Проф. Брусарски: Актуализация на Закона за ДДС вече е належаща
Близо 18 години (от 01.01.2003 г.) едно число в Закона за налог върху добавената стойност (ЗДДС), дефинирано в номинална стойност, стои непокътнато – 50 000 лева Това е прагът за наложителна регистрация по ЗДДС, регламентиран понастоящем в член 96, алинея 1 на закона – „ Всяко данъчно задължено лице, което е открито на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лева или повече за интервал не по-дълъг от последните 12 поредни месеца преди настоящия месец е длъжно в 7-дневен период от приключването на данъчния интервал, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. “
От началото на новия век до през днешния ден изтече доста вода в българската стопанска система (виж таблицата):
брутният вътрешен артикул на страната набъбна от 36 638 млн. лева през 2003 година на 126 769 млн. лева през 2020 година, т.е. с 246% (или близо три пъти и половина);
междинната брутна месечна заплата за м. юни (например) се усили от 273 лева през 2003 година на 1 355 лева през 2020 година, т.е. с 396,34% (почти пет пъти);
минималната месечна работна заплата набъбна от 110 лева за 2003 година до 610 лева, за 2020 година, т.е. с 454,55% (над пет пъти и половина);
инфлацията за интервала юни 2003 година – юни 2020 година е 81,74%.
В течение на проучвания интервал от ден на ден и по-малки стопански субекти (търговци, лица, упражняващи свободна специалност, лица, получаващи хонорари по извънтрудови правни отношения и др.) стигат / минават нормативно открития предел и се записват по ЗДДС. Администрирането на Данък добавена стойност обаче е много скъпо наслаждение (особено за най-малките). Поради това доста представители на дребния бизнес внимават и (чрез укриване на обороти и други прийоми) стоят надалеч от рисковата зона – „ облагаем оборот 50 000 лева или повече за интервал не по-дълъг от последните 12 поредни месеца преди настоящия месец “. Повечето съумяват!? Така страда освен системата на Данък добавена стойност, само че и подоходното облагане (данъци върху приходите на физическите лица и корпоративен подоходен данък). Кому е нужно това?
Идеята на прага за наложителна регистрация е да рационализира (поевтини) администрирането на Данък добавена стойност в стопанската система. Голяма част от дребните бизнесмени прибавят малко стойност към своите покупки и оперират на финалната фаза на комерсиалния оборот (продават на крайни потребители). От друга страна, регистрацията по ЗДДС не е привилегия единствено за лицата с облагаем оборот 50 000 лева или повече през последните 12 поредни месеца. Съгласно член 100, алинея 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, за което не са налице изискванията за наложителна регистрация има право да се записва по ЗДДС (по избор) в случай че това кореспондира с неговия стопански интерес.
Адекватното осъвременяване на прага за наложителна регистрация по ЗДДС ще облекчи доста дребни и междинни предприятия в България и ще понижи разноските на Националната организация за приходите. Фискът няма да загуби доста.
Отговорните български политици и държавници следва да актуализират уместно (с коефициент 2 например) прагът за наложителна регистрация по ЗДДС! От това родната стопанска система единствено ще завоюва.
От началото на новия век до през днешния ден изтече доста вода в българската стопанска система (виж таблицата):
брутният вътрешен артикул на страната набъбна от 36 638 млн. лева през 2003 година на 126 769 млн. лева през 2020 година, т.е. с 246% (или близо три пъти и половина);
междинната брутна месечна заплата за м. юни (например) се усили от 273 лева през 2003 година на 1 355 лева през 2020 година, т.е. с 396,34% (почти пет пъти);
минималната месечна работна заплата набъбна от 110 лева за 2003 година до 610 лева, за 2020 година, т.е. с 454,55% (над пет пъти и половина);
инфлацията за интервала юни 2003 година – юни 2020 година е 81,74%.
В течение на проучвания интервал от ден на ден и по-малки стопански субекти (търговци, лица, упражняващи свободна специалност, лица, получаващи хонорари по извънтрудови правни отношения и др.) стигат / минават нормативно открития предел и се записват по ЗДДС. Администрирането на Данък добавена стойност обаче е много скъпо наслаждение (особено за най-малките). Поради това доста представители на дребния бизнес внимават и (чрез укриване на обороти и други прийоми) стоят надалеч от рисковата зона – „ облагаем оборот 50 000 лева или повече за интервал не по-дълъг от последните 12 поредни месеца преди настоящия месец “. Повечето съумяват!? Така страда освен системата на Данък добавена стойност, само че и подоходното облагане (данъци върху приходите на физическите лица и корпоративен подоходен данък). Кому е нужно това?
Идеята на прага за наложителна регистрация е да рационализира (поевтини) администрирането на Данък добавена стойност в стопанската система. Голяма част от дребните бизнесмени прибавят малко стойност към своите покупки и оперират на финалната фаза на комерсиалния оборот (продават на крайни потребители). От друга страна, регистрацията по ЗДДС не е привилегия единствено за лицата с облагаем оборот 50 000 лева или повече през последните 12 поредни месеца. Съгласно член 100, алинея 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, за което не са налице изискванията за наложителна регистрация има право да се записва по ЗДДС (по избор) в случай че това кореспондира с неговия стопански интерес.
Адекватното осъвременяване на прага за наложителна регистрация по ЗДДС ще облекчи доста дребни и междинни предприятия в България и ще понижи разноските на Националната организация за приходите. Фискът няма да загуби доста.
Отговорните български политици и държавници следва да актуализират уместно (с коефициент 2 например) прагът за наложителна регистрация по ЗДДС! От това родната стопанска система единствено ще завоюва.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ