Коронавирус в Германия: Пандемията засяга тежко бездомните от България и Румъния
Благой, Роберт, Вито и Лукас са бездомници. Също като Ангел С. от България, който към този момент е мъртвец. За неговата история пишат мюнхенските издания " Меркур " и " ТЦ ". " Просто заспа и повече не се разсъни, " описват останалите пред кореспонденти. Според двете изявления и петимата са българи, пристигнали в Мюнхен по много опасен метод - частично пешком, частично с велосипед. Търсели работа, търсели си щастието, само че по този начин и не намерили нито едното, нито другото. Понякога ги взимали като надничари на строителни обекти, само че това било всичко. Спели на улицата, в това число и в сегашните студени зимни дни. 59-годишният Ангел С. вероятно е умрял точно от премръзване.
Пандемията усложнява така и така тежката обстановка на бездомните
Според една приблизителна оценка в Мюнхен живеят 8400 бездомници, като към 550 от тях спят под намерено небе. Двете издания цитират обществената работничка Андреа Гарлонта, която изяснява какъв брой нови компликации основава пандемията на тези, които се грижат за бездомниците. Така да вземем за пример в един от приютите в стаи за 12 души към този момент могат да бъдат настанявани единствено по шестима.
За същите проблеми приказва и нейният хамбургски сътрудник Йохан Грасхоф. Пред " Ди Цайт " той също по този начин обръща внимание на рисковата обстановка, в която изпадат бездомниците: хем би трябвало да съблюдават отдалеченост поради антипепидемичните ограничения, хем нямат различен излаз, с изключение на приютите. Грасхоф споделя още, че внезапно са намалели финансовите средства за подкрепяне на бездомниците, а и те самите към този момент не били в положение да припечелват от милостиня или от продажбата на вестниците, които се издават за прехранване на живеещите на улицата. Твърди се, че единствено през тази година в Хамбург са умряли деветима бездомници - съгласно Грасхоф цифрата е извънредно високо и има връзка с пандемията. " Забелязваме какъв брой изтощени и слаби са хората на улицата, " споделя той в изявлението.
Живеещите на улицата постоянно отхвърлят да се върнат в България и Румъния
Грасхоф изяснява още, че обществените служби се пробват да оказват помощ на бездомниците с съвещания, трудово ходатайство и медицински грижи, само че когато самите бездомници отхвърлят да сътрудничат, общината стига до извода, че те нямат никаква вероятност в Хамбург и би трябвало да се върнат назад в своите страни - най-често Румъния и България. На тези хора институциите би трябвало да предложат заслон, само че вместо това постоянно им дават просто самолетни билети, които мнозина от тях отхвърлят, изяснява общественият служащ. Той прецизира още, че когато става дума за жители на страни от Европейски Съюз, управляващите не могат просто да ги изгонят, само че не са длъжни и да им отпускат обществени помощи, в случай че няма доказателства, че правят законна трудова активност в Германия.
Надеждите за по-добър живот в Германия от време на време се оказват напразни
За тежката орис на бездомниците в тези студени дни става дума и в репортаж на берлинското радио rbb. Дякон Волфганг Небел, който оказва помощ на хората в затруднено състояние, споделя пред медията, че в последно време са се нараснали предубежденията към тези хора: " Мнозина се питат: Защо бездомниците нямат работа? “ Небел изяснява, че доста берлинчани към този момент гледат с неприятно око на просяците и просякините от Полша, България и Румъния, чийто брой непрекъснато се усилва. Берлин е блестящ град, в който доста източноевропейци виждат заричане за благополучен живот, само че сериозна част от тях по този начин и не съумяват да си стъпят на краката тук, споделя свещеникът.
Пандемията усложнява така и така тежката обстановка на бездомните
Според една приблизителна оценка в Мюнхен живеят 8400 бездомници, като към 550 от тях спят под намерено небе. Двете издания цитират обществената работничка Андреа Гарлонта, която изяснява какъв брой нови компликации основава пандемията на тези, които се грижат за бездомниците. Така да вземем за пример в един от приютите в стаи за 12 души към този момент могат да бъдат настанявани единствено по шестима.
За същите проблеми приказва и нейният хамбургски сътрудник Йохан Грасхоф. Пред " Ди Цайт " той също по този начин обръща внимание на рисковата обстановка, в която изпадат бездомниците: хем би трябвало да съблюдават отдалеченост поради антипепидемичните ограничения, хем нямат различен излаз, с изключение на приютите. Грасхоф споделя още, че внезапно са намалели финансовите средства за подкрепяне на бездомниците, а и те самите към този момент не били в положение да припечелват от милостиня или от продажбата на вестниците, които се издават за прехранване на живеещите на улицата. Твърди се, че единствено през тази година в Хамбург са умряли деветима бездомници - съгласно Грасхоф цифрата е извънредно високо и има връзка с пандемията. " Забелязваме какъв брой изтощени и слаби са хората на улицата, " споделя той в изявлението.
Живеещите на улицата постоянно отхвърлят да се върнат в България и Румъния
Грасхоф изяснява още, че обществените служби се пробват да оказват помощ на бездомниците с съвещания, трудово ходатайство и медицински грижи, само че когато самите бездомници отхвърлят да сътрудничат, общината стига до извода, че те нямат никаква вероятност в Хамбург и би трябвало да се върнат назад в своите страни - най-често Румъния и България. На тези хора институциите би трябвало да предложат заслон, само че вместо това постоянно им дават просто самолетни билети, които мнозина от тях отхвърлят, изяснява общественият служащ. Той прецизира още, че когато става дума за жители на страни от Европейски Съюз, управляващите не могат просто да ги изгонят, само че не са длъжни и да им отпускат обществени помощи, в случай че няма доказателства, че правят законна трудова активност в Германия.
Надеждите за по-добър живот в Германия от време на време се оказват напразни
За тежката орис на бездомниците в тези студени дни става дума и в репортаж на берлинското радио rbb. Дякон Волфганг Небел, който оказва помощ на хората в затруднено състояние, споделя пред медията, че в последно време са се нараснали предубежденията към тези хора: " Мнозина се питат: Защо бездомниците нямат работа? “ Небел изяснява, че доста берлинчани към този момент гледат с неприятно око на просяците и просякините от Полша, България и Румъния, чийто брой непрекъснато се усилва. Берлин е блестящ град, в който доста източноевропейци виждат заричане за благополучен живот, само че сериозна част от тях по този начин и не съумяват да си стъпят на краката тук, споделя свещеникът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ