Окончателно: Съдия Румяна Ченалова е оправдана
Бившата съдийка от Софийския градски съд Румяна Ченалова е изцяло и дефинитивно оправдана, написа lex.bg.
Това излиза наяве от решението на Върховния касационен съд (ВКС), който остави в действие присъдата на Софийския апелативен съд, с която Ченалова беше оправдана, сподели инспекция на „ Лекс “. Преди това тя беше приета за отговорна от закрития към този момент спецсъд единствено по обвиняване за документно закононарушение, само че то беше признато за незначителен случай, а отминалостта беше изтекла, така че и за него не беше осъдена.
Така, седем години след началото на процеса против някогашната съдийка, той приключи с цялостното ѝ оправдаване. Проблемите на Ченалова започнаха през 2015 година, когато тогавашният френски дипломат Ксавие Лапер дьо Кабан заприказва за „ гнилите ябълки “ в правосъдната система на България. Тогава той упрекна Ченалова в корупция по отношение на гледаното от нея дело за неплатежоспособност на две дъщерни сдружения на френския дистрибутор „ Белведере “. За тези случаи тя също беше упрекната, само че още през 2017 година следствието беше прекъснато и както „ Лекс “ писа, Ченалова към този момент дори осъди прокуратурата да ѝ заплати обезщетение.
До съд стигнаха единствено обвиняванията за длъжностни и документни закононарушения, до момента в който е гледала дело по искова молба на „ ОЕТ – Обединени Енергийни търговци “ ЕООД против НЕК. Ставаше дума за 14 обособени действия, с които Ченалова се сочеше, че е нарушила Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за да набави полза за ОЕТ. Прокуратурата твърдеше, че Ченалова не е видяла нередностите в исковата молба на ОЕТ, а по нея не били платени дължими държавни такси за над 434 000 лв.. За НЕК настъпили нездравословни последствия от наложени запори, а облагата на ОЕТ са неплатените държавни такси. Документното закононарушение е обвързвано със същото дело, защото Ченалова е упрекната, че е поправяла протокол по него, в който неверно допълнила, че ищецът ОЕТ е показал преводно разпореждане и е установена идентичността му с приложено по делото копие от документа.
Бившата съдийка беше приета за отговорна на първа инстанция единствено за документното закононарушение за поправката на протокола, че е показано едно преводно разпореждане от ОЕТ. Спецсъдът одобри, че действието е било съзнателно, тъй като Ченалова не е уведомила правосъдния секретар за поправката, който по традиция следователно изслушвал записа от предходното съвещание. Според съда обаче това погрешно документиране е незначителен случай, тъй като не е довело до вреди – платежното разпореждане не е било само доказателство за възможното уважаване на желае, защото по делото са осъществени и експертизи, мотивира се съдът. В подобен случай наказването е единствено до 1 година затвор или пробация, а за такова закононарушение отминалостта е единствено 4 години и половина и тя е изтекла.
Апелативните съдии обаче взеха решение, че Ченалова не е направила закононарушение и в този случай, а делото стигна до Върховен касационен съд след митинг на прокуратурата, който не е бил поддържан от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Съставът на Върховен касационен съд с ръководител и докладчик Антоанета Данова написа преди всичко, че самата структура на обвиняването за длъжностно закононарушение е неиздържана. Съдът отбелязва, че в обвинителния акт няма обстоятелства за връзката сред дейности на Ченалова и позволени нарушавания и неизпълнени отговорности. За образец е посочено, че прокуратурата първо твърди, че съдийката е поела ангажимент да реши делото в интерес на ОЕТ, а по-късно, че задачата ѝ е била да набави полза на сдружението, като то не заплати таксите по исковата и спомагателната към нея молба.
„ Факти, обосноваващи тези две цели не са въведени в обстоятелствената част на обвинителния акт. А това е било от изключителна значимост, тъй като в случай че при нарушение или несъблюдение на служебните отговорности деецът не е целял да набави за себе си или за другиго полза или да аргументи някому щета, то въпреки и да са налични другите предпоставки на чл.282 от Наказателен кодекс, няма да е налице закононарушение по този незаконен състав (Р 263-75-II). Освен това липсват каквито и да е било обстоятелства в обстоятелствената част касателно настъпилите обилни нездравословни последствия, като същите в диспозитива са декларирани изцяло декларативно “, написа Върховен касационен съд и прибавя, че съгласно него тези дефекти се дължат значително на „ неблагополучното формулиране на обвиняването “.
След това Върховен касационен съд категорично отбелязва, че решаването на комерсиалното дело в интерес на ищеца, какъвто ангажимент твърди прокуратурата, че Ченалова е поела и това е била задачата ѝ, не може да се обвърже с съществуването или неналичието на държавна такса, защото внасянето на таксата не се отразява на законосъобразността на решението по делото. В тази връзка съдът изяснява, че съдията може когато и да е на производството и в идващите инстанции да установи неплатена такса, пропускът да бъде поправен и исковата молба отново ще е постоянна.
„ Освен това, длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е импортирана изцяло държавната такса, дава отговор по член 6 от Закона за държавните такси (чл.129 ал.6 ГПК), т.е плануванаъа отговорност е административно-наказателна “, напомня Върховен касационен съд.
Върховните съдии одобряват също така, че държавната такса по първичния иск в действителност е била импортирана от ищеца, а по спомагателната искова молба Ченалова е установила, че не е импортирана и е дала напътствие на компанията да го направи. Съдът не е открил антидатиране на резолюцията и написа, че от обстоятелството, че не е изпълнена от деловодителя на състава, сходен извод не може да се направи.
„ След като подсъдимата Ченалова е могла да даде ход на делото и без импортирана държавна такса по първичния иск, на още по-голямо съображение е могла да го прегледа и без такава по спомагателната искова молба. Нещо повече, по делото не са налице безспорни доказателства, че тя е позволила изменение на желае “, се споделя в крайното решение.
На последващо място Върховен касационен съд напомня, че закононарушението по работа по член 282 от Наказателен кодекс изисква на подсъдимия да бъдат „ инкриминирани разпореждания “, които основават отговорности на длъжностното лице да предприеме или се въздържи от несъмнено държание. В същото време обаче прокуратурата е обвинила Ченалова, че е нарушила общите разпореждания от Закона за правосъдната власт в член 8, ал.1 (Органите на правосъдната власт ползват законите тъкмо и еднообразно по отношение на всички лица и случаи, за които се отнасят) и член 9 от ГПК (Съдът ползва закона еднообразно по отношение на всички). Според Върховен касационен съд и в този случай може магистрат да носи наказателна отговорност, в случай че се потвърди, че задачата му е била да набави за себе си или за другиго полза или да се аргументи щета.
„ Последното отнесено към сегашния проблем, значи, че прокуратурата е следвало да потвърди, че Румяна Ченалова съзнателно е нарушила или не изпълнила визираните в инкриминираните ѝ правни правила от Граждански процесуален кодекс отговорности и то с възведената специфична цел, което обаче не се е случило “, написа Върховен касационен съд.
В умозаключение висшите съдии означават, че въпреки и да са били позволени някои нарушавания в процедурата по корекция и допълнение на правосъден протокол, в който е било записано, че вместо показани платежни нареждания, би трябвало да се чете, че са „ фактури “, не е открито това да е осъществено съзнателно, както и със специфична цел. В решението си те споделят, че поправките на протокол не са изключение в активността на съда, изключително когато се е налагало да се правят констатации по голям брой документи.
„ Разбирането на прокурора, че откакто секретарят твърди, че е записвал всичко, което му е било диктувано и по метода, по който съдията му е диктувал, то позволената корекция на протокола е осъществена в нарушаване на закона, не държи сметка, че при диктовката съдията също е допустимо да допусне грешки, които като такива да бъдат вписани в протокола от секретаря “, се споделя в решението.
В него Върховен касационен съд прибавя също, че с осъществената корекция в протокола е нямало по какъв начин да се реализира и удобен за ищеца излаз от делото, защото предявеният иск е бил по чл.55 от Закон за задълженията и договорите (Който е получил нещо без съображение или предвид на неосъществено или отпаднало съображение, е задължен да го върне) и в негова тежест е да потвърди само съществуването на заплащане, а това е могло да стане и с платежно разпореждане, затова поправката не е била в интерес на ищеца.
Върховните съдии не намират и никакви нарушавания в установената от апелативния съд несъставомерност на документното закононарушение.
Румяна Ченалова беше дефинитивно освободена от правосъдната система преди три години, откакто Върховният административен съд (ВАС) удостовери решението на Висшия правосъден съвет за уволнението ѝ от ноември 2015 година Дисциплинарното произвеждане против нея беше формирано по предложение на тогавашния правосъден министър Христо Иванов за закъснение на произвеждане, нарушаване на Етичния кодекс, накърняване на престижа на правосъдната власт и несъблюдение на други служебни отговорности. Нарушенията бяха открити при инспекцията на активността на синдика Панайот Велков. Той е бил назначен за краткотраен синдик на няколко сдружения, за които има формирани каузи за неплатежоспособност, по които докладчик е била Ченалова. Предложението за дисциплинарка се основаваше и на инспекция по сигнал на ОББ във връзка на дейностите на Ченалова по четири търговски каузи.
Това излиза наяве от решението на Върховния касационен съд (ВКС), който остави в действие присъдата на Софийския апелативен съд, с която Ченалова беше оправдана, сподели инспекция на „ Лекс “. Преди това тя беше приета за отговорна от закрития към този момент спецсъд единствено по обвиняване за документно закононарушение, само че то беше признато за незначителен случай, а отминалостта беше изтекла, така че и за него не беше осъдена.
Така, седем години след началото на процеса против някогашната съдийка, той приключи с цялостното ѝ оправдаване. Проблемите на Ченалова започнаха през 2015 година, когато тогавашният френски дипломат Ксавие Лапер дьо Кабан заприказва за „ гнилите ябълки “ в правосъдната система на България. Тогава той упрекна Ченалова в корупция по отношение на гледаното от нея дело за неплатежоспособност на две дъщерни сдружения на френския дистрибутор „ Белведере “. За тези случаи тя също беше упрекната, само че още през 2017 година следствието беше прекъснато и както „ Лекс “ писа, Ченалова към този момент дори осъди прокуратурата да ѝ заплати обезщетение.
До съд стигнаха единствено обвиняванията за длъжностни и документни закононарушения, до момента в който е гледала дело по искова молба на „ ОЕТ – Обединени Енергийни търговци “ ЕООД против НЕК. Ставаше дума за 14 обособени действия, с които Ченалова се сочеше, че е нарушила Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за да набави полза за ОЕТ. Прокуратурата твърдеше, че Ченалова не е видяла нередностите в исковата молба на ОЕТ, а по нея не били платени дължими държавни такси за над 434 000 лв.. За НЕК настъпили нездравословни последствия от наложени запори, а облагата на ОЕТ са неплатените държавни такси. Документното закононарушение е обвързвано със същото дело, защото Ченалова е упрекната, че е поправяла протокол по него, в който неверно допълнила, че ищецът ОЕТ е показал преводно разпореждане и е установена идентичността му с приложено по делото копие от документа.
Бившата съдийка беше приета за отговорна на първа инстанция единствено за документното закононарушение за поправката на протокола, че е показано едно преводно разпореждане от ОЕТ. Спецсъдът одобри, че действието е било съзнателно, тъй като Ченалова не е уведомила правосъдния секретар за поправката, който по традиция следователно изслушвал записа от предходното съвещание. Според съда обаче това погрешно документиране е незначителен случай, тъй като не е довело до вреди – платежното разпореждане не е било само доказателство за възможното уважаване на желае, защото по делото са осъществени и експертизи, мотивира се съдът. В подобен случай наказването е единствено до 1 година затвор или пробация, а за такова закононарушение отминалостта е единствено 4 години и половина и тя е изтекла.
Апелативните съдии обаче взеха решение, че Ченалова не е направила закононарушение и в този случай, а делото стигна до Върховен касационен съд след митинг на прокуратурата, който не е бил поддържан от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Съставът на Върховен касационен съд с ръководител и докладчик Антоанета Данова написа преди всичко, че самата структура на обвиняването за длъжностно закононарушение е неиздържана. Съдът отбелязва, че в обвинителния акт няма обстоятелства за връзката сред дейности на Ченалова и позволени нарушавания и неизпълнени отговорности. За образец е посочено, че прокуратурата първо твърди, че съдийката е поела ангажимент да реши делото в интерес на ОЕТ, а по-късно, че задачата ѝ е била да набави полза на сдружението, като то не заплати таксите по исковата и спомагателната към нея молба.
„ Факти, обосноваващи тези две цели не са въведени в обстоятелствената част на обвинителния акт. А това е било от изключителна значимост, тъй като в случай че при нарушение или несъблюдение на служебните отговорности деецът не е целял да набави за себе си или за другиго полза или да аргументи някому щета, то въпреки и да са налични другите предпоставки на чл.282 от Наказателен кодекс, няма да е налице закононарушение по този незаконен състав (Р 263-75-II). Освен това липсват каквито и да е било обстоятелства в обстоятелствената част касателно настъпилите обилни нездравословни последствия, като същите в диспозитива са декларирани изцяло декларативно “, написа Върховен касационен съд и прибавя, че съгласно него тези дефекти се дължат значително на „ неблагополучното формулиране на обвиняването “.
След това Върховен касационен съд категорично отбелязва, че решаването на комерсиалното дело в интерес на ищеца, какъвто ангажимент твърди прокуратурата, че Ченалова е поела и това е била задачата ѝ, не може да се обвърже с съществуването или неналичието на държавна такса, защото внасянето на таксата не се отразява на законосъобразността на решението по делото. В тази връзка съдът изяснява, че съдията може когато и да е на производството и в идващите инстанции да установи неплатена такса, пропускът да бъде поправен и исковата молба отново ще е постоянна.
„ Освен това, длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е импортирана изцяло държавната такса, дава отговор по член 6 от Закона за държавните такси (чл.129 ал.6 ГПК), т.е плануванаъа отговорност е административно-наказателна “, напомня Върховен касационен съд.
Върховните съдии одобряват също така, че държавната такса по първичния иск в действителност е била импортирана от ищеца, а по спомагателната искова молба Ченалова е установила, че не е импортирана и е дала напътствие на компанията да го направи. Съдът не е открил антидатиране на резолюцията и написа, че от обстоятелството, че не е изпълнена от деловодителя на състава, сходен извод не може да се направи.
„ След като подсъдимата Ченалова е могла да даде ход на делото и без импортирана държавна такса по първичния иск, на още по-голямо съображение е могла да го прегледа и без такава по спомагателната искова молба. Нещо повече, по делото не са налице безспорни доказателства, че тя е позволила изменение на желае “, се споделя в крайното решение.
На последващо място Върховен касационен съд напомня, че закононарушението по работа по член 282 от Наказателен кодекс изисква на подсъдимия да бъдат „ инкриминирани разпореждания “, които основават отговорности на длъжностното лице да предприеме или се въздържи от несъмнено държание. В същото време обаче прокуратурата е обвинила Ченалова, че е нарушила общите разпореждания от Закона за правосъдната власт в член 8, ал.1 (Органите на правосъдната власт ползват законите тъкмо и еднообразно по отношение на всички лица и случаи, за които се отнасят) и член 9 от ГПК (Съдът ползва закона еднообразно по отношение на всички). Според Върховен касационен съд и в този случай може магистрат да носи наказателна отговорност, в случай че се потвърди, че задачата му е била да набави за себе си или за другиго полза или да се аргументи щета.
„ Последното отнесено към сегашния проблем, значи, че прокуратурата е следвало да потвърди, че Румяна Ченалова съзнателно е нарушила или не изпълнила визираните в инкриминираните ѝ правни правила от Граждански процесуален кодекс отговорности и то с възведената специфична цел, което обаче не се е случило “, написа Върховен касационен съд.
В умозаключение висшите съдии означават, че въпреки и да са били позволени някои нарушавания в процедурата по корекция и допълнение на правосъден протокол, в който е било записано, че вместо показани платежни нареждания, би трябвало да се чете, че са „ фактури “, не е открито това да е осъществено съзнателно, както и със специфична цел. В решението си те споделят, че поправките на протокол не са изключение в активността на съда, изключително когато се е налагало да се правят констатации по голям брой документи.
„ Разбирането на прокурора, че откакто секретарят твърди, че е записвал всичко, което му е било диктувано и по метода, по който съдията му е диктувал, то позволената корекция на протокола е осъществена в нарушаване на закона, не държи сметка, че при диктовката съдията също е допустимо да допусне грешки, които като такива да бъдат вписани в протокола от секретаря “, се споделя в решението.
В него Върховен касационен съд прибавя също, че с осъществената корекция в протокола е нямало по какъв начин да се реализира и удобен за ищеца излаз от делото, защото предявеният иск е бил по чл.55 от Закон за задълженията и договорите (Който е получил нещо без съображение или предвид на неосъществено или отпаднало съображение, е задължен да го върне) и в негова тежест е да потвърди само съществуването на заплащане, а това е могло да стане и с платежно разпореждане, затова поправката не е била в интерес на ищеца.
Върховните съдии не намират и никакви нарушавания в установената от апелативния съд несъставомерност на документното закононарушение.
Румяна Ченалова беше дефинитивно освободена от правосъдната система преди три години, откакто Върховният административен съд (ВАС) удостовери решението на Висшия правосъден съвет за уволнението ѝ от ноември 2015 година Дисциплинарното произвеждане против нея беше формирано по предложение на тогавашния правосъден министър Христо Иванов за закъснение на произвеждане, нарушаване на Етичния кодекс, накърняване на престижа на правосъдната власт и несъблюдение на други служебни отговорности. Нарушенията бяха открити при инспекцията на активността на синдика Панайот Велков. Той е бил назначен за краткотраен синдик на няколко сдружения, за които има формирани каузи за неплатежоспособност, по които докладчик е била Ченалова. Предложението за дисциплинарка се основаваше и на инспекция по сигнал на ОББ във връзка на дейностите на Ченалова по четири търговски каузи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ