Нов тренд спасява българския бизнес: ,,Внасят“ млади мъже от Непал и Индия да работят у нас
Близо 20 000 гастарбайтери се трудят в българските курорти като бармани и сервитьори. 6150 поданици от страни отвън Европейския съюз са почнали работа у нас предходната година съгласно Агенцията по заетостта, а синдикатът КНСБ преброи 35 000 чиновници от трети страни, предава 24 часа.
Заради нови облекчения и увеличаващите се приходи у нас, България става все по-привлекателна за чужденци отвън Европейски Съюз. Не се трансформира към този момент наклонността фрагментите, които внасяме, да са най-вече личен състав за хотели и заведения за хранене.
Липсата на работна ръка наложи и нов тренд: в секторите “Текстил ”, “Металообработване ” и “Строителство ” към този момент избират хора, идващи отдалече – Непал, Бангладеш, Индия, Киргизстан, Узбекистан, Казахстан.
Доскоро работодателите ги избягваха, тъй като транспортните разноски до тук натоварват доста бюджетите. Сега обаче обръщат взор и към тях, тъй като от ден на ден изпитват усложнения за чиновници. А предходната година у нас завърши с рекордно ниска безработица – 4,7%.
Обикновено работодателите наемат цели бригади – 10, 20 или 30 индивида.
Те обаче могат да бъдат не повече от 35% от личния състав на компанията на база миналата година. Например, в случай че през 2022 година една компания е имала приблизително 100 служащи, то през 2023 година тя има право да наеме най-много 35 души от страни отвън Европейски Съюз. Заплащането на тези чиновници би трябвало да е същото като на българите.
“Това не са хора, които имат интерес да останат у нас. Те идват с ясна цел – работят от 1 до 5 година, според от утвърждения интервал за престояване, икономисват средства и се прибират в родината си, с цел да уредят спокоен живот за фамилиите си ”, разказват профила на новите чиновници работодатели. Тези гастарбайтери в България са най-вече мъже – млади, само че фамилни. Те събират пари и след това се връщат при фамилиите си.
За импорт на служащите от Непал и Индия най-голямата спънка е неналичието на тапия за обучение, изясняват сътрудници по подбора на личен състав.
Чуждестранните служащи имат характерна просвета. Храната е извънредно значима част от живота им. Това е условие, с което множеството работодатели се преценяват. Те са склонни даже да наемат готвачи от родните им страни, чиято съществена работа е да им подготвят храна, съответстваща на спецификата на района, от който идват. Прехраната им е главно от ориз и картофи. Набляга се на подправки, присъщи за източната кухня.
Тази нова наклонност в набирането на работна ръка основава предпоставки за възникването и на напълно нови бизнеси или предприятия, свързани с потребностите на служащите от трети страни. Затова бизнесмени построяват хотели – вид бази, където да се настаняват задграничните бригади.
Те не са първокласни, а елементарни и са на отдалечени места. В тях служащите имат нужното – умерено да се изкъпят, да спят и да ядат.
Най-много чужденци от трети страни работят у нас в туризма. По данни от 2019 година, която до неотдавна се смяташе за рекордна, преди да пристигна пандемията, по морските и планинските ни курорти са работели към 20 хиляди чужденци от трети страни, като по-голямата част са от Украйна и Молдова, по-малко от Турция и от Северна Македония, само че също по този начин и дребни групи от Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и други някогашни руски републики, в които приказват съветски език.
Всъщност сегашният длъжностен министър на туризма Илин Димитров, е един от специалистите като ръководител на Асоциацията за асортимент и ръководство на фрагменти от чужбина.
През 2020 година той съобщи, че поради неразбориите към късното започване на сезона и неяснотите с пандемичните ограничавания, броят на жителите от трети страни, работещи по нашите курорти, е намалял с 60% спрямо миналата година, т.е. са били наети най-много 8-9 хиляди души.
През 2021 и изключително през 2022 година обаче броя отново е съвсем 20 хиляди.
През 2020-а бранш “Строителство ” бе включен в листата с стопански действия със сезонен темперамент, с цел да може да се облекчи процедурата по наемане на служащи от трети страни за период от 90 дни.
В строителството най-голяма е групата на служащите от Турция, само че също липсва публична информация какъв брой са, тъй като договарянето е на равнище компании.
6150 чужденци от страни отвън Европейски Съюз са почнали работа у нас през предходната година, демонстрират данни от Агенцията по заетостта. Това обаче не е точна численост, тъй като разрешенията за сезонен служащ и за пренасяне на разположение по вътрешнокорпоративен трансфер се издават от дирекция “Миграция ”.
Така достъпът до пазара на труда се позволява от Министерство на вътрешните работи след получено позитивно документално мнение от изпълнителния шеф на Агенцията по заетостта.
“Писменото мнение е по отношение на съществуването или неналичието на съображение за даване на достъп до пазара на труда ”, обясниха ролята си от организацията.
Общо 35 000 пък са били служащите от трети страни към края на октомври, демонстрират данни на КНСБ.
Вкарването на чужденци в България е съпроводено от сериозна администрация, безапелационни са работодателите.
Процедурата трае сред 4 и 6 месеца.
Само срокът след внасяне на документите в Дирекция “Миграция ” е от 2 до 3 месеца. Подготвителният интервал също е нескончаем – нужно е да се направи асортимент на фрагментите, а по-късно да се набират редица документи: за идентичност, удостоверение за съдимост, тапия за приблизително или висше обучение, както и адрес на престояване. Задължение на българските работодатели е да им обезпечат жилище.
Много хотелиери споделят, че опитите да си обезпечат работна ръка през дейния сезон стартират още от края на предходния поради тромавите процедури. Когато подават претенции, се показват точното обитаемо място, в което чужденецът ще работи. Защото доста от тях имат и планински, и морски хотели и се е случвало разрешението толкоз да закъснее, че примерно пристигналият от Казахстан или Киргизстан сервитьор или камериерка се постанова да отиде да работи в зимен курорт, а не в летен.
“Процедурите са толкоз оплетени и комплицирани, че в която и наша браншова организация да позвъните, на всички места ще ви кажат същото – имаме голяма потребност от всякаква работна ръка, а усложненията по намирането са големи ”, разяснява зам.-шефката на Българската стопанска камара Мария Минчева.
Всички условия за престояване на чужденци у нас, които са пристигнали да работят, са разказани в няколко разнообразни нормативни документа – Закона за чужденците, Закона за трудовата миграция и правилниците за тяхното използване. Но с това се занимават разнообразни ведомства и процедурите не са идентични.
Според Минчева последните промени в Закона за трудовата миграция единствено ненапълно са облекчили този развой, само че незадоволително. Проблем е и че нищо не е цифровизирано и не е на едно място – най-малко настояванията на работодателите за работна ръка. За да се обърне трендът, депутатите гласоподаваха предходната седмица и промени при синята карта. Тя се издава за висококвалифицираните служащи.
Въпреки че у нас се изпитва апетит точно за сходен личен състав, през 2021 година със синя карта са пристигнали единствено 446 непознати инженери, IT експерти, мениджъри и други
През идващите 12 месеца бизнесът ще се нуждае от 11 040 експерти в разнообразни браншове, изясни Надежда Йорданова от “Демократична България ” на дебата в Народното събрание.
Според някогашната обществена министърка и народен представител от ГЕРБ Деница Сачева пък идващите от 3 до 5 година ще има дефицит на 150 хиляди висококвалифицирани служащи за редица браншове, а издадените през предходната година сини карти са към 800.
С новоприетите законови поправи се редуцира срокът на цялата процедура за банкет и към този момент ще може да се признава и опит, а освен тапия за висше обучение. Освен това става допустимо и кандидатстване по електронен път от шеф или от чужденеца.
Срокът за годност на синята карта ще бъде 5 година Чужденците ще могат да работят от разстояние в България и чужбина. Заради неналичието на условие за нова пластика се улеснява процесът за промяна на длъжността и за промяната на шеф. Поправките разрешават на хората с интернационална протекция да аплайват за документа. Те ще се обезпечават в НЗОК като българските чиновници.
И отсега нататък брутната заплата би трябвало да бъде минимум 1,5 пъти по-висока от междинната в България.
Съкрати се срокът на трудовия контракт, като към този момент не може да е по-кратък от шест месеца. Досега той бе година.
През първите 12 месеца служителят, нает със синя карта, ще може да работи единствено на територията на България. До момента този период беше две години.
БСК: Само 5600 украинци са наети с трудов контракт
От началото на войната докъм средата на 2022 година в България бяха влезнали над 330 000 украински бежанци, само че от тях единствено към 78 000 останаха тук и бяха настанени в държавни бази и хотели по филантропична стратегия.
Според данни на Българската стопанска камара единствено 5600 са наетите на трудов контракт украински жители с краткотрайна протекция в България, което съставлява към 7% от тези, които са останали в страната. Въпреки това броя от 5600 е най-високият % интегрирани бежанци, който страната е успявала да реализира в най-новата си история за толкоз малко време.
Наетите украинци са разпределени в съвсем всички области на страната, в 20 бранша от стопанската система в 9 разнообразни професионални посоки. Най-много са хотелиерството и ресторантьорството, следват административните и спомагателни действия, строителството, научните проучвания и IT. Още при започване на рецесията IT секторът съобщи, че се нуждае от към 30 000 фрагменти, а текстилната индустрия можеше да поеме към 20 000. В някои сектори има назначени украинци и като ръководители. С пари по европейски стратегии на част от тези украински жители бяха плащани по 356 лева месечно за 3 месеца за наеми и режийни разноски. Освен това страната обезпечи на работодателите, наемащи бежанци, минимална работна заплата и осигуровки за същия период.
Заради нови облекчения и увеличаващите се приходи у нас, България става все по-привлекателна за чужденци отвън Европейски Съюз. Не се трансформира към този момент наклонността фрагментите, които внасяме, да са най-вече личен състав за хотели и заведения за хранене.
Липсата на работна ръка наложи и нов тренд: в секторите “Текстил ”, “Металообработване ” и “Строителство ” към този момент избират хора, идващи отдалече – Непал, Бангладеш, Индия, Киргизстан, Узбекистан, Казахстан.
Доскоро работодателите ги избягваха, тъй като транспортните разноски до тук натоварват доста бюджетите. Сега обаче обръщат взор и към тях, тъй като от ден на ден изпитват усложнения за чиновници. А предходната година у нас завърши с рекордно ниска безработица – 4,7%.
Обикновено работодателите наемат цели бригади – 10, 20 или 30 индивида.
Те обаче могат да бъдат не повече от 35% от личния състав на компанията на база миналата година. Например, в случай че през 2022 година една компания е имала приблизително 100 служащи, то през 2023 година тя има право да наеме най-много 35 души от страни отвън Европейски Съюз. Заплащането на тези чиновници би трябвало да е същото като на българите.
“Това не са хора, които имат интерес да останат у нас. Те идват с ясна цел – работят от 1 до 5 година, според от утвърждения интервал за престояване, икономисват средства и се прибират в родината си, с цел да уредят спокоен живот за фамилиите си ”, разказват профила на новите чиновници работодатели. Тези гастарбайтери в България са най-вече мъже – млади, само че фамилни. Те събират пари и след това се връщат при фамилиите си.
За импорт на служащите от Непал и Индия най-голямата спънка е неналичието на тапия за обучение, изясняват сътрудници по подбора на личен състав.
Чуждестранните служащи имат характерна просвета. Храната е извънредно значима част от живота им. Това е условие, с което множеството работодатели се преценяват. Те са склонни даже да наемат готвачи от родните им страни, чиято съществена работа е да им подготвят храна, съответстваща на спецификата на района, от който идват. Прехраната им е главно от ориз и картофи. Набляга се на подправки, присъщи за източната кухня.
Тази нова наклонност в набирането на работна ръка основава предпоставки за възникването и на напълно нови бизнеси или предприятия, свързани с потребностите на служащите от трети страни. Затова бизнесмени построяват хотели – вид бази, където да се настаняват задграничните бригади.
Те не са първокласни, а елементарни и са на отдалечени места. В тях служащите имат нужното – умерено да се изкъпят, да спят и да ядат.
Най-много чужденци от трети страни работят у нас в туризма. По данни от 2019 година, която до неотдавна се смяташе за рекордна, преди да пристигна пандемията, по морските и планинските ни курорти са работели към 20 хиляди чужденци от трети страни, като по-голямата част са от Украйна и Молдова, по-малко от Турция и от Северна Македония, само че също по този начин и дребни групи от Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и други някогашни руски републики, в които приказват съветски език.
Всъщност сегашният длъжностен министър на туризма Илин Димитров, е един от специалистите като ръководител на Асоциацията за асортимент и ръководство на фрагменти от чужбина.
През 2020 година той съобщи, че поради неразбориите към късното започване на сезона и неяснотите с пандемичните ограничавания, броят на жителите от трети страни, работещи по нашите курорти, е намалял с 60% спрямо миналата година, т.е. са били наети най-много 8-9 хиляди души.
През 2021 и изключително през 2022 година обаче броя отново е съвсем 20 хиляди.
През 2020-а бранш “Строителство ” бе включен в листата с стопански действия със сезонен темперамент, с цел да може да се облекчи процедурата по наемане на служащи от трети страни за период от 90 дни.
В строителството най-голяма е групата на служащите от Турция, само че също липсва публична информация какъв брой са, тъй като договарянето е на равнище компании.
6150 чужденци от страни отвън Европейски Съюз са почнали работа у нас през предходната година, демонстрират данни от Агенцията по заетостта. Това обаче не е точна численост, тъй като разрешенията за сезонен служащ и за пренасяне на разположение по вътрешнокорпоративен трансфер се издават от дирекция “Миграция ”.
Така достъпът до пазара на труда се позволява от Министерство на вътрешните работи след получено позитивно документално мнение от изпълнителния шеф на Агенцията по заетостта.
“Писменото мнение е по отношение на съществуването или неналичието на съображение за даване на достъп до пазара на труда ”, обясниха ролята си от организацията.
Общо 35 000 пък са били служащите от трети страни към края на октомври, демонстрират данни на КНСБ.
Вкарването на чужденци в България е съпроводено от сериозна администрация, безапелационни са работодателите.
Процедурата трае сред 4 и 6 месеца.
Само срокът след внасяне на документите в Дирекция “Миграция ” е от 2 до 3 месеца. Подготвителният интервал също е нескончаем – нужно е да се направи асортимент на фрагментите, а по-късно да се набират редица документи: за идентичност, удостоверение за съдимост, тапия за приблизително или висше обучение, както и адрес на престояване. Задължение на българските работодатели е да им обезпечат жилище.
Много хотелиери споделят, че опитите да си обезпечат работна ръка през дейния сезон стартират още от края на предходния поради тромавите процедури. Когато подават претенции, се показват точното обитаемо място, в което чужденецът ще работи. Защото доста от тях имат и планински, и морски хотели и се е случвало разрешението толкоз да закъснее, че примерно пристигналият от Казахстан или Киргизстан сервитьор или камериерка се постанова да отиде да работи в зимен курорт, а не в летен.
“Процедурите са толкоз оплетени и комплицирани, че в която и наша браншова организация да позвъните, на всички места ще ви кажат същото – имаме голяма потребност от всякаква работна ръка, а усложненията по намирането са големи ”, разяснява зам.-шефката на Българската стопанска камара Мария Минчева.
Всички условия за престояване на чужденци у нас, които са пристигнали да работят, са разказани в няколко разнообразни нормативни документа – Закона за чужденците, Закона за трудовата миграция и правилниците за тяхното използване. Но с това се занимават разнообразни ведомства и процедурите не са идентични.
Според Минчева последните промени в Закона за трудовата миграция единствено ненапълно са облекчили този развой, само че незадоволително. Проблем е и че нищо не е цифровизирано и не е на едно място – най-малко настояванията на работодателите за работна ръка. За да се обърне трендът, депутатите гласоподаваха предходната седмица и промени при синята карта. Тя се издава за висококвалифицираните служащи.
Въпреки че у нас се изпитва апетит точно за сходен личен състав, през 2021 година със синя карта са пристигнали единствено 446 непознати инженери, IT експерти, мениджъри и други
През идващите 12 месеца бизнесът ще се нуждае от 11 040 експерти в разнообразни браншове, изясни Надежда Йорданова от “Демократична България ” на дебата в Народното събрание.
Според някогашната обществена министърка и народен представител от ГЕРБ Деница Сачева пък идващите от 3 до 5 година ще има дефицит на 150 хиляди висококвалифицирани служащи за редица браншове, а издадените през предходната година сини карти са към 800.
С новоприетите законови поправи се редуцира срокът на цялата процедура за банкет и към този момент ще може да се признава и опит, а освен тапия за висше обучение. Освен това става допустимо и кандидатстване по електронен път от шеф или от чужденеца.
Срокът за годност на синята карта ще бъде 5 година Чужденците ще могат да работят от разстояние в България и чужбина. Заради неналичието на условие за нова пластика се улеснява процесът за промяна на длъжността и за промяната на шеф. Поправките разрешават на хората с интернационална протекция да аплайват за документа. Те ще се обезпечават в НЗОК като българските чиновници.
И отсега нататък брутната заплата би трябвало да бъде минимум 1,5 пъти по-висока от междинната в България.
Съкрати се срокът на трудовия контракт, като към този момент не може да е по-кратък от шест месеца. Досега той бе година.
През първите 12 месеца служителят, нает със синя карта, ще може да работи единствено на територията на България. До момента този период беше две години.
БСК: Само 5600 украинци са наети с трудов контракт
От началото на войната докъм средата на 2022 година в България бяха влезнали над 330 000 украински бежанци, само че от тях единствено към 78 000 останаха тук и бяха настанени в държавни бази и хотели по филантропична стратегия.
Според данни на Българската стопанска камара единствено 5600 са наетите на трудов контракт украински жители с краткотрайна протекция в България, което съставлява към 7% от тези, които са останали в страната. Въпреки това броя от 5600 е най-високият % интегрирани бежанци, който страната е успявала да реализира в най-новата си история за толкоз малко време.
Наетите украинци са разпределени в съвсем всички области на страната, в 20 бранша от стопанската система в 9 разнообразни професионални посоки. Най-много са хотелиерството и ресторантьорството, следват административните и спомагателни действия, строителството, научните проучвания и IT. Още при започване на рецесията IT секторът съобщи, че се нуждае от към 30 000 фрагменти, а текстилната индустрия можеше да поеме към 20 000. В някои сектори има назначени украинци и като ръководители. С пари по европейски стратегии на част от тези украински жители бяха плащани по 356 лева месечно за 3 месеца за наеми и режийни разноски. Освен това страната обезпечи на работодателите, наемащи бежанци, минимална работна заплата и осигуровки за същия период.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ