Гръцките банки – лидер по лоши кредити в ЕС
Безработица стига 18,9% през август
След като предходната седмица показах настоящото положение на банковия бранш в България, актуалната публикация е отдадена на този в Гърция. Това дава опция за някои съпоставения сред тях.
Гръцката банкова система се състои от 39 кредитни институции и клонове на задгранични банки. От тях 17 са благосъстоятелност на локални лица, а 9 са кооперативни. Към края на 2017 г. броят на заетите лица е 41,7 хиляди, а броят на клоновете е 2168. За съпоставяне, в края на 2008 г. тези стойности са надлежно 66,2 хиляди заети и 4097 клона. В България банковата система е формирана от 26 институции, клоновете са 3060, а заетите лица са 30,1 хиляди
Концентрацията в банковия бранш в Гърция е доста висока, защото петте най-големи банки ръководят 97% от общите активи (56,5% в България). Към края на юни 2018 г. те доближават 291,2 милиарда евро (51,2 милиарда евро в България). Общите пасиви на банковата система са 222,9 милиарда евро, а личният капитал е 68,3 милиарда евро. Депозитите на лица, отвън парично-финансовите институции, са 159,9 милиарда евро.
Гръцката стопанска система
Европейската комисия предвижда стопански напредък от 2% в Гърция и 3,5% в България през 2018 г. до момента в който в Гърция моторът ще бъде външният бранш и най-много износът на услуги, в България водещи са вложенията и потреблението.
Гърция неотдавна завърши сполучливо третата си поредна икономическа стратегия с Европейския стабилизационен механизъм. В резултат от това тя получи през август последното заплащане в размер 15 милиарда евро, с което общият им размер доближи 61,9 милиарда евро. През 2018 г. и трите най-големи организации за кредитен рейтинг покачиха рейтинга на страната, като упованията са той да продължи да се усъвършенства. С приключването на това съглашение обаче Гърция не изиска продължение на финансовата поддръжка от европейските кредитори, която би могла да се окаже извънредно значима поради голямата задлъжнялост на страната и положението на банковата система.
Същевременно нормата на безработица се намалява до 18,9% през август (897 хиляди човека), само че към момента остава най-високата в Европейския съюз, където приблизително е 6,7%. За съпоставяне, през същия месец процентът на безработица в България е бил 5,3% (174 хиляди човека). Въпреки рецесията номиналният приход на човек от популацията в Гърция (16 700 евро) към момента е доста по-висок от този в България (7300 евро), до момента в който покупателната дарба е с към 1/3 по-голяма.
Лоши заеми
Към края на полугодието отпуснатите от гръцките банки заеми са в размер на 185,9 милиарда евро (43,3 милиарда евро в България), от които необслужваните заеми са 88,9 милиарда евро (3,9 милиарда евро в България). Развитието през последното десетилетие е динамично. В края на 2008 г. необслужваните заеми са 14,6 милиарда евро, т.е. 5,7% от общите. В края на юни 2010 г. заемите доближават най-големия си размер от 275,1 милиарда евро, до момента в който необслужваните заеми нарастват над два пъти до 31,9 милиарда евро. Кризата обаче се отразява тежко на банковата система. Икономиката изпада в дълбока и продължителна криза, а кредитополучателите всеобщо стопират да изплащат отговорностите си. Правителството на процедура банкрутира, което постанова банките да отписват вземанията по държавните облигации, които държат.
Министър-председателят Алексис Ципрас идва на власт с обещанието, че ще приключи политиката на стягане на коланите, само че провокира отлив на депозити и изправя страната пред вероятността да излезе от еврозоната. Наложен е надзор върху придвижването на капитали, а стопанската система още веднъж изпада в криза след краткотрайното възобновяване през 2014 г. Самите банки също способстват за утежняване на обстановката посредством разпределяне на заеми, които е ясно, че няма да бъдат изплатени, финансиране на политически партии и медии.
След това общият размер на заемите понижава, като към края на юни 2018 г. към този момент е 185,9 милиарда евро в следствие от свиването на кредитирането, както и от продажбата на част от съществуващите за възстановяване на качеството на портфейлите. От своя страна, необслужваните заеми непроменяемо нарастват до март 2016 г., когато доближават своя връх – 107,2 милиарда лева След това те се намаляват и в безусловно, и в релативно изражение, само че все пак гръцката банкова система се показва най-лошо измежду страните от Европейски Съюз по този индикатор. Важна мярка, която способства за стабилизирането, са сериозните промени в мениджмънта на банките.
Финансови индикатори
Проведените през 2018 г. стрес проби направиха оценка на систематичните банки по отношение на уязвимостта им към финансови разтърсвания до 2020 г. В резултат от тях при неподходящия сюжет капиталът от първи ред е намален с 9 процентни пункта, което значи фактическото му понижаване за цялата банкова система с общо 15,5 милиарда евро. Въпреки това пробата не открива финансов дефицит за никоя от банките.
Данните за първата половина на 2018 г. демонстрират възстановяване на качеството на активите на гръцката банкова система, защото понижават необслужваните експозиции. От друга страна се уголемяват източниците на финансиране и се покачва ликвидността заради повишаването на депозитите с 4,4% по отношение на декември 2017 г. Това понижава нуждата от потребление на финансиране от Европейската централна банка от 33,7 милиарда евро в края на 2017 г. до 16,3 милиарда евро в средата на 2018 г. на половина. Понижава се съотношението заеми към депозити, като доближава 101% при 111% в края на 2017 г. Това се съчетава с ограничения за намаляване на контрола върху придвижването на капитали.
Същевременно банките поддържат съотношения на провизиите по отношение на необслужваните заеми от над 40%, което кореспондира със междинните равнища в Европейски Съюз, само че са доста по-ниски в сравнение с в България. От началото на 2018 г. тези съотношения леко се покачват, като през юни доближават 44,5% при 41,5% в края на 2017 г., евентуално повлияни и от посочените стрес проби.
Мерки за възстановяване положението на банковата система
Най-големите банки са рекапитализирани трикратно след началото на дълговата рецесия, като последният път е през 2015 г. Подкрепата от страната е в размер от към 50 милиарда евро. Също по този начин наклонността за спад на стопанската система към този момент е пречупена. Така регулаторният капитал от първи ред към този момент е 15,8% при 14,5% приблизително за Европейския съюз. Освен това към този момент се ползват процедури за по-бързо решение на казуса с неприятните заеми като електронни платформи за извънсъдебни съглашения и за търгове на недвижими парцели, лицензирани са голям брой сдружения за изкупуване на такива заеми, процедурите за това са ускорени. Въпреки това делът на тези заеми към момента остава прекомерно висок, като към средата на 2018 г. е 47,8% от общите при 3,6% приблизително за Европейски Съюз.
Същевременно огромна част от капитала на гръцките кредитни институции се образува от отсрочени данъчни активи. Те пораждат в следствие от преместване на осъществените загуби през интервала на рецесията и могат да се употребяват за понижаване на данъчните отговорности при съществуване на облага в бъдеще. Стойността им зависи и от данъчните ставки сега на практикуване на това право – по-високите ставки ги прави по-ценни.
Показателен за положението на банките обаче е фактът, че, да вземем за пример, от втората по величина от тях Пиреос е изтънчено да усили капитала си до края на годината. Тази задача се усложнява от ниския кредитен рейтинг на институцията и от неподходящата обстановка на гръцките фондови пазари.
Централната банка на Гърция приготвя проект за подкрепяне на банковата система. Една от задачите на този проект е необслужваните заеми да се намалят съвсем на половина. Предвижда се кредитните институции да трансферират към половината от своите отложен данъчни активи в сдружение със специфична капиталова цел, което да извършва ролята на “лошата ” банка. То ще емитира облигации и ще употребява получените средства за изкупуване на заеми на стойност 42 милиарда евро, което значи съвсем половината от сегашния размер на необслужваните заеми. В случая обаче не е ясно дали вложителите ще имат интерес към облигациите, обезпечени посредством тези активи.
Друг план, който се преглежда сега, е на Гръцкия фонд за финансова непоклатимост. Той планува основаването на сдружение, финансирано отчасти и от държавното управление. Средствата в него обаче се чака да понижат неприятните заеми с към 15 милиарда евро. Това обаче не е задоволително поради условието на европейските надзорни органи за намаление на необслужваните експозиции до 64,6 милиарда евро в края на 2019 г. (при 88,9 милиарда евро в средата на 2018 г.).
Вероятно ще бъде изработен опит и двата плана да бъдат осъществени по едно и също време, защото предстоящите резултати от независимото им използване не наподобяват задоволително значими. Въпреки че гръцката страна твърдо поддържа кредитните институции в страната, това изисква съществени запаси. Например, скорошното избавяне на една от кипърските банки коства към 13% от съвкупния приход на страната. Държавният дълг на Гърция е прекомерно висок, 323,4 милиарда евро (180% от БВП). Това лимитира опцията за обособяване на средства за банковата система, а също така разпоредбите за държавна помощ на Европейски Съюз не разрешават сходни ограничения. Предвид упования непретенциозен напредък положението на гръцката стопанска система също не може да се чака да форсира процеса на възстановяване на кредитните портфейли.
След като предходната седмица показах настоящото положение на банковия бранш в България, актуалната публикация е отдадена на този в Гърция. Това дава опция за някои съпоставения сред тях.
Гръцката банкова система се състои от 39 кредитни институции и клонове на задгранични банки. От тях 17 са благосъстоятелност на локални лица, а 9 са кооперативни. Към края на 2017 г. броят на заетите лица е 41,7 хиляди, а броят на клоновете е 2168. За съпоставяне, в края на 2008 г. тези стойности са надлежно 66,2 хиляди заети и 4097 клона. В България банковата система е формирана от 26 институции, клоновете са 3060, а заетите лица са 30,1 хиляди
Концентрацията в банковия бранш в Гърция е доста висока, защото петте най-големи банки ръководят 97% от общите активи (56,5% в България). Към края на юни 2018 г. те доближават 291,2 милиарда евро (51,2 милиарда евро в България). Общите пасиви на банковата система са 222,9 милиарда евро, а личният капитал е 68,3 милиарда евро. Депозитите на лица, отвън парично-финансовите институции, са 159,9 милиарда евро.
Гръцката стопанска система
Европейската комисия предвижда стопански напредък от 2% в Гърция и 3,5% в България през 2018 г. до момента в който в Гърция моторът ще бъде външният бранш и най-много износът на услуги, в България водещи са вложенията и потреблението. Гърция неотдавна завърши сполучливо третата си поредна икономическа стратегия с Европейския стабилизационен механизъм. В резултат от това тя получи през август последното заплащане в размер 15 милиарда евро, с което общият им размер доближи 61,9 милиарда евро. През 2018 г. и трите най-големи организации за кредитен рейтинг покачиха рейтинга на страната, като упованията са той да продължи да се усъвършенства. С приключването на това съглашение обаче Гърция не изиска продължение на финансовата поддръжка от европейските кредитори, която би могла да се окаже извънредно значима поради голямата задлъжнялост на страната и положението на банковата система.
Същевременно нормата на безработица се намалява до 18,9% през август (897 хиляди човека), само че към момента остава най-високата в Европейския съюз, където приблизително е 6,7%. За съпоставяне, през същия месец процентът на безработица в България е бил 5,3% (174 хиляди човека). Въпреки рецесията номиналният приход на човек от популацията в Гърция (16 700 евро) към момента е доста по-висок от този в България (7300 евро), до момента в който покупателната дарба е с към 1/3 по-голяма.
Лоши заеми
Към края на полугодието отпуснатите от гръцките банки заеми са в размер на 185,9 милиарда евро (43,3 милиарда евро в България), от които необслужваните заеми са 88,9 милиарда евро (3,9 милиарда евро в България). Развитието през последното десетилетие е динамично. В края на 2008 г. необслужваните заеми са 14,6 милиарда евро, т.е. 5,7% от общите. В края на юни 2010 г. заемите доближават най-големия си размер от 275,1 милиарда евро, до момента в който необслужваните заеми нарастват над два пъти до 31,9 милиарда евро. Кризата обаче се отразява тежко на банковата система. Икономиката изпада в дълбока и продължителна криза, а кредитополучателите всеобщо стопират да изплащат отговорностите си. Правителството на процедура банкрутира, което постанова банките да отписват вземанията по държавните облигации, които държат.
Министър-председателят Алексис Ципрас идва на власт с обещанието, че ще приключи политиката на стягане на коланите, само че провокира отлив на депозити и изправя страната пред вероятността да излезе от еврозоната. Наложен е надзор върху придвижването на капитали, а стопанската система още веднъж изпада в криза след краткотрайното възобновяване през 2014 г. Самите банки също способстват за утежняване на обстановката посредством разпределяне на заеми, които е ясно, че няма да бъдат изплатени, финансиране на политически партии и медии.
След това общият размер на заемите понижава, като към края на юни 2018 г. към този момент е 185,9 милиарда евро в следствие от свиването на кредитирането, както и от продажбата на част от съществуващите за възстановяване на качеството на портфейлите. От своя страна, необслужваните заеми непроменяемо нарастват до март 2016 г., когато доближават своя връх – 107,2 милиарда лева След това те се намаляват и в безусловно, и в релативно изражение, само че все пак гръцката банкова система се показва най-лошо измежду страните от Европейски Съюз по този индикатор. Важна мярка, която способства за стабилизирането, са сериозните промени в мениджмънта на банките.
Финансови индикатори
Проведените през 2018 г. стрес проби направиха оценка на систематичните банки по отношение на уязвимостта им към финансови разтърсвания до 2020 г. В резултат от тях при неподходящия сюжет капиталът от първи ред е намален с 9 процентни пункта, което значи фактическото му понижаване за цялата банкова система с общо 15,5 милиарда евро. Въпреки това пробата не открива финансов дефицит за никоя от банките.
Данните за първата половина на 2018 г. демонстрират възстановяване на качеството на активите на гръцката банкова система, защото понижават необслужваните експозиции. От друга страна се уголемяват източниците на финансиране и се покачва ликвидността заради повишаването на депозитите с 4,4% по отношение на декември 2017 г. Това понижава нуждата от потребление на финансиране от Европейската централна банка от 33,7 милиарда евро в края на 2017 г. до 16,3 милиарда евро в средата на 2018 г. на половина. Понижава се съотношението заеми към депозити, като доближава 101% при 111% в края на 2017 г. Това се съчетава с ограничения за намаляване на контрола върху придвижването на капитали.
Същевременно банките поддържат съотношения на провизиите по отношение на необслужваните заеми от над 40%, което кореспондира със междинните равнища в Европейски Съюз, само че са доста по-ниски в сравнение с в България. От началото на 2018 г. тези съотношения леко се покачват, като през юни доближават 44,5% при 41,5% в края на 2017 г., евентуално повлияни и от посочените стрес проби.
Мерки за възстановяване положението на банковата система
Най-големите банки са рекапитализирани трикратно след началото на дълговата рецесия, като последният път е през 2015 г. Подкрепата от страната е в размер от към 50 милиарда евро. Също по този начин наклонността за спад на стопанската система към този момент е пречупена. Така регулаторният капитал от първи ред към този момент е 15,8% при 14,5% приблизително за Европейския съюз. Освен това към този момент се ползват процедури за по-бързо решение на казуса с неприятните заеми като електронни платформи за извънсъдебни съглашения и за търгове на недвижими парцели, лицензирани са голям брой сдружения за изкупуване на такива заеми, процедурите за това са ускорени. Въпреки това делът на тези заеми към момента остава прекомерно висок, като към средата на 2018 г. е 47,8% от общите при 3,6% приблизително за Европейски Съюз.
Същевременно огромна част от капитала на гръцките кредитни институции се образува от отсрочени данъчни активи. Те пораждат в следствие от преместване на осъществените загуби през интервала на рецесията и могат да се употребяват за понижаване на данъчните отговорности при съществуване на облага в бъдеще. Стойността им зависи и от данъчните ставки сега на практикуване на това право – по-високите ставки ги прави по-ценни.
Показателен за положението на банките обаче е фактът, че, да вземем за пример, от втората по величина от тях Пиреос е изтънчено да усили капитала си до края на годината. Тази задача се усложнява от ниския кредитен рейтинг на институцията и от неподходящата обстановка на гръцките фондови пазари.
Централната банка на Гърция приготвя проект за подкрепяне на банковата система. Една от задачите на този проект е необслужваните заеми да се намалят съвсем на половина. Предвижда се кредитните институции да трансферират към половината от своите отложен данъчни активи в сдружение със специфична капиталова цел, което да извършва ролята на “лошата ” банка. То ще емитира облигации и ще употребява получените средства за изкупуване на заеми на стойност 42 милиарда евро, което значи съвсем половината от сегашния размер на необслужваните заеми. В случая обаче не е ясно дали вложителите ще имат интерес към облигациите, обезпечени посредством тези активи.
Друг план, който се преглежда сега, е на Гръцкия фонд за финансова непоклатимост. Той планува основаването на сдружение, финансирано отчасти и от държавното управление. Средствата в него обаче се чака да понижат неприятните заеми с към 15 милиарда евро. Това обаче не е задоволително поради условието на европейските надзорни органи за намаление на необслужваните експозиции до 64,6 милиарда евро в края на 2019 г. (при 88,9 милиарда евро в средата на 2018 г.).
Вероятно ще бъде изработен опит и двата плана да бъдат осъществени по едно и също време, защото предстоящите резултати от независимото им използване не наподобяват задоволително значими. Въпреки че гръцката страна твърдо поддържа кредитните институции в страната, това изисква съществени запаси. Например, скорошното избавяне на една от кипърските банки коства към 13% от съвкупния приход на страната. Държавният дълг на Гърция е прекомерно висок, 323,4 милиарда евро (180% от БВП). Това лимитира опцията за обособяване на средства за банковата система, а също така разпоредбите за държавна помощ на Европейски Съюз не разрешават сходни ограничения. Предвид упования непретенциозен напредък положението на гръцката стопанска система също не може да се чака да форсира процеса на възстановяване на кредитните портфейли.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ