Петър Кънев: След пандемията ще лобирам да се възстановят волейболните клубове
Благодарение на клубовете волейболът е №1, феномен - изключение от правилото, че спортът е на равнището на стопанската система на всяка страна
Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 година в Ямбол. Депутат от гражданската квота от Българска социалистическа партия два мандата - в 40-ото и 42-ото Народно събрание. Към момента е ръководител на комисията по икономическа политика и туризъм. Завършил е Московския полиграфически институт. Специализира “Икономика на печата” във Висшето графично учебно заведение в Лайпциг. Има следдипломна подготовка по интернационалните стопански връзки в УНСС.
Петър Кънев е играл в младежкия народен тим на България по волейбол, в спортната рота на ЦСКА и в „ Локомотив “ (София). Играе 2 година и във волейболния " Спартак " (Москва) по време на следването си в съветската столица. Дълги години бе президент и вицепрезидент на волейболния ЦСКА. Кънев е първи вицепрезидент на Българската федерация по волейбол от 2004 до 2016 година На общото заседание на волейболната централа на 13 март, на което Любо Ганев бе изран за президент и наследи управлявалият близо 20 година инж. Данчо Лазаров, бе гласувано и завръщането на Петър Кънев в управата. А ръководителят на комисията по икономическа политика и туризъм в Народното събрание бе одобрен още веднъж за вицепрезидент на Българската федерация по волейбол. Петър Кънев даде особено изявление за " 24 часа ".
- Господин Кънев, когато и да се оправим с пандемията от ковид, следва огромно предизвикателство пред спорта. Ще е значимо да се завоюва мачът и против икономическата рецесия. Ако приказваме за българския волейбол, какво стои зад вашето завръщане като вицепрезидент на федерацията?
- В управата на волейбола се върнахме двама индивида. Единия го нямаше 8 години, а другия - 5. Под първия имам предвид Ивайло Константинов, който след олимпийските игри в Лондон излезе от играта. Преди 5 години заради проблеми сред мен и инженер Данчо Лазаров аз също излязох от волейбола.
Ивайло Константинов ще дава отговор за финансите, тъй като несъмнено се е потвърдил като добър управител и може да оказва помощ. Аз ще се занимавам с това, което правех и преди. Колкото и забавно да е написаното на визитката за ролята ми - вицепрезидент по институционална логистика, което си е чисто лобиране и събиране на другари и финанси за българския волейбол. Със завръщането ми не се трансформират функционалностите, които би трябвало да извършвам за развиването на българския волейбол.
- А в ролята си на специалист по икономическа политика какви ограничения би трябвало да се подхващат за стабилизиране след изключителното състояние?
- Какво следва, никой не може да каже. Виждате, че от заран до вечер сме бомбардирани от най-различни проекции - на международната стопанска система, на европейската стопанска система, на българската стопанска система. Спортът е сянката на стопанската система.
На този стадий подсигурявам, че международния спорт, а включително и българския, ги чакат доста тежки времена. Аз персонално съм сдържан оптимист и не мисля, че тази рецесия ще бъде толкоз дълбока. Така ми се ще да имам вяра. За да можем въпреки всичко през есента да подновим шампионатите на България. Защото българският волейбол потвърди, че към този момент 30 години след събитията остана единственият наш екипен спорт, който е в топ 10 в света и измежду водещите в Европа. Причините са доста, само че най-много поради треньорите, които основават забавно младо потомство. И на работата на клубовете, които са люпилнята на волейболното бъдеще.
И сега може да не сме измежду водещите при мъжете и дамите, само че при подрастващите - младежите, девойките, децата, имаме изумително потомство, което при положително менажиране може да реализира чудеса. Свидетели сме по какъв начин за двайсетина години от фамозния български футбол, от фамозния български баскетбол, да не приказваме за хандбала и за другите групови спортове - не остана нищо. Успяхме посредством много сериозна обстановка в последните няколко месеца
да не влезем
в модела
“канибализъм”
в спорта,
където се основават дуплексни форми, обжалвания, нови управителни препоръки... и се стига до самоизяждане и тежки вреди непосредствено върху това, за което би трябвало да се работи - спорта.
Помните историята след 1990 година с Валентин Заяков, когато такава история бе разигравана с Димитър Златанов и за над година бяхме блокирали волейбола. Мисля, че този сюжет го прескочихме.
Оттук нататък ще бъде тежко. Когато в една компания настъпи сериозна обстановка, първото от което се реже, са парите за реклама. В това число и парите за спонсорство към спорта. Но без значение от това към този момент работим в тази посока. Вторият проблем е на корпоративно равнище - това са общинските бюджети. Много съществено присъединяване в българския волейбол имат няколко общини, няколко кметове, които финансират тимове, на практика от първата шестица. И то със съществени средства. Предполагам, че те също ще изпитват усложнения да обезпечават същото финансиране, както до момента.
Но да не гледаме песимистично. Решението, което се одобри на последния директорски съвет - да се приключи шампионатът, беше разумно. Не виждам по какъв начин българските тимове можеха да устоят до юни-юли, без да упражняват, с цел да вършим по-късно довършителни мачове и плейофи. Още повече - това е всеобща процедура в Европа и в целия свят. Не виждам за какво ние може да бъдем доста по-умни от другите.
Нека да изчакаме да отмине таймингът на карантината. Предполагам, че по-сериозният проблем в рецесията - чисто икономическият, ще настъпи през есента. Когато се ориентираме дали по-голямата част от българите, които се върнаха назад у нас, ще бъдат признати назад на работа в чужбина. Дали европейските страни ще си отворят границите. Дали всеобщата неуравновесеност на затварянето на потребителското търсене, на затварянето в дома, на отбягването на туристически пътувания ще продължи. И какъв брой ще продължи. Науката е потвърдила, че по този начин наречената обществена памет е сред три и шест месеца. Все отново доста ми се ще да имам вяра, че към края на годината ще имаме от малко малко естествена икономическа среда и обикновено волейболно състезание.
- Какви би трябвало да са първите стъпки за възкръсване на волейбола?
- Волейболът не е починал, с цел да го съживяваме. Това важи като цяло за спорта. Той по-скоро е в заспалост - стои и чака да му пристигна времето. Виждате какви загуби претърпява “Уимбълдън”, виждате Бундеслигата, Ла Лига, британската Висша лига - какви големи загуби търпят.
Да не бързаме
да се надбягваме
с времето.
Кризата е
неповторима
Тя е доста по-различна. Участвах в ръководството по време на рецесията през 2007-а, 2008-а, 2009 година след банкрута на “Лемън Брадърс”. При нас тогава тя пристигна 2008-2009 година Но това беше финансова рецесия, от която Европа ни изтегли. Практически с много съществени финансови рестрикции и значително комплицирани стопански ограничения успяхме за към 3 години да се оправим. През 2013-2014 година стопански бяхме от малко малко стъпили на крайници. Сега никой не може да каже по какъв начин ще бъде.
Макрон твърди, че актуалната рецесия ще е доста по-тежка от 2008-2009 година Меркел споделя, че такава рецесия не е имало от Втората международна война насам. От трета страна - ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предвижда, че рецесията ще надмине Голямата международна рецесия през 1928-1930 година. Тези потенциали в стопанската система и политиката също нямат единно мнение какви ще са следствията. Сега е по-конструктивно не да разсъждаваме какво ще стане, а да оценяваме вярно какво имаме и какво може да създадем, когато е допустимо да го вършим.
В този ред на мисли позитивно правя оценка, че в българския волейбол се сътвори мощен екип с ръководител на федерацията с огромно предпочитание за работа, потвърдил себе си и като огромен състезател, и като управител - Любо Ганев. Има екип като Иво Константинов, като Александър Александров, като Давид Давидов... които са потвърдили, че схващат от пари, от логистика, от менажиране. Когато екипът го има, нещата ще вървят.
Навремето бяхме създали доста мощен екип дружно с Иван Тодоров-Сенатора - Бог да го елементарни, Мария Капон, професор Огнян Герджиков... Това е модел при основаването на всеки добър екип - от една страна, би трябвало да са хората, които са за волейбола, и, от друга - хората, които са от самия волейбол. Доколко сполучливо ще работим в новия екип, времето ще покаже. Но мисля, че на този стадий Любо Ганев съумява да овладее обстановката и го потвърди на първото съвещание на управителния съвет.
- Какви ще са съответните първи управнически дейности след изключителното състояние?
- - Освен добър мениджмънт на централно равнище значително триумфите се дължат на клубовете. Все отново това е федерация, която на едно събиране събира над 120 клуба. До огромна степен ще работим със спонсорите на клубовете. Ще имам грижата, когато премине карантината, да направя работни срещи с кметовете на общините, които устоят значително волейболните клубове, с цел да обсъдим разновидностите за подкрепяне. Когато пандемията е зад тила ни, персонално ще се наемам с лобиране по места и ще спомагам с всички благоприятни условия за възобновяване на клубовете след тежката обстановка.
Друга концепция, която също обсъдихме с новото управление на федерацията, е
да възстановим
остарелия модел
на женската
елитна
волейболна лига
от есента. И преди имах избрани задължения с нея, и в този момент ще намерим способи да осигурим добра логистика и финансиране на шампионата.
- Когато един ден пандемията от ковид е зад тила ни, а обществената памет и икономическите благоприятни условия разрешат на хората още веднъж да са дружно, една от водещите спортни наслаждения на българските почитатели би била обвързвана с нови страсти в залата с групов спорт номер едно у нас - пристрастености с националите по волейбол. Да имаме вяра ли, че националните ни тимове по волейбол ще държат първата позиция в груповите спортове и след рецесията? И по какъв начин вие си обяснявате извоюването на реномето “отборен спорт №1 в България”?
- Волейболът е неповторимо изключение в обстановката. Общо взето, тезата е, че с доста малко изключения, където в ранглистата се намира стопанската система на една страна, там е и спортът. Ако изключим Куба в един интервал - към този момент не е по този начин, в случай че изключим Северна Корея, в случай че изключим Унгария и още няколко страни, ще открием доказателствата за тази теза.
България се движи в международната икономическа ранглиста сред 60-о и 70-о място. Е, няма по какъв начин българският спорт да бъде на 10-о, 15-о, 20-о място. Но най-странното е, че волейболът го прави. Този феномен се получава с помощта на клубовете, на локалните лобистки групи - спонсори, фенове, другари на спорта. Защото в провинцията това е неповторимо събитие. И на треньорите, естествено. Те основават всичко, което дружно градим и трансформираме в общото разбиране български волейбол. Всички дружно ще работим националните тимове на България по волейбол да поддържат реномето “отборен спорт №1” и да продължат да носят пристрастеност и национално самочувствие на почитателите, когато още веднъж е допустимо да бъдат дружно с тях.
Найден Тодоров, " 24 часа "
Снимки: Владимир Иванов, Sportal.bg
Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 година в Ямбол. Депутат от гражданската квота от Българска социалистическа партия два мандата - в 40-ото и 42-ото Народно събрание. Към момента е ръководител на комисията по икономическа политика и туризъм. Завършил е Московския полиграфически институт. Специализира “Икономика на печата” във Висшето графично учебно заведение в Лайпциг. Има следдипломна подготовка по интернационалните стопански връзки в УНСС.
Петър Кънев е играл в младежкия народен тим на България по волейбол, в спортната рота на ЦСКА и в „ Локомотив “ (София). Играе 2 година и във волейболния " Спартак " (Москва) по време на следването си в съветската столица. Дълги години бе президент и вицепрезидент на волейболния ЦСКА. Кънев е първи вицепрезидент на Българската федерация по волейбол от 2004 до 2016 година На общото заседание на волейболната централа на 13 март, на което Любо Ганев бе изран за президент и наследи управлявалият близо 20 година инж. Данчо Лазаров, бе гласувано и завръщането на Петър Кънев в управата. А ръководителят на комисията по икономическа политика и туризъм в Народното събрание бе одобрен още веднъж за вицепрезидент на Българската федерация по волейбол. Петър Кънев даде особено изявление за " 24 часа ".
- Господин Кънев, когато и да се оправим с пандемията от ковид, следва огромно предизвикателство пред спорта. Ще е значимо да се завоюва мачът и против икономическата рецесия. Ако приказваме за българския волейбол, какво стои зад вашето завръщане като вицепрезидент на федерацията?
- В управата на волейбола се върнахме двама индивида. Единия го нямаше 8 години, а другия - 5. Под първия имам предвид Ивайло Константинов, който след олимпийските игри в Лондон излезе от играта. Преди 5 години заради проблеми сред мен и инженер Данчо Лазаров аз също излязох от волейбола.
Ивайло Константинов ще дава отговор за финансите, тъй като несъмнено се е потвърдил като добър управител и може да оказва помощ. Аз ще се занимавам с това, което правех и преди. Колкото и забавно да е написаното на визитката за ролята ми - вицепрезидент по институционална логистика, което си е чисто лобиране и събиране на другари и финанси за българския волейбол. Със завръщането ми не се трансформират функционалностите, които би трябвало да извършвам за развиването на българския волейбол.
- А в ролята си на специалист по икономическа политика какви ограничения би трябвало да се подхващат за стабилизиране след изключителното състояние?
- Какво следва, никой не може да каже. Виждате, че от заран до вечер сме бомбардирани от най-различни проекции - на международната стопанска система, на европейската стопанска система, на българската стопанска система. Спортът е сянката на стопанската система.
На този стадий подсигурявам, че международния спорт, а включително и българския, ги чакат доста тежки времена. Аз персонално съм сдържан оптимист и не мисля, че тази рецесия ще бъде толкоз дълбока. Така ми се ще да имам вяра. За да можем въпреки всичко през есента да подновим шампионатите на България. Защото българският волейбол потвърди, че към този момент 30 години след събитията остана единственият наш екипен спорт, който е в топ 10 в света и измежду водещите в Европа. Причините са доста, само че най-много поради треньорите, които основават забавно младо потомство. И на работата на клубовете, които са люпилнята на волейболното бъдеще.
И сега може да не сме измежду водещите при мъжете и дамите, само че при подрастващите - младежите, девойките, децата, имаме изумително потомство, което при положително менажиране може да реализира чудеса. Свидетели сме по какъв начин за двайсетина години от фамозния български футбол, от фамозния български баскетбол, да не приказваме за хандбала и за другите групови спортове - не остана нищо. Успяхме посредством много сериозна обстановка в последните няколко месеца
да не влезем
в модела
“канибализъм”
в спорта,
където се основават дуплексни форми, обжалвания, нови управителни препоръки... и се стига до самоизяждане и тежки вреди непосредствено върху това, за което би трябвало да се работи - спорта.
Помните историята след 1990 година с Валентин Заяков, когато такава история бе разигравана с Димитър Златанов и за над година бяхме блокирали волейбола. Мисля, че този сюжет го прескочихме.
Оттук нататък ще бъде тежко. Когато в една компания настъпи сериозна обстановка, първото от което се реже, са парите за реклама. В това число и парите за спонсорство към спорта. Но без значение от това към този момент работим в тази посока. Вторият проблем е на корпоративно равнище - това са общинските бюджети. Много съществено присъединяване в българския волейбол имат няколко общини, няколко кметове, които финансират тимове, на практика от първата шестица. И то със съществени средства. Предполагам, че те също ще изпитват усложнения да обезпечават същото финансиране, както до момента.
Но да не гледаме песимистично. Решението, което се одобри на последния директорски съвет - да се приключи шампионатът, беше разумно. Не виждам по какъв начин българските тимове можеха да устоят до юни-юли, без да упражняват, с цел да вършим по-късно довършителни мачове и плейофи. Още повече - това е всеобща процедура в Европа и в целия свят. Не виждам за какво ние може да бъдем доста по-умни от другите.
Нека да изчакаме да отмине таймингът на карантината. Предполагам, че по-сериозният проблем в рецесията - чисто икономическият, ще настъпи през есента. Когато се ориентираме дали по-голямата част от българите, които се върнаха назад у нас, ще бъдат признати назад на работа в чужбина. Дали европейските страни ще си отворят границите. Дали всеобщата неуравновесеност на затварянето на потребителското търсене, на затварянето в дома, на отбягването на туристически пътувания ще продължи. И какъв брой ще продължи. Науката е потвърдила, че по този начин наречената обществена памет е сред три и шест месеца. Все отново доста ми се ще да имам вяра, че към края на годината ще имаме от малко малко естествена икономическа среда и обикновено волейболно състезание.
- Какви би трябвало да са първите стъпки за възкръсване на волейбола?
- Волейболът не е починал, с цел да го съживяваме. Това важи като цяло за спорта. Той по-скоро е в заспалост - стои и чака да му пристигна времето. Виждате какви загуби претърпява “Уимбълдън”, виждате Бундеслигата, Ла Лига, британската Висша лига - какви големи загуби търпят.
Да не бързаме
да се надбягваме
с времето.
Кризата е
неповторима
Тя е доста по-различна. Участвах в ръководството по време на рецесията през 2007-а, 2008-а, 2009 година след банкрута на “Лемън Брадърс”. При нас тогава тя пристигна 2008-2009 година Но това беше финансова рецесия, от която Европа ни изтегли. Практически с много съществени финансови рестрикции и значително комплицирани стопански ограничения успяхме за към 3 години да се оправим. През 2013-2014 година стопански бяхме от малко малко стъпили на крайници. Сега никой не може да каже по какъв начин ще бъде.
Макрон твърди, че актуалната рецесия ще е доста по-тежка от 2008-2009 година Меркел споделя, че такава рецесия не е имало от Втората международна война насам. От трета страна - ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предвижда, че рецесията ще надмине Голямата международна рецесия през 1928-1930 година. Тези потенциали в стопанската система и политиката също нямат единно мнение какви ще са следствията. Сега е по-конструктивно не да разсъждаваме какво ще стане, а да оценяваме вярно какво имаме и какво може да създадем, когато е допустимо да го вършим.
В този ред на мисли позитивно правя оценка, че в българския волейбол се сътвори мощен екип с ръководител на федерацията с огромно предпочитание за работа, потвърдил себе си и като огромен състезател, и като управител - Любо Ганев. Има екип като Иво Константинов, като Александър Александров, като Давид Давидов... които са потвърдили, че схващат от пари, от логистика, от менажиране. Когато екипът го има, нещата ще вървят.
Навремето бяхме създали доста мощен екип дружно с Иван Тодоров-Сенатора - Бог да го елементарни, Мария Капон, професор Огнян Герджиков... Това е модел при основаването на всеки добър екип - от една страна, би трябвало да са хората, които са за волейбола, и, от друга - хората, които са от самия волейбол. Доколко сполучливо ще работим в новия екип, времето ще покаже. Но мисля, че на този стадий Любо Ганев съумява да овладее обстановката и го потвърди на първото съвещание на управителния съвет.
- Какви ще са съответните първи управнически дейности след изключителното състояние?
- - Освен добър мениджмънт на централно равнище значително триумфите се дължат на клубовете. Все отново това е федерация, която на едно събиране събира над 120 клуба. До огромна степен ще работим със спонсорите на клубовете. Ще имам грижата, когато премине карантината, да направя работни срещи с кметовете на общините, които устоят значително волейболните клубове, с цел да обсъдим разновидностите за подкрепяне. Когато пандемията е зад тила ни, персонално ще се наемам с лобиране по места и ще спомагам с всички благоприятни условия за възобновяване на клубовете след тежката обстановка.
Друга концепция, която също обсъдихме с новото управление на федерацията, е
да възстановим
остарелия модел
на женската
елитна
волейболна лига
от есента. И преди имах избрани задължения с нея, и в този момент ще намерим способи да осигурим добра логистика и финансиране на шампионата.
- Когато един ден пандемията от ковид е зад тила ни, а обществената памет и икономическите благоприятни условия разрешат на хората още веднъж да са дружно, една от водещите спортни наслаждения на българските почитатели би била обвързвана с нови страсти в залата с групов спорт номер едно у нас - пристрастености с националите по волейбол. Да имаме вяра ли, че националните ни тимове по волейбол ще държат първата позиция в груповите спортове и след рецесията? И по какъв начин вие си обяснявате извоюването на реномето “отборен спорт №1 в България”?
- Волейболът е неповторимо изключение в обстановката. Общо взето, тезата е, че с доста малко изключения, където в ранглистата се намира стопанската система на една страна, там е и спортът. Ако изключим Куба в един интервал - към този момент не е по този начин, в случай че изключим Северна Корея, в случай че изключим Унгария и още няколко страни, ще открием доказателствата за тази теза.
България се движи в международната икономическа ранглиста сред 60-о и 70-о място. Е, няма по какъв начин българският спорт да бъде на 10-о, 15-о, 20-о място. Но най-странното е, че волейболът го прави. Този феномен се получава с помощта на клубовете, на локалните лобистки групи - спонсори, фенове, другари на спорта. Защото в провинцията това е неповторимо събитие. И на треньорите, естествено. Те основават всичко, което дружно градим и трансформираме в общото разбиране български волейбол. Всички дружно ще работим националните тимове на България по волейбол да поддържат реномето “отборен спорт №1” и да продължат да носят пристрастеност и национално самочувствие на почитателите, когато още веднъж е допустимо да бъдат дружно с тях.
Найден Тодоров, " 24 часа "
Снимки: Владимир Иванов, Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ