Паргов: Банковият съюз има нужда от спешна реформа
Банковият съюз има потребност от незабавна промяна. Това разяснява водачът на Българска социалистическа партия – София Калоян Паргов във връзка идното публично внасяне на документите за кандидатстване на България за чакалнята на еврозоната, така наречен механизъм ERM II. Определената за това дата е 12-и юли.
" По принцип, присъединението на България към еврото е значимо, разяснява Калоян Паргов. - В момента поставяме сизифовски старания да влезем в еврозоната, а в това време там има съществени проблеми. Не са ясни вероятностите на еврозоната и единната валута. Безспорно е, че пътят на България е през ERM II към валутния съюз, само че би трябвало да влезем едвам тогава, когато ситуацията вътре се успокои ".
Калоян Паргов даде за образец Италия, която желае радикални промени и заплашва, че ще се откаже от еврото, в случай че те не бъдат направени. „ За страни като Италия присъединяване в Еврозоната лишава два основни механизма – установяване на главния лихвен % и обменния курс на валутата “.
Според водача на Българска социалистическа партия – София еврото към момента не съумява да реализира главната си цел – да сплоти страните в съюза. „ То беше основано за сливане на стопанските системи в Европейски Съюз и повишение на просперитета. Реално обаче разделянето сред страните в Европейски Съюз продължава да е огромно, изключително сред кредиторите и кредитополучателите. Този факт се отразява и върху решаването на другите проблеми в общонстта – миграцията и отбраната на границите, които са спешни за Гърция и Италия “, разяснява Калоян Паргов.
Той напомни, че един от главните съществуващи проблеми, който е приет от всички, е обвързван с Банковия съюз. „ Той се нуждае от промяна, безапелационен е водачът на столичните социалисти. - Тя обаче се бави по най-различни аргументи. Една от тях е опълчването на Германия на тези основни промени, които могат да спрат приключването на капитала от слабите стопански системи. Просто мощните стопански системи в Европа нямат интерес. Една от главните рецензии към Валутния съюз е невъзможността да бъдат поправени валутните курсове, а тежестта поемат членовете-длъжници, които към този момент страдат от занимателен стопански напредък и свити приходи “.
Калоян Паргов цитира нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който твърди, че има риск обособени страни да изискат да излязат от еврозоната, в случай че не бъдат направени нужните стъпки за подобряването й. „ Той споделя, че Германия или би трябвало да поведе промените, или сама да го напусне. Ако това не се случи, ще би трябвало другите да го изоставен, изясни Паргов. - Според Стиглиц, концепцията за еврото изначално е сбъркана, защото не предложи нищо повече от непоколебим надзор на дефицитите и задълженията. А това е спомагателна спънка за икономическото възобновяване. Резултатът от нея е забавено икономическо развиване на зоната, изключително съществено за по-слабите стопански системи “.
Лидерът на Българска социалистическа партия - София е безапелационен, че диспропорциите и несъответствията в Европейския съюз, които не понижават, водят след себе си доста огромни проблеми. " Въпреки общия напредък и кохезионните напъни, разликата и дистанцията сред богатите и бедните страни-членки не се стопява - във връзка с Брутният вътрешен продукт, на приходите, на стандарта на живот, на профила на стопанските системи, разяснява Калоян Паргов. - Поради тази причина, приключването на големи потоци от квалифицирана работна мощ към богатия Запад слага под въпрос опцията на съответните страни за изпреварващи темпове на развиване и за съкращаване на дистанцията. Формира се обстановка, при която откакто изчерпиха гояма част от вероятните за себе си изгоди от разширението, богатите страни слагат под въпрос самата нужда от кохезионните фондове, т.е. и от общата политика на доближаване. Времето на чистите донори сякаш изтича ".
Според Калоян Паргов, блестящо удостоверение за това е и не изключително огромният възторг, с който беше посрещната концепцията за разширение на Европейски Съюз със страните от Западните Балкани. Лидерът на столичните социалисти добави, че в Европейския съюз се оформят два центъра с две или дори повечи крила. " Единият е Франко-Германският, към който гравитират старите страни-членки Белгия, Холандия, Дания, Люксембург, по обособени тематики Испания и Португалия, ненапълно Швеция и Финландия, както и Прибалтийските страни, разяснява той. - Другият е Вишеградската четворка, до която все по-близо стои Австрия. Вече виждаме по какъв начин въз основата на общи ползи последователно се оформя и друга характерна настройка - тази на Южноевропейските страни, в която попадат Италия, Гърция, Кипър и Испания. Това са справедливи процеси, подбудени от разликите и ползите. Добре е на всички да ни е ясно, че няма изгледи в обозримо бъдеще тези разлики да бъдат преодолени. Точно противоположното - те ще се задълбочават ".
" По принцип, присъединението на България към еврото е значимо, разяснява Калоян Паргов. - В момента поставяме сизифовски старания да влезем в еврозоната, а в това време там има съществени проблеми. Не са ясни вероятностите на еврозоната и единната валута. Безспорно е, че пътят на България е през ERM II към валутния съюз, само че би трябвало да влезем едвам тогава, когато ситуацията вътре се успокои ".
Калоян Паргов даде за образец Италия, която желае радикални промени и заплашва, че ще се откаже от еврото, в случай че те не бъдат направени. „ За страни като Италия присъединяване в Еврозоната лишава два основни механизма – установяване на главния лихвен % и обменния курс на валутата “.
Според водача на Българска социалистическа партия – София еврото към момента не съумява да реализира главната си цел – да сплоти страните в съюза. „ То беше основано за сливане на стопанските системи в Европейски Съюз и повишение на просперитета. Реално обаче разделянето сред страните в Европейски Съюз продължава да е огромно, изключително сред кредиторите и кредитополучателите. Този факт се отразява и върху решаването на другите проблеми в общонстта – миграцията и отбраната на границите, които са спешни за Гърция и Италия “, разяснява Калоян Паргов.
Той напомни, че един от главните съществуващи проблеми, който е приет от всички, е обвързван с Банковия съюз. „ Той се нуждае от промяна, безапелационен е водачът на столичните социалисти. - Тя обаче се бави по най-различни аргументи. Една от тях е опълчването на Германия на тези основни промени, които могат да спрат приключването на капитала от слабите стопански системи. Просто мощните стопански системи в Европа нямат интерес. Една от главните рецензии към Валутния съюз е невъзможността да бъдат поправени валутните курсове, а тежестта поемат членовете-длъжници, които към този момент страдат от занимателен стопански напредък и свити приходи “.
Калоян Паргов цитира нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който твърди, че има риск обособени страни да изискат да излязат от еврозоната, в случай че не бъдат направени нужните стъпки за подобряването й. „ Той споделя, че Германия или би трябвало да поведе промените, или сама да го напусне. Ако това не се случи, ще би трябвало другите да го изоставен, изясни Паргов. - Според Стиглиц, концепцията за еврото изначално е сбъркана, защото не предложи нищо повече от непоколебим надзор на дефицитите и задълженията. А това е спомагателна спънка за икономическото възобновяване. Резултатът от нея е забавено икономическо развиване на зоната, изключително съществено за по-слабите стопански системи “.
Лидерът на Българска социалистическа партия - София е безапелационен, че диспропорциите и несъответствията в Европейския съюз, които не понижават, водят след себе си доста огромни проблеми. " Въпреки общия напредък и кохезионните напъни, разликата и дистанцията сред богатите и бедните страни-членки не се стопява - във връзка с Брутният вътрешен продукт, на приходите, на стандарта на живот, на профила на стопанските системи, разяснява Калоян Паргов. - Поради тази причина, приключването на големи потоци от квалифицирана работна мощ към богатия Запад слага под въпрос опцията на съответните страни за изпреварващи темпове на развиване и за съкращаване на дистанцията. Формира се обстановка, при която откакто изчерпиха гояма част от вероятните за себе си изгоди от разширението, богатите страни слагат под въпрос самата нужда от кохезионните фондове, т.е. и от общата политика на доближаване. Времето на чистите донори сякаш изтича ".
Според Калоян Паргов, блестящо удостоверение за това е и не изключително огромният възторг, с който беше посрещната концепцията за разширение на Европейски Съюз със страните от Западните Балкани. Лидерът на столичните социалисти добави, че в Европейския съюз се оформят два центъра с две или дори повечи крила. " Единият е Франко-Германският, към който гравитират старите страни-членки Белгия, Холандия, Дания, Люксембург, по обособени тематики Испания и Португалия, ненапълно Швеция и Финландия, както и Прибалтийските страни, разяснява той. - Другият е Вишеградската четворка, до която все по-близо стои Австрия. Вече виждаме по какъв начин въз основата на общи ползи последователно се оформя и друга характерна настройка - тази на Южноевропейските страни, в която попадат Италия, Гърция, Кипър и Испания. Това са справедливи процеси, подбудени от разликите и ползите. Добре е на всички да ни е ясно, че няма изгледи в обозримо бъдеще тези разлики да бъдат преодолени. Точно противоположното - те ще се задълбочават ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ