Беше необходим един туит през уикенда, за да се появят

Беше нужен един туит през уикенда, с цел да се появят различия и вълнения в израелския политически естаблишмънт.

Точно след среднощ в неделя министър-председателят Бенямин Нетаняху написа, че в никакъв случай не е бил осведомен за предизвестията за нападението на Хамас против Израел на 7 октомври. Вместо това наподобява Нетаняху хвърли виновността за офанзивата, при която бяха убити минимум 1400 души, върху шефовете на неговата войска и разузнаването. Те са решили преди нападението, че Хамас „ е бил възпиран и подготвен за съглашение “, означи той.

Продължавайте да четете

лист от 3 елемента'Никога не съм виждал такова жестокости': палестински кореспонденти описват за ужасите от войната Хамас разгласява видео, показващо три дами заложници в Газа Израелската войска споделя, че е освободила покорен боец при сухопътни интервенции в Газа завършек на списъка

Изявлението провокира звук. Политически водачи подлагаха на критика Нетаняху, че си играе политика, до момента в който страната беше в разгара на сложна военна акция в Газа. Възмущението беше такова, че министър председателят изтри туита и с извънредно изтрезнял звук се извини за думите си. „ Грешах “, сподели той.

Експерти споделят, че този епизод удостоверява разширяващ се раздор в политическия и боен естаблишмънт, който слага под подозрение водачеството на Нетаняху и способността му да ръководи страната през война, без да дава приоритет на личните си ползи пред националната сигурност.

„ Да се ​​каже, че той не е наред, би било подценяване на годината “, сподели Йоси Мекелберг, помощник в програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House.

„ Това е доста сложна военна акция, тъй че желаете виновен министър-председател и няма нито един човек [в правителството], който да има вяра на Нетаняху – това е главният проблем за този кабинет “, сподели Мекелберг.

Скоро след 7 октомври Нетаняху образува незабавен боен кабинет, като разшири израелската ръководеща коалиция с няколко някогашни висши военни офицери, определени от редиците на опозицията.

Един от тях беше Бени Ганц, някогашен министър на защитата, който бързо изиска Нетаняху да отдръпна противоречивия си пост, като в същото време сподели цялостна поддръжка на армията и Шин Бет, локалната разследваща организация на Израел.

Последва вълна от рецензии от други водачи. „ [Нетаняху] не се интересува от сигурността, той не се интересува от заложници, а единствено от политика “, сподели опозиционният народен представител Авигдор Либерман, някогашен министър на защитата на Нетаняху. Висшият представител на израелската войска Даниел Хагари отхвърли коментар. „ Ние сме във война “, сподели той.

Огнените разногласия бяха последните признаци на напрежение в политическия естаблишмент на Израел – в това число във военния кабинет – до момента в който той се бори с последствията от един от най-големите провали на разузнаването на страната.

Много в апарата за сигурност на страната признаха дефекти, само че не и Нетаняху. Преди бурния туит израелският водач организира брифинг за вести в събота, на който избегна въпроса дали е виновен, като сподели, че всеки ще би трябвало „ да даде отговори на сложни въпроси, в това число и аз “, откакто войната завърши.

„ Това е единствено върхът на айсберга на това, което ще бъде израелският истаблишмънт, откакто спорът завърши “, сподели Алон Лиен, някогашен шеф на Министерството на външните работи на Израел. „ Той приготвя почвата за аргумента си “, сподели Лиен.

Връзките сред министър-председателя и огромна част от публичното мнение на Израел към този момент са тествани. Войната пристигна на фона на политическа рецесия, когато ултранационалистическо крайнодясно държавно управление, водено от Нетаняху, настоя за спорни промени, които ограничиха пълномощията на правосъдната система и които съперниците подлагаха на критика като опасност за демокрацията. Десетки хиляди протестиращи излязоха по улиците в продължение на месеци, противопоставяйки се на правосъдната промяна.

Сред съперниците на промяната бяха военни резервисти, които заплашиха, че ще откажат да се явят на доброволна работа. Някои критици настояват, че мащабът на митингите е бил подобен, че е повлиял на готовността и способността на армията.

От 7 октомври хиляди резервисти хванаха оръжие, с цел да се причислят към борбата против Хамас – най-голямото военно предизвикателство пред страната след войната против Египет и Сирия през октомври 1973 година

В понеделник израелската войска сподели, че войски и бронирани транспортни средства навлизат по-дълбоко в Газа като част от „ втората фаза на войната “. Това идва след повече от три седмици безмилостни бомбардировки на обсадения анклав, които убиха повече от 8000 палестинци и провокираха филантропична злополука.

Но анализатори споделят, че единството в Израел против Хамас не се простира безусловно до поддръжка за самото държавно управление на Нетаняху.

„ Това държавно управление към този момент загуби доверието на забележителен бранш от обществото преди 7 октомври и не е разширило изключително публичната си база от поддръжка от този момент “, сподели Муин Рабани, съредактор на Jadaliyya и нерезидент помощник в Центъра за проучване на спорове и филантропични проучвания.

Според изследване на Израелския институт за народна власт, оповестено предходната седмица, доверието в държавното управление се е сринало до 20-годишно дъно, като 20 % от израелците споделят, че имат вяра на кабинета на Нетаняху – осем процентни пункта по-малко спрямо юни.

Все отново Нетаняху е прочут с уменията си за политическо оцеляване. Най-дълго управлявалият министър-председател на Израел за първи път встъпи в служба през 1996 година и беше на власт през 13 от последните 14 години.

„ Има необятно публикувана съпротива против него и държанието на неговото държавно управление, само че това не би трябвало да ни кара да заслепяваме обстоятелството, че той има бездънен контейнер от социална поддръжка “, сподели Рабани.

И макар че военният кабинет може да бъде разграничен, разширението на държавното управление с включването на висши военни – както направи Нетаняху – към момента може да служи на политическите му ползи, добави той.

Това е ход, който може да не е ориентиран единствено към разширяване на политическата му база, сподели Рабани, само че също по този начин може да му помогне да отклони по-ефективно отговорността към системата за сигурност за евентуални военни провали, откакто войната завърши.

 

Източник: Ал Джазира