Deutche Welle: „Нон-пейпъри“ предизвикаха бури в Западните Балкани
Берлин. Неофициалният проект за делене на Босна и Херцеговина провокира стихия в Западните Балкани. Европейски Съюз би трябвало уверено да се опълчи на сходни сюжети, споделя Кристиан Шварц-Шилинг*, някогашен Върховен представител в Босна и Херцеговина, представен от немската медия Deutsche Welle в материал, показан без редакторска интервенция.
Пандемията в Босна и Херцеговина през последните месеци лиши живота на толкоз доста хора, по отношение на броя на популацията, колкото в никоя друга страна в Европа. „ Погребения като на лента “, написа Ерих Ратфелдер в публикация в Tageszeitung. Само този факт би трябвало да е задоволителен, с цел да насочи вниманието ни към Западните Балкани. Но Европейски Съюз в този момент наподобява по-зает със себе си.
Докато Босна и Херцеговина се бори с пандемията, с неуспеха във имунизацията, т.е. неналичието на ваксини, които трябваше да бъдат предоставени посредством системата на Covax, както и със личните си политици, няколко плана за " нон-пейпъри " за Босна и Херцеговина бяха пусната в Брюксел - неофициални документи, които като „ тестови балони “ би трябвало да покажат до каква степен допустими са избрани политически оферти, съдържащи се в тях.
Хърватският външен министър Гордан Грлич-Радман разкри сходен " нон-пейпър " в Брюксел на 22 март, който също по този начин беше подписан от Словения, Унгария, България, Гърция и Кипър. Този документ главно се концентрира върху това " по какъв начин да помогнем " на Босна и Херцеговина по пътя й към Европейски Съюз.
„ Нон-пейпърът “ провокира неодобрение
С този „ non-pejpyr “ хърватската ръководеща партия Хърватски либерален съюз (ХДС) поддържа напъните на нейната посестрима партия, босненскияХДС, за изменение на изборния закон в Босна и Херцеговина, по този начин страната да остане блокирана, като по този метод се подсигурява приемствеността на контрола и въздействието на Хърватия при вземането на решения в прилежащата страна. Фактът, че това проправя пътя за основаването на трето образувание и в последна сметка присъединение към Хърватия, не е толкоз явен на пръв взор от „ нон-пейпъра “.
Хърватският " нон-пейпър " провокира неодобрение измежду мнозина. Мануел Сарацин, член на немския Бундестаг и представител на парламентарната група на Алианс 90 / Зелените за Източна Европа, получи приемлив отговор от държавното управление, когато го попита за позицията на Германия във връзка с изборната промяна в БиХ: „ Правителството поддържа териториалната целокупност на Босна Херцеговина с всички съществуващи формирания. " Създаването на трето образувание, в допълнение към съществуващата федерация на Босна и Херцеговина, както и на Република Сръбска, съгласно немското държавно управление, не може да бъде задачата на напъните за промени. "
Мирно делене на Босна и Херцеговина?
Членът на тричленното председателство на Босна и Херцеговина Желко Комшич - босненски хърватин, който ХДС в Босна и Херцеговина и Хърватия не приема, написа своя обстоен „ нон-пейпър “ в отговор на хърватския и го изпрати в Брюксел на 2 април. В документа той показва своето виждане във връзка с, както той споделя, „ неразбираемата политика на Европейски Съюз, която е мощно повлияна от Хърватия и ХДС, както и неналичието на неутралитет на делегацията на Европейски Съюз в БиХ и цялостния неверен път при използването на изборните промени в страната “. Наред с други неща, той приказва и за намесата на Сърбия и Хърватия във вътрешните работи на Босна и Херцеговина, както и натиска на Русия поради стремежите на Босна към НАТО. В писмото си той прикани за деен ангажимент от Европейски Съюз и подпомагане за деблокиране на държавните институции, тъй като в противоположен случай, счита Комшич, обстановката в Босна и Херцеговина ще се утежни още повече. Международната общественост реагира на това и помоли всички политически участници да не спекулират и да не провокират ненужно напрежение.
Само преди няколко дни Желко Комшич удостовери, че словенският президент Борут Пахор, по време на последното си посещаване в Сараево на 5 март, е споделил на тримата членове на председателството, че в Европа има от ден на ден гласове, които се застъпват за това разпадането на Югославия да бъде приключен.
В същото време Пахор е попитал дали е допустимо " спокойно разделяне " на Босна и Херцеговина. Според Комшич той и Шефик Джаферович, босненският член на председателство, настояват, че сходно нещо е невероятно, до момента в който Милорад Додик, сръбският член, показва противоположното мнение. Не е вест, че Додик показва сходно отношение от години.
" Словенският документ "
Човек може да се запита за какво толкоз значима информация се разгласява едвам в този момент. Една от аргументите, която наподобява разбираема, е, че в обращение е нов „ нон-пейпър “ за „ нерешените национални проблеми на сърбите, албанците и хърватите “ след разпадането на Югославия.
Премиерът на Словения Янез Янша, който е добър другар на Виктор Орбан, също е изпратил " нон-пейпър " на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел през февруари, само че не по публични канали. Самият той отхвърля да е създател на документа.
" Нон-пейпърът ", озаглавен " Западни Балкани - пътят напред ", оповестен тази седмица на словенски език от уеб страницата " necenzurirano.si " е всичко, само че не и това. Той е доста повече продължение на политиката на Сърбия и хърватската ръководеща партия ХДС във връзка с Босна и Херцеговина. Според някои сведения част от документа е направен в Будапеща, само че в Брюксел го назовават " словенски документ ".
Възможни военни спорове
Той провокира съществени разтърсвания, защото предлага смяна на границите на района, тъй че да се основат Велика Сърбия, Велика Хърватия и Велика Албания. Съгласно предлагането Босна и Херцеговина ще бъде разграничена сред Хърватия и Сърбия, оставяйки единствено дребна част от страната на бошняците. Следователно мощната съпротива от Босна и Херцеговина, само че и от Черна гора въобще не е изненадваща. Дори се приказва за вероятни военни конфликти.
В документа се споделя, че към този момент е в ход „ тиха инспекция “ с основни лица, вземащи решения в района и интернационалната общественост по отношение на опцията за осъществяване на оферти проект. Страшно е, че част от интернационалната общественост явно към този момент е въвлечена в такава „ безмълвна процедура “. Забравено ли е, че ужасната война избухна в Босна и Херцеговина точно поради проектите за делене на страната?
Янша не отхвърля непосредствено сходни обвинявания. Той акцентира, че Словения " е съществено ангажирана с намирането на решения за развиването на района и вероятностите на Европейски Съюз за страните от Западните Балкани " и че изказванията, че документът се основава на предходни проекти за делене, " са опит за попречване на сходни цели ".
Ангажимент за териториалната целокупност на Босна и Херцеговина
Президентът на Словения Борут Пахор не разяснява „ нон-пейпърите “, само че неговият офис апропо споделя: „ Президентът Пахор неведнъж е предупреждавал против концепцията за раздробяване на Босна и Херцеговина и прекрояване на границите на Западните Балкани. " В този подтекст, заради терзанията си от сходни хрумвания, той попита за това и тримата членове на босненското президентство по време на посещаване в Сараево през март тази година. "
По време на посещение в словенската POP TV, Пахор сподели, че след завръщането си от Босна и Херцеговина е още по-убеден, че Европейски Съюз е изправен пред „ неприятна обстановка, при която не за една нощ, само че въпреки всичко ще би трябвало да вземе решение за бъдещето на Западните Балкани доста скоро ". Той се опасява, че настоящето движение е прекомерно постепенно. " В този случай всичко ще се случи в Западните Балкани, може би даже съпроводено с принуждение, и ние още веднъж ще станем очевидци на клане. "
Посолството на Съединени американски щати в Сараево реагира на проектите, съдържащи се в " нон-пейпъра ", с ясна позиция, в която застава зад Дейтънското спокойно съглашение и отхвърля всяко ново преначертаване на границите: " Босна и Херцеговина е демократична, многоетническа, суверенна и самостоятелна страна с безспорна териториална целокупност. " И позицията на Европейския съюз наподобява ясна. " Няма нищо, което би трябвало да се промени ", сподели представител на Европейската комисия.
Европейски Съюз би трябвало да се изправи против национализма
Такива " безмълвни процедури ", както се загатват в " нон-пейпърите ", са тревожни вести, изключително в навечерието на срещата на външните и европейските министри на Съюза от 19 април, в чийто дневен ред фигуриратЗападните Балкани и преди Срещата на върха по процеса Бърдо-Бриони в Кран, която би трябвало да се организира след към два месеца. Процесът Бърдо-Бриони е словенско-хърватска самодейност, учредена от Пахор през 2010 година като тогавашен министър-председател, която има за цел да ускори взаимното доверие и поддръжка за европейския път на страните от Западните Балкани. Тази година френският президент Еманюел Макрон е посетител на срещата на върха. Въпреки това, при такива „ но-пейпъри “, каквито Словения и Хърватия пускат в обращение, не може да става дума за доверие или поддръжка.
Не е ясно за какво Словения, която скоро поема председателството на Европейски Съюз, е подписала " нон-пейпъра " на Хърватия. Но е ясно, че концепциите от 80-те години, показани по това време от Слободан Милошевич и Франьо Туджман, към момента са много живи.
Европейски Съюз би трябвало най-сетне да се опълчи на националистическите и фашистки желания, и то в границите на личните си редици, и да се приближи до Западните Балкани и изключително Босна и Херцеговина, с ясна, транспарантна и целенасочена политика. Това е извънредно значимо заради националистическите феномени в границите на Европейски Съюз.
*Проф. Д-р Кристиан Шварц-Шилинг от 1982 до 1992 година е федерален министър на пощите и телекомуникациите. Той подаде оставка в символ на митинг против държанието на немското държавно управление в босненската война. През 2006/2007 година е висш представител на Европейски Съюз и специфичен представител в Босна и Херцеговина.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Пандемията в Босна и Херцеговина през последните месеци лиши живота на толкоз доста хора, по отношение на броя на популацията, колкото в никоя друга страна в Европа. „ Погребения като на лента “, написа Ерих Ратфелдер в публикация в Tageszeitung. Само този факт би трябвало да е задоволителен, с цел да насочи вниманието ни към Западните Балкани. Но Европейски Съюз в този момент наподобява по-зает със себе си.
Докато Босна и Херцеговина се бори с пандемията, с неуспеха във имунизацията, т.е. неналичието на ваксини, които трябваше да бъдат предоставени посредством системата на Covax, както и със личните си политици, няколко плана за " нон-пейпъри " за Босна и Херцеговина бяха пусната в Брюксел - неофициални документи, които като „ тестови балони “ би трябвало да покажат до каква степен допустими са избрани политически оферти, съдържащи се в тях.
Хърватският външен министър Гордан Грлич-Радман разкри сходен " нон-пейпър " в Брюксел на 22 март, който също по този начин беше подписан от Словения, Унгария, България, Гърция и Кипър. Този документ главно се концентрира върху това " по какъв начин да помогнем " на Босна и Херцеговина по пътя й към Европейски Съюз.
„ Нон-пейпърът “ провокира неодобрение
С този „ non-pejpyr “ хърватската ръководеща партия Хърватски либерален съюз (ХДС) поддържа напъните на нейната посестрима партия, босненскияХДС, за изменение на изборния закон в Босна и Херцеговина, по този начин страната да остане блокирана, като по този метод се подсигурява приемствеността на контрола и въздействието на Хърватия при вземането на решения в прилежащата страна. Фактът, че това проправя пътя за основаването на трето образувание и в последна сметка присъединение към Хърватия, не е толкоз явен на пръв взор от „ нон-пейпъра “.
Хърватският " нон-пейпър " провокира неодобрение измежду мнозина. Мануел Сарацин, член на немския Бундестаг и представител на парламентарната група на Алианс 90 / Зелените за Източна Европа, получи приемлив отговор от държавното управление, когато го попита за позицията на Германия във връзка с изборната промяна в БиХ: „ Правителството поддържа териториалната целокупност на Босна Херцеговина с всички съществуващи формирания. " Създаването на трето образувание, в допълнение към съществуващата федерация на Босна и Херцеговина, както и на Република Сръбска, съгласно немското държавно управление, не може да бъде задачата на напъните за промени. "
Мирно делене на Босна и Херцеговина?
Членът на тричленното председателство на Босна и Херцеговина Желко Комшич - босненски хърватин, който ХДС в Босна и Херцеговина и Хърватия не приема, написа своя обстоен „ нон-пейпър “ в отговор на хърватския и го изпрати в Брюксел на 2 април. В документа той показва своето виждане във връзка с, както той споделя, „ неразбираемата политика на Европейски Съюз, която е мощно повлияна от Хърватия и ХДС, както и неналичието на неутралитет на делегацията на Европейски Съюз в БиХ и цялостния неверен път при използването на изборните промени в страната “. Наред с други неща, той приказва и за намесата на Сърбия и Хърватия във вътрешните работи на Босна и Херцеговина, както и натиска на Русия поради стремежите на Босна към НАТО. В писмото си той прикани за деен ангажимент от Европейски Съюз и подпомагане за деблокиране на държавните институции, тъй като в противоположен случай, счита Комшич, обстановката в Босна и Херцеговина ще се утежни още повече. Международната общественост реагира на това и помоли всички политически участници да не спекулират и да не провокират ненужно напрежение.
Само преди няколко дни Желко Комшич удостовери, че словенският президент Борут Пахор, по време на последното си посещаване в Сараево на 5 март, е споделил на тримата членове на председателството, че в Европа има от ден на ден гласове, които се застъпват за това разпадането на Югославия да бъде приключен.
В същото време Пахор е попитал дали е допустимо " спокойно разделяне " на Босна и Херцеговина. Според Комшич той и Шефик Джаферович, босненският член на председателство, настояват, че сходно нещо е невероятно, до момента в който Милорад Додик, сръбският член, показва противоположното мнение. Не е вест, че Додик показва сходно отношение от години.
" Словенският документ "
Човек може да се запита за какво толкоз значима информация се разгласява едвам в този момент. Една от аргументите, която наподобява разбираема, е, че в обращение е нов „ нон-пейпър “ за „ нерешените национални проблеми на сърбите, албанците и хърватите “ след разпадането на Югославия.
Премиерът на Словения Янез Янша, който е добър другар на Виктор Орбан, също е изпратил " нон-пейпър " на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел през февруари, само че не по публични канали. Самият той отхвърля да е създател на документа.
" Нон-пейпърът ", озаглавен " Западни Балкани - пътят напред ", оповестен тази седмица на словенски език от уеб страницата " necenzurirano.si " е всичко, само че не и това. Той е доста повече продължение на политиката на Сърбия и хърватската ръководеща партия ХДС във връзка с Босна и Херцеговина. Според някои сведения част от документа е направен в Будапеща, само че в Брюксел го назовават " словенски документ ".
Възможни военни спорове
Той провокира съществени разтърсвания, защото предлага смяна на границите на района, тъй че да се основат Велика Сърбия, Велика Хърватия и Велика Албания. Съгласно предлагането Босна и Херцеговина ще бъде разграничена сред Хърватия и Сърбия, оставяйки единствено дребна част от страната на бошняците. Следователно мощната съпротива от Босна и Херцеговина, само че и от Черна гора въобще не е изненадваща. Дори се приказва за вероятни военни конфликти.
В документа се споделя, че към този момент е в ход „ тиха инспекция “ с основни лица, вземащи решения в района и интернационалната общественост по отношение на опцията за осъществяване на оферти проект. Страшно е, че част от интернационалната общественост явно към този момент е въвлечена в такава „ безмълвна процедура “. Забравено ли е, че ужасната война избухна в Босна и Херцеговина точно поради проектите за делене на страната?
Янша не отхвърля непосредствено сходни обвинявания. Той акцентира, че Словения " е съществено ангажирана с намирането на решения за развиването на района и вероятностите на Европейски Съюз за страните от Западните Балкани " и че изказванията, че документът се основава на предходни проекти за делене, " са опит за попречване на сходни цели ".
Ангажимент за териториалната целокупност на Босна и Херцеговина
Президентът на Словения Борут Пахор не разяснява „ нон-пейпърите “, само че неговият офис апропо споделя: „ Президентът Пахор неведнъж е предупреждавал против концепцията за раздробяване на Босна и Херцеговина и прекрояване на границите на Западните Балкани. " В този подтекст, заради терзанията си от сходни хрумвания, той попита за това и тримата членове на босненското президентство по време на посещаване в Сараево през март тази година. "
По време на посещение в словенската POP TV, Пахор сподели, че след завръщането си от Босна и Херцеговина е още по-убеден, че Европейски Съюз е изправен пред „ неприятна обстановка, при която не за една нощ, само че въпреки всичко ще би трябвало да вземе решение за бъдещето на Западните Балкани доста скоро ". Той се опасява, че настоящето движение е прекомерно постепенно. " В този случай всичко ще се случи в Западните Балкани, може би даже съпроводено с принуждение, и ние още веднъж ще станем очевидци на клане. "
Посолството на Съединени американски щати в Сараево реагира на проектите, съдържащи се в " нон-пейпъра ", с ясна позиция, в която застава зад Дейтънското спокойно съглашение и отхвърля всяко ново преначертаване на границите: " Босна и Херцеговина е демократична, многоетническа, суверенна и самостоятелна страна с безспорна териториална целокупност. " И позицията на Европейския съюз наподобява ясна. " Няма нищо, което би трябвало да се промени ", сподели представител на Европейската комисия.
Европейски Съюз би трябвало да се изправи против национализма
Такива " безмълвни процедури ", както се загатват в " нон-пейпърите ", са тревожни вести, изключително в навечерието на срещата на външните и европейските министри на Съюза от 19 април, в чийто дневен ред фигуриратЗападните Балкани и преди Срещата на върха по процеса Бърдо-Бриони в Кран, която би трябвало да се организира след към два месеца. Процесът Бърдо-Бриони е словенско-хърватска самодейност, учредена от Пахор през 2010 година като тогавашен министър-председател, която има за цел да ускори взаимното доверие и поддръжка за европейския път на страните от Западните Балкани. Тази година френският президент Еманюел Макрон е посетител на срещата на върха. Въпреки това, при такива „ но-пейпъри “, каквито Словения и Хърватия пускат в обращение, не може да става дума за доверие или поддръжка.
Не е ясно за какво Словения, която скоро поема председателството на Европейски Съюз, е подписала " нон-пейпъра " на Хърватия. Но е ясно, че концепциите от 80-те години, показани по това време от Слободан Милошевич и Франьо Туджман, към момента са много живи.
Европейски Съюз би трябвало най-сетне да се опълчи на националистическите и фашистки желания, и то в границите на личните си редици, и да се приближи до Западните Балкани и изключително Босна и Херцеговина, с ясна, транспарантна и целенасочена политика. Това е извънредно значимо заради националистическите феномени в границите на Европейски Съюз.
*Проф. Д-р Кристиан Шварц-Шилинг от 1982 до 1992 година е федерален министър на пощите и телекомуникациите. Той подаде оставка в символ на митинг против държанието на немското държавно управление в босненската война. През 2006/2007 година е висш представител на Европейски Съюз и специфичен представител в Босна и Херцеговина.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ