Битката за второто място е между ДПС и Трифонов Ако

Битката за второто място е сред Движение за права и свободи и Трифонов Ако изборите бяха през днешния ден, пред урните ще отидат над 43,7%. Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 11-16 март 2021 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник „ Труд ”. Причина за ниска изборна интензивност е, че не се чака разрешаване на политическите проблеми. Две седмици преди датата на осъществяване на парламентарните избори към момента не може да се дефинира сигурно коя ще бъде първата политическа мощ. Макар че ГЕРБ затвърждава преднината си, фактът, че пикът на третата вълна на ковид съответствува с вота, слага въпросителни. Не може да се дефинира сигурно и какъв брой политически субекта ще влязат в идващия парламент, защото 3 партии са с малко над 4-процентната преграда, а една е под нея, само че има късмет да я доближи. Сигурните, че ще гласоподават, са нарастнали с към 4% за последния месец и половина и съставляват към 43% от всички гласоподаватели. Това прави към 2 400 000 души. Още 26% - или към 1 400 000 души - заявяват, че по-вероятно е да гласоподават, само че имат известни съмнения. Два месеца преди изборите, когато към този момент са се оформили главните ядра от гласоподаватели на партиите, съотношението клонеше към тъждество. На последната права, когато се дефинират гласоподавателите, които гласоподават съгласно рационална преценка на обстановката, ръководещите започнаха да натрупат преднина. С други думи, статуквото стартира да надвива над смяната. Наративът, който оферират ръководещите, стартира да наподобява по-убедителен. Предложението за непоклатимост и сигурност надвива над офертата за смяна. Тезата на опозицията става неубедителна. Напрежението в обществото обаче остава, въпреки и в инертен тип. Недоволството от ръководството към този момент не е намерило отдушник. Вероятността то да избие в нови протестни форми след изборите е огромна, в случай че не се откри политическа воля за мечтаните от жителите по-радикални промени. Според получените резултати, формулата, описваща партиите в идващия парламент, е 4+3+1. Формациите, които сигурно ще участват в 45-тото Народно събрание, са ГЕРБ-СДС (30,7% от действителните гласове), Българска социалистическа партия (23,9%), ИТН (11,9%), Движение за права и свободи (11,5%). Тези, които съгласно данните от проучването, са над бариерата, са: Демократична България (5,6%), Вътрешна македонска революционна организация (4,7%) и „ Изправи се! Мутри вън! ” (4,7%). Под бариерата, само че със шансове да я доближи при по-висока интензивност е Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ (2,4%). Най-голямата група гласоподаватели (29,3%) смятат, че ще бъде най-добре България да се ръководи от коалиция без присъединяване на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Да се заобиколят и двете най-големи политически партии обаче ще е невероятно. Според упованията на гласоподавателите на Движение за права и свободи, разновидността и вляво, и вдясно наподобява вероятен, въпреки че електоратът на Движението е насочен по-скоро вляво. Ориентацията на последователите на Вътрешна македонска революционна организация и ВОЛЯ-НФСБ е несъмнено вдясно. При личностите няма основна смяна на тежестта на въздействие на нито един от водещите политици в границите на актуалната акция. Все отново известно нарастване в рейтинга получават Красимир Каракачанов, Мая Манолова, Христо Иванов и Веселин Марешки. Това демонстрира, че те са се присъединили по-убедително в предизборната битка.