Завършилите този български университет взимат 5000 лв. заплата
Близо 5000 лева заплата вземат младите компютърни експерти, приключили Софийския университет, написа " Телеграф ".
Това стана ясно от новата рейтингова система на университетите в България. Според нея студентите, приключили " Информатика и компютърни науки " в СУ, не престават да се осъществят на пазара на труда с най-високи заплати. Облагаемият им приход възлиза на 4930 лева, което е с 403 лева повече по отношение на предходната година.
Диплома по същата компетентност, само че от Нов български университет, носи 3977 лева междинен облагаем приход. На трета позиция е " Администрация и ръководство " в Американския университет в България - Благоевград, с 3880 лева.
Фирмите оферират високи хонорари и на приключилите специалностите " Металургия ", " Обществено здраве ", " Медицина ", " Електроника, електротехника и автоматика ". С над 4000 са се нараснали студентите в българските университети през тази академична година. Общият им брой е достигнал 202 605.
Най-голямото висше учебно заведение остава Софийският университет " Св. Климент Охридски ". В него орис 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет `Паисий Хилендарски " и УНСС, надлежно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 ученици.
Най-масово професионално направление към момента е " Икономика ". Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им понижава доста поради поредните старания на страната да контролира търсенето на обучение и предлагането тук-там на пазара на труда.
На второ място по брой учащи се е " Педагогика " с 16 719 бъдеще абитуриенти, а на трето е " Медицина " с 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада " Администрация и ръководство ", което се учи от 13 137 студенти.
От МОН регистрират, че през годините се очерта наклонност дипломираните специалисти в туризма мъчно да намират реализация по специалността и постоянно да остават без работа. Новото издание на Рейтионговата система демонстрира, че най-голямата безработица е точно при приключилите " Туризъм " - 5,9%. Всеки пети от тях не е намерил приложение на добитото висше обучение.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции. изискващи висше обучение.
Това стана ясно от новата рейтингова система на университетите в България. Според нея студентите, приключили " Информатика и компютърни науки " в СУ, не престават да се осъществят на пазара на труда с най-високи заплати. Облагаемият им приход възлиза на 4930 лева, което е с 403 лева повече по отношение на предходната година.
Диплома по същата компетентност, само че от Нов български университет, носи 3977 лева междинен облагаем приход. На трета позиция е " Администрация и ръководство " в Американския университет в България - Благоевград, с 3880 лева.
Фирмите оферират високи хонорари и на приключилите специалностите " Металургия ", " Обществено здраве ", " Медицина ", " Електроника, електротехника и автоматика ". С над 4000 са се нараснали студентите в българските университети през тази академична година. Общият им брой е достигнал 202 605.
Най-голямото висше учебно заведение остава Софийският университет " Св. Климент Охридски ". В него орис 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет `Паисий Хилендарски " и УНСС, надлежно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 ученици.
Най-масово професионално направление към момента е " Икономика ". Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им понижава доста поради поредните старания на страната да контролира търсенето на обучение и предлагането тук-там на пазара на труда.
На второ място по брой учащи се е " Педагогика " с 16 719 бъдеще абитуриенти, а на трето е " Медицина " с 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада " Администрация и ръководство ", което се учи от 13 137 студенти.
От МОН регистрират, че през годините се очерта наклонност дипломираните специалисти в туризма мъчно да намират реализация по специалността и постоянно да остават без работа. Новото издание на Рейтионговата система демонстрира, че най-голямата безработица е точно при приключилите " Туризъм " - 5,9%. Всеки пети от тях не е намерил приложение на добитото висше обучение.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции. изискващи висше обучение.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ