Заговорът на Шолц и Макрон: Премахват правото на вето в ЕС
Берлин и Париж настояват, че рухването на ветото е допустимо без изменение на договорите на Европейски Съюз. Тази радикална смяна ще даде голяма власт освен на Брюксел, само че и на най-големите страни като Германия и Франция
Това ще разреши на Европейски Съюз да вкара демократична имиграционна политика и зелени правила, без никаква опция за противопоставяна от по-малките и консервативни народи
Елиминирането на ветото би благоприятствало страни с по-голямо население, до момента в който по-малките страни, като Унгария и България, биха изгубили опцията да имат думата при взимане на решения в Европейски Съюз
Германия и Франция упорстват за промяна на Европейски Съюз, която бележи началото на края на суверенитета на европейските народи. Берлин и Париж упорстват за лишаване на правото на несъгласие в Европейски Съюз през тази година. Дебатът провокира ужас през последните месеци, а тези дни мярката бе върната в дневния ред. По-малките страни в Европейски Съюз се притесняват от лишаване на суверенитета им, защото страните с по-голямо население ще могат да постановат решения над останалите, независмо дали са съгласни или не.> Франция и Германия са уверени, че през 2023 година може да бъде реализирана огромна институционална промяна на Европейския съюз, в това число унищожаване на ветото върху гласуванията в Европейския съвет, обявиха пред Euractiv френският министър по европейските въпроси Лоранс Буун и немският държавен министър Анна Люрман.
" Това е една от опциите, които желаеме да проучим, с цел да запазим позицията си на световен състезател с общата външна политика и политика на сигурност на Европейски Съюз ", сподели Люрман. Тя добави, че " ще бъде значим сигнал в други области на политиката, в случай че преминем към гласоподаване с квалифицирано болшинство още тази година ", и изрази убеденост, че това ще се случи.
Квалифицирано болшинство се реализира, в случай че са изпълнени по едно и също време две условия:
* 55% от страните членки гласоподават " за " - на процедура това значи 15 от 27 страни
* предлагането е подкрепено от страни членки, чието население съставлява минимум 65% от общото население на Европейски Съюз.
Министрите на Франция и Германия обявиха, че и двете страни считат за значимо да се отстрани единомислещото гласоподаване в Европейския съвет в области като външната политика и данъчното облагане преди разширението на Европейския съюз. Това може да значи да вземем за пример, че Брюксел ще може да вкара плосък налог в целия Европейски Съюз или даже да се включи по-дълбоко във войната. В момента даже една страна да не е съгласна с решение на Европейски Съюз, тя може да наложи несъгласие. Пример за това е Унгария, която няколко пъти употребява ветото си, с цел да спре решения, които не приема.
Германия и Франция настояват, че премахването на ветото е допустимо без изменение на договорите на Европейски Съюз. Тази радикална смяна ще даде голяма власт освен на Брюксел, само че и на най-големите страни като Германия и Франция. Това ще разреши на Европейски Съюз да вкара демократична имиграционна политика, зелени правила и разнообразни други цели, без никакви спънки от страна на Унгария и други по-малки и консервативни народи
Въвеждането на гласоподаване с квалифицирано болшинство би премахнало ветото по външнополитически въпроси, което би означавало, че единствено 15 от 27-те страни членки и 65% от популацията на Европейски Съюз ще вземат изключително значими решения в региона на външната и отбранителната политика, засягащи Европейски Съюз като цяло.
Лорънс Буун съобщи пред Euractiv, че това ще бъде " значима стъпка към по-голяма интеграция и успеваемост ". Въпреки това, естеството на такава система би благоприятствало страни с по-голямо население - като Франция или Германия, до момента в който по-малките страни - като Унгария и България, биха изгубили опцията да имат думата при вземането на решения в Европейски Съюз.
Премахването на правилото на единогласие в областите, в които той към момента съществува, за гласоподаване в Европейския съвет би било еднакво на лишаване на суверенитета на Унгария, Полша, България, Румъния и други по-малки страни.
Полският президент Анджей Дуда означи, че основополагащият принцип на Европейски Съюз е братството и съдействието за обезпечаване на мир и икономическо развиване. За да бъде допустимо това, Дуда счита, че " всички страни би трябвало да имат думата по основни въпроси, засягащи развиването на Общността, тъй че да усещат, че има правдивост в границите на Общността и че никоя страна не постанова волята си за сметка на другите, като употребява институционални средства ".
Херберт Кикъл, ръководител на Австрийската партия на свободата, която сега е най-популярната партия в Австрия, счита, че задачата на Брюксел е да сътвори централизирана супердържава, в която страните членки от ден на ден губят смисъла и самоопределението си
" Те желаят да лишават от ден на ден и повече пълномощия от националните страни и да ги трансферират в Брюксел, с цел да основат Съединени европейски щати над главите на своите жители ", сподели Кикъл.
Това ще разреши на Европейски Съюз да вкара демократична имиграционна политика и зелени правила, без никаква опция за противопоставяна от по-малките и консервативни народи
Елиминирането на ветото би благоприятствало страни с по-голямо население, до момента в който по-малките страни, като Унгария и България, биха изгубили опцията да имат думата при взимане на решения в Европейски Съюз
Германия и Франция упорстват за промяна на Европейски Съюз, която бележи началото на края на суверенитета на европейските народи. Берлин и Париж упорстват за лишаване на правото на несъгласие в Европейски Съюз през тази година. Дебатът провокира ужас през последните месеци, а тези дни мярката бе върната в дневния ред. По-малките страни в Европейски Съюз се притесняват от лишаване на суверенитета им, защото страните с по-голямо население ще могат да постановат решения над останалите, независмо дали са съгласни или не.> Франция и Германия са уверени, че през 2023 година може да бъде реализирана огромна институционална промяна на Европейския съюз, в това число унищожаване на ветото върху гласуванията в Европейския съвет, обявиха пред Euractiv френският министър по европейските въпроси Лоранс Буун и немският държавен министър Анна Люрман.
" Това е една от опциите, които желаеме да проучим, с цел да запазим позицията си на световен състезател с общата външна политика и политика на сигурност на Европейски Съюз ", сподели Люрман. Тя добави, че " ще бъде значим сигнал в други области на политиката, в случай че преминем към гласоподаване с квалифицирано болшинство още тази година ", и изрази убеденост, че това ще се случи.
Квалифицирано болшинство се реализира, в случай че са изпълнени по едно и също време две условия:
* 55% от страните членки гласоподават " за " - на процедура това значи 15 от 27 страни
* предлагането е подкрепено от страни членки, чието население съставлява минимум 65% от общото население на Европейски Съюз.
Министрите на Франция и Германия обявиха, че и двете страни считат за значимо да се отстрани единомислещото гласоподаване в Европейския съвет в области като външната политика и данъчното облагане преди разширението на Европейския съюз. Това може да значи да вземем за пример, че Брюксел ще може да вкара плосък налог в целия Европейски Съюз или даже да се включи по-дълбоко във войната. В момента даже една страна да не е съгласна с решение на Европейски Съюз, тя може да наложи несъгласие. Пример за това е Унгария, която няколко пъти употребява ветото си, с цел да спре решения, които не приема.
Германия и Франция настояват, че премахването на ветото е допустимо без изменение на договорите на Европейски Съюз. Тази радикална смяна ще даде голяма власт освен на Брюксел, само че и на най-големите страни като Германия и Франция. Това ще разреши на Европейски Съюз да вкара демократична имиграционна политика, зелени правила и разнообразни други цели, без никакви спънки от страна на Унгария и други по-малки и консервативни народи
Въвеждането на гласоподаване с квалифицирано болшинство би премахнало ветото по външнополитически въпроси, което би означавало, че единствено 15 от 27-те страни членки и 65% от популацията на Европейски Съюз ще вземат изключително значими решения в региона на външната и отбранителната политика, засягащи Европейски Съюз като цяло.
Лорънс Буун съобщи пред Euractiv, че това ще бъде " значима стъпка към по-голяма интеграция и успеваемост ". Въпреки това, естеството на такава система би благоприятствало страни с по-голямо население - като Франция или Германия, до момента в който по-малките страни - като Унгария и България, биха изгубили опцията да имат думата при вземането на решения в Европейски Съюз.
Премахването на правилото на единогласие в областите, в които той към момента съществува, за гласоподаване в Европейския съвет би било еднакво на лишаване на суверенитета на Унгария, Полша, България, Румъния и други по-малки страни.
Полският президент Анджей Дуда означи, че основополагащият принцип на Европейски Съюз е братството и съдействието за обезпечаване на мир и икономическо развиване. За да бъде допустимо това, Дуда счита, че " всички страни би трябвало да имат думата по основни въпроси, засягащи развиването на Общността, тъй че да усещат, че има правдивост в границите на Общността и че никоя страна не постанова волята си за сметка на другите, като употребява институционални средства ".
Херберт Кикъл, ръководител на Австрийската партия на свободата, която сега е най-популярната партия в Австрия, счита, че задачата на Брюксел е да сътвори централизирана супердържава, в която страните членки от ден на ден губят смисъла и самоопределението си
" Те желаят да лишават от ден на ден и повече пълномощия от националните страни и да ги трансферират в Брюксел, с цел да основат Съединени европейски щати над главите на своите жители ", сподели Кикъл.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ