Най-добрите филми, които излязоха през 2023
Беше феноменална година за киното.
Прочетете още
Дългата сянка на пандемията се усещаше по какъв начин се отдръпва, а киното се завърна към безкрайното си разнообразие, с цел да изпълва салоните дотам, че беше фиктивен терминът „ Барбенхаймер “, с цел да опише двата летни кино лентата, пуснати на екран в един и същи ден, с цел да разбият върховете по боксофис доходи.
Малцина имаха огромни упования за „ Барби “, филм за кукла, или „ Опенхаймер “, епос за нуклеарния апокалипсис. И каква стана тя? И двата кино лентата се впуснаха в конкуренция за награди и доходи, наред с възторжените мнения.
И двата кино лентата се класират високо измежду най-хубавите филми за годината, само че към тях се причисляват и филмовата класика за насилственото минало на Америка от Мартин Скорсезе, както и мъчително гальовен романс от южнокорейката Селин Сонг.
10. " Барби "
Очакванията на всички преди да са гледали кино лентата бяха да видят по какъв начин се трансформира историята на куклата на Mattel във опция за бързи пари. Вместо това режисьорката Грета Геруиг ни изненада с горещорозова фикция за феминистко изкуство, което отхвърля да играе на несъмнено. Измъчената от подозрения Барби на Марго Роби се събира с безсмисления Кен на Райън Гослинг, с цел да ни накара да мислим дълго откакто смехът утихне.
А пичовете, които считат, че развенчаването на патриархата от Геруиг значи, че тя ненавижда мъжете, не са внимавали задоволително. Геруиг е жена със сърце и разум – слушайте и може да научите нещо.
9. " Май, декември "
Филмът на Тод Хейнс постоянно се класифицира като комедия. Как това, обаче, изяснява сълзите, които стартират да капят от очите, до момента в който гледаш? Сърцераздирателна игра на Чарлз Мелтън като изостанало дете, което се бори с брака си с жена (сложна и изключителна Джулиан Мур), вкарана в пандиза, тъй като го е съблазнила, когато е бил едвам седмокласник.
Филмът е с Натали Портман, която доближава нов връх в кариерата си като манипулатор. Изкривената любовна история по трогателен метод изважда фена от равновесие.
8. " The Holdovers "
Филмът към този момент е разгласен за новата празнична класика. Свеж успех от режисьора Александър Пейн, който доставя топлота, която не трябва да се бърка със уязвимост. Пол Джамати свети като учителя по история Гринчи, който е човекомразец и саможивец. Гринчи е заставен да остане в кампуса по време на коледната почивка, с цел да гледа детето на Ангъс на Доминик Сеса, възпитаник, който няма къде да отиде. А любимецът за Оскар Да`Вайн Джой Рандолф е учебната готвачка, която не може да се смее на болката си, а филмът трансформира клишетата в сложни истини.
7. „ Зона на интерес “
Джонатан Глейзър поема сериозен риск със основаването на филм за Холокоста и излага гледната си точка, като не ни демонстрира нищо за ужасите, протичащи се, до момента в който нацистите унищожават евреите в Аушвиц. Глейзър се концентрира върху комендант Рудолф Хос (Кристиан Фридел), до момента в който той и брачната половинка му Хедвиг (Сандра Хюлер) и децата им се занимават със светската работа да живеят по този начин, като че ли не могат да видят дима и да чуят писъците, идващи от прилежащата врата. Като ехтене на страшния напредък на антисемитизма през днешния ден, това незабавно предизвестие е мъчно за гледане и невероятно за забравяне.
6. " Маестро "
Като звезда, режисьор и съсценарист, Брадли Купър е на върха на кариерата си в това сурово и сантиментално кресчендо. „ Маестро “ е филм за диригента и композитор Ленард Бърнстейн. Купър заслужава Оскар за тази лента за маестрото, чиито пристрастености не могат да бъдат лимитирани до един тип музика или един пол.
Кери Мълиган е брачната половинка, която живее с ангелите и демоните на Бърнстейн. Купър ни сервира невероятното преживяване да гледаме по какъв начин геният изобретява себе си.
5. " Американска фантастика "
Ослепителен дебютен филм на сценариста и режисьор Корд Джеферсън. Ставаме очевидци на прилив на свежо комично мислене. Джефри Райт прави най-хубавата си и най-ярка кино роля до момента. Играе ролята на Монк, негър публицист, който се усеща сърдит и отчаян, че неговите добре рецензирани книги в никакъв случай не се продават. Изглежда, че обществото се интересува единствено от истории, които жонглират с тропи за чернокожата беднотия и принуждение. Така че Монк се причислява към вражеския лагер под псевдоним. Резултатът е очебийно язвителен.
4. " Анатомия на едно рухване "
Нито един лист с най-хубави кино артисти на 2023 година не би бил цялостен без Хюлер, която възпламенява екрана в правосъдната анатомия на брака на Жюстин Трие. Филмът приковава феновете и споделя историята за брачна половинка, изправена на съд за това, че е умъртвила брачна половинка си, като го е бута през прозореца. Като сполучлива авторка, принудена да се оправя с неуспеха на своята надалеч не по-добра половина (Самюел Тайс), Хюлер прави осъществяване, от което не можеш да се отърсиш. Същото важи и за сюжета, който основава съвършения правосъден трилър.
3. " Poor Things "
Пригответе се да бъдете възхитени от неприкритото храбро показване на Ема Стоун в този гръмък и възторжено хубав гърмеж от феминистки удари от режисьора Йоргос Лантимос. Стоун играе бременна и суицидно нещастна брачна половинка, която се потапя към водната си гибел, единствено с цел да бъде реанимирана от вманиачен академик (Уилем Дефо), който разменя мъртвия й мозък с този на нероденото й дете и чака, до момента в който тя може да направи бебешки стъпки в полово и психическо осъзнаване.
Лантимос е занаятчия подбудител, чийто почерк няма по какъв начин да бъде неусетен. Дори няма да усетите, когато ви удари.
2. " Минали животи "
Селин Сонг се оправя чудесно с дебюта си на сценарист и режисьор. Умело основава лирично произведение на изкуството от личния си живот като 12-годишно момиче, което напуща фамилния си дом в Южна Корея и гаджето си Хае Сунг, с цел да порасне в Канада. Грета Лий играе ролята на старата Нора, която е драматург в Ню Йорк и е омъжена за Артър (Джон Магаро), американец, когато Хе Сунг (Тео Йо) взема решение да посети Нора в Манхатън.
Филмът се върти върху това основно събиране на Нора и Хае Сунг посредством връзки на език и просвета, които изваждат Артур от сметките. Филм, който превзема с хубостта си.
1. Равенство сред " Убийците на цветната луна " и " Oppenheimer "
Това са двата върха на тази кино година. Трудно някой може да извади единия филм пред другия.
„ Убийците на цветната луната “ е печален епос на Мартин Скорсезе за дългата история на малтретирането на американските индианци от страна на Съединени американски щати. Подчертан от невероятната актьорска игра на Леонардо ди Каприо, Робърт де Ниро и претендентката за Оскар Лили Гладстоун в ролята на петролната наследница на Осейдж, хваната в смъртоносен капан от алчни бели мъже, „ Убийците “ е типичен филм на Скорсезе.
„ Опенхаймер “ е на Кристофър Нолан, режисьор с едно потомство по-младо от Скорсезе, само че притежаващ разум на идеалист и душа на стихотворец. Това се вижда в брилянтния, непосилен взор на Нолан върху Дж. Робърт Опенхаймер (безупречния Килиан Мърфи), спорния проектант на атомната ера.
Точно както Скорсезе разкрива заплетените корени на американския расизъм, Нолан провокира кошмара на нуклеарното заличаване, от който към момента не можем да се събудим.
Прочетете още
Дългата сянка на пандемията се усещаше по какъв начин се отдръпва, а киното се завърна към безкрайното си разнообразие, с цел да изпълва салоните дотам, че беше фиктивен терминът „ Барбенхаймер “, с цел да опише двата летни кино лентата, пуснати на екран в един и същи ден, с цел да разбият върховете по боксофис доходи.
Малцина имаха огромни упования за „ Барби “, филм за кукла, или „ Опенхаймер “, епос за нуклеарния апокалипсис. И каква стана тя? И двата кино лентата се впуснаха в конкуренция за награди и доходи, наред с възторжените мнения.
И двата кино лентата се класират високо измежду най-хубавите филми за годината, само че към тях се причисляват и филмовата класика за насилственото минало на Америка от Мартин Скорсезе, както и мъчително гальовен романс от южнокорейката Селин Сонг.
10. " Барби "
Очакванията на всички преди да са гледали кино лентата бяха да видят по какъв начин се трансформира историята на куклата на Mattel във опция за бързи пари. Вместо това режисьорката Грета Геруиг ни изненада с горещорозова фикция за феминистко изкуство, което отхвърля да играе на несъмнено. Измъчената от подозрения Барби на Марго Роби се събира с безсмисления Кен на Райън Гослинг, с цел да ни накара да мислим дълго откакто смехът утихне.
А пичовете, които считат, че развенчаването на патриархата от Геруиг значи, че тя ненавижда мъжете, не са внимавали задоволително. Геруиг е жена със сърце и разум – слушайте и може да научите нещо.
9. " Май, декември "
Филмът на Тод Хейнс постоянно се класифицира като комедия. Как това, обаче, изяснява сълзите, които стартират да капят от очите, до момента в който гледаш? Сърцераздирателна игра на Чарлз Мелтън като изостанало дете, което се бори с брака си с жена (сложна и изключителна Джулиан Мур), вкарана в пандиза, тъй като го е съблазнила, когато е бил едвам седмокласник.
Филмът е с Натали Портман, която доближава нов връх в кариерата си като манипулатор. Изкривената любовна история по трогателен метод изважда фена от равновесие.
8. " The Holdovers "
Филмът към този момент е разгласен за новата празнична класика. Свеж успех от режисьора Александър Пейн, който доставя топлота, която не трябва да се бърка със уязвимост. Пол Джамати свети като учителя по история Гринчи, който е човекомразец и саможивец. Гринчи е заставен да остане в кампуса по време на коледната почивка, с цел да гледа детето на Ангъс на Доминик Сеса, възпитаник, който няма къде да отиде. А любимецът за Оскар Да`Вайн Джой Рандолф е учебната готвачка, която не може да се смее на болката си, а филмът трансформира клишетата в сложни истини.
7. „ Зона на интерес “
Джонатан Глейзър поема сериозен риск със основаването на филм за Холокоста и излага гледната си точка, като не ни демонстрира нищо за ужасите, протичащи се, до момента в който нацистите унищожават евреите в Аушвиц. Глейзър се концентрира върху комендант Рудолф Хос (Кристиан Фридел), до момента в който той и брачната половинка му Хедвиг (Сандра Хюлер) и децата им се занимават със светската работа да живеят по този начин, като че ли не могат да видят дима и да чуят писъците, идващи от прилежащата врата. Като ехтене на страшния напредък на антисемитизма през днешния ден, това незабавно предизвестие е мъчно за гледане и невероятно за забравяне.
6. " Маестро "
Като звезда, режисьор и съсценарист, Брадли Купър е на върха на кариерата си в това сурово и сантиментално кресчендо. „ Маестро “ е филм за диригента и композитор Ленард Бърнстейн. Купър заслужава Оскар за тази лента за маестрото, чиито пристрастености не могат да бъдат лимитирани до един тип музика или един пол.
Кери Мълиган е брачната половинка, която живее с ангелите и демоните на Бърнстейн. Купър ни сервира невероятното преживяване да гледаме по какъв начин геният изобретява себе си.
5. " Американска фантастика "
Ослепителен дебютен филм на сценариста и режисьор Корд Джеферсън. Ставаме очевидци на прилив на свежо комично мислене. Джефри Райт прави най-хубавата си и най-ярка кино роля до момента. Играе ролята на Монк, негър публицист, който се усеща сърдит и отчаян, че неговите добре рецензирани книги в никакъв случай не се продават. Изглежда, че обществото се интересува единствено от истории, които жонглират с тропи за чернокожата беднотия и принуждение. Така че Монк се причислява към вражеския лагер под псевдоним. Резултатът е очебийно язвителен.
4. " Анатомия на едно рухване "
Нито един лист с най-хубави кино артисти на 2023 година не би бил цялостен без Хюлер, която възпламенява екрана в правосъдната анатомия на брака на Жюстин Трие. Филмът приковава феновете и споделя историята за брачна половинка, изправена на съд за това, че е умъртвила брачна половинка си, като го е бута през прозореца. Като сполучлива авторка, принудена да се оправя с неуспеха на своята надалеч не по-добра половина (Самюел Тайс), Хюлер прави осъществяване, от което не можеш да се отърсиш. Същото важи и за сюжета, който основава съвършения правосъден трилър.
3. " Poor Things "
Пригответе се да бъдете възхитени от неприкритото храбро показване на Ема Стоун в този гръмък и възторжено хубав гърмеж от феминистки удари от режисьора Йоргос Лантимос. Стоун играе бременна и суицидно нещастна брачна половинка, която се потапя към водната си гибел, единствено с цел да бъде реанимирана от вманиачен академик (Уилем Дефо), който разменя мъртвия й мозък с този на нероденото й дете и чака, до момента в който тя може да направи бебешки стъпки в полово и психическо осъзнаване.
Лантимос е занаятчия подбудител, чийто почерк няма по какъв начин да бъде неусетен. Дори няма да усетите, когато ви удари.
2. " Минали животи "
Селин Сонг се оправя чудесно с дебюта си на сценарист и режисьор. Умело основава лирично произведение на изкуството от личния си живот като 12-годишно момиче, което напуща фамилния си дом в Южна Корея и гаджето си Хае Сунг, с цел да порасне в Канада. Грета Лий играе ролята на старата Нора, която е драматург в Ню Йорк и е омъжена за Артър (Джон Магаро), американец, когато Хе Сунг (Тео Йо) взема решение да посети Нора в Манхатън.
Филмът се върти върху това основно събиране на Нора и Хае Сунг посредством връзки на език и просвета, които изваждат Артур от сметките. Филм, който превзема с хубостта си.
1. Равенство сред " Убийците на цветната луна " и " Oppenheimer "
Това са двата върха на тази кино година. Трудно някой може да извади единия филм пред другия.
„ Убийците на цветната луната “ е печален епос на Мартин Скорсезе за дългата история на малтретирането на американските индианци от страна на Съединени американски щати. Подчертан от невероятната актьорска игра на Леонардо ди Каприо, Робърт де Ниро и претендентката за Оскар Лили Гладстоун в ролята на петролната наследница на Осейдж, хваната в смъртоносен капан от алчни бели мъже, „ Убийците “ е типичен филм на Скорсезе. „ Опенхаймер “ е на Кристофър Нолан, режисьор с едно потомство по-младо от Скорсезе, само че притежаващ разум на идеалист и душа на стихотворец. Това се вижда в брилянтния, непосилен взор на Нолан върху Дж. Робърт Опенхаймер (безупречния Килиан Мърфи), спорния проектант на атомната ера.
Точно както Скорсезе разкрива заплетените корени на американския расизъм, Нолан провокира кошмара на нуклеарното заличаване, от който към момента не можем да се събудим.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ