000 лева на година, като съответната сума зависи от степента, до която са изпълнени заложените в контракта за ръководство междинни целеви стойности от политиката за развиване на висшето учебно заведение през миналата година. Оценките са от 1 (няма право на бонус) до 4 (има право на бонус от 36 000 лева.). В началото на 2023 година данни на МОН, поискани по закона за достъп до социална информация от, демонстрираха, че всички университети са получили сходни оценки - сред 3.53 до 4, без значение че някои от тях имат ниски индикатори във връзка с качеството на образованието, безработицата и приходите в рейтинговата система. Единствено висшето строително учебно заведение " Л. Каравелов " е получило оценка 2.86, поради което и ректорът му е получил по-малък годишен бонус от 16 000 лева, до момента в който останалите - сред 27 000 лева и 36 000 лева
ВРАТИЧКИ
С промени в закона за висше обучение през 2020 година бе въведено ограничаване за възрастта на ректорите - до 65 година Бе записано и че на управителна служба не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не разрешава да изпълнят най-малко половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст. С преходните разпореждания обаче бяха дадени реверанси към заварените случаи – бе позволено мандатите на тези, които към този момент заемат управителни длъжности (ректор, декан, шеф на департамент, началник катедра и др.), да не се приключват предварително при навършване на 65 година, а да се довършват. Освен това бе позволено по решение на Академичния съвет трудовите контракти на ректорите при навършване на въпросната възраст да бъдат удължени с 3 година, като правоотоношенията им се уреждат в срочен контракт (макар на подобен да могат да са единствено преподавателите, не и ректорите). Така доста ректори се възползват от тези изключения и са на постовете си, макар че са на повече от 65 година
Ректорът на ЮЗУ проф. Борислав Юруков скоро ще навърши 69 година, като избирането му за втори мандат през 2019 година, когато той бе навършил 65 година, бе оспорено от негови сътрудници. Съдът обаче постанови, че възрастовото ограничаване е въведено в закона след преизбирането му. Ректорът на УАСГ проф. Иван Марков също към този момент е навършил 65 година, само че бе избран отново през 2019 година, когато нямаше законово ограничаване. Ректорът на Лесотехническия университет проф. Иван Илиев също неотдавна навърши 65 година, само че мандатът му публично завършва януари 2024 година
Припомняме и различен в Стара Загора избра предварително досегашния ректор проф. Добри Ярков за нов 4-годишен мандат. Управлението му трябваше да завърши през ноември 2023 година, само че тогава той към този момент нямаше да може да се кандидатира за нов мандат, защото щеше да е навършил 63 година, т.е. нямаше да може да извърши 1/2 от мандата си до навършване на 65 година Преподаватели сигнализираха, че това опонира на закона за висше обучение, само че от МОН останаха безучастни. Имаше упования служебният министър проф. Сашо Пенов да не утвърди политика за развиване на висшето учебно заведение като метод да оспори избора, защото ректорът даже не бе показал доклад за осъществяването на предходния си контракт. От уеб страницата на МОН обаче излиза наяве, че той е утвърдил такава през април.
Във висшето обучение на България идва нова вълна. Близо една трета от университетите ни чакат нови ректори до края на годината, някои от тях са най-важните в страната. Това демонстрира на мандатите на сегашните ректори, много от които изтичат през есента. Заедно с другите 8 висши учебни заведения, които преизбраха ректорите си или си избраха нови до 2027 година, университетите с ново ръководство стават към две трети от всички. С тях новият министър на образованието следва да подпише нови контракти за ръководство, в които би могъл да зададе нови цели и задания за осъществяване.
Ново управление сигурно ще има Софийският университет – вторият 4-годишен мандат на настоящия ректор проф. Анастас Герджиков завършва през ноември 2023 година, когато се чака нов избор, защото по закон на управителни позиции в университетите могат да се избират лица за най-много два поредни мандата. Засега не е известно кой ще се кандидатира за поста му. Мандатът на ректора на Университета за национално и международно стопанство проф. Димитър Димитров също завършва скоро - през декември. Той обаче има право на още 4 година ръководство и е прекомерно евентуално да се кандидатира още веднъж за поста.
С по един мандат, който ще завърши до броени месеци, са ректорите на още няколко университета . Сред тях са Медицинският университет-Пловдив - с ректор проф. Мариана Мурджева, Минногеоложкият университет с ректор проф. Ивайло Копрев, Националната спортна академия (проф. Николай Изов), Техническият университет - Габрово (проф. Илия Железаров), ТУ-София (проф. Иван Кралов) и Националната художествена академия (проф. Георги Янков).
Други пет висши учебни заведения ще би трябвало да бъдат управлявани от нови ректори до края на годината, защото сегашните им карат втори мандат. Това са Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Университетът по хранителни технологии в Пловдив, Шуменският университет, Русенският университет и Югозападният университет. Лесотехническият университет също ще би трябвало да избере нов ректор, само че през 2024 година, когато изтича вторият мандат на настоящия проф. Иван Илиев.
СТАРИ И НОВИ
Осем висши учебни заведения към този момент организираха избори, на част от които бяха избрани отново сегашните им ректори . През май т.г. ректорът на Пловдивския университет проф. Румен Младенов бе определен за втори мандат. За повторно бяха определени и три дами - проф. Миглена Темелкова отпред на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи, проф. Сеня Терзиева - отпред на Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) и проф. Ирена Петева - на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии. В края на май т.г. проф. Димитър Димитров бе определен за ректор на Великотърновския университет на мястото на проф. Христо Бонджолов, чийто втори мандат изтече. През юни Общото заседание на ТУ-Варна избра проф. доктор Драгомир Пламенов за ректор на висшето учебно заведение с мандат 2023-2027 година, а неотдавна университет " Асен Златаров " в Бургас избра за собствен ректор проф. Христо Бозов.
ПОЛИТИКА
Изборът на нови управления на огромна част от университетите у нас е значим за системата на висшето обучение, защото от ректорите в огромна степен зависи развиването ѝ в идващите 4 година, както и качеството на предлаганото образование . С идването им на власт просветният министър би трябвало да подписа с тях нови 4-годишни контракти за ръководство (въведени през 2020 г.), в които, в случай че реши, да заложи нови цели и задания за осъществяване.
От спазването на договорите зависят и бонусите на ректорите - те могат да са най-много до 36 000 лева на година, като съответната сума зависи от степента, до която са изпълнени заложените в контракта за ръководство междинни целеви стойности от политиката за развиване на висшето учебно заведение през миналата година. Оценките са от 1 (няма право на бонус) до 4 (има право на бонус от 36 000 лева.). В началото на 2023 година данни на МОН, поискани по закона за достъп до социална информация от, демонстрираха, че всички университети са получили сходни оценки - сред 3.53 до 4, без значение че някои от тях имат ниски индикатори във връзка с качеството на образованието, безработицата и приходите в рейтинговата система. Единствено висшето строително учебно заведение " Л. Каравелов " е получило оценка 2.86, поради което и ректорът му е получил по-малък годишен бонус от 16 000 лева, до момента в който останалите - сред 27 000 лева и 36 000 лева
ВРАТИЧКИ
С промени в закона за висше обучение през 2020 година бе въведено ограничаване за възрастта на ректорите - до 65 година Бе записано и че на управителна служба не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не разрешава да изпълнят най-малко половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст. С преходните разпореждания обаче бяха дадени реверанси към заварените случаи – бе позволено мандатите на тези, които към този момент заемат управителни длъжности (ректор, декан, шеф на департамент, началник катедра и др.), да не се приключват предварително при навършване на 65 година, а да се довършват. Освен това бе позволено по решение на Академичния съвет трудовите контракти на ректорите при навършване на въпросната възраст да бъдат удължени с 3 година, като правоотоношенията им се уреждат в срочен контракт (макар на подобен да могат да са единствено преподавателите, не и ректорите). Така доста ректори се възползват от тези изключения и са на постовете си, макар че са на повече от 65 година
Ректорът на ЮЗУ проф. Борислав Юруков скоро ще навърши 69 година, като избирането му за втори мандат през 2019 година, когато той бе навършил 65 година, бе оспорено от негови сътрудници. Съдът обаче постанови, че възрастовото ограничаване е въведено в закона след преизбирането му. Ректорът на УАСГ проф. Иван Марков също към този момент е навършил 65 година, само че бе избран отново през 2019 година, когато нямаше законово ограничаване. Ректорът на Лесотехническия университет проф. Иван Илиев също неотдавна навърши 65 година, само че мандатът му публично завършва януари 2024 година
Припомняме и различен в Стара Загора избра предварително досегашния ректор проф. Добри Ярков за нов 4-годишен мандат. Управлението му трябваше да завърши през ноември 2023 година, само че тогава той към този момент нямаше да може да се кандидатира за нов мандат, защото щеше да е навършил 63 година, т.е. нямаше да може да извърши 1/2 от мандата си до навършване на 65 година Преподаватели сигнализираха, че това опонира на закона за висше обучение, само че от МОН останаха безучастни. Имаше упования служебният министър проф. Сашо Пенов да не утвърди политика за развиване на висшето учебно заведение като метод да оспори избора, защото ректорът даже не бе показал доклад за осъществяването на предходния си контракт. От уеб страницата на МОН обаче излиза наяве, че той е утвърдил такава през април.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ