Официалната безработица в Южна Африка от 33% е най-високата в света, изпреварвайки тази в Газа и Западния бряг, Джибути и КосовоОт MOGOMOTSI MAGOME Associated Press, 14 август 2023 г., 3:29 ч.
ЙОХАНЕСБУРГ -- Докато Лебоханг Мфути работи сред хаоса на буйни деца по време на обедната почивка в Omar H.S. Началното училище Ебрахим в Южна Африка — децата се бутат, блъскат и разпиляват храна навсякъде — тя не може да не си помисли как това е толкова далеч от мечтаната й работа.
Четири години след дипломирането си със степен по аналитична химия, единствената работа, която 26-годишният мъж е намерил, е като асистент на ученик в държавно училище в Претория. Нейните отговорности включват раздаване на храна на децата и ограничаване на хаоса, доколкото е възможно.
Историята на Мфути отразява тази на толкова много млади южноафрикански висшисти, които седят вкъщи без работа или опитвайки се да свърже двата края, като върши доста черна работа в страна с 33% официална безработица. Това е цифра, която силно противоречи на статута на нация, предназначена да олицетворява стремежите на Африка и развиващия се свят.
„Това е демотивиращо и разочароващо“, каза Мфути от нейната битка за напредък. „Питате се, ако ние, които сме учили, се борим да си намерим работа, тогава какво да кажем за тези, които все още са в училище?“
В южноафрикански контекст Мфути може да се смята за късметлийка с $215, които печели на месец.
Анализаторите казват, че официалната безработица дори не брои онези, които са се отказали да си намерят работа и са я напуснали мрежата и че по-точна оценка би била, че близо 42% от населението в трудоспособна възраст на Южна Африка е безработно.
Южна Африка има най-високото ниво на безработица в света , според Световната банка, изпреварвайки Газа и Западния бряг, Джибути и Косово.
Когато става дума за младежка безработица, нивото е 61% от 15- до 24-годишни, според официалната статистика, и зашеметяващите 71%, ако отново броите онези, които вече не се опитват.
Изобел Фрай, изпълнителен директор на Инициативата за социална политика в Южна Африка, която изследва бедността и безработицата, каза, че това се равнява на 24 милиона възрастни от население от 60 милиона, които са или безработни, или не участват в никаква икономическа дейност и едва оцеляват.
Доклад на ООН за безработицата в Южна Африка, който беше доставен на заместник-президента Пол Машатиле миналия месец, описва ситуацията като „бомба със закъснител“.
"Трябва да се запитаме защо това беше позволено да се случи", каза Фрай.
БВП на Южна Африка трябва да расте с 6% годишно, за да започне създаване на достатъчно работни места само за 700 000 души, които влизат в работната сила всяка година, според Дума Гкубуле, финансов анализатор, който е съветвал правителството на Южна Африка.
Растежът на Южна Африка не се доближава до така необходимата цифра повече от десетилетие. Икономиката й — която нарасна с 2% миналата година — се очаква да нарасне с по-малко от 1% тази година и между 1% и 2% през следващите пет години.
Гкубуле и Фрай вярват, че има политики, които биха облекчили безработицата, но изразиха раздразнение, че проблемът не е основен приоритет за всички - от правителството до частния бизнес и всеки южноафриканец предвид огромните проблеми на страната, включително бедност, неравенство и епидемия на тежки престъпления.
„Хората просто не искат да говорят за тази криза“, каза Гкубуле, когато се появи по националната телевизия, за да разсъждава върху доклада на ООН.
Докладът на ООН не дойде като изненада. Безработицата беше висока преди 30 години и се увеличава. Пандемията от COVID-19 отне работните места на повече от 2 милиона южноафриканци в опустошителен удар, според правителствена статистика. Имаше обаче предупредителни знаци много преди това.
Пандемията не причини проблеми на 46-годишната Темба Хумало. Той загуби работата си като машинен оператор през 2017 г. и сега се опитва да издържа жена си и двете си деца, като събира метални и пластмасови контейнери навсякъде, където ги намери, за да ги продаде на едро за рециклиране.
„Има твърде много момчета, които седят вкъщи без работа“, каза Кумало, докато смачкваше няколко метални кутии с износените си работни ботуши в задния двор на дома си в покрайнините на Йоханесбург. Той поклаща глава към недостатъчност на месечните 18 долара, които получава като обезщетения за безработица. Единствената му ярка бележка е, че съседите често оставят празни кутии от храна пред къщата му, за да ги рециклира.
Една от политиките на правителството за борба с безработицата помагат на младите предприемачи да започнат бизнес. Пърл Пилай от мозъчния тръст Youth Lab, който се фокусира върху подобряването на възможностите за младите хора, каза, че новите бизнеси не започват.
"И все пак това е нещо като нашето поправно решение за безработицата", каза Пилай.
В Йоханесбургския град Совето, Мотибеди Интернет кафенето на Mohoje е почти винаги заето, тъй като обслужва предимно хора, които се нуждаят от неговите компютри, за да кандидатстват за работа. Безработният Тато Сенгоаци, на 25 години, прекарва много време там.
Сенгоаци и училищен асистент Мфути са сред поколението „Родени свободни“ в Южна Африка – родени след системата на апартейда на расовата сегрегация приключи през 1994 г. и които са познавали само свободна Южна Африка. Животът им започва в зората на демокрацията, когато Нелсън Мандела е президент и надеждата изпълва въздуха.
Но безработицата хвърли сянката си върху бъдещето на милиони чернокожо мнозинство в Южна Африка през 2023 г. Сенгоаци не е преживял апартейда, но знае, че свалянето му е обещано нещо.
„Поколението, което дойде преди нас, протестира ... за да можем да имаме по-добър живот. Но ние не получаваме този живот и не можем да скрием този факт“, каза Сенгоаци.
Има явно отчаяние. Когато премиерът на икономическия център на провинция Гаутенг обяви миналия месец, че предлага работа на 6000 безработни млади хора, повече от 40 000 чакаха в зимния студ, за да кандидатстват. Повече от 30 000 бяха определени за отхвърляне.
И има гняв.
Предупреждение за това как безработицата заплашва стабилността на страната, ООН се позовава конкретно на една седмица през 2021 г., когато бунтове и грабежи доведоха до смъртта на повече от 350 души в Южна Африка, най-лошото насилие от последните дни на апартейда.
Това е „кутия за камина“, каза Фрай за Южна Африка, чакайки всяка искра да я запали. Като хвърлянето в затвора на бившия президент Джейкъб Зума, отправната точка за бунтовете през 2021 г. Или стачка на шофьор на таксиметров микробус този месец в Кейптаун, която предизвика седмица на смъртоносно насилие, като много бунтовници не работят в същата област. В центъра както на тези бурни изригвания, така и на повечето други, има безработни млади южноафриканци.
Фактът, че първото поколение на Южна Африка от родените свободни — сега в средата до края на 20-те – живеят в страната с най-лошото ниво на безработица в света е „най-сърцераздирателното предателство на обещанията и мечтите за нашето освобождение“, пише Гкубуле.
Има загриженост за бъдещето на младите поколения.
Мфути, която самата е все още млада, се тревожи какво предстои за децата, за които се грижи в основното училище .
„В момента имаме проблем“, каза Фрай, „но ще имаме огромен проблем след пет, 10, 15 години, когато просто немислимо какво означава това за структурата на обществото. //apnews.com/hub/africa
