Проектът Белене – повече вреден, отколкото скъп
" Безгранични са единствено Вселената и нелепостта ", Алберт Айнщайн.
А евентуално и алчността. Проектът АЕЦ " Белене " е енергийно зомби, което възкръсва постоянно когато задуха североизточният вятър с аромат на лесни пари. На диалог сред зомбита припомня и полемиката в държавното управление и Народното събрание за неговия рестарт:
– Дайте да дадем!
– Дали да не дадем повече?
– Важното е да дадем!
– Давайте да даваме…
(172 гласа " За " даването – квалифицирано нуклеарно болшинство в Народното събрание)
Никакъв разбор, никакъв знак за просветеност. Размерът на този план е толкоз огромен, че може да загроби освен настоящето потомство, само че и напъните на няколко генерации напред.
Защо " Белене “ е неуместен план?
Енергийните причини
В международната енергетика протича гражданска война, гигантска промяна. В началото тя беше катализирана от заплахата от климатичните промени, политически съглашения и ограничения на държавните управления. В момента е напълно движена от пазарни сили, нововъведения и революционни нови технологии. Енергетиката на бъдещето ще бъде децентрализирана, източниците на сила ще са разпределени близо да потребителите. Всеки консуматор ще бъде в същото време и производител, и място за предпазване.
Енергийните мрежи на бъдещето ще са умни, гъвкави, с модули за ръководство на търсенето и предлагането на сила в действително време. Самата сила ще е основно електрическа, която поетапно ще измести остарелите въглищни, дизелови и газови технологии. Звучи като фантастика? Подобни енергийни общности към този момент съществуват в Калифорния, Дания, Австралия, Чили и на доста други места. В развой на пораждане са даже и в България.
В същата посока е и политиката на Европейски Съюз, дефинирана в пакета „ Чиста сила за всички европейци “. В него се основават тласъци за пазарно развиване на чистите източници на сила, на енергийната успеваемост и се вкарват пазарни механизми за ограничение работата на въглищните централи след 2030-та година.
По данни на Bloomberg New Energy Finance (BNEF) през предходната година във възобновими източници (слънце, вятър, вода, биомаса, теотермални) в света са вложени над 410 млрд $, над 60% от всички нови вложения. В атомни централи вложената сума е десетократно по-малка – 42 млрд $ и то за дотъкмяване на стартирани планове.
Причината е елементарна – атомната сила е доста по-скъпа и неуместна за ръководство в новите гъвкави мрежи. Много постоянно в Северна Европа, поради големите вложения във вятърни мощности, цените на силата стават негативни през нощта. Т.е. производителите или стопират или са принудени да заплащат, за това че създават. Проблемът на АЕЦ е, че не може да спре. Произвежда едно и също количество базова сила през цялата година, без опция да се балансира през нощта, когато потреблението е едва.
Нищо от развиването на вътрешния пазар на на електрическа енергия едро в България – нито трендове в търсенето, нито ценовите равнища, нито профила и развиването на стопанската система, допуска потребност от такава гигантска 2 гигаватова централа. Напротив, има потребност от развиване на пазарните принадлежности, интеграция със съседите и доста, дребни, разпръснати мощности, покрай потреблението.
Най-същественият проблем на атомната сила е, че е доста скъпа. Новопостроените централи с разнообразни форми на държавна поддръжка (гаранции, контракти за изкупуване, заеми или застраховки) приключени през последните години продават силата си на обезпечени цени сред 100 и 120 евро за мегаватчас.
Например, закрепената цена за строящата се атомна централа в Англия Hinkley Point C през 2013-та година е контрактувана на 92.5 паунда за мегаватчас или към 105 евро. Предвидено е тази цена да се изплаща по контракт за разлика над пазарната цена. Първоначално се смяташе, че английските консуматори ще би трябвало да доплатят към 6 милиарда паунда по контракта за разлика. С внезапното намаляване на цените на силата от всички други източници, през 2017-та година тази сума набъбна до 50 милиарда паунда над пазарната стойност за период от 35 години. В Лондон избухна великански скандал и сега планът се проверява от управляващите, парламентарна комисия, английската сметната палата и Европейската комисия. Жалба против Англия за неприемлива държавна помощ е подала и Австрия, която е изключително сензитивна по тематиката атомна сила.
Историята е много показателна за рисковете, в случай че АЕЦ „ Белене “ въпреки всичко бъде издигната.
В същото време на търговете за огромни слънчеви централи в Близкия изток и Мексико бяха реализирани цени под 30 евро за мегаватчас. За Европа сега се приема, че слънчевата сила е конкурентоспособна при равнища от 45 евро на мегаватчас. Цените на огромните офшорните вятърни паркове са стабилно под 40 евро за мегаватчас. Инсталациите солари или вятърни перки плюс акумулатори за депозиране на силата са конкурентни на равнища сред 70 и 80 евро на мегаватчас. Цените на всички нови ВЕИ технологии не престават стремително да спадат.
Ядреният риск
Други значими енергийни причини против градежа на Белене са спомагателните вложения в старомодна централизирана инфраструктура и депозиране на отработеното гориво. Ключов мотив е и нуклеарният риск, тъй като той на практика не може да бъде измерен. След нещастието във Фукушима през 2012 година на практика е невероятно да се застрахова нуклеарен риск на пазарен принцип. Подобен риск могат да поемат единствено страните, в случай че го желаят.
По тази причина и поради мощното публично мнение против атомните централи, водещите софтуерни международни стопански системи като Германия и Япония оповестиха, че поставят завършек на нуклеарната си енергетика, тъй като рисковете дълготрайно са доста повече от изгодите.
Финансовите причини
Преди върху Българска академия на науките да бъде оказан политически напън, изводът в отчета за АЕЦ „ Белене “ беше, че планът не е финансово жизнерадостен. При последвалите полемики, в които изводите от отчета бяха сменени, очевидно липсва схващане за две основни финансови концепции.
1. Във финансите няма стратегически планове. Един план или основава стойност, или унищожава. Стойност основават тези, чиято норма на възвръщаемост е по-голяма от среднопретеглената цена на капитала (WACC), с който се финансират. В проучване на среднопретеглената цена на капитала в другите страни в Европейски Съюз на немския тинк-танк Agora за енергийни планове в България е посочена стойност от 10%. С данните на Agora работи цялата капиталова общественост. Ако тази стойност за България наподобява относително висока, тя е такава поради регулаторната неустановеност, корупцията и политическия риск.
За да може " Белене “ да реализира такава норма на възвръщаемост, даже и отчитайки единствено вложенията занапред нататък – 10 млрд евро, които с оскъпяването по време на строителството ще набъбнат най-малко до 12 милиарда евро – би трябвало цените на електрическата енергия на пазара на едро за живота на плана да са в интервала сред 130-150 евро на мегаватчас.
Това е изцяло нереално – повече от два пъти над прогнозите на профилираните организации и на Българска академия на науките за развиване на търсенето и пазара на едро. Т.е. теоретично няма по какъв начин Белене да основава стойност, в случай че бъде издигнат на пазарна основа.
2. Българските ръководещи (се вършат, че) не схващат е понятието sunk cost – невъзвратими разноски. Без значение какъв брой към този момент си изхарчил за един инвистиционен план, значимото е само каква стойност ще се сътвори със средствата, които следва да се изхарчат.
Доколкото никой различен в света не желае да строи нуклеарни централи по остаряла съветска технология, даже и самата Русия, цената на към този момент направените разноски е нула или в най-хубавия случай цената на метала в оборудването, в случай че отиде на скрап. Затова аргументът, че защото към този момент сме изхарчили 3 милиарда лв., по тази причина би трябвало да изхарчим още 24 милиарда лв. (12 млрд евро), е изцяло неплатежоспособен.
Цената за обществото
Така стигаме до третата група причини – публичните. След като „ Белене “ е явно непотребен и безценен от енергийна позиция, губещ от финансова позиция, то той няма бъдеще като пазарен план. Тогава рестартът значи, че някъде има трик и че евентуално българското държавно управление и парламент се готвят да дават държавна поддръжка под някаква скрита форма, разчитайки на ненформираността на обществото. Между другото, на никое място до момента в света не е издигната нуклеарна централа без някаква държавна дотация.
Ако ще се дават 12 милиарда евро обществени средства, основателно поражда въпросът „ Има ли по-смислени начинания в които да бъдат вложени те? “ (Сумата се равнява на към 25% от Брутният вътрешен продукт и би нараснала държавният дълг над два пъти.)
Ето няколко хрумвания по тематиката:
1. С сходна сума могат по едно и също време да се решат проблемите на образованието, опазването на здравето и престъпността в България. За да се задържи и развива човешкият капитал на страната.
2. Всяко от четирите милиона български семейства може да получи от страната слънчева или вятърна апаратура с акумулатори и в идващите 40 години да се задоволи изцяло потребността от сила за битово ползване. Вместо АЕЦ „ Белене “ – 40 години без сметки за ток за всички български жители.
3. С сходна сума може да се реши изцяло демографския проблем – с нападателна финансова поддръжка, жилища и качествено обучение за младите фамилии с деца.
4. Ако правитеството и Народното събрание считат, че българската енергетика има потребност от нови мощности, дано да разгласят изискванията и да проведат търг сред всичките ехнологии.
Ако горните причини не са задоволителни, има и една последна концепция, на отчаянието:
5. Държавата да изтегли 12 милиарда евро заем, а държавното управление и нуклеарното болшинство в Народното събрание, законно определени от българските данъкоплатци, да си ги разпределят съгласно „ заслугите “ и да НЕ строят АЕЦ „ Белене “.
Както и при КТБ, дълготрайните вреди, които сходен план ще нанесе на енергетиката, стопанската система, регулаторите и на общество като цяло, са доста повече от тези 12 милиарда евро. Видно от образецът с Hinkley Point C, за обществото ще е по-евтино да заплати и този sunk cost, само че да няма нуклеарна централа " Белене “.
Текстът е взет от блога на Иво Прокопиев.
А евентуално и алчността. Проектът АЕЦ " Белене " е енергийно зомби, което възкръсва постоянно когато задуха североизточният вятър с аромат на лесни пари. На диалог сред зомбита припомня и полемиката в държавното управление и Народното събрание за неговия рестарт:
– Дайте да дадем!
– Дали да не дадем повече?
– Важното е да дадем!
– Давайте да даваме…
(172 гласа " За " даването – квалифицирано нуклеарно болшинство в Народното събрание)
Никакъв разбор, никакъв знак за просветеност. Размерът на този план е толкоз огромен, че може да загроби освен настоящето потомство, само че и напъните на няколко генерации напред.
Защо " Белене “ е неуместен план?
Енергийните причини
В международната енергетика протича гражданска война, гигантска промяна. В началото тя беше катализирана от заплахата от климатичните промени, политически съглашения и ограничения на държавните управления. В момента е напълно движена от пазарни сили, нововъведения и революционни нови технологии. Енергетиката на бъдещето ще бъде децентрализирана, източниците на сила ще са разпределени близо да потребителите. Всеки консуматор ще бъде в същото време и производител, и място за предпазване.
Енергийните мрежи на бъдещето ще са умни, гъвкави, с модули за ръководство на търсенето и предлагането на сила в действително време. Самата сила ще е основно електрическа, която поетапно ще измести остарелите въглищни, дизелови и газови технологии. Звучи като фантастика? Подобни енергийни общности към този момент съществуват в Калифорния, Дания, Австралия, Чили и на доста други места. В развой на пораждане са даже и в България.
В същата посока е и политиката на Европейски Съюз, дефинирана в пакета „ Чиста сила за всички европейци “. В него се основават тласъци за пазарно развиване на чистите източници на сила, на енергийната успеваемост и се вкарват пазарни механизми за ограничение работата на въглищните централи след 2030-та година.
По данни на Bloomberg New Energy Finance (BNEF) през предходната година във възобновими източници (слънце, вятър, вода, биомаса, теотермални) в света са вложени над 410 млрд $, над 60% от всички нови вложения. В атомни централи вложената сума е десетократно по-малка – 42 млрд $ и то за дотъкмяване на стартирани планове.
Причината е елементарна – атомната сила е доста по-скъпа и неуместна за ръководство в новите гъвкави мрежи. Много постоянно в Северна Европа, поради големите вложения във вятърни мощности, цените на силата стават негативни през нощта. Т.е. производителите или стопират или са принудени да заплащат, за това че създават. Проблемът на АЕЦ е, че не може да спре. Произвежда едно и също количество базова сила през цялата година, без опция да се балансира през нощта, когато потреблението е едва.
Нищо от развиването на вътрешния пазар на на електрическа енергия едро в България – нито трендове в търсенето, нито ценовите равнища, нито профила и развиването на стопанската система, допуска потребност от такава гигантска 2 гигаватова централа. Напротив, има потребност от развиване на пазарните принадлежности, интеграция със съседите и доста, дребни, разпръснати мощности, покрай потреблението.
Най-същественият проблем на атомната сила е, че е доста скъпа. Новопостроените централи с разнообразни форми на държавна поддръжка (гаранции, контракти за изкупуване, заеми или застраховки) приключени през последните години продават силата си на обезпечени цени сред 100 и 120 евро за мегаватчас.
Например, закрепената цена за строящата се атомна централа в Англия Hinkley Point C през 2013-та година е контрактувана на 92.5 паунда за мегаватчас или към 105 евро. Предвидено е тази цена да се изплаща по контракт за разлика над пазарната цена. Първоначално се смяташе, че английските консуматори ще би трябвало да доплатят към 6 милиарда паунда по контракта за разлика. С внезапното намаляване на цените на силата от всички други източници, през 2017-та година тази сума набъбна до 50 милиарда паунда над пазарната стойност за период от 35 години. В Лондон избухна великански скандал и сега планът се проверява от управляващите, парламентарна комисия, английската сметната палата и Европейската комисия. Жалба против Англия за неприемлива държавна помощ е подала и Австрия, която е изключително сензитивна по тематиката атомна сила.
Историята е много показателна за рисковете, в случай че АЕЦ „ Белене “ въпреки всичко бъде издигната.
В същото време на търговете за огромни слънчеви централи в Близкия изток и Мексико бяха реализирани цени под 30 евро за мегаватчас. За Европа сега се приема, че слънчевата сила е конкурентоспособна при равнища от 45 евро на мегаватчас. Цените на огромните офшорните вятърни паркове са стабилно под 40 евро за мегаватчас. Инсталациите солари или вятърни перки плюс акумулатори за депозиране на силата са конкурентни на равнища сред 70 и 80 евро на мегаватчас. Цените на всички нови ВЕИ технологии не престават стремително да спадат.
Ядреният риск
Други значими енергийни причини против градежа на Белене са спомагателните вложения в старомодна централизирана инфраструктура и депозиране на отработеното гориво. Ключов мотив е и нуклеарният риск, тъй като той на практика не може да бъде измерен. След нещастието във Фукушима през 2012 година на практика е невероятно да се застрахова нуклеарен риск на пазарен принцип. Подобен риск могат да поемат единствено страните, в случай че го желаят.
По тази причина и поради мощното публично мнение против атомните централи, водещите софтуерни международни стопански системи като Германия и Япония оповестиха, че поставят завършек на нуклеарната си енергетика, тъй като рисковете дълготрайно са доста повече от изгодите.
Финансовите причини
Преди върху Българска академия на науките да бъде оказан политически напън, изводът в отчета за АЕЦ „ Белене “ беше, че планът не е финансово жизнерадостен. При последвалите полемики, в които изводите от отчета бяха сменени, очевидно липсва схващане за две основни финансови концепции.
1. Във финансите няма стратегически планове. Един план или основава стойност, или унищожава. Стойност основават тези, чиято норма на възвръщаемост е по-голяма от среднопретеглената цена на капитала (WACC), с който се финансират. В проучване на среднопретеглената цена на капитала в другите страни в Европейски Съюз на немския тинк-танк Agora за енергийни планове в България е посочена стойност от 10%. С данните на Agora работи цялата капиталова общественост. Ако тази стойност за България наподобява относително висока, тя е такава поради регулаторната неустановеност, корупцията и политическия риск.
За да може " Белене “ да реализира такава норма на възвръщаемост, даже и отчитайки единствено вложенията занапред нататък – 10 млрд евро, които с оскъпяването по време на строителството ще набъбнат най-малко до 12 милиарда евро – би трябвало цените на електрическата енергия на пазара на едро за живота на плана да са в интервала сред 130-150 евро на мегаватчас.
Това е изцяло нереално – повече от два пъти над прогнозите на профилираните организации и на Българска академия на науките за развиване на търсенето и пазара на едро. Т.е. теоретично няма по какъв начин Белене да основава стойност, в случай че бъде издигнат на пазарна основа.
2. Българските ръководещи (се вършат, че) не схващат е понятието sunk cost – невъзвратими разноски. Без значение какъв брой към този момент си изхарчил за един инвистиционен план, значимото е само каква стойност ще се сътвори със средствата, които следва да се изхарчат.
Доколкото никой различен в света не желае да строи нуклеарни централи по остаряла съветска технология, даже и самата Русия, цената на към този момент направените разноски е нула или в най-хубавия случай цената на метала в оборудването, в случай че отиде на скрап. Затова аргументът, че защото към този момент сме изхарчили 3 милиарда лв., по тази причина би трябвало да изхарчим още 24 милиарда лв. (12 млрд евро), е изцяло неплатежоспособен.
Цената за обществото
Така стигаме до третата група причини – публичните. След като „ Белене “ е явно непотребен и безценен от енергийна позиция, губещ от финансова позиция, то той няма бъдеще като пазарен план. Тогава рестартът значи, че някъде има трик и че евентуално българското държавно управление и парламент се готвят да дават държавна поддръжка под някаква скрита форма, разчитайки на ненформираността на обществото. Между другото, на никое място до момента в света не е издигната нуклеарна централа без някаква държавна дотация.
Ако ще се дават 12 милиарда евро обществени средства, основателно поражда въпросът „ Има ли по-смислени начинания в които да бъдат вложени те? “ (Сумата се равнява на към 25% от Брутният вътрешен продукт и би нараснала държавният дълг над два пъти.)
Ето няколко хрумвания по тематиката:
1. С сходна сума могат по едно и също време да се решат проблемите на образованието, опазването на здравето и престъпността в България. За да се задържи и развива човешкият капитал на страната.
2. Всяко от четирите милиона български семейства може да получи от страната слънчева или вятърна апаратура с акумулатори и в идващите 40 години да се задоволи изцяло потребността от сила за битово ползване. Вместо АЕЦ „ Белене “ – 40 години без сметки за ток за всички български жители.
3. С сходна сума може да се реши изцяло демографския проблем – с нападателна финансова поддръжка, жилища и качествено обучение за младите фамилии с деца.
4. Ако правитеството и Народното събрание считат, че българската енергетика има потребност от нови мощности, дано да разгласят изискванията и да проведат търг сред всичките ехнологии.
Ако горните причини не са задоволителни, има и една последна концепция, на отчаянието:
5. Държавата да изтегли 12 милиарда евро заем, а държавното управление и нуклеарното болшинство в Народното събрание, законно определени от българските данъкоплатци, да си ги разпределят съгласно „ заслугите “ и да НЕ строят АЕЦ „ Белене “.
Както и при КТБ, дълготрайните вреди, които сходен план ще нанесе на енергетиката, стопанската система, регулаторите и на общество като цяло, са доста повече от тези 12 милиарда евро. Видно от образецът с Hinkley Point C, за обществото ще е по-евтино да заплати и този sunk cost, само че да няма нуклеарна централа " Белене “.
Текстът е взет от блога на Иво Прокопиев.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ