Хотелски комплекс в Слънчев бряг приюти близо 1400 украински бежанци
Базата, приела най-вече бежанци от войната, е хотелски комплекс в Слънчев бряг. Близо 1400 души на първа линия до морето съумяват да живеят сплотено с надежа за независимост. Жители на Одеса, Харков, Киев и покрайнината съумяват да съвместяват безплатно близо 15 специалности и в опит за взаимопомощ да основат своя дребна комуна край родното Черноморие.
Да се будиш на брега на морето. Безценно, само че в случай че е единствено отмора, а не бягство от родината поради опустошителна война. Това е мнението на всички украинци през днешния ден които живеят на първа линия в Слънчев бряг. В хотела от седмици са настанени тъкмо 1340 души, от които са 430 деца до 13 годишна възраст. Предимно дами и деца измежду които адвокати, инженери, ортодонт, въпреки и без кабинет и готвачи. В базата към този момент има украинец коафьор, който работи в стаята си, както и няколко козметички.
„ За страдание с лекарите имаме проблем, защото имаме информация, че не ги позволяват на излязат от страната. Те сами се провеждат тъй като имаме голям брой деца, работят с тях, занимават се, обособихме детски ъгъл на закрито тъй като времето през месеца не беше уместно за игри навън”, съобщи Христо Караилиев - шеф на хотел в Слънчев бряг.
В родината си Юля е психолог, само че в България към този момент е поела задачата да бъде детски педагог. „ Поканиха ме още от Лвов, когато дойда тук да оказа помощ на децата, да играя с тях, да ги развличам колкото е нужно. Занимавам се с най-малките до тези на 8 - 9 годинки”, споделя Юля Наванкевич.
Иля пък е пенсиониран психолог от министерството на вътрешните работи. Днес 69-годишният украинец съчетава провеждането на лекции отдалечено от компютъра си и беседи с бежанците в хотела. Иля и брачната половинка му Нина са поели времената служба доброволец - хазаин в образуван щаб за облекла и дарения.
„ Преподавател съм по логика на психиката в Университет. И в този момент рботя от тук отдалечено с една група младежи. Беседвам с родителите по малко. До колкото е допустимо пробвам да оказа помощ, един на друг”, показва 69-годишният Иля Александров от гр. Харков.
Иля мъчно сдържа сълзите си, тъй като в Харков е останала едната му щерка, на която е изгубил местонахождението. И домашните любимци. „ Оставихме в дома си две огромни овчарки. Нашето куче и на щерка ни. И съседите ни които не съумяха да избягат тъй като имат стара жена в този момент се грижат за кучетата. Те имат свое куче и двете наши”, съобщи 68-годишната Нина Александрова от гр. Харков.
Алина и Саша са сестри, които единствено до преди месец са живеели в квартал в Харков, който през днешния ден е порутен. За Алина спасението в България е било най-възможен вид. „ Миналата година работих в Несебър. И от там ни предложиха помощ. Работодателят ми предложи подпомагане, а аз описах на майка ми. Тръгнахме уверено и оставихме татко ми вкъщи тъй като той нямаше по какъв начин да тръгне”, показва 19-годишната Алина Матюха от гр. Харков.
„ Всеки ден звъним на баща. Купихме карти с които особено да звъним до Украйна”, твърди 13-годишната Саша Матюха от гр. Харков.
Шестокласничката е щастлива, че не са изгубили контакт с татко си и има вяра, че той ще оцелее във войната. За в този момент Саша продължава образованието си онлайн, въпреки някои от учителите и да са в неопределеност. „ Провеждаме часове всеки ден, в случай че е допустимо, само че не всички учители са там. Опитваме се да учим дистанционно”, удовлетворена е Саша.
„ Искам да завърша своето образование в университета и да се занимавам тъкмо в областта на ресторантьорското дело. Искам да открия собствен ресторант и да се развъртвам в това. Но сега всички благоприятни условия се сринаха тъй като моят град изцяло изчезна”, съобщи и Алина.
За украинците проблем остава неналичието на персонални лекари, които да наблюдават хронични болести като диабетиците да вземем за пример, които в този момент търсели само незабавна помощ при рецесия.
„ Жени в напреднала бременност няколко, имаме бебета новоредони на няколко седмици което има потребност от педиатрични прегледи. За благополучие тяхното семейство съответно има опция да си заплати частни прегледи,но този въпрос би трябвало да се регламентира допустимо най-бързо”, съобщи Христо Караилиев - шеф на хотел в Слънчев бряг.
В хотела към този момент е оборудван обособен ъгъл за пране и обособени пространства за спортуване. А всяка заран закуската стартира с минута безмълвие в памет на починалите. Денят на фамилиите продължава с разходки по крайбрежието. А в хотела подготовката за лято 2022 кипи и за първите туристи, които не са отменили резервациите за отмора у нас и се чака да дойдат при започване на месец май.
„ Англия дружно с Израел, Германия също, Полша, Румъния, това са ни главните пазари, на които разчитаме през сезон. Традиционно първите пристигания са от Англия и Германия, ние сме отделили част от базата за настаняване на бежанци, а останалата част от комплекса е към момента свободен, тъй че ще можем живот и здраве да посрещнем първите ваканционни туристи”.
Да се будиш на брега на морето. Безценно, само че в случай че е единствено отмора, а не бягство от родината поради опустошителна война. Това е мнението на всички украинци през днешния ден които живеят на първа линия в Слънчев бряг. В хотела от седмици са настанени тъкмо 1340 души, от които са 430 деца до 13 годишна възраст. Предимно дами и деца измежду които адвокати, инженери, ортодонт, въпреки и без кабинет и готвачи. В базата към този момент има украинец коафьор, който работи в стаята си, както и няколко козметички.
„ За страдание с лекарите имаме проблем, защото имаме информация, че не ги позволяват на излязат от страната. Те сами се провеждат тъй като имаме голям брой деца, работят с тях, занимават се, обособихме детски ъгъл на закрито тъй като времето през месеца не беше уместно за игри навън”, съобщи Христо Караилиев - шеф на хотел в Слънчев бряг.
В родината си Юля е психолог, само че в България към този момент е поела задачата да бъде детски педагог. „ Поканиха ме още от Лвов, когато дойда тук да оказа помощ на децата, да играя с тях, да ги развличам колкото е нужно. Занимавам се с най-малките до тези на 8 - 9 годинки”, споделя Юля Наванкевич.
Иля пък е пенсиониран психолог от министерството на вътрешните работи. Днес 69-годишният украинец съчетава провеждането на лекции отдалечено от компютъра си и беседи с бежанците в хотела. Иля и брачната половинка му Нина са поели времената служба доброволец - хазаин в образуван щаб за облекла и дарения.
„ Преподавател съм по логика на психиката в Университет. И в този момент рботя от тук отдалечено с една група младежи. Беседвам с родителите по малко. До колкото е допустимо пробвам да оказа помощ, един на друг”, показва 69-годишният Иля Александров от гр. Харков.
Иля мъчно сдържа сълзите си, тъй като в Харков е останала едната му щерка, на която е изгубил местонахождението. И домашните любимци. „ Оставихме в дома си две огромни овчарки. Нашето куче и на щерка ни. И съседите ни които не съумяха да избягат тъй като имат стара жена в този момент се грижат за кучетата. Те имат свое куче и двете наши”, съобщи 68-годишната Нина Александрова от гр. Харков.
Алина и Саша са сестри, които единствено до преди месец са живеели в квартал в Харков, който през днешния ден е порутен. За Алина спасението в България е било най-възможен вид. „ Миналата година работих в Несебър. И от там ни предложиха помощ. Работодателят ми предложи подпомагане, а аз описах на майка ми. Тръгнахме уверено и оставихме татко ми вкъщи тъй като той нямаше по какъв начин да тръгне”, показва 19-годишната Алина Матюха от гр. Харков.
„ Всеки ден звъним на баща. Купихме карти с които особено да звъним до Украйна”, твърди 13-годишната Саша Матюха от гр. Харков.
Шестокласничката е щастлива, че не са изгубили контакт с татко си и има вяра, че той ще оцелее във войната. За в този момент Саша продължава образованието си онлайн, въпреки някои от учителите и да са в неопределеност. „ Провеждаме часове всеки ден, в случай че е допустимо, само че не всички учители са там. Опитваме се да учим дистанционно”, удовлетворена е Саша.
„ Искам да завърша своето образование в университета и да се занимавам тъкмо в областта на ресторантьорското дело. Искам да открия собствен ресторант и да се развъртвам в това. Но сега всички благоприятни условия се сринаха тъй като моят град изцяло изчезна”, съобщи и Алина.
За украинците проблем остава неналичието на персонални лекари, които да наблюдават хронични болести като диабетиците да вземем за пример, които в този момент търсели само незабавна помощ при рецесия.
„ Жени в напреднала бременност няколко, имаме бебета новоредони на няколко седмици което има потребност от педиатрични прегледи. За благополучие тяхното семейство съответно има опция да си заплати частни прегледи,но този въпрос би трябвало да се регламентира допустимо най-бързо”, съобщи Христо Караилиев - шеф на хотел в Слънчев бряг.
В хотела към този момент е оборудван обособен ъгъл за пране и обособени пространства за спортуване. А всяка заран закуската стартира с минута безмълвие в памет на починалите. Денят на фамилиите продължава с разходки по крайбрежието. А в хотела подготовката за лято 2022 кипи и за първите туристи, които не са отменили резервациите за отмора у нас и се чака да дойдат при започване на месец май.
„ Англия дружно с Израел, Германия също, Полша, Румъния, това са ни главните пазари, на които разчитаме през сезон. Традиционно първите пристигания са от Англия и Германия, ние сме отделили част от базата за настаняване на бежанци, а останалата част от комплекса е към момента свободен, тъй че ще можем живот и здраве да посрещнем първите ваканционни туристи”.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ