Бейрут, Ливан – Гал Хирш няма известен опит в преговорите

Бейрут, Ливан – Гал Хирш няма прочут опит в договарянията за заложници и през 2006 година той напусна израелските сили, компрометиран поради ролята си във военните провали по време на войната с Хизбула в Ливан.

Въпреки това, когато министър-председателят Бенямин Нетаняху избра някогашния боен пълководец да управлява напъните за освобождение на пленници, отведени от Хамас в Газа след офанзивата от 7 октомври, това решение беше разумно за политическия психолог Саул Кимхи.

Продължете да четете

лист от 4 детайла Боливия прекъсва връзките си с Израел; други страни от Латинска Америка отзовават пратеници Искането на Байдън за финансиране на Израел се преглежда деликатно, доближава ранно затруднение „ Призив за пробуждане “: Гневът пораства поради израелската офанзива против лагера Джабалия в Газа Погледът: Какво е риск от по-широк спор сред Израел и Хизбула? завършек на списъка

„ Той избира хора [да се причислят към неговата военновременна администрация] въз основа на мнението им за него, а не на това какъв брой са годни за работата “, сподели Кимхи. Хирш е член на партията Ликуд на Нетаняху и - сходно на самия министър-председател на Израел - е изправен пред обвинявания в корупция.

Кимхи, който преподава в университета в Тел Авив, учи мозъка на Нетаняху съвсем четвърт век. През 1999 година, същата година, в която завърши първият мандат на Нетаняху като министър председател, поведенческият разбор на водача на Кимхи откри обезпокоителен модел на държание. Някои от заключенията му: Нетаняху беше нарцистичен, правоимащ и параноичен и реагираше зле при стрес.

Кимхи преразгледа Нетаняху като тематика през 2017 година, само че откри, че не се е трансформирало доста. С придвижване на възрастта хората, сподели Кимхи, държанието им става по-екстремно. За Нетаняху неговата параноя и егоизъм са нарастнали. Той не има вяра на никого, с изключение на може би на най-близкото си семейство, и дава приоритет на „ персоналното си бъдеще “ пред всичко останало, откри изследването на Кимхи.

Сега, когато той води нацията си във войната против Газа, личностните черти, които оформят най-големите решения на Нетаняху, могат директно да повлияят на живота на милиони израелци и палестинци и посоката на спора. И признаците до момента, съгласно Кимхи и други анализатори, са тревожни.

Нерешителен и мнителен

Поведенческият разбор на Нетаняху, съгласно Кимхи, допуска, че той е колеблив и се бори с сложни решения. „ Той въобще не е устойчив човек “, сподели Кимхи пред Al Jazeera.

Преди Нетаняху да назначи Хърш на 8 октомври, позицията на договарящия за заложниците беше оставена вакантна повече от година. Хамас взе повече от 200 израелци в плен по време на нападението си в Южен Израел и единствено шепа са освободени до момента. Това, сподели Кимхи, е образец за Нетаняху, който взема „ сложни решения в последния миг “.

Разбира се, Нетаняху има и качества, които наподобява са му помогнали да се издигне като един от най-големите оживели политически хора в света. Проучване на личността от 2021 година на йорданския професор по политически науки Уалид Абд ал-Хай откри, че Нетаняху е мощно харизматичен, „ със мощна памет и високи аналитични качества “.

В кариера на върха на израелската политика, обхващаща съвсем три десетилетия, тези качества постоянно са му помагали.

Нетаняху е най-дълго управлявалият министър-председател на Израел. Той пристигна на власт за първи път през 1996 година и изкара тригодишен мандат, преди да бъде сменен от Ехуд Барак. Той ще се върне на власт през 2009 година и по-късно ще служи 13 от последните 14 години.

В няколко случая времето на Нетаняху наподобява изтичаше. През 2015 година, с тил към стената, той употребява тактичност за всяване на боязън, като сподели, че „ арабските гласоподаватели се насочват към изборните секции на тълпи “. Той беше избран отново.

След като загуби премиерския пост за една година, той се върна на власт през 2022 година, този път, като сформира най-крайнодясното държавно управление в историята на Израел.

Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир е наказан за подбудителство към расизъм, заличаване на имущество и присъединение към „ терористична “ организация, когато е бил на 16 години. Финансовият министър Бецалел Смотрич управлява твърдолинейната Религиозна ционистка партия, която освен отхвърля палестинската държавност, само че отхвърля съществуването на палестинския народ и осъди ЛГБТК деятелите. Министърът на вътрешните работи и опазването на здравето Арие Дери е ултраортодоксален равин, който беше наказан на три години затвор за взимане на подкупи.

Чрез съставянето на подобен кабинет критиците упрекнаха Нетаняху, че е избрал личното си политическо оцеляване пред ползите на Израел. Оценка в израелския вестник Haaretz разказва някои от министрите на Нетаняху като „ неонацисти “ и „ неофашисти “.

Нищо от това обаче няма да има огромно значение за Нетаняху. Важното за него, съгласно Кимхи и други анализатори, които са изследвали израелския министър председател, е, че той е на власт, без значение от цената.

Екстремистките възгледи в неговия кабинет може да не го тормозят, тъй като „ всичко минава през него, без министрите да знаят “, сподели Томас Вескони, самостоятелен откривател и създател на две книги за Палестина и Израел, пред Ал Джазира.

Унищожаване на „ решението с две положения “

Параноята и пълномощията на Нетаняху също са оформили възгледа му за палестинската страна. Въпреки че обществено декларира, че е отворен за решение с две страни, той подкопава процеса на всяка крачка – включително като упорства, че палестинската страна не би трябвало да има боен контрол или контрол на сигурността на своята територия.

По време на неговото ръководство разширението на селищата процъфтява и политическите репресии против палестинците са необятно публикувани. Дори преди 7 октомври тази година беше най-смъртоносната в историята за палестинците в окупирания Западен бряг с повече от 150 души, убити от израелските сили, 38 от които деца. Повече от 100 палестинци бяха убити на Западния бряг от 7 октомври насам. Нетаняху се опита да заобиколи палестинската страна, като построи районни съглашения с арабските страни посредством Споразуменията на Абрахам.

Въпросът за селищата и хипотетичното отвращение на Нетаняху да взе участие в добросъвестни мирни договаряния изтезават доста от задграничните съвременници на Нетаняху през годините. „ Не мога да претърпявам Нетаняху “, някогашният френски президент Никола Саркози беше уловен да споделя на тогавашния американски президент Барак Обама по парещ микрофон през 2011 година „ Той е измамник. “

„ Писна ти от него, само че аз би трябвало да се занимавам с него даже по-често от теб “, беше дал отговор Обама.

Според Вескони Нетаняху има вяра, че цялата историческа Палестина би трябвало да принадлежи на Израел. Това е религия с корени във възпитанието на Нетаняху.

Синът на баща

Бенцион Нетаняху, бащата на министър-председателя, беше последовател на Зеев Жаботински – последовател на това, което е известно като ревизионистки ционизъм – който вярваше, че еврейската страна би трябвало да се простира от двете страни на река Йордан. На процедура това значи Израел, който включва сегашната територия на страната, Западния бряг, Газа и част или цялата Йордания.

След като не съумя да получи позиция в Еврейския университет в Йерусалим, Бенцион реалокира фамилията си в Съединените щати и зае позиция в университета Корнел, където преподаваше юдаистика. Той придвижи това отменяне до края на живота си, а дружно с него и съмнение към интелектуалците и израелската Лейбъристка партия.

Нетаняху почиташе татко си, който умря през 2012 година на 102-годишна възраст. Той сподели, че татко му е знаел „ по какъв начин да разпознава заплахата в точния момент “ и „ да направи нужните изводи “.

Нетаняху научи, че връзките са транзакционни – не алтруистични – и „ че хората живеят в непрекъсната дарвинистка битка за оцеляване “, съгласно изследването на Абд ал-Хай.

Израелският министър председател сега води лична битка за оцеляване на поста. Някога той се радваше на поддръжка от надълбоко религиозни консерватори и млади демократични капиталисти, работещи в браншове като технологиите - това, което Вескони назовава двамата буржоа.

Но напоследък той загуби либералите, до момента в който религиозната десница ускори поддръжката си към това, което Кимхи назовава „ съвсем като фетиш “. От януари 2023 година израелците наводниха улиците, с цел да стачкуват против широкообхватната правосъдна промяна. Нетаняху сподели, че измененията са за балансиране на интервенционистки съд.

Междувременно той сега е съден за корупция, машинация и корист с доверие и публичното мнение значително го упреква, че е позволил офанзивата от 7 октомври, при която Хамас проби гранична ограда, убивайки към 1400 души и пленявайки към 200 души.

Какво следва

Отново под обстрел, минусите на характера на Нетаняху още веднъж се демонстрират, сподели Кимхи.

Анализаторите считат, че Нетаняху евентуално ще желае да удължи войната, защото малко на брой в Израел ще призоват за промяна на водача по време на война. Повече от 8500 палестинци бяха убити през последните седмици при нахлуване с невиждана активност против Газа. Повече от 3000 от тях са деца. Но тези числа, сходно на заложниците, не наподобява да вълнуват Нетаняху.

Поставянето на оцеляването му преди всичко е в сходство със заключенията на изследванията на Кимхи и Абд ал-Хай. Какъвто и ход да предприеме, ще го има поради.

„ Израелската общност “, сподели Кимхи, „ има потребност от същински водач, който може да сплоти хората. “

Допълнителни отчети от Нилс Адлер

Източник: Ал Джазира