Благой Георгиев е сред най-известните български футболисти. Той започва футболната

Благой Георгиев е измежду най-известните български футболисти. Той стартира футболната си кариера в тима на „ Славия ”, където играе до 2004 година С този отбор изиграва 168 мача „ А ” група и вкарва цели 45 гола. През 2015 година минава чартърен в испанския „ Депортиво Алавес ”, а по-късно - в сръбския гранд „ Цървена звезда ”, където за 32 мача вкарва 2 гола. Играл е и за „ Дуисбург ” – тим от немската Първа Бундеслига, и за съветския „ Терек Грозни ”, където е капитан.

Освен с футболните си умения, Благой е фамозен и с любовта си към Бог, който по думите му е безкрайна обич. В знак на признателност към Твореца той построява два параклиса – един в Суходол и втори в Горна баня.

Футболистът е роден на 21 декември 1981 година в София. Малко след рождения си ден той гостува в известната графа на „ Уикенд ”.

- Какво си пожелахте точно на рождения си ден?

- Това, което си поисквам постоянно – здраве и отново здраве. Не единствено за мен, само че и за всичките ми близки, другари, родственици. Моля се Бог да ги пази и да ги закриля. Нека бъдем благословени. Ангелите ни хранители да бъдат постоянно с нас. Специални пожелания не си върша, изключително за материални неща – те нямат никаква стойност, проумял съм това още преди години. Божията благословия е значима за всеки човек. Различните движимости се купуват, майсторят...

- Каква беше миналата година за вас в персонален и в професионален проект? Направихте ли си равносметка?

- За мен едно от най-важните неща в живота ми е децата ми да са добре. И те в действителност са добре. Радвам им се, тъй като са смисълът на моя живот. Държа доста на фамилията, на брачната половинка ми Поли. Ще се повторя, само че отново ще кажа, че се апелирам само да сме здрави. В професионален проект не се занимавам с нищо. През миналата 2022 година успяхме да създадем няколко плана, които през 2023-а към този момент ще са изцяло осъществени. Хубаво нещо са спортните планове, поддържат здравето и духа на хората.

 

- Имате ли паметен рожден ден, за който да ни разкажете?

- Всеки мой рожден минава по забавен метод. Навремето събирах доста посетители, танцувахме, вдигахме звук, без значение дали купонясвах в България или в чужбина. Но нещата се трансформираха. Вече се групирам единствено с най-близките си хора, една маса – добре подредена, блъскане за наздравица. Човек, с цел да се усеща добре, не е нужно да бъде показно разхитителен. Стремя се да пребивавам по-просто, по-обрано.

- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на околните си какво желаете или обичате изненадата?

- Има ли човек, които не обича подаръците?! Аз не познавам подобен! Обичам и изненадите. Но подаръците с годините все по-малко ме интересуват. Предпочитам да са не във формата на движимости, а като здраве, усмивки, обич. Явно съм уталожен. Дори си мисля, че към този момент приказвам като остарял човек, които е схванал кои са най-важните неща от живота. А и в Библията е казано да не трупаме нищо, което молци разяждат. Но в никакъв случай не се деля с кръста, който ми подари патриарх Максим малко преди да почине. Той е един от най-важните хора, които съм срещал в живота си. Нося го непрестанно на врата си. Това е един от неговите кръстове, който постоянно ще има сантиментална стойност за мен.

 

- Смятате ли, че този кръст ви е на шанс?

 

- Определено. Като го нося на врата си зная и чувствам, че Бог е с мен, че ще ме направлява да вземам вярното решение. Случвали са ми се всякакви неприятни неща. Било ми е мъчно, само че Бог е бил до мен. Благодарен съм му, че постоянно ме е спасявал и вадел от обстановка.

- Броил ли сте какъв брой са татуировките по тялото ви с лика на Христос?

- Отдавана не си броя татуировките. Като бях млад, желаех да изрисуват тялото ми. Ако тогава разсъждавах по метода, по които мисля в този момент, нямаше да си направя нито една татуировка. Макар че не мога да кажа, че скърбя за стореното. Така съм желал, по този начин съм направил. Татусите ми са религиозни, тъй като за други неща по тялото си не съм желал да се рисува. Всичко щеше да ми омръзна. Вечен е единствено Христос.

 

- Какво е за вас Бог?

 

- Той е преди всичко в моя живот и мисля, че всеки човек би трябвало да го слага постоянно пред себе си и да се уповава нему. Без религия човек е нищо. Имам другари, които не са вярващи. С времето нещо се случва и те стартират да имат вяра. Сега ще ви дам образец за вярата. Ако решите да садите цвете и не вярвате, че то ще порасне, то в действителност не пониква от земята. Ако обаче вярвате, че ще израсте крепко и красиво, по този начин ще стане. Всеки има заложена религия в себе си. Въпросът е по кое време ще я открие и ще й се довери.

 

- Кой е най-тежкият и най-хубавият миг в живота ви?

 

- Тежките моменти са когато съм губил другари, имал съм интервенции, по-сериозни контузии. Имам такива жестоки произшествия, че даже не желая да си ги припомням. Въобще не желая да се връщам към неприятното. Най-хубавите момента са ражданията на децата ми. За трети път ще го кажа – да си ми живи и здрави.

- Притеснявате ли се от старостта?

 

- Всеки се тормози, естествено, въпреки че аз се усещам удобно за годините си. Имам млад дух. Изживявам пълноценно всички 12 месеца от рожден ден до рожден ден и зная, че всяка възраст е хубава сама по себе си.

 

- Как виждате себе си след пет години?

 

- Това е дълг интервал. Вероятно бих се занимавал с нещо, обвързвано с футбола. Теренът ми липсва и бактисвам без него. Имам проекти. По-големият ми наследник се занимава с футбол, ще му оказвам помощ. Ще оказвам помощ и на другите деца. Искам да бъда потребен с опита и познанията си, да дам кураж и поддръжка на тези, които се нуждаят от нея. Вероятно бих се занимавал и с някакъв бизнес.

- Помните ли какъв брой беше първият ви хонорар и защо го похарчихте?

- Подписах контракт със „ Славия ” и от там взех първия хонорар. Колко тъкмо бяха парите, не си припомням, само че бяха много. Подарих ги до последния лев на майка ми и татко ми, а те си купиха кола с тях. Сам взех решение да даря заплатата си, тъй като те го заслужават. Давали са благо и драго от себе си, с цел да почна аз да се развъртвам професионално, лишавали са се, с цел да ме поддържат. От дете обичах да играя футбол. С брат ми ритахме в детската градина, по дворовете, по градинките. Тичахме от заран до вечер, до момента в който не ни приберат родителите. Мечтаех да съм футболист. Радвам се, че съумях да осъществявам тази си детска фантазия.

 

- Мислел ли сте с какво бихте се занимавал, в случай че не бяхте станал футболист?

- Вероятно щях да стана духовник. Още като упражнявах футбол, четях Библията и други църковни книги. Исках да влизам в Семинарията, само че поради тренировките и лагерите нямах опция да се приготвя. Мисля, че бих станал добър свещеник.

- Има ли миг в живота ви, който бихте трансформирал по някакъв метод, в случай че ви се даде опция?

- Винаги има място за корекции, има моменти, които не ни се желаят да са се случвали. Правил съм десетки неточности, имал съм куп неразумни действия. Но няма непогрешим човек. Казвал съм на другари, че евентуално аз съм най-грешния човек. Учил съм се от станалото и съм продължавал напред. Една неточност не е хубаво да се повтаря. Стремя се към това да коригирам нещата, които не утвърждавам в себе си. Това е една непрекъсната битка.

- Какво е за вас любовта – художествена небивалица в киното и книгите или действителност?

- Любовта е най-силното възприятие. Любовта е Бог. Когато човек обича Бог, обича и хората, и неговите други творения. Най-хубавото нещо, което може да се случи на човек, е да се влюби. Пожелавам го на всички.

 

- С какво завоюва сърцето ви Поли?

 

- Тя е жена с доста качества. Освен че е красива и добра, намира метод да почита и мен, и родителите си, и животните. В същото време е земен човек, свястна жена, каквито в днешно време мъчно се срещат. Още на втората-трета седмица знаех, че ще се оженим с нея. Усещаше се, има страхотна химия сред нас. Доволен съм, че сключихме брак, въпреки и да беше доста бързо взето решение. Тя даже не е ревностна брачна половинка. Никога не ме е ревнувала от почитателките ми. Знае, че съм човек, които е претърпял много неща и знае какво желае отсега нататък.

- Планувате ли дете?

 

- За момента детето не е на дневен ред, въпреки че във всяка връзка е добре да има деца.

 

- Мечтаете ли?

 

- Мечтая за здраве – за мен и за околните ми хора, и да се случи това, което ще е угодно на Бог.

- Любима книга?

 

- Библията, която е книгата на всички книги. Чел съм я няколко пъти.

- Любим филм?

 

„ Да срещнеш Джо Блек ”. Мога да го виждам още веднъж и още веднъж. Поучителен и сърдечен филм.

 

- Любимо ядене?

 

- Постни пълнени чушки. Никога не съм бил лакомник. Важното е храната да е приготвена с обич и да е споделена с обичани хора.

- Любима марка автомобил?

 

- Отдавна не слугувам на избрана марка автомобил. Колата за мен би трябвало да е на първо място комфортна.