През април измерват сърдечносъдовия риск в седем града на страната
Бе разгласен идният старт на третото издание на осведомителната акция „ Обичам живота си “,. Инициативата си слага за цел да насочи вниманието на българите към рисковите фактори, свързани с покачвания сърдечносъдов риск и предварителната защита на инсулта и инфаркта, които са водеща причина за заболеваемост и смъртност у нас.
През целия месец април т.г. в седем града на страната – София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора, Хасково и Благоевград, искащите да дефинират своя сърдечносъдов риск могат да го създадат в 50 аптеки. Обучени експерти ще дефинират риска посредством специфичен тест, който ще демонстрира до каква степен хората са застрашени от сърдечносъдов случай. Консултациите ще са безвъзмездни и ще се правят без авансово записване при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения.
За предходните издания на акцията през миналите две години над 7 хиляди души са определили своя сърдечносъдов риск. Според данните, 45% от тях са били с висок или доста висок сърдечносъдов риск. Тревожен е фактът, че през миналогодишната акция всеки трети от хората с доста висок сърдечносъдов риск не е знаел за това.
„ Посещавайте фамилния си доктор и правете годишните профилактични прегледи. Възползвайте се по всевъзможен метод да разберете какъв е вашият сърдечносъдов риск, какво се случва с вас “, моли доцент Любомир Киров, ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари. Според него доста хора считат, че щом пият медикаменти, няма потребност да вършат нищо друго, а това не е задоволително. Той обърна внимание, че човек би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да понижи рисковите фактори като нездравословно хранене, липса на придвижване, стрес. „ Вярвайте на това, което лекарите ви споделят. Обръщам се и към околните на пациентите – подкрепяйте ги, бъдете до тях по време на лекуването “, прикани доцент Киров.
„ България попада в листата със страните във високо-рисковата зона на сърдечносъдови болести. Нивото на рисковите фактори у нас е неприятно следено. Според данни от Евростат, междинната смъртност от инфаркт, инсулт и сърдечносъдови болести в Европейския съюз е към 370 на 100 000 души, до момента в който за България стойностите са към 1220 на 100 000. Разликата е съвсем три пъти и половина. Най-тежко е ситуацията в Северозападния и Югоизточния район. При ранно определяне на миокарден инфаркт пациентът може да се възвърне съвсем на 100%. Ето за какво е значимо да се разпознаят признаците (болка в гърдите, непонятен зной, тежест) и незабавно да се вземат ограничения “, сподели доктор Саркиз Калустян – кардиолог в УМБАЛ „ Св. Анна “.
Сърдечносъдовият риск може да бъде следен посредством смяна в метода на живот. Това обаче се оказва доста сложна задача за множеството хора, които имат наднормено тегло, ниска двигателна интензивност или са пушачи. Според клиничния и съвещателен психолог Гинка Петкова ключът е пациентът. „ Колкото по-рано си дадем сметка, че всичко зависи от нас, толкоз по-добре. За страдание в България няма такава система за профилактика, каквато е построена в другите страни. Затова ние би трябвало да променим нещата, да променим метода си на живот, да се храним вярно, да спортуваме повече. Важно е преди смяната да се разпознава казусът – в случай че човек пуши и не стопира, би трябвало да разбере, какво му пречи да се откаже от нездравословния табиет и да построи проект за справяне с казуса “, изясни Петрова.
В международен мащаб сърдечносъдовите болести са водеща причина за заболеваемост и смъртност. В България на всеки трима души двама умират от сърдечносъдови болести (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност).1 У нас годишно се записват към 35 хиляди инсулта и 11 хиляди инфаркта, като 30% от тях приключват летално. Според данните на Националния център по публично здраве през предходната година са регистрирани 34 699 случая на остра мозъчно съдова болест и 8670 случая на инфаркт на миокарда.2 В множеството случаи, претърпелите мозъчен инсулт, са с друга степен на неработоспособност, която при 10% от всички случаи е тежко изразена и изисква спомагателни грижи и помощ от фамилията, околните и обществото. От претърпелите мозъчни инсулти 25-50% са с говорно-речеви нарушавания, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушавания остават трайни.
Според статистиката на Световната здравна организация всяка година от разнообразни сърдечносъдови болести умират към 17 млн. души.3
През целия месец април т.г. в седем града на страната – София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора, Хасково и Благоевград, искащите да дефинират своя сърдечносъдов риск могат да го създадат в 50 аптеки. Обучени експерти ще дефинират риска посредством специфичен тест, който ще демонстрира до каква степен хората са застрашени от сърдечносъдов случай. Консултациите ще са безвъзмездни и ще се правят без авансово записване при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения.
За предходните издания на акцията през миналите две години над 7 хиляди души са определили своя сърдечносъдов риск. Според данните, 45% от тях са били с висок или доста висок сърдечносъдов риск. Тревожен е фактът, че през миналогодишната акция всеки трети от хората с доста висок сърдечносъдов риск не е знаел за това.
„ Посещавайте фамилния си доктор и правете годишните профилактични прегледи. Възползвайте се по всевъзможен метод да разберете какъв е вашият сърдечносъдов риск, какво се случва с вас “, моли доцент Любомир Киров, ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари. Според него доста хора считат, че щом пият медикаменти, няма потребност да вършат нищо друго, а това не е задоволително. Той обърна внимание, че човек би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да понижи рисковите фактори като нездравословно хранене, липса на придвижване, стрес. „ Вярвайте на това, което лекарите ви споделят. Обръщам се и към околните на пациентите – подкрепяйте ги, бъдете до тях по време на лекуването “, прикани доцент Киров.
„ България попада в листата със страните във високо-рисковата зона на сърдечносъдови болести. Нивото на рисковите фактори у нас е неприятно следено. Според данни от Евростат, междинната смъртност от инфаркт, инсулт и сърдечносъдови болести в Европейския съюз е към 370 на 100 000 души, до момента в който за България стойностите са към 1220 на 100 000. Разликата е съвсем три пъти и половина. Най-тежко е ситуацията в Северозападния и Югоизточния район. При ранно определяне на миокарден инфаркт пациентът може да се възвърне съвсем на 100%. Ето за какво е значимо да се разпознаят признаците (болка в гърдите, непонятен зной, тежест) и незабавно да се вземат ограничения “, сподели доктор Саркиз Калустян – кардиолог в УМБАЛ „ Св. Анна “.
Сърдечносъдовият риск може да бъде следен посредством смяна в метода на живот. Това обаче се оказва доста сложна задача за множеството хора, които имат наднормено тегло, ниска двигателна интензивност или са пушачи. Според клиничния и съвещателен психолог Гинка Петкова ключът е пациентът. „ Колкото по-рано си дадем сметка, че всичко зависи от нас, толкоз по-добре. За страдание в България няма такава система за профилактика, каквато е построена в другите страни. Затова ние би трябвало да променим нещата, да променим метода си на живот, да се храним вярно, да спортуваме повече. Важно е преди смяната да се разпознава казусът – в случай че човек пуши и не стопира, би трябвало да разбере, какво му пречи да се откаже от нездравословния табиет и да построи проект за справяне с казуса “, изясни Петрова.
В международен мащаб сърдечносъдовите болести са водеща причина за заболеваемост и смъртност. В България на всеки трима души двама умират от сърдечносъдови болести (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност).1 У нас годишно се записват към 35 хиляди инсулта и 11 хиляди инфаркта, като 30% от тях приключват летално. Според данните на Националния център по публично здраве през предходната година са регистрирани 34 699 случая на остра мозъчно съдова болест и 8670 случая на инфаркт на миокарда.2 В множеството случаи, претърпелите мозъчен инсулт, са с друга степен на неработоспособност, която при 10% от всички случаи е тежко изразена и изисква спомагателни грижи и помощ от фамилията, околните и обществото. От претърпелите мозъчни инсулти 25-50% са с говорно-речеви нарушавания, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушавания остават трайни.
Според статистиката на Световната здравна организация всяка година от разнообразни сърдечносъдови болести умират към 17 млн. души.3
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ