“Блаженият направи своята премиера на . Режисиран от Станимир Трифонов,

“Блаженият ” направи своята премиера на. Режисиран от Станимир Трифонов, в копродукция с Българска национална телевизия, филмът споделя за Боби (Александър Тонев), блажен с невероятната заложба да планува бъдещи трагични събития: гибелта на татко си, началото на Втората международна война и убийството на Кенеди. “Дотук добре! ”, споделил падащият при третия етаж. Междувременно, подбуден от ненавременната гибел и на майка си (Параскева Джукелова) и въпреки да е единствено първа година студент, Боби изобретява лекарство, което лекува всичко и което той раздава гратис (дори на партизаните, които след това ще му лишават наследството). Паралелно младият човек е нещастно влюбен в красива, само че порочна другарка от детинство, разумно бива разгласен за вманиачен и свършва със самоубийство.

Романтична драма/психотрилър с архивни документални фрагменти от бомбардировките над София. С две думи: претенциозна боза. Актьорите вършат всичко по силите си – къде с пулене на очи, къде с крясъци, с цел да спасят този филм. Сред тях изпъкват някои от изпълнителите на второстепенните функции като детето Боби (търсих на всички места и не открих името на артиста изписано, а би трябвало да е) и татко му (Свежен Младенов), които се открояват с непринудената си игра. Костюмите и сценографията, като се изключи една прокраднала се алуминиева дограма на улицата против аптеката на Боби, са красиви и безапелационни. Идеята, че преди 1944 година рецепционистките в хотела приказват свободно съветски, само че не могат да кажат и “Добър ден! ” на френски – не. Няма смисъл да разясня играта на американците, единият от които е очевидно дублиран. Но ето кое е най-интригуващо – женските облици. Те обобщават дамите в две категории – идеалната майка, въплъщение на нежността и грижата, и порочната жена, която е опортюнистката, предателката, проститутката. Други дами не съществуват. Няма приятелки, няма лели, няма колежки, няма съидейници. Няма равни.

Има дами, които обгрижват и единствено се усмихват, и има погрешни хищници, подготвени да се продадат за щяло и нещяло на първия срещнат. Защо? И за какво след това да се учудваме, че съгласно изследване на Организация на обединените нации 97% от са били нападани или унизени и надлежно се тормозят да се прибират сами нощно време. Не ми е прочут резултатът от сходно изследване в България, само че знам, че след вчерашната късна прожекция на “Блаженият ”, доста се оглеждах, тъй като улицата беше пуста. Може би няма връзка сред облиците, насаждани от екрана и отношението към съответните хора?

Защо триумфът на се трансформира в мотив за обиди? Може би защото има детинско лице и към момента не се вписва в облика на грижовна майка и тъй като няма други разновидности – би трябвало да е другата? Горкият мъж, разчекнат сред идеала си и любовта към грешницата, няма различен избор с изключение на да изгуби разум. Не мога да се прозея от налегналата ме скука, тъй като зъбите ми са стиснати от неспокойствие. Всичко това щеше да бъде смешно, в случай че не беше рисково. Внушението, че дамите са или безпомощни ангели, или амбициозни демони, е директно обвързвано с концепцията, че мъжете съществуват, с цел да раздават правдивост. А най-хубавият другар на възприятието за предимство е експанзията. Какво кино се прави, не е елитарна тематика за интелектуалци. Всяка тирания се е възползвала от любовта на хората към изкуството, с цел да пробутва агитация. И е отговорност на публиката да отсява смисленото от плявата.