БАН: Равносметката от първите 10 г. членство в ЕС е противоречива
Това излиза наяве от Годишния отчет за икономическото развиване и политики на България на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, показан през днешния ден на конференция. Специалният фокус в него е отдаден на пътя на страната ни към Европейски Съюз и равносметката от първите 10 години участие в Европейски Съюз, предава Канал 3.
Икономиката е мощно инерционна система и следва собствен личен ход на развиване, който не може елементарно и бързо да бъде повлиян от външни шокове, даже и в случай че са мощно положителни. В тази връзка би трябвало обезателно да се направи ангажимента, че анализът на икономическото развиване през последното десетилетие, в което България е пълновръстен член на Европейски Съюз, не всеки път и не наложително би трябвало бъде обвързван със самото участие. От тази позиция сериозните заключения в една или друга област на икономическото развиване не би трябвало автоматизирано да се възприемат като дефекти, подбудени от участието в Европейски Съюз. По същия метод не следва да се приписват постигнатите триумфи (колкото и да са скромни) на същото това участие.
Икономическите и финансови индикатори на България спрямо останалите страни от Източна Европа са най-незадоволителни след 10 години участие в Европейския съюз. Различията в степента на развиване сред България и новите страни-членки освен не понижиха, само че в редица области означиха съществено утежняване. В този смисъл равносметката от първите 10 години на участие в Европейски Съюз е спорна. Очакванията на българите за по-добър живот след 2007 година не се сбъднаха в приемлива степен. Сега общността е на прага на значими промени, които ще очертаят бъдещето на Европейски Съюз за идващите десетилетия, демонстрира още Годишният отчет за икономическото развиване и политики на България, фокусиран върху тематиката за пътя на страната ни към Европейски Съюз и равносметката от първите 10 години участие в Европейски Съюз.
Въпреки рецензиите и провалените упования, главният извод в отчета е, че присъединението ни към Европейски Съюз е безалтернативно и би трябвало да бъде непокътнато.
Когато приказваме за изгодите, би трябвало да приказваме и за цената, която сме платили. Големите упования за внезапно усъвършенстване за живота след присъединението не се потвърдиха. Причините за това са доста, разяснява проф. Иван Ангелов от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките. Според него България е спечелила от присъединението във връзка с опциите за използване на европейските закони и правила за ускорено догонващо икономическо развиване.
Повече са били и опциите за приемане на прехвърляния от българите в чужбина, като за предходната година те са достигнали 1,7 милиарда евро. Открили са се и благоприятни условия за пътешестване, работа и обучение в Европа, излиза наяве от отчета. Към изгодите следва да се причисли и построеното по-голямо доверие към страната ни като цяло.
По отношение на разноските, произлизащи от участието ни в съюза, проф. Ангелов напомни огромната тежест на преждевременното извеждане от употреба на нуклеарните блокове на АЕЦ „ Козлодуй “. Изчисленията на икономиста са, че цената, която плащаме от прекъсването на блоковете на централата, е сред 10 и 12 милиарда евро.
В разноските следва да се калкулира и солидната годишна членска вноска, която за 2016 година доближи 1 милиарда лв., както и ограничението на националния ни суверенитет. Плащаме за мигрантите сред 600 и 1000 лв. на човек на месец, а междинната пенсия у нас е 330 лв.. Добре че на мигрантите не им харесва тук и си потеглят бързо, разяснява проф. Ангелов.
По думите му присъединяване ни в единния европейски пазар също натрупа негативи за България, защото стопанската система ни е с ниска конкурентоспособност, което се отразява отрицателно както на производството, по този начин и на потреблението на семействата. Анализът в отчета сочи, че единствено при три от значимите артикули сме запазили или даже леко нараснали производството – електрическа енергия, пшеница и царевица. Останалите, измежду които електрокари, мотокари, цветни тв приемници и други, записват фрапантен спад.
Ангелов въпреки всичко изясни, че това не се дължи на скрит план, а на това, че през 2007 година България не е била подготвена още за свободния пазар. Преждевременното разкриване на нашите граници за импорт и експорт, преди да сме станали конкурентоспособни, докара до големи загуби. Решението бе в налагане на протекционистични ограничения в полза на родните производители, само че за България тази мярка не бе разрешена. По този метод ниската конкурентоспособност в композиция с отварянето на границите за търговия в сходство с политиката на Европейски Съюз и на Световната комерсиална организация се явяват най-голямата спънка пред българската стопанска система, сочат изводите от отчета.
Приказките, че свободната търговия била преференциална и за небогати, и за богати, не е вярна. Тя е преференциална за еднообразно конкурентни страни, тъй като една наша компания на 10-15 години не може да се конкурира с задгранична, която съществува от 100 години, разяснява професорът. Според него участието ни в Европейски Съюз довело и до внезапно понижение на потреблението и през днешния ден българинът консумирал в пъти по малко месо, яйца и прясно мляко. Освен това страната ни страдала доста и от приключването на мозъци.
Докладът сочи още, че ръководителите на Европейски Съюз третират по друг метод дребните и огромните страни. Държавата ни не може да оказва помощ на предприятия в тежко финансово състояние, с цел да не се намесва на свободния пазар. Това се ползва към дребните страни, само че огромните стопански системи изхарчиха трилиони за излекуване на финансови и нефинансови институции по време на рецесията. За нашето БДЖ обаче не дават така наречен „ държавна помощ “, аргументира се проф. Иван Ангелов от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Според него упованията на българите за по-добър живот след влизането ни в Европейски Съюз не са се сбъднали и в този момент общността трябвало да се реформира изцяло. За икономиста вярната посока е освен да изпълняваме заповеди, а общността да стане „ гъвкава европейска конфедерация на самостоятелни страни “. В бъдещия Европейски Съюз националното законодателство би трябвало да е водещо, а не евродирективите, и всяка страна трябвало да има право на несъгласие по значими въпроси, засягащи фундаменталните национални ползи, разяснява проф. Ангелов.
Специалният фокус в отчета преглежда и провокациите пред фискалната политика в подтекста на участието ни в Европейски Съюз и идните и наложителни промени. Основният извод е, че е налице забележителен функционален и институционален прогрес посредством използване правото на Европейски Съюз и общностните процедури за многостранен контрол. Това е добра причина за равнопоставено присъединяване на нашата страна в координацията на бюджетните и икономическите политики на страните-членки на Европейски Съюз, разяснява проф. Татяна Хубенова от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
