И през септември кредитирането бумти, а лихвите не помръдват
Банковата статистика към септември не демонстрира някаква значима смяна в обрисувалите се през последните месеци трендове. Кредитирането продължава да не стихва, депозитите обаче също се усилват с подобен ритъм, което резервира удобната свръхликвидност на бранша и надлежно не оказва на практика никакъв напън за по-съществено повишаване на лихвените равнища.
Все отново плавното отлепяне на лихвите от дъното продължава и евентуално то ще стане по-осезаемо при започване на 2024 година, изключително в случай че Българска народна банка прибегне и до есенно повишаване на равнището на наложителните минимални запаси, както загатна при пролетното стягане. Охлаждането се отсрочва
Към ясната огромна картина новите данни въпреки всичко дават известни любопитни нюанси. Ръстът на кредитирането, който през август се беше потопил под 10%, още веднъж се качва над психическата стойност и за септември е 10.2%. Това става с помощта на изключително мощен растеж на кредитните портфейли от над 1.1 милиарда лева за септември, каквото за финален път се вижда през 2018 година, когато обаче то е повлияно от включването на нов състезател на пазара. Общо заемите за бизнеса и семействата надвишават за пръв път 80 милиарда лева
Реклама
Любопитно е, че това септемврийско изстрелване е движено най-вече от фирмените заеми, където в най-голяма се усещаше някакво изстудяване в предходните месеци и годишният растеж се беше свил до съвсем 6%. Сега единствено за месец те скачат със 723 млн. лева, което изтласква покачването по отношение на септември 2022 година над 7.1%.
Прави усещане, че главен мотор е овърдрафтът, който се повишава с съвсем 500 млн. лева до 15.1 милиарда лева, до момента в който срочните (обичайно инвестиционни) заеми порастват с малко над 200 млн. лева до 28 милиарда лева През 2022 година имаше взрив при търсенето на оборотно финансиране поради трупането на ресурси от бизнеса движено от инфлацията, проблемите с доставките и несигурността към войната, само че от началото на 2023 година до август имаше застой и даже лек спад.
При семействата картината е по-шарена като общия растеж за септември от 389 млн. лева е под средномесечното от началото на годината. При потребителските заеми охлаждането продължава, като годишният растеж се свива до 10.5% откакто портфейлите на банките в сегмента се усилват през месеца с едвам 125 млн. лева При жилищните заеми също има малко по-ниско равнище по отношение на регистрираните летни върхове от по над 300 млн. лева Все отново покачването с 273 млн. лева е над средномесечното за 2023 година и то изстрелва годишния растеж до нов връх от 18.8%.
Ръстът в кредитирането спомага и за свиването на каузи на неприятните и преструктурирани заеми, които за пръв път от 2009 година падат под 4.5%. При компаниите индикаторът сочи приблизително 5.4% за системата, до момента в който при семействата той е 3.4%, а в случай че се гледа единствено ипотечния сегмент равнището е под 1.5%. Номинално понижението при проблематичните заеми е с едвам 30 млн. лева, само че то идва от всички сегменти, а като обща сума те са малко под 3.6 милиарда лева Показателят от паричната статистика не кореспондира изцяло с необслужваните заеми за надзорни цели. Ликвидно успокоение
Реклама
Друга значима смяна е, че за пръв път от началото на цикъла на стягане на паричната политика растежът на депозитите изостава по отношение на този на заемите. Привлечените средства от неправителствения бранш се усилват с 9.4% до над 122 милиарда лева При компаниите растежът е с 8.8%, а от финансовия бранш има даже отлив. Само семействата компенсират със постоянен приток на близо 1 милиарда лева депозити и 10.5% растеж. Прави усещане и към 1.8 милиарда лева растеж на привлечените средства от банки от еврозоната, което всекидневно е ликвидност от централите на банките, част от огромни групи.
Теоретично по-слабия растеж на привлечения запас по отношение на отпусканите заеми значи понижаване на наличната ликвидност, което в някой миг момент би трябвало да подтиква банки, нуждаещи се от свежи средства, да повишават лихвите по депозитите. Към момента обаче разликата е минимална и изобилната свръхликвидност не вещае депозитна война. До такава може да се стигне, главно в случай че централната банка продължи да попива свръхликвидността, като материализира загатното повишаване на наложителните минимални запаси до 15%. Това би означавало банките да би трябвало да поддържат по сметки при Българска народна банка още близо 4 милиарда лева, което ще понижи сензитивно разполагаемия запас в системата. Лихвената особеност
Засега обаче нищо от това не се материализира в повишаване на финансирането за семействата. България продължава да е страната с най-евтини настоящи ипотеки в Европейски Съюз, като междинната рента по новосключените контракти на практика не помръдва - 2.61% по отношение на 2.57% за август и 2.47% година по-рано. При годишния % на разноските, който включва и таксите и комисионните, аналогично има минимално повишаване до 2.91%. Обемът на новия бизнес в сегмента е 570 млн. лева, като в това чиско влизат и към 130 млн. лева рефинансирани и предоговорени заеми.
При потребителските заеми даже и лек спад на лихвените равнища по отношение на август - от 8.66 на 8.59%. За компаниите, където множеството заеми са обвързани с Euribor, аномалията не важи и относително бързият скок на лихвените равнища се вижда и при към този момент подписаните, и при новоотпусканите заеми. При при дребните левови заеми (до 1 млн. евро) равнището се повишава с 1 процентен пункт на годишна база до 4.1%, а при по-големите - с 2 пункта до 4.6%. При евровите заеми процесът е даже по-ускорен и покачванията са надлежно с 1.9 и 3.1 процентни пункта. А междинните условия, при които компаниите теглят евров заем, към този момент са 5.4% (за до 1 млн. евро) и 6.2% (за над тази граница).
Все отново плавното отлепяне на лихвите от дъното продължава и евентуално то ще стане по-осезаемо при започване на 2024 година, изключително в случай че Българска народна банка прибегне и до есенно повишаване на равнището на наложителните минимални запаси, както загатна при пролетното стягане. Охлаждането се отсрочва
Към ясната огромна картина новите данни въпреки всичко дават известни любопитни нюанси. Ръстът на кредитирането, който през август се беше потопил под 10%, още веднъж се качва над психическата стойност и за септември е 10.2%. Това става с помощта на изключително мощен растеж на кредитните портфейли от над 1.1 милиарда лева за септември, каквото за финален път се вижда през 2018 година, когато обаче то е повлияно от включването на нов състезател на пазара. Общо заемите за бизнеса и семействата надвишават за пръв път 80 милиарда лева
Реклама
Любопитно е, че това септемврийско изстрелване е движено най-вече от фирмените заеми, където в най-голяма се усещаше някакво изстудяване в предходните месеци и годишният растеж се беше свил до съвсем 6%. Сега единствено за месец те скачат със 723 млн. лева, което изтласква покачването по отношение на септември 2022 година над 7.1%.
Прави усещане, че главен мотор е овърдрафтът, който се повишава с съвсем 500 млн. лева до 15.1 милиарда лева, до момента в който срочните (обичайно инвестиционни) заеми порастват с малко над 200 млн. лева до 28 милиарда лева През 2022 година имаше взрив при търсенето на оборотно финансиране поради трупането на ресурси от бизнеса движено от инфлацията, проблемите с доставките и несигурността към войната, само че от началото на 2023 година до август имаше застой и даже лек спад.
При семействата картината е по-шарена като общия растеж за септември от 389 млн. лева е под средномесечното от началото на годината. При потребителските заеми охлаждането продължава, като годишният растеж се свива до 10.5% откакто портфейлите на банките в сегмента се усилват през месеца с едвам 125 млн. лева При жилищните заеми също има малко по-ниско равнище по отношение на регистрираните летни върхове от по над 300 млн. лева Все отново покачването с 273 млн. лева е над средномесечното за 2023 година и то изстрелва годишния растеж до нов връх от 18.8%.
Ръстът в кредитирането спомага и за свиването на каузи на неприятните и преструктурирани заеми, които за пръв път от 2009 година падат под 4.5%. При компаниите индикаторът сочи приблизително 5.4% за системата, до момента в който при семействата той е 3.4%, а в случай че се гледа единствено ипотечния сегмент равнището е под 1.5%. Номинално понижението при проблематичните заеми е с едвам 30 млн. лева, само че то идва от всички сегменти, а като обща сума те са малко под 3.6 милиарда лева Показателят от паричната статистика не кореспондира изцяло с необслужваните заеми за надзорни цели. Ликвидно успокоение
Реклама
Друга значима смяна е, че за пръв път от началото на цикъла на стягане на паричната политика растежът на депозитите изостава по отношение на този на заемите. Привлечените средства от неправителствения бранш се усилват с 9.4% до над 122 милиарда лева При компаниите растежът е с 8.8%, а от финансовия бранш има даже отлив. Само семействата компенсират със постоянен приток на близо 1 милиарда лева депозити и 10.5% растеж. Прави усещане и към 1.8 милиарда лева растеж на привлечените средства от банки от еврозоната, което всекидневно е ликвидност от централите на банките, част от огромни групи.
Теоретично по-слабия растеж на привлечения запас по отношение на отпусканите заеми значи понижаване на наличната ликвидност, което в някой миг момент би трябвало да подтиква банки, нуждаещи се от свежи средства, да повишават лихвите по депозитите. Към момента обаче разликата е минимална и изобилната свръхликвидност не вещае депозитна война. До такава може да се стигне, главно в случай че централната банка продължи да попива свръхликвидността, като материализира загатното повишаване на наложителните минимални запаси до 15%. Това би означавало банките да би трябвало да поддържат по сметки при Българска народна банка още близо 4 милиарда лева, което ще понижи сензитивно разполагаемия запас в системата. Лихвената особеност
Засега обаче нищо от това не се материализира в повишаване на финансирането за семействата. България продължава да е страната с най-евтини настоящи ипотеки в Европейски Съюз, като междинната рента по новосключените контракти на практика не помръдва - 2.61% по отношение на 2.57% за август и 2.47% година по-рано. При годишния % на разноските, който включва и таксите и комисионните, аналогично има минимално повишаване до 2.91%. Обемът на новия бизнес в сегмента е 570 млн. лева, като в това чиско влизат и към 130 млн. лева рефинансирани и предоговорени заеми.
При потребителските заеми даже и лек спад на лихвените равнища по отношение на август - от 8.66 на 8.59%. За компаниите, където множеството заеми са обвързани с Euribor, аномалията не важи и относително бързият скок на лихвените равнища се вижда и при към този момент подписаните, и при новоотпусканите заеми. При при дребните левови заеми (до 1 млн. евро) равнището се повишава с 1 процентен пункт на годишна база до 4.1%, а при по-големите - с 2 пункта до 4.6%. При евровите заеми процесът е даже по-ускорен и покачванията са надлежно с 1.9 и 3.1 процентни пункта. А междинните условия, при които компаниите теглят евров заем, към този момент са 5.4% (за до 1 млн. евро) и 6.2% (за над тази граница).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ