Предсрочните парламентарни избори в Хърватия изправят един срещу друг премиер и президент
Битка сред две ярки политически фигури, само че и сред запазването на проевропейската ориентировка и позволяването на повече проруско въздействие в страната се обрисува на изключителните парламентарни избори в Хърватия.
Право на глас имат 3,7 млн. хървати, които избират 151 депутати в локалния Сабор, като гласоподавателите в чужбина и представителите на малцинствата гласоподават в два обособени от общо 12-те изборни региона.
Вотът трябваше да е тази есен, само че по предложение на държавното управление Народното събрание се саморазпусна през март и беше решено изборите да се проведат преди тези за Европейски парламент през юни. Според локални медии една от аргументите за това са опасенията на ръководещите, че до есента поддръжката към тях може да падне.
На тези избори един против различен се изправят ръководещият Хърватски либерален съюз (ХДС), воден от премиера Андрей Пленкович и лявоцентристката обединението към президента Зоран Миланович и неговата Социалдемократическа партия (СДП).
Проучванията преди вота дават преднина на ръководещите, само че без задоволително гласове, с цел да ръководят сами след изборите.
ХДС разчита на постигнатото през последните 9 години - участие в Европейски Съюз, и Шенген, с цел да задържи гласоподавателите. В същото време и партията, и водачът ѝ са упреквани в корупция, като в рецензиите се включва и президенът на страната Зоран Миланович. Острият звук сред двамата, който се забелязваше съвсем всеки ден още преди началото на акцията, може да е повода за отмалялост в гласоподавателите, означават анализатори.
Ако Социалдемократическата партия и Миланович си обезпечат победа, това ще наруши хегемонията на ХДС, който е на власт в страната в продължение на 26 от последните 33 години. Според анализатори обаче би означавало и възможноср страната да се подреди до страни като Унгария и Словакия и да разреши по-голямо съветско въздействие.
Действащият президент е измежду хърватските политици, които са срещу образование на украински военни в страната, казвали са обществено, че " Съединени американски щати и Америка " водят война с Русия в Украйна, казвал е, че не утвърждава глобите против Москва поради експанзията ѝ.
Амбицията на Миланович е още веднъж да се завърне като министър председател на страната (той заема поста сред 2011 и 2015 година ) Въпреки че Конституционният съд му забрани да е претендент на изборите и взе участие в акцията, в случай че не подаде оставка като президент, той не се отхвърли, а единствено изостри реториката си.
След президентските избори на 9 юни Хърватия ще избере и своите 12 евродепутати, а в края на годината по проект би трябвало да се проведат и избори за държавен глава.
Право на глас имат 3,7 млн. хървати, които избират 151 депутати в локалния Сабор, като гласоподавателите в чужбина и представителите на малцинствата гласоподават в два обособени от общо 12-те изборни региона.
Вотът трябваше да е тази есен, само че по предложение на държавното управление Народното събрание се саморазпусна през март и беше решено изборите да се проведат преди тези за Европейски парламент през юни. Според локални медии една от аргументите за това са опасенията на ръководещите, че до есента поддръжката към тях може да падне.
На тези избори един против различен се изправят ръководещият Хърватски либерален съюз (ХДС), воден от премиера Андрей Пленкович и лявоцентристката обединението към президента Зоран Миланович и неговата Социалдемократическа партия (СДП).
Проучванията преди вота дават преднина на ръководещите, само че без задоволително гласове, с цел да ръководят сами след изборите.
ХДС разчита на постигнатото през последните 9 години - участие в Европейски Съюз, и Шенген, с цел да задържи гласоподавателите. В същото време и партията, и водачът ѝ са упреквани в корупция, като в рецензиите се включва и президенът на страната Зоран Миланович. Острият звук сред двамата, който се забелязваше съвсем всеки ден още преди началото на акцията, може да е повода за отмалялост в гласоподавателите, означават анализатори.
Ако Социалдемократическата партия и Миланович си обезпечат победа, това ще наруши хегемонията на ХДС, който е на власт в страната в продължение на 26 от последните 33 години. Според анализатори обаче би означавало и възможноср страната да се подреди до страни като Унгария и Словакия и да разреши по-голямо съветско въздействие.
Действащият президент е измежду хърватските политици, които са срещу образование на украински военни в страната, казвали са обществено, че " Съединени американски щати и Америка " водят война с Русия в Украйна, казвал е, че не утвърждава глобите против Москва поради експанзията ѝ.
Амбицията на Миланович е още веднъж да се завърне като министър председател на страната (той заема поста сред 2011 и 2015 година ) Въпреки че Конституционният съд му забрани да е претендент на изборите и взе участие в акцията, в случай че не подаде оставка като президент, той не се отхвърли, а единствено изостри реториката си.
След президентските избори на 9 юни Хърватия ще избере и своите 12 евродепутати, а в края на годината по проект би трябвало да се проведат и избори за държавен глава.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ