Хейтминутка: С влака до Пловдив
БДЖ е едно малко копие на цялата страна – хората са естествени и си правят работата, системата е неуместна до безумство, на всички места царува съсипия и нечистотия.
Не е нужно човек да се вози на трен, с цел да е наясно с всичко това, само че аз го ревизирах персонално този уикенд, пътувайки с бързия трен до Пловдив и назад. Поводът – откриващият уикенд със събития за оповестяване на Пловдив за Европейска столица на културата. Съдейки по бомбастичните прес известия на община Пловдив, си представях, че превозът до Пловдив ще е препълнен и се стопирах на влака като най-комфортно транспортно средство.
Първият ми конфликт с БДЖ е през уеб страницата им. Да се откри разписание на влаковете до Пловдив е относително елементарно и в профил даже написа „ купи билет онлайн “. Очарована от тази цифрова гражданска война, ходя на въпросната страница. Там се продават билети единствено за два (от общо десетина) влака за деня и нито един от тях не е този, който ми би трябвало. Аз не съм програмист, само че за мен е мистерия по какъв начин се прави електронен магазин по този начин, че продава билети за едни влакове, а за други не? Алгоритъмът не е ли изцяло еднакъв?
Следва бюрото на БДЖ в подлеза на НДК. Купувам си двупосочен билет първа класа със непокътнато място. Местата се продават от едни дълги хартиени листа, подшити в профил с телбод, също както ги помня от дете, когато пътувахме със спален вагон до морето. Това, убеждавам ви, беше доста от дълго време. Цената на мястото е 50 стотинки – това е евентуално най-евтината стока в страната, само че както ще установя след това, никой не я заплаща по този начин или другояче.
БДЖ е единствената железопътна компания в Европа, която коства по-евтино от рейс и стига по-бавно. Вероятно за естествените европейци това наподобява цялостен парадокс. Впрочем за тяхно положително се надявам, в никакъв случай да не се качват на трен. За човек, който не чете кирилица, не пресича пероните от горната страна и не е добре квалифициран физически, този тип превоз е извънредно непрепоръчителен. Защо е физическата подготовка ли – а пробвали ли сте да отворите вратите сред вагоните? А вратата на тоалетната не се заключва и би трябвало да се подпира с крайник – това изисква много еластичност, убеждавам ви.
Влакът до Пловдив няма първа класа. Изобщо. Така моят по-скъп билет се оказва изцяло непотребен и в двете направления, само че тъй като аз съм по този начин или другояче съвсем единственият пасажер във влака, мога да си седнал съм,
Не е нужно човек да се вози на трен, с цел да е наясно с всичко това, само че аз го ревизирах персонално този уикенд, пътувайки с бързия трен до Пловдив и назад. Поводът – откриващият уикенд със събития за оповестяване на Пловдив за Европейска столица на културата. Съдейки по бомбастичните прес известия на община Пловдив, си представях, че превозът до Пловдив ще е препълнен и се стопирах на влака като най-комфортно транспортно средство.
Първият ми конфликт с БДЖ е през уеб страницата им. Да се откри разписание на влаковете до Пловдив е относително елементарно и в профил даже написа „ купи билет онлайн “. Очарована от тази цифрова гражданска война, ходя на въпросната страница. Там се продават билети единствено за два (от общо десетина) влака за деня и нито един от тях не е този, който ми би трябвало. Аз не съм програмист, само че за мен е мистерия по какъв начин се прави електронен магазин по този начин, че продава билети за едни влакове, а за други не? Алгоритъмът не е ли изцяло еднакъв?
Следва бюрото на БДЖ в подлеза на НДК. Купувам си двупосочен билет първа класа със непокътнато място. Местата се продават от едни дълги хартиени листа, подшити в профил с телбод, също както ги помня от дете, когато пътувахме със спален вагон до морето. Това, убеждавам ви, беше доста от дълго време. Цената на мястото е 50 стотинки – това е евентуално най-евтината стока в страната, само че както ще установя след това, никой не я заплаща по този начин или другояче.
БДЖ е единствената железопътна компания в Европа, която коства по-евтино от рейс и стига по-бавно. Вероятно за естествените европейци това наподобява цялостен парадокс. Впрочем за тяхно положително се надявам, в никакъв случай да не се качват на трен. За човек, който не чете кирилица, не пресича пероните от горната страна и не е добре квалифициран физически, този тип превоз е извънредно непрепоръчителен. Защо е физическата подготовка ли – а пробвали ли сте да отворите вратите сред вагоните? А вратата на тоалетната не се заключва и би трябвало да се подпира с крайник – това изисква много еластичност, убеждавам ви.
Влакът до Пловдив няма първа класа. Изобщо. Така моят по-скъп билет се оказва изцяло непотребен и в двете направления, само че тъй като аз съм по този начин или другояче съвсем единственият пасажер във влака, мога да си седнал съм,
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ