Почти 87% от хората в Пазарджишко се самоопределят като бълг...
Близо 87 на 100 от жителите на Пазарджишко се самоопределят като българи. Това демонстрират резултати от последното броене на популацията, извършено неотдавна от Националния статистически институт. Българска принадлежност са отбелязали 184 677 души. 6,7% от интервюираните се самоопределят като роми, 3,2% - като турци, 2,2% - към други етнически групи. Само 0,8 на 100 от хората са предпочели да не дават отговор на този въпрос.
Ето и цялостните резултати от проучването:
Етнокултурните характерности на популацията са обект на наблюдаване от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, извършени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са следени признаците „ изповедание “ и „ матерен език “. През 1900 година е включен признакът „ националност “. При преброяването, извършено в края на 1946 година, вероизповеданието отпада, а другите два признака попадат до 1975 година, като вместо матерен език се употребява наименованието „ майчин език “. Единствено през 1985 година тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, извършени през 1992 и 2001 година, се следят признаците „ етническа група “, „ майчин език “ и „ изповедание “, а при преброяванията през 2011 и 2021 година е добавена и „ набожност “.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характерности, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и образуването на въпросите и отговорите в преброителната карта са напълно съобразени с главните правила и рекомендации на Организация на обединените нации, свързани с проучването на популацията по етнически и религиозни признаци:
* Доброволност на отговорите;
* Самоопределение;
* Възможност за свободно записан отговор.
Самоопределение по етнос
Етническата група съставлява общественост от лица, близки по генезис, обичай, просвета и език.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи промените в броя и структурите на популацията, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това понижава абсолютният брой на популацията и на трите съществени етнически групи, както и не настъпват основни промени в етническата конструкция сред последните две преброявания.
Към 7 септември 2021 година в област Пазарджик българската етническа група обгръща 184 677, или 86.8% от лицата, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. В съпоставяне с 2011 година делът на тази група се усилва с 3.1 процентни пункта.
Към ромската етническа група са се самоопределили 14 320, или 6.7% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 1.5 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към третия по бройка етнос в региона турския са се самоопределили 6 782, или 3.2% от далите отговор лица. Относителният им дял понижава с 2.5 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 4 686 души, или 2.2%. Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 594 (0.3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 1 595, или 0.8% от далите отговор лица.
Териториално систематизиране по етническо самоопределяне
Българската етническа общественост доминира във всички области като се изключи областите Кърджали и Разград, където тя образува надлежно 29.0 и 39.7% от популацията на региона.
В област Пазарджик всички общини също са с преобладаваща българска етническа общественост, като с максимален условен дял са общините Белово и Панагюрище с по 98.1% и община Брацигово с 94.3%. С минимален условен дял е община Батак с 55.9%, следвана от общините Ракитово (74.3%) и Лесичово (75.3%).
Лицата, самоопределили се към турската етническа общественост, са съсредоточени териториално основно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее съвсем половината от популацията, самоопределило се към турската етническа група - 48.4%.
За област Пазарджик общини с и под 0.1% с турска етническа принадлежност са Белово, Панагюрище и Стрелча. От самоопределилите към същата група в региона с максимален условен дял са община Батак с 40.8%, Пещера и Лесичово - надлежно с 10.8% и 8.0%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15.3%, и Монтана - 11.5%, следвани от Шумен - 8.0%, Добрич - 7.2%, и Ямбол - 7.1%.
За област Пазарджик общини с и под 0.1% с турска етническа принадлежност са Белово, Панагюрище и Стрелча. От самоопределилите към същата група в региона с максимален условен дял са община Батак с 40.8%, Пещера и Лесичово - надлежно с 10.8% и 8.0%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15.3%, и Монтана - 11.5%, следвани от Шумен - 8.0%, Добрич - 7.2%, и Ямбол - 7.1%.
Вероизповедание
Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с осъществяването на избрани религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).
Лицата, самоопределили се към християнско изповедание в област Пазарджик са 149 934, или 72.8% от далите отговор на въпроса. Сред тях доминират източноправославните християни -144 652, или 96.5% от показалите християнско изповедание, следват лицата с протестантско изповедание - 3 827 (2.6%), католическо - 194 (0.1%), и 43 (под 0.1%) са показали арменско апостолическо изповедание. Отговорът „ друго християнско “ са избрали 1 218, или 0.8% от далите отговор на въпроса.
Мюсюлманско изповедание са показали 29 357 лица, или 14.3%. Други вероизповедания изповядват 116 лица.
Към 7 септември 2021 година 5 316 (2.6%) лица са дали отговор, че нямат изповедание, 8 036 (3.9%) са изпитали усложнения да дефинират своето изповедание, а 13 153 (6.4%) са отбелязали отговор „ не искам да отговоря “.
Вероизповедание и етнос
При лицата, самоопределили се към българската етническа група в област Пазарджик, 140 240 души, или 75.9%, са с източноправославно изповедание, 1 213 (0.7%) - с протестантско, 110 (0.1%) - с католическо и 17 479 (9.5%) - с мюсюлманско изповедание. Отговор „ нямам “ са показали 3 581 (1.9%) лица, а „ не мога да дефинира “ - 5 439, или 2.9% от самоопределилите се към българската етническа група.
За 5 575 души (82.2%) от самоопределилите се към турската етническа група маркираното изповедание е мюсюлманско, 86 (1.3%) са избрали източноправославно изповедание, 81 (1.2%) от тази етническа група са показали, че нямат изповедание, 335 (4.9%) не са съумели да се самоопределят.
Сред самоопределилите се към ромската етническа група доминират тези с източноправославно изповедание - 3 664, или 25.6%. Мюсюлманско изповедание е посочено от 2 142 (15.0%) от ромите, протестантско - от 2 529 (17.7%), „ нямам “ изповедание са отбелязали 1 579 (11.0%) и „ не мога да дефинира “ - 1 785 (12.5%) от самоопределилите се към ромската етническа група.
Най-висок е делът на лицата, които са заявили, че не желаят да посочат вероизповеданието си измежду ромската етническа група - 10.0%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се към българската група (5.4%).
В териториален аспект най-голям е делът на самоопределилите се към християнско изповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-нисък - в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).
Лицата, самоопределили се към мюсюлманско изповедание, са съсредоточени най-вече в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил - по 0.1% от далите отговор на въпроса.
Религиозност
Религиозността е светоглед и държание, настройки и традиции, учредени на вярата в божествено или висше създание, свръхестествени сили, както и цялост от морални правила, практики, полезности, институции и ритуали, съпровождащи този светоглед.
Към 7 септември 2021 година в област Пазарджик 136 604, или 66.3% от далите отговор на въпроса „ Религиозен ли сте? “, са отбелязали „ да “, 15.2% са отбелязали „ не “, 10.4% „ не мога да дефинира “, а 8.0% са избрали отговор „ не искам да отговоря на въпроса “. От далите отговор с „ да “ 54.7% са дами, а 45.3% са мъже.
Ето и цялостните резултати от проучването:
Етнокултурните характерности на популацията са обект на наблюдаване от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, извършени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са следени признаците „ изповедание “ и „ матерен език “. През 1900 година е включен признакът „ националност “. При преброяването, извършено в края на 1946 година, вероизповеданието отпада, а другите два признака попадат до 1975 година, като вместо матерен език се употребява наименованието „ майчин език “. Единствено през 1985 година тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, извършени през 1992 и 2001 година, се следят признаците „ етническа група “, „ майчин език “ и „ изповедание “, а при преброяванията през 2011 и 2021 година е добавена и „ набожност “.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характерности, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и образуването на въпросите и отговорите в преброителната карта са напълно съобразени с главните правила и рекомендации на Организация на обединените нации, свързани с проучването на популацията по етнически и религиозни признаци:
* Доброволност на отговорите;
* Самоопределение;
* Възможност за свободно записан отговор.
Самоопределение по етнос
Етническата група съставлява общественост от лица, близки по генезис, обичай, просвета и език.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи промените в броя и структурите на популацията, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това понижава абсолютният брой на популацията и на трите съществени етнически групи, както и не настъпват основни промени в етническата конструкция сред последните две преброявания.
Към 7 септември 2021 година в област Пазарджик българската етническа група обгръща 184 677, или 86.8% от лицата, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. В съпоставяне с 2011 година делът на тази група се усилва с 3.1 процентни пункта.
Към ромската етническа група са се самоопределили 14 320, или 6.7% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 1.5 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към третия по бройка етнос в региона турския са се самоопределили 6 782, или 3.2% от далите отговор лица. Относителният им дял понижава с 2.5 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 4 686 души, или 2.2%. Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 594 (0.3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 1 595, или 0.8% от далите отговор лица.
Териториално систематизиране по етническо самоопределяне
Българската етническа общественост доминира във всички области като се изключи областите Кърджали и Разград, където тя образува надлежно 29.0 и 39.7% от популацията на региона.
В област Пазарджик всички общини също са с преобладаваща българска етническа общественост, като с максимален условен дял са общините Белово и Панагюрище с по 98.1% и община Брацигово с 94.3%. С минимален условен дял е община Батак с 55.9%, следвана от общините Ракитово (74.3%) и Лесичово (75.3%).
Лицата, самоопределили се към турската етническа общественост, са съсредоточени териториално основно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее съвсем половината от популацията, самоопределило се към турската етническа група - 48.4%.
За област Пазарджик общини с и под 0.1% с турска етническа принадлежност са Белово, Панагюрище и Стрелча. От самоопределилите към същата група в региона с максимален условен дял са община Батак с 40.8%, Пещера и Лесичово - надлежно с 10.8% и 8.0%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15.3%, и Монтана - 11.5%, следвани от Шумен - 8.0%, Добрич - 7.2%, и Ямбол - 7.1%.
За област Пазарджик общини с и под 0.1% с турска етническа принадлежност са Белово, Панагюрище и Стрелча. От самоопределилите към същата група в региона с максимален условен дял са община Батак с 40.8%, Пещера и Лесичово - надлежно с 10.8% и 8.0%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15.3%, и Монтана - 11.5%, следвани от Шумен - 8.0%, Добрич - 7.2%, и Ямбол - 7.1%.
Вероизповедание
Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с осъществяването на избрани религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).
Лицата, самоопределили се към християнско изповедание в област Пазарджик са 149 934, или 72.8% от далите отговор на въпроса. Сред тях доминират източноправославните християни -144 652, или 96.5% от показалите християнско изповедание, следват лицата с протестантско изповедание - 3 827 (2.6%), католическо - 194 (0.1%), и 43 (под 0.1%) са показали арменско апостолическо изповедание. Отговорът „ друго християнско “ са избрали 1 218, или 0.8% от далите отговор на въпроса.
Мюсюлманско изповедание са показали 29 357 лица, или 14.3%. Други вероизповедания изповядват 116 лица.
Към 7 септември 2021 година 5 316 (2.6%) лица са дали отговор, че нямат изповедание, 8 036 (3.9%) са изпитали усложнения да дефинират своето изповедание, а 13 153 (6.4%) са отбелязали отговор „ не искам да отговоря “.
Вероизповедание и етнос
При лицата, самоопределили се към българската етническа група в област Пазарджик, 140 240 души, или 75.9%, са с източноправославно изповедание, 1 213 (0.7%) - с протестантско, 110 (0.1%) - с католическо и 17 479 (9.5%) - с мюсюлманско изповедание. Отговор „ нямам “ са показали 3 581 (1.9%) лица, а „ не мога да дефинира “ - 5 439, или 2.9% от самоопределилите се към българската етническа група.
За 5 575 души (82.2%) от самоопределилите се към турската етническа група маркираното изповедание е мюсюлманско, 86 (1.3%) са избрали източноправославно изповедание, 81 (1.2%) от тази етническа група са показали, че нямат изповедание, 335 (4.9%) не са съумели да се самоопределят.
Сред самоопределилите се към ромската етническа група доминират тези с източноправославно изповедание - 3 664, или 25.6%. Мюсюлманско изповедание е посочено от 2 142 (15.0%) от ромите, протестантско - от 2 529 (17.7%), „ нямам “ изповедание са отбелязали 1 579 (11.0%) и „ не мога да дефинира “ - 1 785 (12.5%) от самоопределилите се към ромската етническа група.
Най-висок е делът на лицата, които са заявили, че не желаят да посочат вероизповеданието си измежду ромската етническа група - 10.0%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се към българската група (5.4%).
В териториален аспект най-голям е делът на самоопределилите се към християнско изповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-нисък - в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).
Лицата, самоопределили се към мюсюлманско изповедание, са съсредоточени най-вече в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил - по 0.1% от далите отговор на въпроса.
Религиозност
Религиозността е светоглед и държание, настройки и традиции, учредени на вярата в божествено или висше създание, свръхестествени сили, както и цялост от морални правила, практики, полезности, институции и ритуали, съпровождащи този светоглед.
Към 7 септември 2021 година в област Пазарджик 136 604, или 66.3% от далите отговор на въпроса „ Религиозен ли сте? “, са отбелязали „ да “, 15.2% са отбелязали „ не “, 10.4% „ не мога да дефинира “, а 8.0% са избрали отговор „ не искам да отговоря на въпроса “. От далите отговор с „ да “ 54.7% са дами, а 45.3% са мъже.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ