Бившият шеф на израелското контраразузнаване Ами Аялон (вляво) с пратеника

Бившият началник на израелското контраразузнаване Ами Аялон (вляво) с пратеника на в. " 24 часа " в Израел през 2004 година Снимка: Румяна Тонева.

Колкото повече палестинци ние убивахме толкоз повече те бяха подготвени да се самоубиват. Бяхме постигнали резултата на противоположната реакция, споделя някогашният началник на израелското контраразузнаване пред " 24 часа " през 2004 година

" Точката на парадокса от дълго време е премината. Припомням изявление, оповестено преди време в " 24 часа ", тъй като думите на ген. Аялон звучат покъртително през днешния ден, когато Израел страда за своите почтени жертви и отвлечени жители, а Газа е в пламъци, от които цивилното население няма къде да избяга, с изключение на да се издави в морето ". Това написа специалният сътрудник на " 24 часа " Георги Милков във фейсбук страницата си.: " Той беше умъртвил доста палестинци, а също египтяни и други араби. Някои персонално, в директна борба лице в лице, други посредством заповеди на командваните от него специфични подразделения. Най-напред предвождаше командосите от разузнавателно-диверсионната група " Шайетет 13 ", където зависещ му бе днешният боен министър на Израел Йоав Галант, след това бе станал шеф на военноморските сили на Израел, а след убийството на премиера Ицхак Рабин бе оглавил и най-страховитата от всички служби за сигурност - " Шабак ", по известна като " Шин Бет ". Преди да се срещна с ген. Ами Аялон не бях виждал негова модерна фотография, единствено една от ранните му военни години, та се чудех дали ще го разпозная отдалече. Срещата ни бе в един кибуц на юг от Тел Авив и в близост имаше всевъзможни хора. Бъди спокоен, отдалече ще схванеш кой е, успокои ме един от тези, които бяха помогнали с организацията на изявлението. И в действителност, още когато го видях да слиза от колата, говорещ по мобилния си телефон, разбрах. Вече нямаше коса и не беше в униформа, само че все едно си бе взел къс отпуск от Шестдневната война, с цел да пристигна да приказва с мен ", спомня Милков по отношение на срещата с някогашния началник на израелското контраразузнаване Ами Аялон през 2004 година

На 23 ноември преди 19 години пратеникът на " 24 часа " в Израел Георги Милков се срещна с израелския военачалник Ами Аялон.

Мащабна изненадваща офанзива на групировката “ " Хамас " ” от Газа против Израел докара до гибелта на стотици израелци, което провокира обещания за отмъщение от премиера Бенямин Нетаняху и гибелен залп от ответни въздушни удари, което е и мотивът за припомнянето на материала.

" Наблюдавах го от разстояние, до момента в който чаках да свърши диалога, след което той изключи мобилния си телефон и пристигна при мен. ", споделя още Милков.

Ген. Ами Аялон в ранните му военни години

 Ето цялото изявление:

- Г-н военачалник, за какво си изключихте мобилния телефон доскоро?

- Тук у нас в Израел постоянно стават атентати като взривното устройство се задейства посредством мобилния телефон. Затова когато съм тук-там с доста хора постоянно си го изключвам.

- Преди няколко дни един арабски уебсайт пусна информация, че Арафат е купил част от банка в България. Знаете ли нещо за това? Въобще казусът с парите на някогашния палестински водач е доста дискутиран в този момент. Има ли в действителност милиарди и къде са те?

- Въпросът с парите в действителност е доста дискутиран. И има за какво. Но аз не знам нито какъв брой са, нито къде са. Нека да ви напомня, че аз към този момент не съм началник на Шабак и доста огромна часто от информацията ми е остаряла. Тоест нямам никакви настоящи данни за случилото се напоследък.

- Да, само че съгласно информацията на този арабски уебсайт договорката е станала някъде през 1996 година когато точно вие сте оглавявал израелската Служба за обща сигурност. Затова ви запитвам. Възможно ли е това да е станало?

- Какво да е станало?

- Арафат или хора, свързани с него да са придобили част от банка в България.

- Напълно е допустимо това да се е случило. Но не мога да ви кажа нищо сигурно.

- В оня интервал какви бяха връзките на Арафат в България? Следяхте ли у нас контактите на хора, свързани с него?

- Разбира се Арафат и хората му имаха връзки в България. Знаехме за някои от тях. Но не сме правили никакво физическо следене. Това, което имахме като инвформация не беше доста атрактивно. Просто не открихме нищо забавно. По тази тематика работеха и други служби. Трябва да питате и Мосад. За нас особено връзките и делата на Арафат в България не бяха от първостепенно значение. И по тази причина доста много не ни интересуваха.

- Тоест България не ви беше забавна от тази позиция?

- Да, имаше други страни, които ни интересуваха повече. Знаете, че всяка страна и всяка работа за сигурност има предпочитани региони. За нас вие не бяхте от първостепенно значение.

- Тогава да ви запитвам за вашите цели. Каква беше обстановката в Палестинските самостоятелни територии, когато поехте израелското контраразузнаване и когато напуснахте. Какво се случва в този момент?

- Когато оглавих Шабак първите седмици бяха най-страшните. Имаше няколко атентата, починаха 55 израелци, а повече от 200 бяха ранени. Тези събития трансформираха изцяло действителността в Израел. Шимон Перес и Партията на труда изгубиха изборите и на власт пристигнаха партията Ликуд и Биби Нетаняху. Следващите години ние работихме по този начин, че през 1998 и 1999 г имаше единствено един погубен израелец. Това беше преди да стартира интифадата. Нашата работа предизвести премиера Барак за тези събития доста по-рано. Тогава нашите разбори сочеха, че в случай че нещата не се трансформират ще стартира вълна от гнет и това няма да е самодейност на палестинското управление, а на хората в териториите.

- На какво се основаваха вашите разбори?

Някъде през април 2000 година аз се срещнах в Лондон с група палестинци. Имал съм и преди този момент такива срещи. Защото, с цел да знаеш какво става в териториите, би трябвало да приказваш с хората там. Така, че това не беше публична среща. Просто хора от двете страни се опитвахме да създадем нещо, с цел да излезем от омагьосания кръг. Всеки от нас се опитваше да разбере логиката и дейностите на другия. По време на тази среща си разменихме и остри думи. Един от тези палестинци ми сподели: Ние към този момент ви победихме. Попитах го какво има поради. За нас, споделя, успеха е да ви забележим че страдате. Палестинският народ страда, само че към този момент и израелският народ страда. Сега към този момент има баланс. Това ми сподели. Аз съм прочувствен човек и избухнах. Казах му, майната ти. Това не е никакъв баланс. Това е баланс на ненавистта и омразата. Но в действителност тази среща беше значима, тъй като аз разбрах логиката.

- И каква беше тя?

Колкото повече палестинци ние убивахме толкоз повече те бяха подготвени да се самоубиват. Бяхме постигнали резултата на противоположната реакция. Преди да убият шейх Ахмед Ясин той говореше в джамията и това, което сподели беше: " Израелците единствено наподобяват умни. Но те са глупави. Защото не схващат, че колкото повече ни убиват, толкоз по-силни ни вършат. "

- " Хамас " ли е най-големият проблем?

Наричаме " Хамас " терористична организация. Но това е доста повече. " Хамас " е ислямистко придвижване. Те имат първо просветителна система, обществена, политическа и едвам тогава военни структури. Те се грижат за възпитанието на младежта, те демонстрират ежедневното държане на всеки мохамеданин. " Хамас " в никакъв случай няма да убие мохамеданин. Това ги разграничава от Ал Кайда и други терористични организации. " Хамас " се бори за публичното мнение, за доверието на палестинската улица. Ако хората, в случай че палестинското общество не вижда в терора излаз, то " Хамас " няма да предизвиква терора. Или най-малко ще го ограничи. Важно е какво ще каже мюфтията по време на петъчната молитва в джамията. Легитимацията на тероризма като средство за битка идва точно от там. И се придвижва на палестинската улица.

Информацията, която събираме в териториите е значима, само че от време на време един палестински стихотворец може да ти даде доста повече схващане за ситуацията, в сравнение с сухите обстоятелства. За страдание нашите експерти натъртват повече на тази информация и доста рядко четат палестинска лирика. За да схванеш организация като " Хамас ", би трябвало да вникнеш в теологията.

- Тогава евентуално може да си обясните за какво те се самоубиват?

- По една причина. Палестинците нямат какво да губят. А ние, израелците, няма с какво да ги изплашим. В началото те вярваха в мирния развой. Казваха, че хората им желаят мир. Но после престанаха да имат вяра.

До 1998-2000 година палестинците бяха обикновено общество. Надяваха се, имаха фантазии. Тоест имаха какво да губят. Тогава ние можехме да им кажем: " Ако не извършите това или това, ако не се борите с терора, вашата фантазия няма да се извърши. " Тогава ние можехме да ги изплашим. Сега към този момент няма с какво.Можем да подредим по една хоризонтала колко наши рейса те са взривили, какъв брой техни къщи ние сме съборили. Колко наши те са умъртвили и колко техни ние сме екзекутирали. Колко бомби те са взривили на наша територия и колко техни маслинови дръвчета ние сме изкоренили. А по хоризонталата можем да отбележим силата на страданието, предизвикановеднатаидругатастрана. Получава се една графика на парадокса.

- Това може да продължава постоянно, няма ли решение?

- Точно това е комплицираното. Как да върнем нещата обратно. Така, че палестинците да имат още веднъж фантазии. Отново да имат вяра и да има какво да губят. Да дадем вяра на палестинците. Може да звучи наивно, само че нямаме друг късмет. Точно заради тази причина взехме решение да създадем това, което нашите ръководители не можаха. С моя палестински приятел проф. Сари Нусейба създадохме придвижването " НациоКолкото повече убиваме, толкова по-силни правим палестинците Трябва да върнем надеждата за мир, иначе оставаме в омагьосания кръг Хамас е повече от терористична организация. Това е философия нален апел ". Той е много смел човек, ректор на университета " Ал Кудс ".Написахме декларация за мирна инициатива в шест точки. Много хора към този момент са се подписали под нея.

- А какъв брой палестинци поддържат самодейността?

- Подписали са се около 150 хиляди души, което ме изненада, тъй като чаках много по-малко.

- Как мислите, защитната стена, която Израел строи, ще реши ли казуса с палестинските офанзиви?

- Стената няма да реши никакви проблеми. Тя няма да спре тероризма. Всяка стена може да бъде преодоляна. Аз персонално съм го правил доста пъти. Като десантник работата ми е била да прескачам през много огради. Синът ми е парашутист. Четири пъти взе участие в превземането на Шхем. И днес, на часа, можем да превземем този град.Но последният самоубиец, който се взриви на пазара в Тел Авив, беше тъкмо от Шхем. И 10 пъти да превземем, окупираме и оградим с тел всички палестински територии отново няма да решим проблемите. Трябва да помислим не по какъв начин да убиваме повече палестинци, а по какъв начин да върнем доверието на хората.

Затова тази стена не струва нищо. Трябва да строим не стени, а хоризонти.