Как бездомен наркозависим се превърна в милионер и учител по живот?
Бездомен наркоман и този мулти милионер. Бихте ли повярвали, че това е един и същи човек? Живял е на улицата в гетата в Лос Анджелис, с никакви очаквания за по-добро бъдеще. А в този момент е притежател на бизнес за здравословни сокове и печели десетки милиони на година. Представяме ви - Халил Рафати.
Роден е в Охайо, в едно нетипично американско семейство. Майка му е от Полша, а татко му от Палестина - първо потомство мигранти. Но за жалост не израства в обичащо и грижовно семейство.
„ Детството ми беше като военна зона. Баща ми беше доста нападателен. Майка ми не ме отбрани от доста неприятните неща, които се случваха у дома.Имах доста по-голям полубрат и сестра. Той ме изнасилваше. Повтарях на майка ми, че не прави нищо по въпроса - тя споделяше, че той просто ме гъделичка. Детството ми беше доста, доста тежко. Винаги съм бил податлив към самоубийство. Винаги съм се ненавиждал. Мразех Бог, мразех родителите си, мразех учителите си, мразех полицията, мразех всички. И просто желаех да умра. Фантазирах по какъв начин се самоубивам. Употребявах опиати по метод, по който си мислех, че няма да се събудя още веднъж. Наистина страдах от мисли за самоубийство и меланхолия “, споделя той.
След като приключва учебно заведение се откъсва от фамилията си, само че живота на Калил не става по-лесен. С по-малко от 1000 $ в джоба отива в Холивуд, с цел да реализира фантазията си да бъде богат и прочут. На 27 години образува първата си рок-енд-рол група, на 29 години подписва контракт с огромни музикални компании. Но опиатите надвиват.
„ Не знам дали се отхвърлих или просто към този момент не бях в положение да действам. Знаете ли, имах мениджъри на Източното и Западното крайбрежие, които плащаха, с цел да отидем в звукозаписното студио. Понякога се показвах с 12 часа забавяне, а от ръката ми течеше кръв. Понякога бях пребит, от време на време бях изцяло не на себе си от обстоятелството, че не съм спал пет дни поред. Накрая мениджърите ми просто си потеглиха. + 05:12 Когато взимах опиати, бях страшилище. … Един от мениджърите, който пропиля десетки хиляди долари за звукозаписни студия и сходни неща, и до през днешния ден не желае да приказва с мен. Обаждах му се в 3:00 ч. сутринта и заплашвах, че ще се самоубия, в случай че не ми изпрати пари по банката. Държах се извънредно... “, продължава Рафати.
И някак си нещата са ставали по-зле. Попада на улицата, в най-големия регион обитаем от бездомници и наркомани освен в Калифорния, а в света.
„ И в последна сметка се случи по този начин, че изгубих всичко. Загубих жилището си. Загубих колата си. Загубих приятелката си. Подобно на тъжна кънтри ария, в действителност. Загубих всичко. И защото не стопирах да вземам опиати, за мен беше, вярвате или не, доста по-лесно да пребивавам на улицата. Защото по този начин можех да се занимавам с джебчийство, т.е. да крънкам пари. А на улицата постоянно имаше доста опиати. Така се озовах там “, споделя той.
След години нетрезво положение, на улицата, без фантазии и очаквания за нещо по-добро схваща, че майка му е болна от рак. Тази вест и беззащитност от негова страна да помогне на болната си майка, го кара да се замисли над живота си и взема решение, че е време за смяна.
„ Всеки път, когато си инжектираш хероин и кокаин не знаеш дали сърцето ти ще спре или ще експлодира. Получавах припадъци. Бях в болница, влизах и излизах от нея, влизах и излизах от пандиза. Бях замърсен. Тежах единствено 50 кг.. Съвсем към края имах рани по цялото си лице. Нямах никаква сила. Вземах цигари, които хората изхвърляха на улицата и ги пушех. Взимах и мръсни игли от там и ги използвах. Вкарвах господ знае какви токсини и заболявания в тялото си. В един миг просто нямах сили да продължа. Не можех да продължа. И по този начин, най-после... най-после се предадох. Знаете ли, минали са 19 години, откогато не въвеждам опиати в тялото си. Нямах семейство, което да ми помогне “, прям е Рафати.
Търси помощ в разнообразни центрове за резидентно лекуване и рехабилитация. Джобните му пари тогава са 40$ на седмица. Чистил е къщи, разхождал е кучета - назовава го черна работа. Но прави всичко, с цел да не се върне назад на улицата.
„ Трудно ли беше първоначално? Да, беше мъчно. Трябваше да се апелирам доста, да отивам на доста сбирки и срещи. Трябваше доста да чета и да се възпитавам, да упражнявам, да филтрирам тялото си, да влагам здравословни неща в него. Трябваше да откажа цигарите. Беше доста, доста мъчно да го направя. Трудно ли е в този момент? Не, в този момент не е мъчно, тъй като в този момент наподобявам добре, благополучен съм, имам пари и мога да си върша първокласни ваканции, на каквато съм сега, мога да оказвам помощ на други хора и да върша хубави неща за тях. Нямам никакво предпочитание да избягам от живота, който повеждам сега. Вече не ми пука за опиатите и алкохола.. Пушенето на трева те прави малоумен. Взимането на опиати те кара да загубиш всичко, да загубиш почитание към себе си, да загубиш връзката си с Бога “, споделя той.
Към днешна дата назовават Халил Рафати магната на здравословните сокове. Може да разреши всичко и да има всичко. Но най-важно за него е връзката му с Бог. Вярва в силата на манифестирането и позитивната сила.
„ Ставам доста, доста рано. Обикновено ставам към 5:00 сутринта. Винаги ставам преди зазоряване. Всеки ден върша сауна и от време на време се топвам в студена вода, а от време на време не. Много по-добре се оправям с топлината, в сравнение с със студа. Слушам доста подкастове и чета книги. Сутрин постоянно ще се настроя за признателност, което значи, че ще кажа на глас, до момента в който ходя: Благодаря ти, Боже. Благодаря ти, Боже, за покрива над главата ми “, безапелационен е Рафати.
И по този начин към този момент години наред Халил Рафати е образец за това, че в никакъв случай не е късно човек да преобърне живота си. Дори и на дъното, постоянно има път нагоре
„ Какво бих им споделил? Бих споделил: " Предайте се, спрете, предайте се, откажете се, вдигнете ръце ". Хората считат, че да се предадеш е неприятно. Аз мисля, че предаването е необикновено. Когато се предадете, вие се присъединявате към армията на спечелилите. Хората ми споделяха: Е, ти си трезвен. Но по какъв начин? Какво се случи? И аз споделих: Не знам. Предполагам, че забравих да умра. И когато споделих това си помислих: " О, Боже мой, от това би излязла страхотна книга. ” И седем години по-късно написах книгата “, приключва той.
Халил оказва помощ всекидневно на хора, които са били на улицата и са се поддали на опиатите. Вече над 50-годишна възраст е по-здрав и по-щастлив от всеки път. Пише книги, преподава йога, въодушевява и продължава да се бори.
Роден е в Охайо, в едно нетипично американско семейство. Майка му е от Полша, а татко му от Палестина - първо потомство мигранти. Но за жалост не израства в обичащо и грижовно семейство.
„ Детството ми беше като военна зона. Баща ми беше доста нападателен. Майка ми не ме отбрани от доста неприятните неща, които се случваха у дома.Имах доста по-голям полубрат и сестра. Той ме изнасилваше. Повтарях на майка ми, че не прави нищо по въпроса - тя споделяше, че той просто ме гъделичка. Детството ми беше доста, доста тежко. Винаги съм бил податлив към самоубийство. Винаги съм се ненавиждал. Мразех Бог, мразех родителите си, мразех учителите си, мразех полицията, мразех всички. И просто желаех да умра. Фантазирах по какъв начин се самоубивам. Употребявах опиати по метод, по който си мислех, че няма да се събудя още веднъж. Наистина страдах от мисли за самоубийство и меланхолия “, споделя той.
След като приключва учебно заведение се откъсва от фамилията си, само че живота на Калил не става по-лесен. С по-малко от 1000 $ в джоба отива в Холивуд, с цел да реализира фантазията си да бъде богат и прочут. На 27 години образува първата си рок-енд-рол група, на 29 години подписва контракт с огромни музикални компании. Но опиатите надвиват.
„ Не знам дали се отхвърлих или просто към този момент не бях в положение да действам. Знаете ли, имах мениджъри на Източното и Западното крайбрежие, които плащаха, с цел да отидем в звукозаписното студио. Понякога се показвах с 12 часа забавяне, а от ръката ми течеше кръв. Понякога бях пребит, от време на време бях изцяло не на себе си от обстоятелството, че не съм спал пет дни поред. Накрая мениджърите ми просто си потеглиха. + 05:12 Когато взимах опиати, бях страшилище. … Един от мениджърите, който пропиля десетки хиляди долари за звукозаписни студия и сходни неща, и до през днешния ден не желае да приказва с мен. Обаждах му се в 3:00 ч. сутринта и заплашвах, че ще се самоубия, в случай че не ми изпрати пари по банката. Държах се извънредно... “, продължава Рафати.
И някак си нещата са ставали по-зле. Попада на улицата, в най-големия регион обитаем от бездомници и наркомани освен в Калифорния, а в света.
„ И в последна сметка се случи по този начин, че изгубих всичко. Загубих жилището си. Загубих колата си. Загубих приятелката си. Подобно на тъжна кънтри ария, в действителност. Загубих всичко. И защото не стопирах да вземам опиати, за мен беше, вярвате или не, доста по-лесно да пребивавам на улицата. Защото по този начин можех да се занимавам с джебчийство, т.е. да крънкам пари. А на улицата постоянно имаше доста опиати. Така се озовах там “, споделя той.
След години нетрезво положение, на улицата, без фантазии и очаквания за нещо по-добро схваща, че майка му е болна от рак. Тази вест и беззащитност от негова страна да помогне на болната си майка, го кара да се замисли над живота си и взема решение, че е време за смяна.
„ Всеки път, когато си инжектираш хероин и кокаин не знаеш дали сърцето ти ще спре или ще експлодира. Получавах припадъци. Бях в болница, влизах и излизах от нея, влизах и излизах от пандиза. Бях замърсен. Тежах единствено 50 кг.. Съвсем към края имах рани по цялото си лице. Нямах никаква сила. Вземах цигари, които хората изхвърляха на улицата и ги пушех. Взимах и мръсни игли от там и ги използвах. Вкарвах господ знае какви токсини и заболявания в тялото си. В един миг просто нямах сили да продължа. Не можех да продължа. И по този начин, най-после... най-после се предадох. Знаете ли, минали са 19 години, откогато не въвеждам опиати в тялото си. Нямах семейство, което да ми помогне “, прям е Рафати.
Търси помощ в разнообразни центрове за резидентно лекуване и рехабилитация. Джобните му пари тогава са 40$ на седмица. Чистил е къщи, разхождал е кучета - назовава го черна работа. Но прави всичко, с цел да не се върне назад на улицата.
„ Трудно ли беше първоначално? Да, беше мъчно. Трябваше да се апелирам доста, да отивам на доста сбирки и срещи. Трябваше доста да чета и да се възпитавам, да упражнявам, да филтрирам тялото си, да влагам здравословни неща в него. Трябваше да откажа цигарите. Беше доста, доста мъчно да го направя. Трудно ли е в този момент? Не, в този момент не е мъчно, тъй като в този момент наподобявам добре, благополучен съм, имам пари и мога да си върша първокласни ваканции, на каквато съм сега, мога да оказвам помощ на други хора и да върша хубави неща за тях. Нямам никакво предпочитание да избягам от живота, който повеждам сега. Вече не ми пука за опиатите и алкохола.. Пушенето на трева те прави малоумен. Взимането на опиати те кара да загубиш всичко, да загубиш почитание към себе си, да загубиш връзката си с Бога “, споделя той.
Към днешна дата назовават Халил Рафати магната на здравословните сокове. Може да разреши всичко и да има всичко. Но най-важно за него е връзката му с Бог. Вярва в силата на манифестирането и позитивната сила.
„ Ставам доста, доста рано. Обикновено ставам към 5:00 сутринта. Винаги ставам преди зазоряване. Всеки ден върша сауна и от време на време се топвам в студена вода, а от време на време не. Много по-добре се оправям с топлината, в сравнение с със студа. Слушам доста подкастове и чета книги. Сутрин постоянно ще се настроя за признателност, което значи, че ще кажа на глас, до момента в който ходя: Благодаря ти, Боже. Благодаря ти, Боже, за покрива над главата ми “, безапелационен е Рафати.
И по този начин към този момент години наред Халил Рафати е образец за това, че в никакъв случай не е късно човек да преобърне живота си. Дори и на дъното, постоянно има път нагоре
„ Какво бих им споделил? Бих споделил: " Предайте се, спрете, предайте се, откажете се, вдигнете ръце ". Хората считат, че да се предадеш е неприятно. Аз мисля, че предаването е необикновено. Когато се предадете, вие се присъединявате към армията на спечелилите. Хората ми споделяха: Е, ти си трезвен. Но по какъв начин? Какво се случи? И аз споделих: Не знам. Предполагам, че забравих да умра. И когато споделих това си помислих: " О, Боже мой, от това би излязла страхотна книга. ” И седем години по-късно написах книгата “, приключва той.
Халил оказва помощ всекидневно на хора, които са били на улицата и са се поддали на опиатите. Вече над 50-годишна възраст е по-здрав и по-щастлив от всеки път. Пише книги, преподава йога, въодушевява и продължава да се бори.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ