Бернхард Мьощъл, роден през 1970 г. във Виена, е живял

Бернхард Мьощъл, роден през 1970 година във Виена, е живял доста години в Азия. Той води семинари и курсове и е създател на профилирани книги, които се продават с огромен триумф. При своите гостувания в манастира Шаолин в китайската провинция Хънан той натрупва скъп опит, живее там дружно с монасите и учи всекидневието им и силата на тяхното мислене. Върху тези познания той построява своите книги и семинари.

Желанието без увереност е като пън, вързан на крайници ни. Парализира ни. 

Решителността няма нищо общо с броя на годините.

Страстта те прави предвидим, нараним и предразположен на изнудване.

По принцип пристрастеността е надълбоко човешко възприятие. Тя даже е толкоз човешка, че ни отличава от всички останали жители на тази земя. Та белким сте чували за лъв, който убива 10 зебри повече, в сравнение с може да изяде, за да ги продаде след това някъде? Естествено, че не сте. Лъвът живее като всички други животни: за мига; знае, че постоянно ще има разполагаем тъкмо толкоз, че да може да оцелява добре. Страстта да притежаваш още и още е непокътната за нас, хората.

Стара мъдрост е, че пристрастеността прави индивида предвидим. Нашата пристрастеност дава на другите хора опцията да упражняват власт над нас.

„ За да опитомиш едно животно - описа ми един път един индианец, - би трябвало да го затвориш в една яма и да оставиш да гладува. Когато е съвсем умряло от апетит, отиваш при него и го нахранваш. Но то безусловно би трябвало да те вижда. Животното няма да се отдели от теб до момента в който е живо. “

Потребността да притежаваш е безконечна борба, в която има малко спечелили и доста губещи. Победител от една такава борба в последна сметка излиза оня, който умее да скрива по-добре своите пристрастености.

За да усили облагата си, един шеф желае неговият висококвалифициран чиновник да работи изключителни часове без възнаграждение. Нуждае се от този спомагателен труд, защото доста клиенти идват поради въпросния служащ. И по този начин, той заплашва наемния служащ с уволняване, в случай че последният не извърши настояването му. Ако служителят отстъпи от боязън за работното си място, той към този момент е изгубил борбата. Съзнавайки слабостта на служителя си, работодателят ще слага все нови и нови условия, с цел да печели повече пари от него, все с неизказаната опасност за уволняване. В някакъв миг обаче натискът върху служителя става толкоз огромен, че той непринудено напуща компанията. Губят и двамата.

Онзи, който ви навива да вземете по-скъпия апарат, от който в действителност въобще не се нуждаете, само че на драго сърце бихте имали, употребява вашия ламтеж. И по този метод забулва личния си. Вие сте изгубили най-късно сега, в който разбирате, че покупката е в действителност ненужна.

Дори несъразмерният ламтеж за внимание и поддръжка е рисков инструмент в ръцете на съперника. Колко хора се съмняват в смисъла на своето битие, в случай че не ги търсят през пет минути по мобилния телефон, по имейл или персонално? Колко хора не могат да живеят, в случай че не получават непрекъснато признаци, че са нужни в специалността си? Работят до изнемога - спомагателни часове труд, стрес, работа. Трябва цялата седмица да започвам работа по-рано, толкоз доста работа има за извършване! Естествено, все неотложна. Шефът ми се нуждае от мене! Тези хора биват манипулирани от тези, на които се възхищават и които ги мамят, че им отдават жадуваното внимание. Те не виждат, че ги употребяват и че - обсъждано в дълготраен проект - повече губят, в сравнение с печелят.

Шаолинският принцип ни учи, че нежеланието да притежаваш не значи да се откажеш от нещата. Той не е замяна, жертва в името на това да получиш нещо друго, а е смяна в настояването! Да живееш според този принцип значи да приемаш нещата каквито са и в действителност да не желаеш те да са други. Означава да приемаш както тяхното идване, по този начин и тяхното тръгване, както успеха, по този начин и загубата. Принципът на нежеланието да притежаваш ни учи да вършим нещата, тъй като желаеме да ги вършим, а не с цел да получим нещо в подмяна.

Истинското успокоение е дарба, която множеството хора изгубват с течение на времето. Мнозина стартират да реагират, преди въобще да познават цялата обстановка. Било от яд, било по табиет, било заради избързващо смирение. Но който няма успокоение в себе си, е предвидим. Често чуваме да споделят във връзка азиатското бойно изкуство, че бойците употребяват силата на съперника, насочвайки я против самия него. Особено когато съперникът е ядосан или напряко ядосан, твоето успокоение може да стане доста мощно оръжие. 

Всяка отбрана, която правиш въз основата на страст, замъглява погледа ти за същинските планове на нападателя.

Бесният човек има мощ. Но той няма надзор над обстановката и над следствията от своите дейности. Когато ядосани запратите нещо в стената, то се счупва. Няма значение какъв брой ще се разкайвате след това. Не можете да върнете обратно и казаните думи. Като оставим настрани това, яростта единствено убива личната ви сила и ви вреди.

Един интелигентен човек е споделил, че всеки е самичък виновен за това дали е добре, или зле. Това важи и за вас. Дори в случай че от време на време гневът ви е изцяло оневинен, постоянно би трябвало да се замислите какъв е в действителност казусът. Дали желаете да викате, с цел да изкарате парата, или да измененията нещата? Да викате, с цел да измененията трайно нещата, няма смисъл. Един гневен боец единствено диво удря към себе си.

В нашето доминирано от скоростта общество обаче бавността се счита за нещо непривлекателно. Спокойствието постоянно се свързва с мързел. Който не бърза от един краен период за идващия, явно няма работа за извършване. Мобилните телефони ни оказват помощ да използваме по работлив метод сякаш безсмислено пропиляваното време сред тях, в което просто изключваме. Лозунг на нашето време стана изразът да „ създадем нещо по-бързо “ отпреди.

Скоростта е живот, спокойствието - гибел, по този начин ли? В реалност има доста повече образци на хора, които умират от превишена скорост при пътни злополуки, от сърдечен инфаркт в резултат на несъразмерен стрес или от неправилна стъпка, направена вследствие на бързане, в сравнение с образци на такива, за които съдбоносно се е оказало спокойствието.

В ръцете на един умел войник скоростта е рисково оръжие. Когато една оферта е годна „ единствено до на следващия ден сутринта “ вие я приемате, без доста да се замисляте. Ако обаче същата стока е с „ непрекъснато ниска цена “, ще почакате и ще премислите още един път. Но защото в това време бихте могли да разберете, че в действителност въобще не се нуждаете от въпросната дрънкулка, бавността ви, естествено, не е в полза на вашия съперник.

Човекът, който ви крещи, наскърбява или предизвика по различен метод, желае да ви победи в борба. Естествено, от горделивост вие не преглъщате предизвикването и приемате да се биете - с всички познати ни последствия. Шаолинският принцип ни учи да създадем по този начин, че силата на съперника да се изразходва на вятъра. Просто не реагирайте. Само гледайте съперника си. В някакъв миг той ще стартира да се усеща комичен. Ако пък поискате същински да го ядосате, с цел да го подведете да допусне съществени неточности, признайте му още, че е прав. Това е същинското изкуство на отстъпването.

Само недейте да му противоречите, не наливайте още масло в неговия огън. Убедено му кажете какъв брой е прав той и какъв брой сте тъпи в действителност вие. Той не желае да чуе таман това и ще удвои силата на офанзивата си, с цел да ви предизвика да се защитавате. Каква би ви била изгодата? И по този начин, оставете го да крещи, до момента в който в избран миг силата му се изчерпи и с приказките си стигне толкоз надалеч, че се почувства отговорен пред вас.

Който желае да мине с глава през стената, най-многото да обезвреди самичък себе си.

Някога баба ми ми изясни каква е разликата сред образования, само че имащ малко триумф човек от село А и доста сполучливия, само че за сметка на това по-малко просветен човек от село Б. „ Когато в село А - ми сподели тя, - би трябвало да се почисти леке от пода, шефът вика секретарката си, която пък споделя на асистента и той вика отдела по чистотата. Четирима индивида се занимават с една задача. При същото леке в село Б шефът облича върху сакото си една престилка, почиства петното, смъква престилката и отново е шефът. “

Който е подвластен от непознатата хвалба, е атакуем. Винаги ще го превъзхождат тези, на които той желае да се хареса непременно.

Човекът, облечен с костюм или в униформа, ни се коства престиж и това сковава мисленето и отбраната ни. Толкова доста се опасяваме от мнимата власт на този човек, че изпълняваме нейните заповеди. Това, което не разбирам тук, е: всеки може да купи костюми и униформи във всеки магазин. Следователно те не споделят безусловно нищо за оня, който ги носи.

Способността да ръководиш другите, гласи една остаряла мъдрост, предпоставя дарба да ръководиш себе си. Който желае да управлява, би трябвало първо да може да управлява себе си. Който желае да познава другите, би трябвало първо да познава себе си.

Никой не стартира борба с човек, който счита за по-силен. Този принцип може да се види ясно и в отношението сред индивида и животното. Дори животни, които ни превъзхождат с физическата си мощ, като да вземем за пример кравите или слоновете, се подчиняват на индивида, щом той им даде знак, че битката няма шансове за триумф. Обратно, споделят, че животните усещат страха на индивида. Тогава той напряко ги подтиква да го атакуван. Към първия или към втория вид хора спадате вие?

Много хора стават жертва на заблудата, че човек може да си завоюва престиж със закани. За неволя наподобява, че това неведнъж даже е правилно. Повечето хора вършат най-вече това, което се изисква от тях, в случай че при положение на отвод им се показват безапелационно звучащи последствия. Но в случай че въздействието на заплашващия изчезне, смяната доста бързо отлита. Хубав образец за това е учебното заведение. С ръка на сърцето: какъв брой от усвоеното там със мощен напън познание е останало в паметта ви и през днешния ден? Какво научихте за живота изключително от предметите, които не обичахте?

Игрите на власт благодарение на закани са постоянно и игра с огъня. Когато съперникът ви разбере каква е играта, не се включи в нея или някоя въвлечена в опасността персона работи по-различно, в сравнение с си мислите, вие не можете да реализирате опасността си. И тогава загубвате освен престижа си.

Ако в действителност имате силата на водач, вашите сътрудници ще остават до вас и в тези обстановки, в които безнаказано биха могли да ви улучат в гърба. В реалност заканите са освен безполезни, а най-често са даже и рискови. Мъчнотията в метода на „ престижа посредством опасност “ обаче е, че борбата е извоювана единствено видимо. Защото ще пристигна миг, в който съотношенията на силите ще се трансформират.

Когато искаш да победиш без борба, би трябвало да използваш силата си за постигането на задачата, а не да я прахосваш, с цел да блестиш по пътя към нея.

„ Добрият войник не е злопаметен “ - споделят в манастира Шаолин. Добрият началник също би трябвало да знае къде е нужно да спре. Победата на ръководителя се състои постоянно в това, че е постигнал реализирането на нещата, в никакъв случай в това, че е постигнал власт над другите.

Победа без борба - споделят в Шаолин - се реализира по пътя на най-малкото противодействие. Помнете постоянно: не допускайте в никакъв случай да бъдете водени от страсти и персонална суетност, а постоянно единствено от нуждата. И не забравяйте да спрете там, където сте постигнали задачата си.

Ако на хората свободата им беше толкоз значима, както постоянно настояват, никой нямаше да е зависещ, а всички щяха да са, несъмнено, шефове на самите себе си. Обаче не е по този начин. Защо? Защото по този начин им е комфортно. Независимо дали намираме това за положително или за неприятно, нашето общество стана „ общество на избора “. Неколцина индивида оферират вариантите, масата избира от тях.

Да ръководиш хората става просто, в случай че се придържаш към един от главните правила на природата: всяко създание се стреми към самопризнание и прави всичко, с цел да го получи. Това стартира с битките за превъзходство в животинското царство и свършва с интригите в службата. Главното е да си по-добър. Тази нужда можеш да удовлетвориш, като се издигнеш по-нагоре. Но и - което става по-често - като се харесаш на другите.

Научи се да се освобождаваш от възгледите, които си възприел, и да проверяваш непрестанно, още веднъж и още веднъж, тези, към които се придържаш!

Много хора се сблъскват с готовите отзиви още в ранно детство. Много деца се научават да одобряват като вярно всичко, което идва от възрастните. Това става тяхна плът и кръв дотам, че като пораснат, не са в положение да подложат на сериозна инспекция тези отзиви. Така се развиват закостенели модели на държание.

Дори в случай че в хода на живота ни някои неща явно ни пречат, даже в случай че усещаме, че то просто е неистина, ние отново го предаваме на идващото потомство. Не безусловно по тази причина, тъй като го намираме за прелестно, а тъй като не можем да се освободим от мисълта, че тези, които са ни споделили съответните неща, просто не могат да бъркат. И също така на нас персонално те не са ни навредили, нали по този начин?

Ако попитаме някой случаен човек дали има предразсъдъци, най-често ще чуем в отговор: „ Не. “ Всички са свободни от предразсъдъци, всички са справедливи! Нима фактически е по този начин? Нека допуснем, че ви покажа фотография, която е прекомерно тъмна и явно неразбираема. Информирам ви, че е направена от човек на към 80 години. Дали ви виждам да кимате одобрително? За един толкоз възрастен човек тя в действителност не е неприятна. Естествено, фотографията има механически дефекти, само че в този случай това би могло да се преглътне. Във всеки случай тя не е хубава. Казано напълно искрено: в случай че ви разкрия, че възрастният човек е един от най-прочутите фотографи в света, отново ли ще гледате на фотографията по същия метод? Или ненадейно ще откриете, че неприятното експониране и неостротата са просто гениално приложени детайли на оформлението? Та сходен занаятчия ще би трябвало да знае по какъв начин се работи! Следователно вие оценявате една и съща фотография по безусловно друг метод. Всъщност за какво? От предразсъдъци?

Всичко, което прави даден човек, си има причина. Не добра или неприятна, просто причина.

Разбери, че всичко, което си и което ще бъдеш, се намира в самия теб.

Човек стартира да се самооценява още в ранна възраст. Това значи, че всеки открива за себе си до каква степен може да стигне в живота и къде е границата му. По-нататък и не отива. Определената граница обаче не поражда вследствие на незадоволителни способности; тя е резултат от блокаж в главата.

Непрекъснато откривам с удивление, че когато попитам хората зa минусите им, те могат да ми дадат незабавно цялостен куп отговори. На въпроса кое умеят да вършат изключително добре, най-често дават отговор със сепнато безмълвие.

На този свят можете да избягате от всичко. От своите врагове или от своите другари, от обичаните си места и от омразните си места, от работата и от заниманията. Само от едно не можете да се изплъзнете: от самия себе си. Където и да се скриете, каквато и ловкост да измислите, вие сте индивидът, с който ще би трябвало да живеете постоянно.

Избрано от Бернхард Мьощъл, „ Шаолин: Как да реализираме покой, изясненост и вътрешна мощ “, изд. Изток-Запад
Снимка: wikidata.org